Вдовицата на Александър Литвиненко: Кремъл стои зад смъртта на Навални
Седмица след гибелта на съветския опозиционер Алексей Навални – роман от първо лице за това какво е да се превърнеш в цел на режима на Владимир Путин. Пред приказва вдовицата на Александър Литвиненко – Марина. Бившият офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се трансформира в гневен критик на режима на Путин и беше токсичен през 2006 година с радиоактивното вещество полоний. След дълго следствие Европейският съд за правата на индивида в Страсбург заключи, че виновни за гибелта му са двамата съветски сътрудници, с които Литвиненко е пил чай в лондонски хотел. А зад убийството стои висшето управление на Руската федерация.
Госпожо Литвиненко, благодаря Ви, че се съгласихте да говорите пред българските фенове. Каква беше първата Ви мисъл, когато научихте за гибелта на Алексей Навални? Върна ли Ви тази вест в един от най-мрачните моменти на Вашия личен живот?
Преди една седмица беше. Първоначално беше мъчно да се повярва на новината, тъй като тя не беше доказана незабавно от фамилията, от юристите му. И се надявахме да не е правилно, тъй като Алексей Навални беше доста изтъкнат политик. Дори в пандиза той продължаваше да бъде доста мощен и доста хора имаха вяра, че един ден може да бъде освободен. Но, за жалост, беше доказано, че е умрял, аз бих споделила погубен. И това беше най-трагичният ден след протичащото се в Украйна.
Казвате, че гибелта му е огромна загуба. Имахте ли очаквания, че Алексей Навални може да е индивидът, който да донесе огромната смяната във Вашата страна?
Не беше вяра. Вяра беше. Новото потомство на Русия, младежите, които подкрепяха Алексей Навални, един ден можеха да трансформират нещо в Русия. Защото остарялото потомство, което живееше при комунизма, по време на социализма, нямаше задоволително време да се възвърне и да трансформира родината в същинска демократична страна. Не можа да направи нищо от вътрешната страна. Затова имахме вярата, че може нещата да се трансформират, в случай че на Алексей се даде късмет да направи това, което се стреми в действителност да направи.
Казвате, че Алексей Навални е бил погубен. В смъртния акт обаче е записано „ естествена гибел ”?
Колко може да се има вяра на казаното от формалните управляващи? В предишното споделиха ли, че моят брачен партньор е бил токсичен с полоний? А беше потвърдено след голямо следствие в Обединеното кралство от Скотланд ярд и доста експерти. Русия в никакъв случай няма да го направи. И в никакъв случай не са казвали, че Анна Политковская е убита от съветските управляващи. Руската журналистка. Че Борис Немцов беше погубен пред Кремъл. Те постоянно отхвърлят каквато и да било съпричастност на руснаци към убийства на личните си жители. И при Алексей Навални е по този начин. Но ние сме безусловно сигурни, че е бил токсичен. Преди две години, преди повече от две години, беше разследван опит за отравянето му в Германия. Но в Русия в никакъв случай не се стига до правосъден развой. А за какво? Може да почине, само че не са сигурни. След тези опити за отравяне, мъченията в пандиза, може да е постепенно, само че си е ликвидиране.
Значи смятате, че отношението, на което е бил подложен в пандиза през тези години, е довело до неговата гибел или че гибелта му е настъпила по принудителен метод преди седмица?
Пак споделям, не знам какво се е случило в края на краищата, тъй като някаква информация към този момент беше разследвана от самостоятелни публицисти, в което се задават доста въпроси, по какъв начин се е стигнало до такава степен. И най-важното, за какво тленните му остатъци още не са освободени. И в този момент откакто Алексей Навални към този момент го няма, мъченията не престават за майка му, която се пробва да върне сина си, поне за да направи уместно заравяне. Но в този момент се пробват да я изнудват, знаейки, че тя няма да се съгласи да направи това, което те желаят. И те просто не освобождават тленните му остатъци. Защо? Какво желаят да потулят?
