Байдън свали санкциите от Венецуела заради себе си
Съединени американски щати взеха решение да отстранен част от глобите против Венецуела, макар обстоятелството, че венецуелските управляващи издадоха заповед за арест на американското протеже Хуан Гуайдо. Защо Вашингтон направи подобен внезапен завой? Какво направи президентът Николас Мадуро, с цел да заслужи амнистия? И по какъв начин това ще се отрази на връзките на Русия с Венецуела, един от най-верните й съдружници?
Докато политическият свят беше поредно заплеснат от Израел, Украйна и Армения, се организираха договаряния сред остарели врагове - Вашингтон и Каракас, които нито една от страните не искаше да обявява, с цел да не ги прокълне.
Повече от седмица цялата информация за тях беше предоставена на медиите с позоваване на „ източници “. Самите „ източници “ от време на време бяха извънредно съмнителни, само че на тях се позоваваха огромни новинарски медии и изявления в Америка. Тоест въпреки всичко имаше интерес към съвещания при закрити порти някъде в Мексико Сити, защото триумфът им щеше да докара до световни последствия.
Сега има и триумф, и последици. След като Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи утвърждението на някои транзакции, свързани с петролния и златодобивния бранш на Венецуела, борсовите цени на петрола “Брент ” паднаха под 90 $ за барел.
Именно за това беше стартирано всичко. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън възнамерява да се преизбере за втори мандат идната есен. Това наподобява извънредно подозрително начинание, само че никой не е отменил механиката на процеса: с цел да завоюва, Байдън би трябвало да извърши редица условия. Една от тях е да се подсигурява, че цените на бензина не се подвигат по време на предизборната акция, а падат.
Касовата записка от бензиностанция е нещо, което е доста по-близко до сърцата на американците от всяка външна политика. А външната политика на Байдън е най-много нездравословна за обстановката. Заради енергийната рецесия, провокирана от налагането на наказания против Русия, американските енергийни компании получиха свръхпечалби, само че американците, по-просто казано, претърпяха загуби.
Освен това борбата с Руската федерация, а в този момент и поддръжката на Израел, направиха невероятно „ разведряването “ с Иран - и вследствие на това освобождението на глобения от Иран нефт на международния пазар, макар че екипът на Байдън съществено разчиташе това.
Отношенията със саудитската петролна суперсила, които неотдавна бяха блестящи, също са в най-ниската си точка. Рияд е съкращавал производството на нефт и преди (в съгласуваност с Русия посредством ОПЕК+), а в този момент дава да се разбере, че американската мощ към този момент не е на почитание в Саудитска Арабия: при започване на седмицата държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен чакаше цяла нощ за визита при престолонаследника принц Мохамед.
В такива условия премахването на глобите върху венецуелската петролна промишленост би било разумно решение, изключително откакто не Байдън в началото се опита да се отърве от президента Николас Мадуро, а неговият предходник Доналд Тръмп. Байдън също не харесва венецуелския водач, само че въпреки всичко неуспехът на концепцията за свалянето му е неуспех на неговия предходник, а не негов персонален. Сегашното облекчение на режима на наказания против Каракас не е първото при Байдън, нито даже второто.
Така че за сегашните американски управляващи преразглеждането на санкционната политика по отношение на Каракас единствено по себе си е забележителен резултат, а не отстъпка. Байдън се нуждае от това не по-малко от Мадуро. В такива условия е елементарно да се договаря.
Освен това Съединените щати отстраниха глобите върху венецуелското злато и в подмяна желаеха конкурентни президентски избори да се проведат идната година под интернационално наблюдаване. След като венецуелското държавно управление и представители на опозицията подписаха авансово съглашение по този въпрос, Вашингтон разгласи премахването на глобите.
За Мадуро това също не е отстъпка: президентските избори във Венецуела трябваше да се проведат през 2024 година, а кой ще взе участие в тях и по какъв начин ще бъде разрешено да ги наблюдават, ще се реши по-късно в Каракас.
Вестникът на американския истаблишмънт “Вашингтон ПосТ ” твърди, че договорката ще бъде завършена след подписване на дефинитивно съглашение сред венецуелците в Барбадос. Това допуска унищожаване на възбраната за присъединяване в избори за членове на опозицията, които са били лишени от това право поради присъединяване в опит за прелом.
Изглежда като съответна отстъпка, само че също по този начин не наподобява като жертва от страна на Мадуро: той самичък наложи ограничавания и ги отстрани по време на пазарлъка - такава търговия не е загуба за него. Все отново резултатът от тези избори ще бъде избран от венецуелските небогати - всеобщи гласоподаватели, които поддържат Мадуро основно от боязън, че либералите, които му се опълчват, ще им лишават и последното нещо (като магазините, чиито цени са субсидирани от държавата).
Сега, след премахването на част от глобите, за Мадуро ще бъде още по-лесно да завоюва. Но не доста. Да бъдем почтени почтен, Венецуела стигна до дъното с него.
Трансформацията от авторитетна районна мощ с деен и харизматичен президент Чавес в нуждаеща се и съвсем карикатурна „ бананова република “ значително се дължи на рецесията в петролната промишленост. Още преди въвеждането на американските наказания производството на нефт се срина повече от половината за двадесет години - от 3,5 до 1,6 милиона барела дневно, а след въвеждането - до 676 хиляди.
Една от аргументите е хроничното недофинансиране на промишлеността: „ остатъкът “ беше лишен за обществени стратегии и външна политика. Чавес правеше скъпи дарове на своите съдружници, да вземем за пример доставяше нефт на Куба съвсем гратис.
