Съвсем различно щеше е да е ако бяхме влезли в

Съвсем друго щеше е да е в случай че бяхме влезнали в Еврозоната дружно с Прибалтийските републики. Тогава нямаше да иматакава инфлация. Сега е друго. Нешата отиваг към политически, а не стопански причини. За Прибалтика еврозоната бе дабре пристигнала поради опасността от Русия. Най-голяма ивфлация е в Естония. А тя е в еврозоната, сподели още тя пред bTV.

Бившата финансова министърка разяснява и това, дали и по кое време да приемем еврото.

Винаги съм била оптимист по повод за приемане на еврото, тъй като паричните решения в Европейската централна банка непосредствено се придвижват в България поради валутния ръб. Ние нямаме различен излаз, с изключение на да приемем еврото. Въпросът е по кое време би трябвало да го приемем, уточни някогашният вицепремиер и министър.

Имаме фундаментален проблем към приемането на еврото. Заедно с Полша сме най-скептичните към приемането му и няма да накараме хората да повярват в еврото за три или шест месеца, в случай че не го вършим по-рано. Можехме да приемем еврото и в този момент, в случай че бяхме положили малко старания можехме да реализираме инфлационния аршин. Оттук нататък значително зависи от нас и от политиките, които се следват, съобщи още проф. Бобева.

По думите ѝ с фискалното си държание през последните години помпаме инфлацията.

Хърватия ще влезе в историята, като страната с най-лоши макроикономически индикатори, която ще влезе в Еврозоната. Те си заслужиха да бъдат признати, тъй като го желаеха същински. Те преди да знаят дали ще покрият критериите си направиха проекта, образоваха хората, направиха договорите с огромните търговски вериги. Те до последно не знаеха дали ще покрият инфлационния аршин, само че полагаха старания, съобщи в умозаключение проф. Бобева.