Правилно ли разбирам, че нямате никакво подозрение, че Кремъл стои зад гибелта на Навални?
Не, безусловно съм сигурна. Както съм сигурна, че Кремъл умъртви и брачна половинка ми.
Съпругата на Навални – Юлия, направи огромна поръчка, че ще продължи неговото дело. Виждате ли в нея личността, която е задоволително мощна, с цел да сплоти опозиционно мислещите руснаци?
Ще забележим. Мисля, че е доста преждевременно да се приказва дали ще ѝ стигнат силите, по какъв начин ще постъпи… едвам седмица откогато брачният партньор ѝ бе погубен. Но тя показва мощ да направи стъпка напред и да съобщи, че, да, брачният партньор и е погубен, само че тя ще продължи това, което той се опита да направи. И това е доста значимо, тъй като към момента името Навални е отпред на тази организация. Ще забележим по какъв начин то ще се отрази на други опозиционни кръгове или отвън Русия – ще ги сплоти ли, или ще има някакво състезание, или нещо друго. Но ми се ще да видя и дами, когато се приказва за политика в Русия. Русия несъмнено би трябвало да има и женско лице през днешния ден, тъй като такова лице може да промени нещата. И отново споделям - ще забележим какво може да се случи по-късно, само че Юлия Навалная среща поддръжка измежду интернационалната общественост, към този момент имаше среща с Джо Байдън и това е доста значимо.
Правилно ли разбирам, че не изключвате опцията Навалная да се кандидатира за президентския пост някой ден?
Само в случай че Русия беше друга, в случай че беше демократична, тя в действителност щеше да има право да се кандидатира за президент. Но в този момент не можем да назовем никакви избори в Русия законни или президентски. Не знам. Мисля, че Юлия към този момент го сподели, само че ще го кажа още веднъж. Предстоящите избори, които са единствено след няколко седмици, не трябва да ни обезкуражават. Предвид протичащото се в съветското общество, в съветската съпротива, в случай че след изборите Путин не бъде приет за новоизбран президент - това ще бъде най-силната реакция на интернационалната общественост против всичко, което Путин прави против Украйна и против личните си сънародници.
Смъртта на Навални идва безусловно няколко седмици преди президентските избори. Как Путин би имал изгода от тази гибел? Възможно ли е по-скоро да става въпрос за съвпадане, в сравнение с за умишлени дейности?
Бих желала да ви напомня предходните избори през 2018 година, когато единствено две седмици преди президентските избори те се пробваха да отровят Юлия и Сергей Скрипал. Точно същото беше. Хората, които са направили това закононарушение, не се трогват. Изпълняват заповед. А службите за сигурност в Русия, които са сходни на Службата за сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), не ги е грижа какъв миг във времето ще изберат. Те просто би трябвало да изпълнят заповедта, би трябвало да си свършат работата. Е, човек може да задълбава какви хрумвания може да стоят зад това, само че то се случва по този начин или другояче.
Какво обръщение желае да изпрати Владимир Путин на света и на руснаците, в случай че приемем, че сте права и той има общо със гибелта на Навални? Че не му пука?
Него не го е грижа дори какво може да е посланието! Знаете, че интернационалната общественост не реагира вярно, откакто брачният партньор ми беше погубен от отравяне с радиоактивен материал, след войната в Грузия през 2008 година, нашествието в Крим. И какво му се случи? Нима имаше мощна реакция? Не. И по-късно на него просто му е все едно.
Познавате ли Юлия Навалная и Алексей Навални?
Никога не съм се запознавала с Юлия и Алекс, тъй като цялото ми семейство е в заточение от 2000 година. А цялата тази история с Алексей Навални стартира малко по-късно. Но, несъмнено, следях делата му, тъй като синът ми не беше в Обединеното кралство и познаваше Алексей Навални като водач на опозицията. Той следеше историята му и какво се случи с него. Алексей Навални притегли малко младежи в Русия и отвън Русия.
