Юрий Тавровский: През призмата на геополитиката
Сдържаната реакция на Пекин към събитията към Донбас и Луганск беше много предвидима. Общата скица на вероятните дейности на Москва в украинска посока сигурно беше обрисувана от Владимир Путин по време на персоналната му среща със Си Цзинпин на 4 февруари. Подписаното тогава взаимно изказване на двете страни с невиждано остри думи сложи под въпрос правото на Запада да ръководи света, да диктува своите условия и да нарочва неприемливи режими като парии.
Лидерите на нашите две страни изхождаха от обстоятелството, че те са еднообразно цели на американската Студена война и затова в една или друга степен ще координират дейностите за отговор на всеки фронт, украински или тайвански. До каква степен? За какво тъкмо се договориха Путин и Си Цзинпин? Ще научим от делата им. Всичко ще стане ясно скоро.
Какво се чака в Москва от Пекин? Мисля, че минималната стратегия е да се разбере позицията на Русия и нейните дейности в Украйна. Става дума за речи на представители на китайското външно министерство, налагане на несъгласие на неизбежните антируски резолюции в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и удобни изявления в медиите. Умерената стратегия - отвод от присъединяване в стопански наказания, поддържане на търговски и финансови потоци. Програмата-максимум е провеждането на „ планови “ взаимни полети на стратегически бомбардировачи на Русия и Китай над Японско море, нови акции на корабите на Военноморски сили в регионите, където е основан 7-ми флот на Съединени американски щати. Синхронизирани изстрелвания на ракети, учения в космоса и киберпространството.
Какво се чака в Пекин от Москва? Мисля, че преди всичко въздържаност в проявата на правоверен яд и контрасанкции. Англосаксонският " книжен тигър " още веднъж сподели своята отмалялост, само че остава богат. Преди цялостното използване на тактиката за " двойно обикаляне " и постигането на съвсем цялостна самодостатъчност, Китай ще има потребност от пазари и редки технологии. 600 милиарда $ в търговията с Америка и почти същото количество с Европа надалеч надвишават 150 милиарда $ с Русия.
Пекин не желае изострен спор сред Русия и Запада. Но повишението на равнището на напрежение а въобще не опонира на стратегическите ползи на Пекин. Известни учени искрено пишат за това на страниците на авторитетни пекински вестници. „ В резултат на изменящата се геополитическа обстановка в Украйна, Америка в бъдеще ще влага повече запаси в Европа, в сравнение с в Азиатско-тихоокеанския район “, написа професор Ли Хайдон в “Глобал Таймс”. “Поне през идващите години Съединени американски щати ще бъдат принудени да се съсредоточат върху Европа и тяхната индийско-тихоокеанска тактика ще се трансформира в празен девиз. Непрекъснатото деяние по тази тактика ще докара до нов срив, като в Афганистан. Малко евентуално е американските елити да са толкоз тъпи.”
Сега професорът работи в Университета за интернационалните връзки към Министерство на външните работи на КНР и, несъмнено, преглежда обстановката през призмата на геополитиката. Но има и други призми, които ни разрешават да погледнем по-широко и по-дълбоко, да забележим приликите сред обстановката в Украйна и Донбас и събитията в личната история на Китай. Това са „ спомените за бъдещето “.
През 1644 година Китай, със своите 100 милиона миролюбиви и релативно проспериращи поданици, е превзет от манчжурските племена с сбор 500 хиляди глави. Подобно на „ западняците “ в Украйна, манчжурите, които живеят в планините и горите, обичайно са небогати, само че войнствени и обединени в злоба към богатите си съседи. Манчжурите не могат да победят китайската войска, само че намират предатели, които отварят проход в Великата стена и пускат " варварите ", с цел да победят следващото селско въстание. Войнствените новодошли побеждават селяните, само че даже не мислят да се връщат. Те прогласяват личната си власт в Пекин. Китайците са оповестени за хора от втора класа и в символ на смирение са принудени да носят дълга плитка на обръснатите си глави. Те стартират да преследват китайския език и вършиха своя единствен формален. Манчжурите от името на Поднебесната империя стартират да се бият с всичките си съседи и точно при тях се случват първите конфликти с съветските стрелци в Сибир. Отслабени от благоденствие и пушене на опиат, манчжурите след няколко унизителни провали са принудени да се трансфорат в полуколония на силите на Запада. Митниците и хазната попадат под техен надзор, задграничните търговци стартират да се радват на екстериториалност, а мисионерите неконтролируемо постановат учението си върху религиозно толерантните китайци. Всичко приключи доста зле за манчжурите. Китайците се разпалват през 1911 година, избиват доста „ варвари “ и възвръщат властта си в Поднебесната.
