Седмица след смъртта на Буги Барабата хората, които дори само

Седмица след гибелта на Буги Барабата хората , които даже единствено за момент са се докоснали до него, към момента не могат да повярват, че към този момент го няма. Отиде си ненадейно – в нощта на събота против неделя издъхна в столична болница, където бе опериран няколко дни по-рано. Тъжната вест шокира и околните му, и сътрудниците му, и всички фенове – Буги в никакъв случай не се оплака, че нещо му тежи. Той бе от тези редки хора, които гледат да оказват помощ с каквото могат, да ухилен единствено с една дума даже и най-мрачния човек.

Легендарен блусар, емблематичен радиоводещ, само че на първо място добър човек – подобен бе Марио Събев, който всички познаваха и обичаха с артистичния му псевдоним Буги Барабата. До последно той работеше с цялото си сърце и по музиката си, и в предаването си по Z-Rock “Буги тайм ". С сътрудниците му от “Бараби блус бенд " записваше песни за новия им албум “Край на залаганията " и щом някоя от тях беше подготвена, той самичък съобщаваше за това в персоналния си профил във фейсбук. Между другото страничката му в обществената мрежа бе постоянно цялостна с брилянтите му смешни хрумки. В началото на предишния месец във фейсбук профила на “Барабите " даже изясни, че ще вършат и още един албум, за което “виновен " бил техният спонсор.

“Здравейте, другари, дано ви опиша една къса история от петъка. Попитах нашия спонсор (Бог да благослови него и фамилията му) дали да считаме албума за приключен с девет песни, или да прибавим още, нали той заплаща. Ето и неговия отговор: “Албумът е подготвен с 9 песни, няма какво повече да вършиме по него, само че ти пиши песни, тъй като идващият ви албум е предплатен в студиото! " Не мога да допускам, че още има такива хора! След “Край на залаганията " ще има още един албум, сърдете се на спонсора! ", написа групата във Facebook.

В студиото на Z-Rock е до предишния вторник. Малко по-късно се обажда, с цел да каже, че няма да може да отиде на работа в сряда. Това напълно не е в стила на Буги - извънредно порядъчен, без нито едно забавяне за ефир макар ранния час, в който би трябвало да е на линия, той не си разрешава да остави слушателите поради елементарна прищявка. Но отсъствието му в този момент е поради нещо в действителност значимо – би трябвало да влезе в болница, с цел да претърпи сериозна интервенция. Макар тя да минава без проблеми и той да идва в схващане след нея, в събота против неделя Буги заспива и повече в никакъв случай не отваря очи. Туморът на дебелото черво и диабетът най-сетне съумяват да пречупят тялото му, въпреки духът му да не се дава до последно.

Буги е роден на Бъдни вечер - 24 декември 1960 година, само че по този начин и не обичаше да чества рождения си ден. И то от дете – като дребен си споделя, че няма да го празнува – вместо шумни празненства избира да чете книги, да слуша музика, да седне с няколко другари просто да си поговори. Буги е самообразован музикант. Никога не е учил солфеж, ноти, не е ходил на музикални уроци. Когато е 13-годишен, той инцидентно намира смутената китара на татко си и стартира да дрънка на нея. “Един ден татко ми се прибра и за мой смут ме завари да изсвирвам към този момент някакви смислени неща - зарадва се, след това сме дрънкали дружно ", описа преди време Барабата пред “24 часа ". Когато е на 15, си купува самичък и първата китара, само че до гибелта си не свиреше на вярно настроена китара.

Той работи от 12-годишен всяка лятна почивка, и то какво ли не - като автомонтьор, по градежи, ковал е дървени касетки в магазините за плод и зарзават. Сам описа по какъв начин в тази възраст вижда на витрината на един магазин страховит грамофон – “Мистър Хит ". Но били останали единствено два, от които единият с недостатък. Буги към момента не бил взел заплата, по тази причина помолил татко си да му даде пари назаем. Обещава да ги върне на 16-и, когато би трябвало да получи възнаграждението си.

Купува си грамофона, след това взема заплата и прави празничен обяд у дома. И до момента в който с родителите си слуша музика на новата си облага, връща парите на татко си. “Защото си прецизен и работиш, грамофонът ти е от нас. Това е последният път, в който ти давам пари назаем и желая да не ми ги връщаш ", споделя татко му тогава.

Най-дълго Буги е работил като водач. В самолетна компания “Балкан " е от 1972 до 2000 година с малко спиране - кара един от тези камиони, които се долепват до самолетите и от тях се качват багажите. Работи за малко като водач и в издателство “Педагог 6 ", само че от самото начало не стопира да мисли за музика.

В началото на 90-те той отива при Васко Кръпката, с който вършат един от най-големите рокхитове - “Няма бира ". Буги дава на Кръпката свои песни, които фронтменът на “Подуене блус бенд " да изпее. “Много са готини, най-добре самичък си ги направи ", дава отговор му Кръпката. И не след дълго това в действителност се случва – на 24 май 1993 година на бял свят се появява нова група – “Бараби блус бенд ", в която влизат Буги, Милен Кръстев (Вуйчото) и Людмил Стоилов (Льоди). През годините членовете се сменят, само че Барабата остава ядрото на бандата, като написа музиката и текста на всички песни, свири на китара и на хармоника.

Започва да води седмично предаване по радио “Тангра ", само че не за дълго. Докато един ден някогашният програмен шеф на радиото Спас Шурулинков му се обажда и го кани да води предаване в ново радио - Z-Rock. “Отговорих му: “Дай ми един час, най-малко да се изкъпя! " Спас се съгласи, само че не знаеше, че съм в Пловдив. Изкъпах се и за един час дойдох в София с мотора. Карам 1000-кубикова “Ямаха ", която подвига доста мъчно 300 км в час, само че 280 може да поддържа. За остарял човек е добре ", беше разказал с типичното си възприятие за комизъм Барабата.

Защото освен музиката му радваше хората, а и той самият. Смешките му в ефир събираха в специфична страница в интернет. Буги постоянно пращаше свои авторски вицове на “24 часа ". Някои от тях не успяхме да публикуваме приживе, както и изявлението, което ни бе заречен.