Селя на исландски означава продавам, а Ахава на иврит е

Селя на исландски значи продавам, а Ахава на иврит е обич. Селя Ахава е родена в Хелзинки, Финландия, и да се търсят аналогии сред индивида и негово име, в тази ситуация, е безусловно безсмислено...

Общуването с нея е като чувство за „ Неща, които падат от небето “, както се споделя една от книгите й. Там понятията за покруса, шанс, болежка и благополучие са съвсем размити. Защото паметта и знанието са светове, които събират парадокса на вселената. Както основателят посича своите герои с безмилостния чук на случайността, от която всички ние подвластен.

Литературата не би трябвало да е някакво предпазено място, споделя Селя Ахава. Дали тъй като животът не е подобен или тъй като по този начин мислят хората, съумели да трансфорат контузията във философия, а философията – в разказ. Преведените на български заглавия „ Жената, която обичаше насекомите “ и „ Преди да изчезне мъжът ми “ приказват, въпреки и с едно огромно усмихнато многоточие...

Снимка: Даниел Димитров

Селя Ахава – в един сложен и изпълнен с доста паузи диалог, дълбокосмислен смях и невидими загради: Наистина ли няма необясними действителности. Страда или ликува от приумиците на случайността в живота. Важно ли е човек да живее в личната си приказка и какво става, когато приказката граничи със илюзия. Ако човек е ларвата на ангела, какво е ангелът. Факла защо би трябвало да носи един актуален публицист. Излекуван ли си от контузията, откакто успяваш да я поднесеш като философия...

Когато човек чете книгите Ви, остава с убеждението, че няма необясними действителности. Така ли е в действителност?

- Днес може би човек има за цел да изясни всичко. Но съгласно мен постоянно има място за незнайното, за необяснимото и като публицист мен това ме интересува по-специално.

Повече ме интересува да задавам въпроси, в сравнение с да получавам отговори. Не мисля, че литературата би трябвало да дава отговори и пояснения. Отговорите са за фактологичните книги, не за художествените. Силата на художествената литература е да задава въпроси и да дава разнообразни гледни точки, и като цяло да се пробва да даде нова ново виждане за нещо, върху което хората не са се замисляли. 

И ма ли въпрос , който се повтаря всякога , когато пишете? 

- (Замисля се – бел. а.) Има някакво последователност сред другите ми книги, някакво продължение... Първата ми книга преглежда паметта и нейните граници. Втората визира въпроси, свързани с необясними и непредвидени събития. Третата e за това какво знаем и какво си мислим, че знаем, а то в действителност е единствено наше разбиране. Последната ми книга се пробва да покаже един развой – по какъв начин знанието ни за света се трансформира с времето.

Първата ми книга не е преведена на български, само че в нея, както и в идващите две  основната тематика е загубата. 

Снимка: Даниел Димитров

От моята персонална позиция, може би било забавно да се замисля за какво преглеждам по-скоро повтарящи се тематики, в сравнение с въпроси. 

Вие самата страдате или ликувате от приумиците на случайността в живота?

- Не съм тъжна, никога. Мисля, че е здравословно хората да одобряват тази позиция – че светът е необхватен, че има неща, които не можем да разберем, нито да разбираем, че има неща, които не можем да знаем. Че светът е по-голям и по-велик, и по-див, и по-жесток, от това, което ние претърпяваме.

Години откакто написах „ Нещата, които падат от небето “, доста дълго време си мислех, че това не е персонална история. По-късно осъзнах, че на прочувствено равнище е обвързвана с детството ми. Докато бях доста дребна, много хора от моето семейство починаха, в това число двама мои братовчеди. Когато едно дете претърпява последствията от гибелта на други деца, няма удачно пояснение за това, което се случва. Тогава научаваш, че светът е доста инцидентно място, в което се случват всевъзможни неща, които са оттатък нашия надзор. 

Важно ли е човек да живее в личната си приказка?

- Не, в случай че това значи някакво ментално заболяване или неуравновесеност. Но да построяваме някакъв личен сюжет и усещане за света, е добре. Би могло да е потребно, стига да осъзнаваме, че това е сюжет и изкуствено основана конструкция, а не действителност.

А когато приказката граничи със илюзия?