Виждате ли общи неща сред себе си и Юлия Навалная? Имате сходна орис – и двете сте станали вдовици прекомерно рано.
От нещата, които биха могли да се счетат за сходни, най-важното е, че загубихме съпрузите си на фронта на студената война. Не можеш да затвориш тъгата си в фамилията и да си мълчиш. Но пред Юлия стоеше различен избор. Тя е брачна половинка на политик, доста прочут политик, и решението ѝ да се изправи и да продължи делото на Алексей веднага стана обществено притежание. Александър Литвиненко беше професионален офицер и. несъмнено, като офицер на Службите за сигурност въпросът е дали някой би желал да бъде като Александър? Разбира се, че не споделят. Не съм експерт по сигурността. Но вторият въпрос беше искате ли да разберете какво се е случило със брачна половинка Ви? И аз споделих „ Да “. И моето само право, което имах в Обединеното кралство, беше да упорствам да бъде въздадено правораздаване. Не че сме си мислели, че можем да надигнем някого пред съда, само че организирахме едно обществено следствие. И да заведа дело в Европейския съд за правата на индивида, когато Русия беше посочена за спонсор на закононарушението. Посочени бяха и имената на хората, които убиха мъжа ми - Луговой и Ковтун, а Путин също беше посочен във всички тези материали. И се случи, тъй като бях във Англия и знаех, че имам това право. Съпругът на Юлия, Алексей, умря в Русия, а там такива права са към момента невъзможни. Дори да ги има, не се съблюдават.
Мислите ли, че във Вашия случай сте получили правдивост?
Това не е 100% правдивост, само че хората по целия свят не са се съмнявали кой е направил това закононарушение. Но, за жалост, това не оказа помощ да се осведоми обществеността или да се спре този доста, доста рисков режим. Докато Саша беше жив и преди гибелта си винаги споделяше, че това е един доста рисков режим и няма по какъв начин да се спре. Би било голям проблем за всички от фамилията ни. А поради това, което прави този режим, един ден бих желала за всяко закононарушение, осъществено от Путин против обособени лица или страни, да му бъде потърсена отговорност. И да изправен пред съда за доста неща. И да дава отговор за всичко, което е сторил.
Мнозина споделят, че в случай че Навални не се беше върнал в Русия, можеше да продължи опозиционната си активност от чужбина. Но историята на Вашето семейство демонстрира, че даже в този случай животът на човек може да е заплашен.
Абсолютно сте права. В Русия, несъмнено, той стана лесна цел, само че няма значение. След като брачният партньор ми беше погубен, последваха няколко необясними смъртни случая, всички бяха гибел при доста подозрителни условия. И това се случи само защото реакцията на гибелта на брачна половинка ми не беше задоволително мощна. Ето за какво ние към момента не сме сигурни и не сме в сигурност, въпреки че живеем в Европа. За Алексей Навални завръщането в Русия беше въпрос на правила. Той се възприемаше като съветски политик. И реши да бъде при народа си. Може би е бил наясно, че ще жертва живота си. Но това беше негов избор.
Струваше ли си тази всеотдайност?
Ще забележим. Ще забележим. Мисля, че е значимо за младежите да помнят и да не простят. Да не простят. И това е може би още един късмет за хората да схванат, че един мъж или жена единствено може да направи нещо за милиони хора, само че би трябвало да се помни също, че милиони могат да загинат единствено поради един човек, имам поради Путин, и украинският народ гине сега. И в този момент, когато съм на изложбата във връзка годишнината от геноцида над чеченския народ, в Украйна той продължава да се случва. Колко още хора ще умрат поради един подобен човек?
Моля да ме извините, само че ще Ви върна към едни от най-мрачните моменти в живота Ви. Разкажете ми за месец ноември 2006 година. На 1 ноември брачният партньор Ви изпива съдбовната чаша чай. На 23-и той към този момент е мъртъв.
