Индустрията на изнесените услуги запазва двуцифрен ръст, формира над 5% от икономиката на страната
Секторът на изнесените услуги в България продължава да държи прогресивен ритъм на развиване с общ размер от 2.9 милиарда евро за 2019 година Това демонстрират данните от годишния отчет за развиването на промишлеността на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST). За предходната година промишлеността образува 5.5% от годишния БВП (БВП) на страната, спрямо 5.2% през 2018 година Освен това, за поредна година тя бележи двуцифрен растеж в развиването си, като през 2019 година оперативните доходи нарастват с 19.6 %. Предварителните данни за 2020 година демонстрират, че даже и в тази година растежът също ще остане двуцифрен. Прогнозата към 2022 година сочи, че промишлеността ще продължи да се развива и да бъде главен дирек в българската стопанска система, като относителния й дял в Брутният вътрешен продукт на страната ще означи сензитивен растеж и ще доближи 8.9%.
Докладът е изготвен от SeeNews и включва данни за 610 български компании, опериращи в областта на бизнес услугите и технологиите през 2019 година В съотношението сред двете подразделения на изнесените услуги превес имат ITO фирмите (ИТ изнесени услуги) – 322, до момента в който броя на компаниите в областта на изнесени бизнес процеси е 288.
Индустрията затвърждава и позицията си на желан шеф. Доказателствата са нарастващия брой хора, работещи в бранша, както и нарастващите разноски за чиновници и налози, плащани от фирмите. Секторът на бизнес услугите и технологиите образува 3,5% от пазара на труда в България. В него са заети близо 78 000 души към края на 2019 година, което е с към 5000 души повече спрямо предходната година. Дори в предизвикателната 2020 година, промишлеността продължава да наема нови хора, като към август 2020 година броят на работещите в него достигна 81 000 души (3000 чиновници повече по отношение на сполучливата 2019 г.).
Секторът оставя важен обществен и стопански отпечатък и се превръща в основа за развиването на новата междинна класа на България и за задържането на младежите в страната. За 2019 година единствено налозите, които промишлеността е внесла в държавната хазна се равняват на бюджета на община Казанлък за 2020 година или малко повече от плануваните разноски в бюджетната рамка на Столична община за опазване на здравето през 2020 година Едновременно с това, промишлеността генерира 9.3% от всички разноски за заплати в стопанската система през 2019 година (при 8.5% предходната година).
„ Ние ще продължим да бъдем притегателна мощ за гении и желан шеф, поради опциите за развиване, които осигуряваме на младежите. ", разяснява данните от секторния анализ Илия Кръстев, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията и изпълнителен шеф на A Data Pro. През 2020 година българските компании от бранша демонстрираха международно равнище в даването на надеждна, сигурна, непрекъсваема и качествена услуга, отбелязва той. " Mожем единствено да се гордеем, че извънредно бързо успяхме да трансформираме процесите и да преминем в режим на работа от у дома. Много наши съперници в и отвън Европа, не бяха толкоз гъвкави и сполучливи. Трябва да капитализираме това преимущество и да се нареждаме в точния момент като желана дестинация за услуги с висока добавена стойност пред европейските компании. Степента, в която ще се възползваме от тази опция през 2021 и 2022 година, ще бъде решаваща във връзка с това по какъв начин България излиза от рецесията, какъв брой добре стои във връзка с световните си съперници и какъв брой бързо догонва по-старите членове на Европейски Съюз във връзка с равнищата на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. “, добавя Илия Кръстев.
Тенденция, която демонстрира резистентност за икономическото позициониране на този бранш е и продължаващата регионална експанзия от последните години. Най-големите хъбове за изнесени услуги остават огромните градове с университети, като се следи наклонност за изнасяне на активността отвън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, като Велико Търново и Бургас също притеглят от ден на ден нови компании.
С пълния доклад
Докладът е изготвен от SeeNews и включва данни за 610 български компании, опериращи в областта на бизнес услугите и технологиите през 2019 година В съотношението сред двете подразделения на изнесените услуги превес имат ITO фирмите (ИТ изнесени услуги) – 322, до момента в който броя на компаниите в областта на изнесени бизнес процеси е 288.
Индустрията затвърждава и позицията си на желан шеф. Доказателствата са нарастващия брой хора, работещи в бранша, както и нарастващите разноски за чиновници и налози, плащани от фирмите. Секторът на бизнес услугите и технологиите образува 3,5% от пазара на труда в България. В него са заети близо 78 000 души към края на 2019 година, което е с към 5000 души повече спрямо предходната година. Дори в предизвикателната 2020 година, промишлеността продължава да наема нови хора, като към август 2020 година броят на работещите в него достигна 81 000 души (3000 чиновници повече по отношение на сполучливата 2019 г.).
Секторът оставя важен обществен и стопански отпечатък и се превръща в основа за развиването на новата междинна класа на България и за задържането на младежите в страната. За 2019 година единствено налозите, които промишлеността е внесла в държавната хазна се равняват на бюджета на община Казанлък за 2020 година или малко повече от плануваните разноски в бюджетната рамка на Столична община за опазване на здравето през 2020 година Едновременно с това, промишлеността генерира 9.3% от всички разноски за заплати в стопанската система през 2019 година (при 8.5% предходната година).
„ Ние ще продължим да бъдем притегателна мощ за гении и желан шеф, поради опциите за развиване, които осигуряваме на младежите. ", разяснява данните от секторния анализ Илия Кръстев, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията и изпълнителен шеф на A Data Pro. През 2020 година българските компании от бранша демонстрираха международно равнище в даването на надеждна, сигурна, непрекъсваема и качествена услуга, отбелязва той. " Mожем единствено да се гордеем, че извънредно бързо успяхме да трансформираме процесите и да преминем в режим на работа от у дома. Много наши съперници в и отвън Европа, не бяха толкоз гъвкави и сполучливи. Трябва да капитализираме това преимущество и да се нареждаме в точния момент като желана дестинация за услуги с висока добавена стойност пред европейските компании. Степента, в която ще се възползваме от тази опция през 2021 и 2022 година, ще бъде решаваща във връзка с това по какъв начин България излиза от рецесията, какъв брой добре стои във връзка с световните си съперници и какъв брой бързо догонва по-старите членове на Европейски Съюз във връзка с равнищата на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. “, добавя Илия Кръстев.
Тенденция, която демонстрира резистентност за икономическото позициониране на този бранш е и продължаващата регионална експанзия от последните години. Най-големите хъбове за изнесени услуги остават огромните градове с университети, като се следи наклонност за изнасяне на активността отвън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, като Велико Търново и Бургас също притеглят от ден на ден нови компании.
С пълния доклад
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