- В „ Нещата, които падат от небето “ преглеждам сходни събития и какво става, когато животът не следва нашия личен сюжет. Там, едно или няколко събития се повтарят като част от структурата на историята сред другите герои…

Следва едно предколедно запитване – в случай че човек е ларвата на ангела, какво е ангелът?

- (Смее се – бел. а.) Този откъс на Набоков. Мисля, че той има поради, че ангелът е съвършената форма на индивида, само че ние не сме стигнали до там. Но действително тази ларва, този червей е нещото, което претърпява най-интересните елементи на живота и съществуването си... 

Чувствате ли се факлоносец? Факла защо би трябвало да носи един актуален публицист?

- Трябва да кажа, че съм единствено номинирана за премията „ Факлоносец “, тъй че към момента не съм носила факла (Смее се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Факла защо бих носила?... (Замисля се – бел. а.) Това е подвеждащ въпрос, само че,  ако трябваше да отговоря, бих споделила – емпатия. Литературата има тази особена дарба – да те кара да чувстваш, да усещаш мислите на други герои или хора. Дори да не ги харесваш, ти се превръщаш в тях за известно време. И мисля, че това е нещо доста скъпо. 

Лесно ли вирее един финландец в Берлин?

- Аз не съм непрекъснато там, защото нашето семейство живее на две места.

Иначе, аз повеждам доста усамотен и затворен живот. Когато съм вкъщи, пиша, обядвам със брачна половинка си, който пък работи в прилежащата стая и общо взето това е целият ми ден (Смее се с глас – бел. а.).

Но, несъмнено, одобрявам атмосферата на огромния град. Харесва ми това, че мога да пребивавам в къща, във Финландия, както и в огромния град, в Берлин, където има голям брой културни събития. 

Наистина ли във Финландия живеете в остаряла дървена къща? Романтично ли е?...

- Да, правилно е. И е напълно обикновено. Освен това, къщата не е толкоз остаряла, от 1948 година е. Същевременно, изисква много работа. Отопляваме се отчасти на дървесина. Имаме шест камини, тъй като през зимата става извънредно студено.

Значи, романтиката е през лятото .. . 

- Да (Смее се – бел..а.)

Наистина ли романът „ Преди да изчезне мъжът ми “ е автобиографичен?

- Да, отчасти, само че бих наблегнала на фикционалната част. Разбира се, частта с Колумб не е биографична част. 

Какво бихте споделила на всяка жена, преди да посегне към тази книга?

- Като цяло ми е малко мъчно да си предлагам книгите и рядко го върша. Не мисля, че книгата има потребност от моето встъпление. 

Бихте ли й споделила „ Няма нищо ужасно “?

- Мисля, че е напълно добре в литературата да има страшни моменти. Литературата не би трябвало да е някакво предпазено място. 

Знаете ли по какъв начин живее същинският Той през днешния ден?

- Да, ние си поддържаме връзка всекидневно, поради двете ни деца. 

Да поднесеш контузията като философия. Означава ли, че си се излекувал от контузията?

- Много хора са се опитвали да класифицират книгата по някакъв метод, наричали са книга за самолечение. Но аз не желая за слагам сходни избрания (Замисля се – бел. а.) Книгата като нереалност има свое лично значение и лична цел, която е много надалеч от моя персонален живот. 

С какво се гордеете като финландка?

- (Замисля се – бел. а.) Има едно нещо. Не знам дали е най-силното, само че се гордея с предходното ни държавно управление и това че имахме жена-премиер (Сана Марин – министър-председател на Финландия от края на 2019 година до юни 2023 година – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Тя беше доста млада и по време на коронавирус, както и по време на съветската офанзива в Украйна, трябваше да минем през извънредно комплицирани интервали в историята на страната, имаше огромен напън. Като млада жена, която се опитваше да живее като такава и, в това време, да бъде министър-председател в едно невиждано комплицирани времена, тя се открои като човек, който би трябвало да бъде и който е образец на младото потомство.

Имате ли персонални усещания от нея?

- Не. Тогава ние имахме пет партии в ръководството на страната, като водачите и на петте партии бяха дами. За този интервал се родиха шест бебета в Народното събрание, което и демонстрира, че е допустимо една жена да има висока позиция в обществото, само че в същото време да не рискова и да не жертва фамилията си. Това звучи доста нормално, само че в действителност е доста значимо. 

Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- (Замисля се – бел. а.) Казвам... децата ми.