Себастиан Бари пред БНР: Пиша заради възможността да създам нещо красиво
Себастиан Бари е стихотворец, драматург, светът го познава като публицист. От бестселърите му издадени в България са „ Хиляда луни “, „ Далече и оттатък “ и „ Тайното писание “. По последната книга има доста сполучлив филм, в чийто актьорски състав виждаме звездите Руни Мара, Ванеса Редгрейв и Ерик Бана. Себастиан е първият публицист, който два пъти получава влиятелната премия „ Коста “ за книга на годината. Неведнъж е бил номиниран и за „ Мен Букър “. Несъмнено обаче едно от най-големите самопризнания за Себастиан Бари е оповестяването му за Лауреат на ирландската литература. Титлата се дава за три години. В интервала от 2018-а до 2021-ва създателят провежда разнообразни събития, с които доближи до читателите даже и в най-недостъпните за литературата места.
„ Създадох хартиен клуб, с който стигнах даже до хората в психиатрична болница “, сподели създателят за БНР.
„ Може би 40 индивида бяха чели „ Тайното писание “. Бях доста обезпокоен, отивайки там. Страшно място е даже за хората, които са настанени там. Открих обаче сбирка от неповторими мислители. Философи на живота. Хора, които са на лекуване сега, надалеч от нормалното им всекидневие. По този метод обаче те са съумели да го премислят. Хората държаха речи пред мен. Една дама, идваща от Западна Африка ме докосна с думите: Никой не знае, че сме тук. Дори и тези, които знаят, надали биха пристигнали. Но вие… Вие дойдохте. Дори и след началото на пандемията отговорностите ми на лауреат продължиха. Разбира се, всичко към този момент се случваше онлайн. Продължих да водя книжния си клуб до хора, които не могат да дойдат при мен. Срещах се с пациенти в лечебни заведения, със пандизчии . Особено ме разчувстваха известията от дами, припознали се в героинята ми от „ Тайното писание “ . Някои от тях излежават присъди от по 20-30 години “, добави в предаването „ Нощен Хоризонт “ Себастиан Бари.
Чрез книгите си Себастиан си признава, че съумява да стигне до страни, до които сега не може да пътува.
„ Много одобрявам обстоятелството, че книгите ми са издадени по целия свят. Това е една странна форма на пътешестване. Когато не можеш да отидеш някъде, само че книгата ти е достигнала. Много обичам да вървя в Париж, когато моя книга се издава на френски. Бях толкоз безпаричен, когато живеех там като млад. Нямах пари даже за чаша кафе. Ето за какво в този момент, когато отивам в Париж и мога да си разреша това, за мен е привилегия “.
Последната досега издадена книга, посредством която Себастиан пътува по света е „ Хиляда луни “. История за младата индианка от племето Лакота - Уинона избавена от двама американски бойци Томас и Джон след Гражданската война в Съединени американски щати. Според създателя, някои читатели преглеждат „ Хиляда луни “ като продължение на различен известен негов разказ „ Дни до безкрайност “. Той обаче не мисли по този начин.
„ Уинона беше показана единствено през очите на Томас. Той я описваше и ни разказваше за нея. Тя обаче е млада индианка лакота, чието семейство е избито от бойци. Томас, Джон и Уинона се връщат на Изток към Тенеси, с цел да живеят във фермата на различен някогашен боец. Бях обезпокоен, че не сме чули гласът на Уинона задоволително. Чувството, че тя е останала неразбрана ме тормози задоволително, с цел да опитам да напиша книгата, даже и в никакъв случай да не я обявявам. Това беше доста по-различно преживяване от „ Дни до безкрайност “. Това е книга, в която Уинона разказва спасителите си Томас и Джон. Тя споделя за събитията в които се намира. Много надарена млада дама е. Работи за локалния юрист в цялостен контрастност с Томас. Пише на негоден американски - британски. Уинона е научила доста добре британски, тъй като знае, че по това време, единствено по този начин е можела да оцелее. Тази книга е скрито отдадена на човек, с инициала К. Това е моята щерка. Разбрах, че да си татко на млада жена, даже в този момент, е доста мъчно. Те са непрекъснато застрашени от принуждение. За това описвам и в книгата. Да, действието се развива в края на 70-те години на 19-ти век. Това обаче не пречи да отдадем респект към смелостта на всички млади дами. В книгата Уинона схваща какъв брой значимо е да стартира да се пази сама, вместо да чака поддръжката на някой различен. Това е миг, до който всяко младо момиче доближава “.
