Непосилни цени: 80% от българите се ограничават от основни храни, плодове и зеленчуци
Сериозни болшинства от българите споделят, че семействата им лимитират потреблението си поради казуса с цените на храните. На този декор, съвсем автоматизирано се споделят и утвърждават всевъзможни ограничения за прекъсване на ценовия растеж, в това число и ограничавания в надценката. Почти инстинктивно е публичното съмнение към огромните търговци. Проблемът става сериозен, тъй като на процедура по-големите магазини за хранителни артикули се оказват и главно място за извършване на покупки. Също автоматизирано е и упованието за повече наличие на български артикули. По традиция, обществото не демонстрира запаси към държавни намеси.
Това са част от изводите от бърз сондаж на " Галъп ", с който Министерство на земеделието ревизира всеобщите настроения в сложната обстановка. Изследването е извършено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) измежду 1000 пълнолетни българи, извършено сред 14 и 19 март.
Притеснението на българите, че им се постанова да лимитират потреблението, заради високите цени на храните, е необятно споделяно – 80,2% признават това. 83% считат, че ограничаване на надценката е належащо, при малко над една десета на противоположното мнение (11,9%).
На този декор до публиката у нас наподобява е достигнала информация за инициираните инспекции за ценообразуването на питателните артикули в огромните търговски вериги – 84,8% настояват, че са чули за тях. 15,2% не са осведомени. Разбира се, в такива отговори постоянно има обществена желателност и влиятелен детайл, само че тематиката фактически допуска интерес и това се отразява в данните. Отзвукът е автоматизирано положителен – над 90 на 100 утвърждават подобен метод, 6% показват отрицание, а останалите не могат да преценяват. При сходни, на процедура единомислещи равнища на утвърждение, не се открояват основни разлики в настройките на другите демографски групи. Минимални разлики в отговорите са повлияни от виталния стандарт, партийната ориентировка и възрастта.
Идеи, свързани с държавна регулация на цените на съществени храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или даже основаване на държавни магазини за понижаване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат необятно утвърждение. Това в допълнение удостоверява уловените и в други въпроси настройки.
Причината за високите цени на питателните артикули българите откриват най-много у търговците – 79,1% от всички запитани считат, че ценовата тежест се повишава поради тях. Минимален дял от респондентите считат (2,3%), че виновни за високите цени са основно производителите, а 15,7% считат, че и двете страни способстват за това. Малцина не могат да преценяват.
По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят повода за високите цени у търговците. Подобни са настройките и на жителите на огромните градове. Относително по-големи (но още веднъж по-малки от дяловете на отговорите „ търговците “) са дяловете в посока производителите измежду най-младите респонденти, тези с висше обучение и тези с приходи малко над междинните за страната.
Обществото ни е, да вземем за пример, автоматизирано сериозно и във връзка с огромните търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм по отношение на веригите доближават такава степен, че съществува съвсем единомислещо в проучването разбиране, че веригите в действителност крият същинската си облага и по тази причина страната би трябвало да ги принуди да я покажат и да платят действителните налози. Дялове от половината до към две трети по разнообразни знаци одобряват, да вземем за пример, че рекламата на веригите заблуждава по отношение на цените, качеството или пък целта върху родното произвеждане.
14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) дава отговор на към 54 000 души. Абсолютна оптималната неточност ± 3.1 при 50% дялове.
Това са част от изводите от бърз сондаж на " Галъп ", с който Министерство на земеделието ревизира всеобщите настроения в сложната обстановка. Изследването е извършено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) измежду 1000 пълнолетни българи, извършено сред 14 и 19 март.
Притеснението на българите, че им се постанова да лимитират потреблението, заради високите цени на храните, е необятно споделяно – 80,2% признават това. 83% считат, че ограничаване на надценката е належащо, при малко над една десета на противоположното мнение (11,9%).
На този декор до публиката у нас наподобява е достигнала информация за инициираните инспекции за ценообразуването на питателните артикули в огромните търговски вериги – 84,8% настояват, че са чули за тях. 15,2% не са осведомени. Разбира се, в такива отговори постоянно има обществена желателност и влиятелен детайл, само че тематиката фактически допуска интерес и това се отразява в данните. Отзвукът е автоматизирано положителен – над 90 на 100 утвърждават подобен метод, 6% показват отрицание, а останалите не могат да преценяват. При сходни, на процедура единомислещи равнища на утвърждение, не се открояват основни разлики в настройките на другите демографски групи. Минимални разлики в отговорите са повлияни от виталния стандарт, партийната ориентировка и възрастта.
Идеи, свързани с държавна регулация на цените на съществени храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или даже основаване на държавни магазини за понижаване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат необятно утвърждение. Това в допълнение удостоверява уловените и в други въпроси настройки.
Причината за високите цени на питателните артикули българите откриват най-много у търговците – 79,1% от всички запитани считат, че ценовата тежест се повишава поради тях. Минимален дял от респондентите считат (2,3%), че виновни за високите цени са основно производителите, а 15,7% считат, че и двете страни способстват за това. Малцина не могат да преценяват.
По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят повода за високите цени у търговците. Подобни са настройките и на жителите на огромните градове. Относително по-големи (но още веднъж по-малки от дяловете на отговорите „ търговците “) са дяловете в посока производителите измежду най-младите респонденти, тези с висше обучение и тези с приходи малко над междинните за страната.
Обществото ни е, да вземем за пример, автоматизирано сериозно и във връзка с огромните търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм по отношение на веригите доближават такава степен, че съществува съвсем единомислещо в проучването разбиране, че веригите в действителност крият същинската си облага и по тази причина страната би трябвало да ги принуди да я покажат и да платят действителните налози. Дялове от половината до към две трети по разнообразни знаци одобряват, да вземем за пример, че рекламата на веригите заблуждава по отношение на цените, качеството или пък целта върху родното произвеждане.
14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) дава отговор на към 54 000 души. Абсолютна оптималната неточност ± 3.1 при 50% дялове.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