Това постоянно е в паметта ми, тъй като всяка година, когато наближава ноември, си припомням всеки ден за това, което се случи със фамилията ми, със Саша. Той не знаеше какъв е интензивният материал в тялото му. Откриха, че е полоний едвам няколко часа преди Саша да почине. И това, по какъв начин да кажа, постоянно съм хранела вяра, че ще оцелее. А откакто започнаха да го лекуват, започнах да се усещам още по-сигурна. Но, за жалост, не оцеля. Целият ми свят се срина за един ден. Не бях се замисляла по какъв начин ще бъде, в случай че Саша се разболее, камо ли по какъв начин ще пребивавам без Саша. Но синът ни Анатолий беше на 12 години. И неговият живот се обърна с краката нагоре тогава. И знаех, че би трябвало да пребивавам поради него. В памет на Саша. Но цяла седмица бях на адреналин, тъй като не знаех дали и аз не съм отровена. Изчаках резултатите от тестванията. И в моя организъм беше открит полоний. Но не в такива огромни дози. Имах шанса да пребивавам още и да видя по какъв начин синът ни порасна и стана млад мъж. Това беше доста, доста сложен миг.
Като някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) брачният партньор Ви разпозна ли незабавно какво се случва с него? Все пак той е осведомен добре с метода на работа на съветските секрети служби?
Никога човек не чака да бъде токсичен с радиоактивен детайл. Това първо. И след това, когато пиете чай на обществено място, също не очаквате. Но когато стана по този начин с него, Саша сподели, че към този момент е знаел, само че не е знаел какъв брой зле е било. Знаел е, че е било неточност да се пие чай. Знаел е, че нещо неправилно е станало. И то не е хранително отравяне. Нещо по-странно. По-скоро отравяне с химическо вещество, само че още веднъж никой не е очаквал да е полоний. И незабавно по-късно отидохме на проучвания в болничното заведение. Вярвахме, че там ще е в сигурни ръце. Така че ние подозирахме какво се е случило и осъзнахме, че сме създали огромна неточност. Но даже хората в болничното заведение не можеха да се ориентират от какво е. 12 дни не го изследваха за радиоактивно заразяване. Едва когато признаците станаха доста изявени, ревизираха за нуклеарно заразяване. Но до края, до последните му дни, не беше ясно тъкмо какво е употребявано.
Какви бяха последните му думи към Вас?
С него си говорехме най-много и постоянно си мислехме за сина ни Анатолий - как ще порасне и ще стане заслужен човек. Трудно ми беше да приказвам, тъй като си мислех, че всичко ще се оправи, че няма да е идеално, само че че той ще оцелее. И ще бъдем дружно. Последната вечер, когато трябваше да се прибера, Саша беше доста, доста зле. Беше му мъчно да приказва и през целия ден се разбирахме единствено с мимики и жестове. Но трябваше да се прибера вкъщи, с цел да видя сина ни. А той съумя единствено да продума: „ Марина, обичам те ужасно доста “. А аз споделих: „ О, Саша, веселя се да го чуя още веднъж! ” А Саша плачеше. Не знаех, че това ще бъдат последните му думи.
В последните си дни, брачният партньор Ви написа прочувствено прощално писмо от болничното заведение, ще си разреша да изтъквам последните редове от него: „ Може и да съумеете да накарате един човек да замълчи, само че вълната на митинга по целия свят ще ечи в ушите Ви, господин Путин, до края на живота Ви ”. По сходен метод звучеше и Навални. Вярвате ли, че този път в действителност има късмет за някаква действителна смяна. Или и двамата просто са били прекомерно огромни идеалисти?
