Най-страшният въпрос: Може ли да поговорим?
Съществува една фраза, която може да вдъхне боязън в сърцето на съвсем всеки експерт: „ Може ли да поговорим? “. За образец ще ви опиша за моите уъркшопове, по време на които постоянно карам присъстващите да споделят първото нещо, което им минава през мозъка, когато чуят тази фраза. Сред най-често срещаните отговори са: „ Къде сбърках? “, „ Сигурно съм направил някаква неточност. “ и „ Това е краят! Ще ме уволнят! “.
Повече от ясно е, че една непредвидена среща с шефа може да извади от релси дори най-самоуверените професионалисти. В тези случаи постоянно се опасява от най-лошото, мислейки си че може да бъде осъден и даже освободен от работа, без да има причина за сходни терзания.
Ако това ви звучи познато, би трябвало да сте наясно, че надалеч не сте сами. Човешкият мозък е организиран по подобен метод, че на фона на някаква неустановеност или неизясненост постоянно се насочва към допустимо най-лошия сюжети. Това е постепенен механизъм, които има за цел да ни защищава. Същият този механизъм е изключително мощен измежду по-чувствителните хора, които могат да бъдат изцяло парализирани от при положение на непредвидена среща с шефа.
Макар че е невероятно да предскажете изцяло и контролирате държанието на вашия началник (колкото и да ви се иска), можете да потушите напрежението и безпокойството, които ви обземат в тези непредвидими обстановки. Ето по какъв начин:
„ Заземете се “
В момента, в който получите имейл или известие, че шефът ви желае да ви види, тялото ви може да влезе в режим „ битка за справяне или бягство “ (fight-or-flight response), пренасочвайки кръв, О2 и сила надалеч от всички системи, с изключение на тези, които играят основна роля за оцеляване. Това е миг, в който амигдалата, известна като „ център на страха “ на мозъка, поема надзор. Във вените ви потичат химикали като кортизол и адреналин, които водят до интензивен пулс, тунелно зрение и потене. Това не е по никакъв начин прелестно прекарване. Освен това, пренасочването на сила към всички тези системи, свързани с оцеляването, оставя всички други системи – за разумното мислене, за връзката и тн, без „ зареждане “. Иначе казано, вие сте парализирани от боязън.
Един от най-хубавите способи да си върнете надзор е посредством т.нар „ заземяване “. Заземяването съставлява набор от техники и извършения, които задействат парасимпатиковата част вегетативна нервна система. Тя забавя сърдечната активност и намалява кръвното налягане. Под деяние на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и резервира своята сила. Човек си връща контрола и почиства съзнанието си. Този резултат може да бъде реализиран посредством добре познати практики като медитация, извършения за дишане и разходки.
Обърнете внимание на душeвността си
След като успокоите физиологията си, идва време да се фокусирате върху душeвността. Дори и да сте преодолели първичната паническа реакция, мозъкът ви може още да налегнат от негативни мисли за срещата – представяйки си най-лошия вероятен сюжети и вадейки прибързани изводи.
За да преборите тези когнитивни изкривявания, пробвайте да интерпретирате обстановката по друг метод. Аз обичам да употребявам „ правилото на петте “, при което изреждам на пръстите на едната си ръка различни пояснения за това за какво шефът желае да поговори с мен. Може би той желае да ми предложи да вземам участие в нов план, или пък желае да ме попита нещо за план, по който работя. Може би има желае да ми каже нещо значимо, което избира да не споделя по имейл. Може би желае да ме похвали за положителната работа, която аз и моя екип свършихме при последната ни задача. Важно е да си припомните, че не всички аргументи шефът да желае да ви види са отрицателни.
Потърсете изясненост
Друг метод, който може да понижи възприятието ви на стрес и безпокойствие, е да потърсите повече изясненост по отношение на желанието на шефа за среща. Вместо да заемате отбранителна позиция и да търсите място, където да се скриете, незабавно осъществете противоположна връзка с шефа и попитайте за дневния ред на срещата. Попитайте дали би трябвало да се подготвите със нещо характерно (например някакви данни), преди да говорите с него. Така той по едно и също време може да ви изясни защо тъкмо желае да говорите и да успокои терзанията ви. Ако разберете, че става въпрос за нещо съществено, то ще някакво време за подготовка, вместо да ви се наложи да отговаряте в придвижване по време на срещата.
Подгответе се авансово
Един от най-хубавите способи за справяне с безпокойството, което пораждат непредвидените събития, е посредством подготовка и подготовка. Макар че не можете да се подготвите за спецификите на съответен неочакван диалог, можете да подготвите няколко изречения, които да употребявате, когато ви изненадат с непредвидена среща. Вземете за образец обстановка, в която закъснявате със завършването на дадена задача:
Започнете с изложение на признателност за противоположната връзка, която сте получили от шефа, казвайки нещо от рода на: „ Благодаря, че споделихте това с мен. Оценявам искреността ви във връзка с терзанията, свързани със периодите за осъществяване на задачата “.
Валидирайте тези опасения, като кажете: „ Разбирам какъв брой значимо е да приключим този план на време. Ако бях на ваше място, също щях да желая да знам на какво се дължи забавянето “.
Отложете конкретиката, в случай че нямате подготвен отговор: „ С наслада бих споделил първичните си усещания за аргументите екипът да изостане с тази задача, само че бих предпочел да ги проучвам по-обстойно и да ви дам по-конкретен и изчерпателен отговор “.
Не забравяйте, че каквото и да се случи по време на тази среща, ще излезете от нея жив и здрав. В последна сметка тя евентуално няма да бъде толкоз тежка, колкото си представяте.
Мелъди Уайлдинг , създател на Trust Yourself: Stop Overthinking and Channel Your Emotions for Success at Work, за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
