Св. Серафим Софийски Чудотворец. Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан
Серафим Богучарски е съветски архиепископ и светец на Руската православна черква (РПЦ) и Българската православна черква (БПЦ).
Прославлението му е осъществено на 26.02.2016 година в катедралния храм „ Св. Александър Невски " в София[2], откакто за първи път в църковната история две Поместни православни църкви - Руската и Българската, взаимно приготвят канонизация на светия.
По време на публично посещаване на патриарх Неофит Български в Москва, на 8 март 2016 година в московския Покровски манастир патриарх Кирил Московски и патриарх Неофит Български правят взаимно литургично прославление на новоканонизирания от Руската и от Българската православна черква св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец.
Роден е на 1 декември (по остарял стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев в фамилията на Борис Матвеевич Соболев и неговата брачна половинка Мария Николаевна. През 1894 година
Николай Соболев е признат във втори клас на Рязанското духовно учебно заведение. След това приключва Рязанската духовна семинария през 1904 година и постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия. Там на 26 януари 1908 година приема монашеско пострижение от свещеник Сергий (Тихомиров) и получава името Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах. В академията се сприятелява с ректора Теофан Бистров.
През 1908 година иеромонах Серафим стартира преподавателска активност в богословското учебно заведение в Житомир, намерено от киевския митрополит Антоний Храповицки, а по-късно е изместен като надзорник в Калужкото духовно учебно заведение.
През 1911 година става контрольор на Костромското духовно учебно заведение, а на 22 декември 1912 година - ректор на Воронежката духовна семинария и е въздигнат в ранг архимандрит. На 1 октомври 1920 година, на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в ранг Лубенски свещеник от митрополит Антоний Храповицки в катедралния храм на Симферопол.
На 14 ноември 1920 година с военния параход „ Херсон ", дружно с коменданта на Севастопол военачалник Николай Стогов емигрира от Русия в Истанбул. Преподава в Халкинската семинария, Турция.
На 19 май 1921 година идва в България и с решение на съветското Висше църковно ръководство зад граница е назначен за предстоятел на храма „ Св. Николай Чудотворец " към съветското посолство в София, както и на съветския манастир „ Св. Александър Невски " в Ямбол.
На 31 август 1921 година оглавява съветските задгранични православни енории на българска територия с купата „ свещеник Богучарски ", изначало под юрисдикцията на Руската православна черква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 година - под юрисдикцията на Московската патриаршия.
През 1934 година е възведен в архиепископски ранг от ръководителя на Архиерейския Синод митрополит Антоний Храповицки.
През 1943 година отхвърля да взе участие в Архиерейското заседание на йерарсите на РПЦЗ, извършено 21 - 26 октомври във Виена под покровителството на немските управляващи. На 2 март 1945 година архиепископ Серафим изпраща приветствено писмо до патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I във връзка избирането му за нов предстоятел на РПЦ.
На 15 април 1945 година архиепископ Серафим се обръща с молба към патриарх Алексий I за приемане в Московския патриархат. На 16 юни 1946 година, по времето на визитата на патриарх Алексий I в България възобновява напълно литургичното общение с Московската патриаршия.
Серафим (Соболев) приема руско поданство през 1946 година, а в края на декември същата година държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики предава под негова власт някогашната Руска черква на посолството в София.
Архиепископ Серафим е поканен на Съвещанието на Главите и Представителите на Автокефалните Православни църкви в Москва през юли-август 1948 година, където изнася отчети. Една от задачите на неговото присъединяване е обезвреждане на икуменически настроения български Екзарх Стефан.[6]
Служение в София
Богучарски архиепископ Серафим (Соболев) е един от най-видните духовници на нашето време. Архиерей на Руската православна черква, чието архиерейско служение съвсем напълно минава в България.
Той идва от Русия в България, и близо 30 години обгрижва духовно както съветските емигранти, по този начин и голям брой българи, включително и духовници. Той оглавява съветските православни общини в България от 1921 до 1950 година В служението му значително място заема битката за чистотата на Православната религия.
Автор на скъпи богословски писания и проповеди, както и на акатист на свети Йоан Рилски Чудотворец, който назовава „ популярност и хубост на Българската черква ".
На 26 февруари 1950 година, празника Тържество на Православието, владиката приключва земния си път.
Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие „ Св. Николай Чудотворец " в София, където от кончината му до през днешния ден вярващи от всички възрасти и обществени кръгове насочат към него молебствия за помощ и свидетелстват за неговото чудотворство.