Мисля, че хората гледат на нещата по два метода – едни настояват, че чашата е на половина празна, а други - на половина цялостна. Може би Саша и Навални са от вторите. Може да не се случи толкоз бързо, колкото желаеме, само че несъмнено ще се случи. И това, което споделяше Навални, беше същото, каквото твърдеше и Саша: „ Не се бойте, тъй като тъкмо това чака този режим от всички нас – да си мълчим и да не вършим нищо ”. И просто карай да върви! А ние би трябвало да създадем таман противоположното.
Госпожо Литвиненко, благодаря Ви, че се съгласихте да говорите пред българските фенове. Каква беше първата Ви мисъл, когато научихте за гибелта на Алексей Навални? Върна ли Ви тази вест в един от най-мрачните моменти на Вашия личен живот?
Преди една седмица беше. Първоначално беше мъчно да се повярва на новината, тъй като тя не беше доказана незабавно от фамилията, от юристите му. И се надявахме да не е правилно, тъй като Алексей Навални беше доста изтъкнат политик. Дори в пандиза той продължаваше да бъде доста мощен и доста хора имаха вяра, че един ден може да бъде освободен. Но, за жалост, беше доказано, че е умрял, аз бих споделила погубен. И това беше най-трагичният ден след протичащото се в Украйна.
Казвате, че гибелта му е огромна загуба. Имахте ли очаквания, че Алексей Навални може да е индивидът, който да донесе огромната смяната във Вашата страна?
Не беше вяра. Вяра беше. Новото потомство на Русия, младежите, които подкрепяха Алексей Навални, един ден можеха да трансформират нещо в Русия. Защото остарялото потомство, което живееше при комунизма, по време на социализма, нямаше задоволително време да се възвърне и да трансформира родината в същинска демократична страна. Не можа да направи нищо от вътрешната страна. Затова имахме вярата, че може нещата да се трансформират, в случай че на Алексей се даде късмет да направи това, което се стреми в действителност да направи.
Казвате, че Алексей Навални е бил погубен. В смъртния акт обаче е записано „ естествена гибел ”?
Колко може да се има вяра на казаното от формалните управляващи? В предишното споделиха ли, че моят брачен партньор е бил токсичен с полоний? А беше потвърдено след голямо следствие в Обединеното кралство от Скотланд ярд и доста експерти. Русия в никакъв случай няма да го направи. И в никакъв случай не са казвали, че Анна Политковская е убита от съветските управляващи. Руската журналистка. Че Борис Немцов беше погубен пред Кремъл. Те постоянно отхвърлят каквато и да било съпричастност на руснаци към убийства на личните си жители. И при Алексей Навални е по този начин. Но ние сме безусловно сигурни, че е бил токсичен. Преди две години, преди повече от две години, беше разследван опит за отравянето му в Германия. Но в Русия в никакъв случай не се стига до правосъден развой. А за какво? Може да почине, само че не са сигурни. След тези опити за отравяне, мъченията в пандиза, може да е постепенно, само че си е ликвидиране.
Значи смятате, че отношението, на което е бил подложен в пандиза през тези години, е довело до неговата гибел или че гибелта му е настъпила по принудителен метод преди седмица?
Пак споделям, не знам какво се е случило в края на краищата, тъй като някаква информация към този момент беше разследвана от самостоятелни публицисти, в което се задават доста въпроси, по какъв начин се е стигнало до такава степен. И най-важното, за какво тленните му остатъци още не са освободени. И в този момент откакто Алексей Навални към този момент го няма, мъченията не престават за майка му, която се пробва да върне сина си, поне за да направи уместно заравяне. Но в този момент се пробват да я изнудват, знаейки, че тя няма да се съгласи да направи това, което те желаят. И те просто не освобождават тленните му остатъци. Защо? Какво желаят да потулят?
Правилно ли разбирам, че нямате никакво подозрение, че Кремъл стои зад гибелта на Навални?
Не, безусловно съм сигурна. Както съм сигурна, че Кремъл умъртви и брачна половинка ми.
