Сега нали е модерно, реших да стана шпионин. Пък и

Сега нали е съвременно, взех решение да стана разузнавач. Пък и жена ми стартира да ме дръжка:
- Всички шпионират, единствено ти зяпаш! Кой на руснаците се продаде, кой на американците, де що има държавни секрети, ги изтъргуваха, нищо няма да остане за тебе, до момента в който се натуткаш!
Ето от това няма избавление! Ето по този начин нашите спецслужби могат да разкриват всевъзможни шпиони единствено за една безсънна нощ в нашата фамилна спалня, обаче да не им давам ум, че нали и аз потеглих по пътеката на тихия фронт.
Ако мислите, че това става елементарно, лъжете се. Подметките си изтърках от циркулиране по непознати посолства!
Първо отидох при американците, въпреки всичко международен стражар са, несъмнено им трябват ужасно доста шпиони, също така току ни похвалят за нещо, пък и доларите са си долари.
- Така и по този начин - споделих им с американски акцент (от едновремешните филми за Емил Боев съм го овладял), - пристигнал съм да ме вербувате за разузнавач!
Онези дъвчат дъвка и най-безразлично клатят глави:
- No, thanks.
Отблъснаха ме, тоест!
- Знаете ли какъв брой мъчно ми беше да взема решение да продам родината! - споделих им, с цел да ги засрамя и прибавих, с цел да ги изкуша. - Ще ви науча да слагате кисело зеле и да варите ракия от бомбирали компоти и мухлясали мармалади!
Явно в Централно разузнавателно управление на САЩ добре ги бяха обучили, тъй като никак не им пролича да ги гризат съвестите, а и шпионските ми блага не одобриха:
- Sorry, само че тайната на киселото зеле ни продаде вашият съсед от долния етаж, а за ракията се спазарихме с вашия съсед от горния етаж!
Ах, юди! Хайде, оня изпод на пияна глава ме бе светнал преди години по какъв начин прави такова хубаво зеле, обаче оня от горната страна що ракия ми е изпил! И все я хвали, и все ме благославя, че съм бил магьосник! Метил за такива, но след дъжд - качулка, или, както споделяме ние, разведките, след шпионски скандал - дегизировка!
Никакво отчаяние обаче, ами хайде в съветското посолство, тъй като с тях сме братушки и няма по какъв начин да ме върнат, пък и с братушки на процедура не е шпионаж, тъй като тайните си остават в фамилията. Добре, обаче там опашка! Изложба някаква била пристигнала да прегледа българската общност, видите ли! Проплаках:
- Абе, хора, работата е незабавна, държавни секрети съм пристигнал да издавам...
Не ме пуснаха дори до оградата да припаря! Написаха ми с писалка на дланта номер и да съм се наредял на опашката! Не на мен тези! Чакал съм на опашка за пъстър тв приемник преди време и знам, че хитреците се уреждат първи, а за баламите я остане нещо, я не!
И хайде в китайското посолство. Там, като им споделих, че съм пристигнал да продавам държавни секрети, доста се заинтригуваха какво тъкмо би могло да е загадка за хилядолетна страна, в която единствено пекинският аналог на нашата " Коньовица " е над седем милиона индивида, до момента в който за цяла България това не е несъмнено. Ей, тези са измислили шпионажа, пък аз съм тръгнал да повеждам шпионски дуели с тях! Тръгнах си компрометиран, само че най-малко хората ми дадоха едно шише ракия със змия в него, а в змията - прикрит микрофон, все ще ми влезе в работа.
Седнах на една скамейка в Борисовата градина и се зачудих на чие разузнаване да се продам. По едно време видях, че някакво детенце яде шоколад и тогава ме осени ексцентрична концепция! И тичешком в швейцарското посолство! Те, нали от много време съблюдават неутралитет, няма да седнат да се карат с мен!
И в действителност, швейцарците ме вербуваха. Вярно, киселото зеле не ги заинтригува, имали си били, по какъв начин се вари ракия също не пожелаха да научат, пиели били Goldschläger, обаче пък се спазарихме аз на тях да им изпращам шифрограми какъв брой е часът в България, пък те за измяната ще ми заплащат с дупки от швейцарско сирене. Според жена ми на ниска цена съм се продал, но който може, да се продаде по-скъпо!