Ето още една поучителна история. Свързана е с историята на ръководещата сега Комунистическа партия в Поднебесната империя. В началото на 30-те години на предишния век тя към този момент е доста авторитетна и основава няколко руски района по едно и също време, чието население доближава 100 милиона души. Другата партия обаче, “Гоминданът”, е още по-силна и счита комунистите за върли врагове. Под ударите на държавната войска комунистите би трябвало да изоставен плодородните провинции и да бягат през планините и горите из цялостен Китай. Това в този момент се назовава “Дългият поход”. От почти 90 000 бойци единствено 4 000, след една година непрекъснати боеве, доближават базата в Янан през 1935 година В суровите региони на северозападен Китай Мао Цзедун и неговите сътрудници основават самопровъзгласилата се страна „ Специален окръг” със лични въоръжени сили, много ефикасна стопанска система и даже лични банкноти. „ Специалният окръг “ се употребява с безмълвната поддръжка на Съветския съюз, получавайки от нас оръжие, пари и съветници. В същото време публично Москва, сходно на управляващите на всички страни по света, признава държавното управление на “Гоминдана”, който води война против Япония. Комунистите би трябвало да отблъскват непрестанните офанзиви на държавните войски и на японците, които са окупирали елементи от китайските земи. Те живеят и работят в пещери, недостъпни за вражеската авиация. Самопровъзгласилата се република на комунистите става Китайска национална република на 1 октомври 1949 година, когато Мао Цзедун я прогласява от трибуната на площад “Тянанмън”. Първата страна, която признава КНР, е Съветският съюз.
Сега е мъчно да се каже в кой миг от историята сме и ние, и китайците, и украинците, и американците. Но няма подозрение, че тя ще сложи всичко на мястото си.
Превод: В. Сергеев
Лидерите на нашите две страни изхождаха от обстоятелството, че те са еднообразно цели на американската Студена война и затова в една или друга степен ще координират дейностите за отговор на всеки фронт, украински или тайвански. До каква степен? За какво тъкмо се договориха Путин и Си Цзинпин? Ще научим от делата им. Всичко ще стане ясно скоро.
Какво се чака в Москва от Пекин? Мисля, че минималната стратегия е да се разбере позицията на Русия и нейните дейности в Украйна. Става дума за речи на представители на китайското външно министерство, налагане на несъгласие на неизбежните антируски резолюции в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и удобни изявления в медиите. Умерената стратегия - отвод от присъединяване в стопански наказания, поддържане на търговски и финансови потоци. Програмата-максимум е провеждането на „ планови “ взаимни полети на стратегически бомбардировачи на Русия и Китай над Японско море, нови акции на корабите на Военноморски сили в регионите, където е основан 7-ми флот на Съединени американски щати. Синхронизирани изстрелвания на ракети, учения в космоса и киберпространството.
Какво се чака в Пекин от Москва? Мисля, че преди всичко въздържаност в проявата на правоверен яд и контрасанкции. Англосаксонският " книжен тигър " още веднъж сподели своята отмалялост, само че остава богат. Преди цялостното използване на тактиката за " двойно обикаляне " и постигането на съвсем цялостна самодостатъчност, Китай ще има потребност от пазари и редки технологии. 600 милиарда $ в търговията с Америка и почти същото количество с Европа надалеч надвишават 150 милиарда $ с Русия.