Съпругата на Навални – Юлия, направи огромна поръчка, че ще продължи неговото дело. Виждате ли в нея личността, която е задоволително мощна, с цел да сплоти опозиционно мислещите руснаци?
Ще забележим. Мисля, че е доста преждевременно да се приказва дали ще ѝ стигнат силите, по какъв начин ще постъпи… едвам седмица откогато брачният партньор ѝ бе погубен. Но тя показва мощ да направи стъпка напред и да съобщи, че, да, брачният партньор и е погубен, само че тя ще продължи това, което той се опита да направи. И това е доста значимо, тъй като към момента името Навални е отпред на тази организация. Ще забележим по какъв начин то ще се отрази на други опозиционни кръгове или отвън Русия – ще ги сплоти ли, или ще има някакво състезание, или нещо друго. Но ми се ще да видя и дами, когато се приказва за политика в Русия. Русия несъмнено би трябвало да има и женско лице през днешния ден, тъй като такова лице може да промени нещата. И отново споделям - ще забележим какво може да се случи по-късно, само че Юлия Навалная среща поддръжка измежду интернационалната общественост, към този момент имаше среща с Джо Байдън и това е доста значимо.
Правилно ли разбирам, че не изключвате опцията Навалная да се кандидатира за президентския пост някой ден?
Само в случай че Русия беше друга, в случай че беше демократична, тя в действителност щеше да има право да се кандидатира за президент. Но в този момент не можем да назовем никакви избори в Русия законни или президентски. Не знам. Мисля, че Юлия към този момент го сподели, само че ще го кажа още веднъж. Предстоящите избори, които са единствено след няколко седмици, не трябва да ни обезкуражават. Предвид протичащото се в съветското общество, в съветската съпротива, в случай че след изборите Путин не бъде приет за новоизбран президент - това ще бъде най-силната реакция на интернационалната общественост против всичко, което Путин прави против Украйна и против личните си сънародници.
Смъртта на Навални идва безусловно няколко седмици преди президентските избори. Как Путин би имал изгода от тази гибел? Възможно ли е по-скоро да става въпрос за съвпадане, в сравнение с за умишлени дейности?
Бих желала да ви напомня предходните избори през 2018 година, когато единствено две седмици преди президентските избори те се пробваха да отровят Юлия и Сергей Скрипал. Точно същото беше. Хората, които са направили това закононарушение, не се трогват. Изпълняват заповед. А службите за сигурност в Русия, които са сходни на Службата за сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), не ги е грижа какъв миг във времето ще изберат. Те просто би трябвало да изпълнят заповедта, би трябвало да си свършат работата. Е, човек може да задълбава какви хрумвания може да стоят зад това, само че то се случва по този начин или другояче.
Какво обръщение желае да изпрати Владимир Путин на света и на руснаците, в случай че приемем, че сте права и той има общо със гибелта на Навални? Че не му пука?
Него не го е грижа дори какво може да е посланието! Знаете, че интернационалната общественост не реагира вярно, откакто брачният партньор ми беше погубен от отравяне с радиоактивен материал, след войната в Грузия през 2008 година, нашествието в Крим. И какво му се случи? Нима имаше мощна реакция? Не. И по-късно на него просто му е все едно.
Познавате ли Юлия Навалная и Алексей Навални?
Никога не съм се запознавала с Юлия и Алекс, тъй като цялото ми семейство е в заточение от 2000 година. А цялата тази история с Алексей Навални стартира малко по-късно. Но, несъмнено, следях делата му, тъй като синът ми не беше в Обединеното кралство и познаваше Алексей Навални като водач на опозицията. Той следеше историята му и какво се случи с него. Алексей Навални притегли малко младежи в Русия и отвън Русия.
Виждате ли общи неща сред себе си и Юлия Навалная? Имате сходна орис – и двете сте станали вдовици прекомерно рано.