Прославлението му е осъществено на 26.02.2016 година в катедралния храм „ Св. Александър Невски " в София[2], откакто за първи път в църковната история две Поместни православни църкви - Руската и Българската, взаимно приготвят канонизация на светия.
По време на публично посещаване на патриарх Неофит Български в Москва, на 8 март 2016 година в московския Покровски манастир патриарх Кирил Московски и патриарх Неофит Български правят взаимно литургично прославление на новоканонизирания от Руската и от Българската православна черква св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец.
Роден е на 1 декември (по остарял стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев в фамилията на Борис Матвеевич Соболев и неговата брачна половинка Мария Николаевна. През 1894 година
Николай Соболев е признат във втори клас на Рязанското духовно учебно заведение. След това приключва Рязанската духовна семинария през 1904 година и постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия. Там на 26 януари 1908 година приема монашеско пострижение от свещеник Сергий (Тихомиров) и получава името Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах. В академията се сприятелява с ректора Теофан Бистров.
През 1908 година иеромонах Серафим стартира преподавателска активност в богословското учебно заведение в Житомир, намерено от киевския митрополит Антоний Храповицки, а по-късно е изместен като надзорник в Калужкото духовно учебно заведение.
През 1911 година става контрольор на Костромското духовно учебно заведение, а на 22 декември 1912 година - ректор на Воронежката духовна семинария и е въздигнат в ранг архимандрит. На 1 октомври 1920 година, на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в ранг Лубенски свещеник от митрополит Антоний Храповицки в катедралния храм на Симферопол.
На 14 ноември 1920 година с военния параход „ Херсон ", дружно с коменданта на Севастопол военачалник Николай Стогов емигрира от Русия в Истанбул. Преподава в Халкинската семинария, Турция.
На 19 май 1921 година идва в България и с решение на съветското Висше църковно ръководство зад граница е назначен за предстоятел на храма „ Св. Николай Чудотворец " към съветското посолство в София, както и на съветския манастир „ Св. Александър Невски " в Ямбол.
На 31 август 1921 година оглавява съветските задгранични православни енории на българска територия с купата „ свещеник Богучарски ", изначало под юрисдикцията на Руската православна черква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 година - под юрисдикцията на Московската патриаршия.
През 1934 година е възведен в архиепископски ранг от ръководителя на Архиерейския Синод митрополит Антоний Храповицки.
През 1943 година отхвърля да взе участие в Архиерейското заседание на йерарсите на РПЦЗ, извършено 21 - 26 октомври във Виена под покровителството на немските управляващи. На 2 март 1945 година архиепископ Серафим изпраща приветствено писмо до патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I във връзка избирането му за нов предстоятел на РПЦ.
На 15 април 1945 година архиепископ Серафим се обръща с молба към патриарх Алексий I за приемане в Московския патриархат. На 16 юни 1946 година, по времето на визитата на патриарх Алексий I в България възобновява напълно литургичното общение с Московската патриаршия.
Серафим (Соболев) приема руско поданство през 1946 година, а в края на декември същата година държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики предава под негова власт някогашната Руска черква на посолството в София.
Архиепископ Серафим е поканен на Съвещанието на Главите и Представителите на Автокефалните Православни църкви в Москва през юли-август 1948 година, където изнася отчети. Една от задачите на неговото присъединяване е обезвреждане на икуменически настроения български Екзарх Стефан.[6]
Служение в София
Богучарски архиепископ Серафим (Соболев) е един от най-видните духовници на нашето време. Архиерей на Руската православна черква, чието архиерейско служение съвсем напълно минава в България.
Той идва от Русия в България, и близо 30 години обгрижва духовно както съветските емигранти, по този начин и голям брой българи, включително и духовници. Той оглавява съветските православни общини в България от 1921 до 1950 година В служението му значително място заема битката за чистотата на Православната религия.
Автор на скъпи богословски писания и проповеди, както и на акатист на свети Йоан Рилски Чудотворец, който назовава „ популярност и хубост на Българската черква ".
На 26 февруари 1950 година, празника Тържество на Православието, владиката приключва земния си път.
Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие „ Св. Николай Чудотворец " в София, където от кончината му до през днешния ден вярващи от всички възрасти и обществени кръгове насочат към него молебствия за помощ и свидетелстват за неговото чудотворство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