Пекин не желае изострен спор сред Русия и Запада. Но повишението на равнището на напрежение а въобще не опонира на стратегическите ползи на Пекин. Известни учени искрено пишат за това на страниците на авторитетни пекински вестници. „ В резултат на изменящата се геополитическа обстановка в Украйна, Америка в бъдеще ще влага повече запаси в Европа, в сравнение с в Азиатско-тихоокеанския район “, написа професор Ли Хайдон в “Глобал Таймс”. “Поне през идващите години Съединени американски щати ще бъдат принудени да се съсредоточат върху Европа и тяхната индийско-тихоокеанска тактика ще се трансформира в празен девиз. Непрекъснатото деяние по тази тактика ще докара до нов срив, като в Афганистан. Малко евентуално е американските елити да са толкоз тъпи.”
Сега професорът работи в Университета за интернационалните връзки към Министерство на външните работи на КНР и, несъмнено, преглежда обстановката през призмата на геополитиката. Но има и други призми, които ни разрешават да погледнем по-широко и по-дълбоко, да забележим приликите сред обстановката в Украйна и Донбас и събитията в личната история на Китай. Това са „ спомените за бъдещето “.
През 1644 година Китай, със своите 100 милиона миролюбиви и релативно проспериращи поданици, е превзет от манчжурските племена с сбор 500 хиляди глави. Подобно на „ западняците “ в Украйна, манчжурите, които живеят в планините и горите, обичайно са небогати, само че войнствени и обединени в злоба към богатите си съседи. Манчжурите не могат да победят китайската войска, само че намират предатели, които отварят проход в Великата стена и пускат " варварите ", с цел да победят следващото селско въстание. Войнствените новодошли побеждават селяните, само че даже не мислят да се връщат. Те прогласяват личната си власт в Пекин. Китайците са оповестени за хора от втора класа и в символ на смирение са принудени да носят дълга плитка на обръснатите си глави. Те стартират да преследват китайския език и вършиха своя единствен формален. Манчжурите от името на Поднебесната империя стартират да се бият с всичките си съседи и точно при тях се случват първите конфликти с съветските стрелци в Сибир. Отслабени от благоденствие и пушене на опиат, манчжурите след няколко унизителни провали са принудени да се трансфорат в полуколония на силите на Запада. Митниците и хазната попадат под техен надзор, задграничните търговци стартират да се радват на екстериториалност, а мисионерите неконтролируемо постановат учението си върху религиозно толерантните китайци. Всичко приключи доста зле за манчжурите. Китайците се разпалват през 1911 година, избиват доста „ варвари “ и възвръщат властта си в Поднебесната.
Ето още една поучителна история. Свързана е с историята на ръководещата сега Комунистическа партия в Поднебесната империя. В началото на 30-те години на предишния век тя към този момент е доста авторитетна и основава няколко руски района по едно и също време, чието население доближава 100 милиона души. Другата партия обаче, “Гоминданът”, е още по-силна и счита комунистите за върли врагове. Под ударите на държавната войска комунистите би трябвало да изоставен плодородните провинции и да бягат през планините и горите из цялостен Китай. Това в този момент се назовава “Дългият поход”. От почти 90 000 бойци единствено 4 000, след една година непрекъснати боеве, доближават базата в Янан през 1935 година В суровите региони на северозападен Китай Мао Цзедун и неговите сътрудници основават самопровъзгласилата се страна „ Специален окръг” със лични въоръжени сили, много ефикасна стопанска система и даже лични банкноти. „ Специалният окръг “ се употребява с безмълвната поддръжка на Съветския съюз, получавайки от нас оръжие, пари и съветници. В същото време публично Москва, сходно на управляващите на всички страни по света, признава държавното управление на “Гоминдана”, който води война против Япония. Комунистите би трябвало да отблъскват непрестанните офанзиви на държавните войски и на японците, които са окупирали елементи от китайските земи. Те живеят и работят в пещери, недостъпни за вражеската авиация. Самопровъзгласилата се република на комунистите става Китайска национална република на 1 октомври 1949 година, когато Мао Цзедун я прогласява от трибуната на площад “Тянанмън”. Първата страна, която признава КНР, е Съветският съюз.
Сега е мъчно да се каже в кой миг от историята сме и ние, и китайците, и украинците, и американците. Но няма подозрение, че тя ще сложи всичко на мястото си.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