От нещата, които биха могли да се счетат за сходни, най-важното е, че загубихме съпрузите си на фронта на студената война. Не можеш да затвориш тъгата си в фамилията и да си мълчиш. Но пред Юлия стоеше различен избор. Тя е брачна половинка на политик, доста прочут политик, и решението ѝ да се изправи и да продължи делото на Алексей веднага стана обществено притежание. Александър Литвиненко беше професионален офицер и. несъмнено, като офицер на Службите за сигурност въпросът е дали някой би желал да бъде като Александър? Разбира се, че не споделят. Не съм експерт по сигурността. Но вторият въпрос беше искате ли да разберете какво се е случило със брачна половинка Ви? И аз споделих „ Да “. И моето само право, което имах в Обединеното кралство, беше да упорствам да бъде въздадено правораздаване. Не че сме си мислели, че можем да надигнем някого пред съда, само че организирахме едно обществено следствие. И да заведа дело в Европейския съд за правата на индивида, когато Русия беше посочена за спонсор на закононарушението. Посочени бяха и имената на хората, които убиха мъжа ми - Луговой и Ковтун, а Путин също беше посочен във всички тези материали. И се случи, тъй като бях във Англия и знаех, че имам това право. Съпругът на Юлия, Алексей, умря в Русия, а там такива права са към момента невъзможни. Дори да ги има, не се съблюдават.
Мислите ли, че във Вашия случай сте получили правдивост?
Това не е 100% правдивост, само че хората по целия свят не са се съмнявали кой е направил това закононарушение. Но, за жалост, това не оказа помощ да се осведоми обществеността или да се спре този доста, доста рисков режим. Докато Саша беше жив и преди гибелта си винаги споделяше, че това е един доста рисков режим и няма по какъв начин да се спре. Би било голям проблем за всички от фамилията ни. А поради това, което прави този режим, един ден бих желала за всяко закононарушение, осъществено от Путин против обособени лица или страни, да му бъде потърсена отговорност. И да изправен пред съда за доста неща. И да дава отговор за всичко, което е сторил.
Мнозина споделят, че в случай че Навални не се беше върнал в Русия, можеше да продължи опозиционната си активност от чужбина. Но историята на Вашето семейство демонстрира, че даже в този случай животът на човек може да е заплашен.
Абсолютно сте права. В Русия, несъмнено, той стана лесна цел, само че няма значение. След като брачният партньор ми беше погубен, последваха няколко необясними смъртни случая, всички бяха гибел при доста подозрителни условия. И това се случи само защото реакцията на гибелта на брачна половинка ми не беше задоволително мощна. Ето за какво ние към момента не сме сигурни и не сме в сигурност, въпреки че живеем в Европа. За Алексей Навални завръщането в Русия беше въпрос на правила. Той се възприемаше като съветски политик. И реши да бъде при народа си. Може би е бил наясно, че ще жертва живота си. Но това беше негов избор.
Струваше ли си тази всеотдайност?
Ще забележим. Ще забележим. Мисля, че е значимо за младежите да помнят и да не простят. Да не простят. И това е може би още един късмет за хората да схванат, че един мъж или жена единствено може да направи нещо за милиони хора, само че би трябвало да се помни също, че милиони могат да загинат единствено поради един човек, имам поради Путин, и украинският народ гине сега. И в този момент, когато съм на изложбата във връзка годишнината от геноцида над чеченския народ, в Украйна той продължава да се случва. Колко още хора ще умрат поради един подобен човек?
Моля да ме извините, само че ще Ви върна към едни от най-мрачните моменти в живота Ви. Разкажете ми за месец ноември 2006 година. На 1 ноември брачният партньор Ви изпива съдбовната чаша чай. На 23-и той към този момент е мъртъв.
