Спортни хроники: Когато Пеле се направи на пилот, за да спаси живота си
Сега, когато към този момент Краля на футбола не е измежду нас, ще се спрем на една по-различна история от живота на Пеле, която не е обвързвана с виртуозни осъществявания, голове и върхове.
Нещата са повече като сюжет на типичен шпионски филм с политическо ликвидиране, укриване, маскировка и бягство от боен прелом. Всичко това Пеле изживява в Нигерия през февруари 1976 година дружно с друга спортна легенда – настоящия първенец на Уимбълдън Артър Аш.
Точно по това време, в най-големия нигерийски град Лагос се натрупва напрежение седмици наред, съвпадащо с визитата на Пеле и с първия професионален тенис шампионат, извършен в страната.
Тлеещото неодобрение се ускорява още повече поради огромния брой американски играчи, пристигнали на нигерийска земя. Отношенията са обтегнати поради поддръжката на нигерийските управляващи към Народното придвижване за избавление на Ангола – организация, поддържана от Съветска Русия.
Превратът виси на косъм, а опитът му се реализира на 13 февруари, когато е очакван четвъртият ден от тенис шампионата и когато Пеле би трябвало да продължи с натоварената си стратегия.
Нигерийският държавен глава военачалник Муртала Мохамед е разстрелян в колата си от група размирен бойци, до момента в който пътува към Генералния щаб на армията.
Лидер на бунтовническата група е оглавяващият Корпуса за физическа подготовка на нигерийската войска полковник-лейтенант Букар Димка.
След разстрела, Димка се насочва към нигерийската радиоразпръсквателна корпорация и афишира по радиото, че държавното управление е свалено.
Пеле чува известието на превратаджиите в хотела си, където е дружно с американските тенисисти, а самият той към този момент играе за Ню Йорк Космос и без подозрение е възприеман като съдружник на американците.
Началото на преврата е обещано и радиоизлъчването стопира към 3:00 ч. следобяд, когато стартира същинската борба.
След престрелка държавните сили си връщат контрола върху станцията, само че Димка съумява да се измъкне. Смъртта на Муртала Мохамед е публично обявена и е разгласен 7-дневен печал.
Тенисистите са принудени нервно да чакат в хотела няколко дни, когато най-накрая е взето решение шампионатът да продължи.
Границите на Нигерия са затворени, с цел да не успее Димка да избяга, натрапен е полицейски час и играчите са застрашени, че изобщо няма да бъдат пуснати да си тръгнат, в случай че не се съгласят да играят.
И четиримата участници на полуфиналите са американци, което по никакъв начин не спомага за потушаване на напрежението.
Хотелът е считан за допустима цел на бъдещи удари, по тази причина всички са принудени да се реалокират. Пеле пък отива в бразилското посолство.
По време на полуфинала сред Артър Аш и Джеф Боровяк, на корта нахлуват въоръжени лица, насочват оръжия към двамата тенисисти и наложително ги извеждат.
Те желаят да знаят по какъв начин по този начин спортистите си разрешават да играят, до момента в който нацията още е в печал – въпреки че разрешението за игра е персонално от държавното управление.
Докато Аш стои с ориентиран револвер към себе си, хората по трибуните се разбягват, знаейки какъв брой безмилостни могат да бъдат военните.
Хаосът към този мач се оказва последната опасност в Нигерия към тенисистите и на тях им е позволено да заминат за Рим след финала, който е по-късно същия ден.
По улиците към този момент настъпват вълнения, а американците съумяват да издействат паспортите си назад от защитата на летището и да се качат на единствения полет, сбъднат от Нигерия от дни насам.
Когато самолетът най-сетне е във въздуха, тенисистите избухват в радостни възгласи от облекчение.
Най-великият футболист на планетата обаче не е на този полет.
Местният началник на Pepsi, по чиято самодейност Краля отива в африканската страна, е изискал от американския дипломат да планува място и за Пеле на борда, само че разрешението не е уредено в точния момент и бразилецът е заставен да изчака още три дни, до момента в който границите бъдат отворени.
Дори тогава обаче измъкването се оказва комплицирано. Бразилският дипломат е обезпокоен, че най-голямата футболна звезда на страната, изявяваща се в шампионата на Съединени американски щати, ще е изложен на заплаха на обществено място, до момента в който напрежението в Нигерия остава високо.
Затова е формиран проект Пеле да се дегизира като водач, с цел да се придвижи през града и да се качи на полета неразпознат – по този начин рисковете ще бъдат избегнати.
Още едно събитие прави сюжета даже по-филмов. Като млад Пеле е мечтал да ръководи самолети, само че фантазията му е прекършена от една травматична преживелица – той вижда натрупа на водач, разрушил се със самолета си покрай дома му в Бразилия.
Само можем да си представим по какъв начин години по-късно е приел проекта за дегизировката и бягството, по какъв начин си е спомнил детските копнежи, по какъв начин си е поставил шапката и авиаторските очила и е споделил: „ Хайде да го създадем! “
Останалата част от тази история остава загадка за необятната аудитория, само че значимото е, че приключва щастливо за Пеле.
Голмайсторът се завръща сполучливо в Съединени американски щати, където играе още една година за Ню Йорк Космос, преди да приключи кариерата си.
За Букар Димка обаче краят на историята е съдбовен. Той е хванат, до момента в който е в компанията на продажница в Източна Нигерия и през май 1976 година е екзекутиран дружно с още 38 военни и цивилни превратаджии.