„ Тайното писание “ е един от огромните бестселъри на Себастиан Бари . По него е сниман и сполучлив филм, режисиран от шест пъти номинирания за Оскар Джим Шеридан. В книгата се срещаме с старата Роузан и спомените ѝ за младите години, в които е незаслужено упрекната и отлъчена от обществото.Какъв е процесът по основаването на „ Тайното писание “?
„ Макар и в по-голямата си част тази книга да е нереалност, в нея употребявам доста от историята на фамилията ми . Имам вуйна наказана по този метод. Защо? Така и не разбрах. Малко, откакто е била прибрана от управляващите, на част от фамилията ѝ е било обявено, че е умряла от туберкулоза. По този метод умъртвили дамата два пъти. Знам, че е свирила на пиано в бандата на пра чичо ми. И знам, че е била наказана. С това разполагах. Пишех книгата и, с този фокус, пробвах да чуя гласа на пра вуйна ми. Да ѝ разреша да напише историята си. Нямах концепция за големия брой дами прибрани в поправителен подслон. Ако си бременна извънбрачно, свещеника идва при фамилията ти и им споделя, че би трябвало да бъдеш пратена в „ Пералните на Магдалена “. Там дамите раждали, а децата им били отнемани. Към тях се отнасяли извънредно. Имало дами, които работили в тези перални по 30 години. Нямало формален закон, който те задължавал да си там. Налагали го монахините, католическата черква. Можело даже и личният ти татко да те съобщи там, в случай че католическият духовник те дефинира за грешница “.
На въпрос какво съставлява онази пристрастеност, която го кара да трансформира белия лист в история, той отговори:
„ Възможността да създадеш нещо красиво от нищото. От фрази да изградиш този необикновен предмет, наименуван разказ. Мисълта, че може би си кадърен - това е силата, която ти оказва помощ да го направиш. По този метод хората изкачват планини. Защото си мислят, че могат да стигнат до върха “.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
„ Създадох хартиен клуб, с който стигнах даже до хората в психиатрична болница “, сподели създателят за БНР.
„ Може би 40 индивида бяха чели „ Тайното писание “. Бях доста обезпокоен, отивайки там. Страшно място е даже за хората, които са настанени там. Открих обаче сбирка от неповторими мислители. Философи на живота. Хора, които са на лекуване сега, надалеч от нормалното им всекидневие. По този метод обаче те са съумели да го премислят. Хората държаха речи пред мен. Една дама, идваща от Западна Африка ме докосна с думите: Никой не знае, че сме тук. Дори и тези, които знаят, надали биха пристигнали. Но вие… Вие дойдохте. Дори и след началото на пандемията отговорностите ми на лауреат продължиха. Разбира се, всичко към този момент се случваше онлайн. Продължих да водя книжния си клуб до хора, които не могат да дойдат при мен. Срещах се с пациенти в лечебни заведения, със пандизчии . Особено ме разчувстваха известията от дами, припознали се в героинята ми от „ Тайното писание “ . Някои от тях излежават присъди от по 20-30 години “, добави в предаването „ Нощен Хоризонт “ Себастиан Бари.
Чрез книгите си Себастиан си признава, че съумява да стигне до страни, до които сега не може да пътува.
„ Много одобрявам обстоятелството, че книгите ми са издадени по целия свят. Това е една странна форма на пътешестване. Когато не можеш да отидеш някъде, само че книгата ти е достигнала. Много обичам да вървя в Париж, когато моя книга се издава на френски. Бях толкоз безпаричен, когато живеех там като млад. Нямах пари даже за чаша кафе. Ето за какво в този момент, когато отивам в Париж и мога да си разреша това, за мен е привилегия “.