Това постоянно е в паметта ми, тъй като всяка година, когато наближава ноември, си припомням всеки ден за това, което се случи със фамилията ми, със Саша. Той не знаеше какъв е интензивният материал в тялото му. Откриха, че е полоний едвам няколко часа преди Саша да почине. И това, по какъв начин да кажа, постоянно съм хранела вяра, че ще оцелее. А откакто започнаха да го лекуват, започнах да се усещам още по-сигурна. Но, за жалост, не оцеля. Целият ми свят се срина за един ден. Не бях се замисляла по какъв начин ще бъде, в случай че Саша се разболее, камо ли по какъв начин ще пребивавам без Саша. Но синът ни Анатолий беше на 12 години. И неговият живот се обърна с краката нагоре тогава. И знаех, че би трябвало да пребивавам поради него. В памет на Саша. Но цяла седмица бях на адреналин, тъй като не знаех дали и аз не съм отровена. Изчаках резултатите от тестванията. И в моя организъм беше открит полоний. Но не в такива огромни дози. Имах шанса да пребивавам още и да видя по какъв начин синът ни порасна и стана млад мъж. Това беше доста, доста сложен миг.
Като някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) брачният партньор Ви разпозна ли незабавно какво се случва с него? Все пак той е осведомен добре с метода на работа на съветските секрети служби?
Никога човек не чака да бъде токсичен с радиоактивен детайл. Това първо. И след това, когато пиете чай на обществено място, също не очаквате. Но когато стана по този начин с него, Саша сподели, че към този момент е знаел, само че не е знаел какъв брой зле е било. Знаел е, че е било неточност да се пие чай. Знаел е, че нещо неправилно е станало. И то не е хранително отравяне. Нещо по-странно. По-скоро отравяне с химическо вещество, само че още веднъж никой не е очаквал да е полоний. И незабавно по-късно отидохме на проучвания в болничното заведение. Вярвахме, че там ще е в сигурни ръце. Така че ние подозирахме какво се е случило и осъзнахме, че сме създали огромна неточност. Но даже хората в болничното заведение не можеха да се ориентират от какво е. 12 дни не го изследваха за радиоактивно заразяване. Едва когато признаците станаха доста изявени, ревизираха за нуклеарно заразяване. Но до края, до последните му дни, не беше ясно тъкмо какво е употребявано.
Какви бяха последните му думи към Вас?
С него си говорехме най-много и постоянно си мислехме за сина ни Анатолий - как ще порасне и ще стане заслужен човек. Трудно ми беше да приказвам, тъй като си мислех, че всичко ще се оправи, че няма да е идеално, само че че той ще оцелее. И ще бъдем дружно. Последната вечер, когато трябваше да се прибера, Саша беше доста, доста зле. Беше му мъчно да приказва и през целия ден се разбирахме единствено с мимики и жестове. Но трябваше да се прибера вкъщи, с цел да видя сина ни. А той съумя единствено да продума: „ Марина, обичам те ужасно доста “. А аз споделих: „ О, Саша, веселя се да го чуя още веднъж! ” А Саша плачеше. Не знаех, че това ще бъдат последните му думи.
В последните си дни, брачният партньор Ви написа прочувствено прощално писмо от болничното заведение, ще си разреша да изтъквам последните редове от него: „ Може и да съумеете да накарате един човек да замълчи, само че вълната на митинга по целия свят ще ечи в ушите Ви, господин Путин, до края на живота Ви ”. По сходен метод звучеше и Навални. Вярвате ли, че този път в действителност има късмет за някаква действителна смяна. Или и двамата просто са били прекомерно огромни идеалисти?
Мисля, че хората гледат на нещата по два метода – едни настояват, че чашата е на половина празна, а други - на половина цялостна. Може би Саша и Навални са от вторите. Може да не се случи толкоз бързо, колкото желаеме, само че несъмнено ще се случи. И това, което споделяше Навални, беше същото, каквото твърдеше и Саша: „ Не се бойте, тъй като тъкмо това чака този режим от всички нас – да си мълчим и да не вършим нищо ”. И просто карай да върви! А ние би трябвало да създадем таман противоположното.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