Последната досега издадена книга, посредством която Себастиан пътува по света е „ Хиляда луни “. История за младата индианка от племето Лакота - Уинона избавена от двама американски бойци Томас и Джон след Гражданската война в Съединени американски щати. Според създателя, някои читатели преглеждат „ Хиляда луни “ като продължение на различен известен негов разказ „ Дни до безкрайност “. Той обаче не мисли по този начин.
„ Уинона беше показана единствено през очите на Томас. Той я описваше и ни разказваше за нея. Тя обаче е млада индианка лакота, чието семейство е избито от бойци. Томас, Джон и Уинона се връщат на Изток към Тенеси, с цел да живеят във фермата на различен някогашен боец. Бях обезпокоен, че не сме чули гласът на Уинона задоволително. Чувството, че тя е останала неразбрана ме тормози задоволително, с цел да опитам да напиша книгата, даже и в никакъв случай да не я обявявам. Това беше доста по-различно преживяване от „ Дни до безкрайност “. Това е книга, в която Уинона разказва спасителите си Томас и Джон. Тя споделя за събитията в които се намира. Много надарена млада дама е. Работи за локалния юрист в цялостен контрастност с Томас. Пише на негоден американски - британски. Уинона е научила доста добре британски, тъй като знае, че по това време, единствено по този начин е можела да оцелее. Тази книга е скрито отдадена на човек, с инициала К. Това е моята щерка. Разбрах, че да си татко на млада жена, даже в този момент, е доста мъчно. Те са непрекъснато застрашени от принуждение. За това описвам и в книгата. Да, действието се развива в края на 70-те години на 19-ти век. Това обаче не пречи да отдадем респект към смелостта на всички млади дами. В книгата Уинона схваща какъв брой значимо е да стартира да се пази сама, вместо да чака поддръжката на някой различен. Това е миг, до който всяко младо момиче доближава “.
„ Тайното писание “ е един от огромните бестселъри на Себастиан Бари . По него е сниман и сполучлив филм, режисиран от шест пъти номинирания за Оскар Джим Шеридан. В книгата се срещаме с старата Роузан и спомените ѝ за младите години, в които е незаслужено упрекната и отлъчена от обществото.Какъв е процесът по основаването на „ Тайното писание “?
„ Макар и в по-голямата си част тази книга да е нереалност, в нея употребявам доста от историята на фамилията ми . Имам вуйна наказана по този метод. Защо? Така и не разбрах. Малко, откакто е била прибрана от управляващите, на част от фамилията ѝ е било обявено, че е умряла от туберкулоза. По този метод умъртвили дамата два пъти. Знам, че е свирила на пиано в бандата на пра чичо ми. И знам, че е била наказана. С това разполагах. Пишех книгата и, с този фокус, пробвах да чуя гласа на пра вуйна ми. Да ѝ разреша да напише историята си. Нямах концепция за големия брой дами прибрани в поправителен подслон. Ако си бременна извънбрачно, свещеника идва при фамилията ти и им споделя, че би трябвало да бъдеш пратена в „ Пералните на Магдалена “. Там дамите раждали, а децата им били отнемани. Към тях се отнасяли извънредно. Имало дами, които работили в тези перални по 30 години. Нямало формален закон, който те задължавал да си там. Налагали го монахините, католическата черква. Можело даже и личният ти татко да те съобщи там, в случай че католическият духовник те дефинира за грешница “.
На въпрос какво съставлява онази пристрастеност, която го кара да трансформира белия лист в история, той отговори:
„ Възможността да създадеш нещо красиво от нищото. От фрази да изградиш този необикновен предмет, наименуван разказ. Мисълта, че може би си кадърен - това е силата, която ти оказва помощ да го направиш. По този метод хората изкачват планини. Защото си мислят, че могат да стигнат до върха “.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