Тези мрачни времена са зад тила ни; Венецуела е в хронична рецесия и няма да излезе скоро от нея. В най-хубавия случай, съгласно специалисти от промишлеността, ще бъде допустимо да се върнете към предходните размери на произвеждане на нефт след 10 години. Но други мотори на икономическото развиване при Мадуро не са се появили и не се чакат.
Но той избави режима си: седнал на брега на реката, той изчака момента, когато труповете на враговете му започнаха да плуват. На първо място, Хуан Гуайдо, който в Съединените щати беше наименуван " законният водач на Венецуела ". След като беше отритнат от опозицията, венецуелските прокурори издадоха заповед за арест за него по съмнение в заграбване на публични средства и държавна измяна. Това се случи няколко дни преди повдигането на американските наказания.
Между другото, това е и повода Байдън да не се похвали със споразуменията с Каракас: режимът на Мадуро ще бъде оправдан като че ли когато е изключително нечовечен, само че нищо не може да се направи - в действителност е нужен по-евтин бензин.
Следователно съмненията, че Каракас трансформира курса и подписва мир с Вашингтон, нямат съображение: американците се нуждаят от нефт, а не от преданост от Мадуро. Затова венецуелските управляващи ще продължат да поддържат Русия безусловно във всичко. Миналата седмица беше оповестено, че вкарват съветската платежна система “Мир ” и се приготвят за визитата на президента в Москва преди края на годината.
Проблемът е различен: нашият правилен съдружник към този момент не е авторитетна районна мощ, а вегетираща. И повдигането на част от американските наказания ще поправя малко в този смисъл, защото Съединените щати носят единствено част от отговорността за тежкото състояние на Боливарската република
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Докато политическият свят беше поредно заплеснат от Израел, Украйна и Армения, се организираха договаряния сред остарели врагове - Вашингтон и Каракас, които нито една от страните не искаше да обявява, с цел да не ги прокълне.
Повече от седмица цялата информация за тях беше предоставена на медиите с позоваване на „ източници “. Самите „ източници “ от време на време бяха извънредно съмнителни, само че на тях се позоваваха огромни новинарски медии и изявления в Америка. Тоест въпреки всичко имаше интерес към съвещания при закрити порти някъде в Мексико Сити, защото триумфът им щеше да докара до световни последствия.
Сега има и триумф, и последици. След като Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи утвърждението на някои транзакции, свързани с петролния и златодобивния бранш на Венецуела, борсовите цени на петрола “Брент ” паднаха под 90 $ за барел.
Именно за това беше стартирано всичко. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън възнамерява да се преизбере за втори мандат идната есен. Това наподобява извънредно подозрително начинание, само че никой не е отменил механиката на процеса: с цел да завоюва, Байдън би трябвало да извърши редица условия. Една от тях е да се подсигурява, че цените на бензина не се подвигат по време на предизборната акция, а падат.
Касовата записка от бензиностанция е нещо, което е доста по-близко до сърцата на американците от всяка външна политика. А външната политика на Байдън е най-много нездравословна за обстановката. Заради енергийната рецесия, провокирана от налагането на наказания против Русия, американските енергийни компании получиха свръхпечалби, само че американците, по-просто казано, претърпяха загуби.
Освен това борбата с Руската федерация, а в този момент и поддръжката на Израел, направиха невероятно „ разведряването “ с Иран - и вследствие на това освобождението на глобения от Иран нефт на международния пазар, макар че екипът на Байдън съществено разчиташе това.
Отношенията със саудитската петролна суперсила, които неотдавна бяха блестящи, също са в най-ниската си точка. Рияд е съкращавал производството на нефт и преди (в съгласуваност с Русия посредством ОПЕК+), а в този момент дава да се разбере, че американската мощ към този момент не е на почитание в Саудитска Арабия: при започване на седмицата държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен чакаше цяла нощ за визита при престолонаследника принц Мохамед.
В такива условия премахването на глобите върху венецуелската петролна промишленост би било разумно решение, изключително откакто не Байдън в началото се опита да се отърве от президента Николас Мадуро, а неговият предходник Доналд Тръмп. Байдън също не харесва венецуелския водач, само че въпреки всичко неуспехът на концепцията за свалянето му е неуспех на неговия предходник, а не негов персонален. Сегашното облекчение на режима на наказания против Каракас не е първото при Байдън, нито даже второто.
Така че за сегашните американски управляващи преразглеждането на санкционната политика по отношение на Каракас единствено по себе си е забележителен резултат, а не отстъпка. Байдън се нуждае от това не по-малко от Мадуро. В такива условия е елементарно да се договаря.
Освен това Съединените щати отстраниха глобите върху венецуелското злато и в подмяна желаеха конкурентни президентски избори да се проведат идната година под интернационално наблюдаване. След като венецуелското държавно управление и представители на опозицията подписаха авансово съглашение по този въпрос, Вашингтон разгласи премахването на глобите.
За Мадуро това също не е отстъпка: президентските избори във Венецуела трябваше да се проведат през 2024 година, а кой ще взе участие в тях и по какъв начин ще бъде разрешено да ги наблюдават, ще се реши по-късно в Каракас.
Вестникът на американския истаблишмънт “Вашингтон ПосТ ” твърди, че договорката ще бъде завършена след подписване на дефинитивно съглашение сред венецуелците в Барбадос. Това допуска унищожаване на възбраната за присъединяване в избори за членове на опозицията, които са били лишени от това право поради присъединяване в опит за прелом.
Изглежда като съответна отстъпка, само че също по този начин не наподобява като жертва от страна на Мадуро: той самичък наложи ограничавания и ги отстрани по време на пазарлъка - такава търговия не е загуба за него. Все отново резултатът от тези избори ще бъде избран от венецуелските небогати - всеобщи гласоподаватели, които поддържат Мадуро основно от боязън, че либералите, които му се опълчват, ще им лишават и последното нещо (като магазините, чиито цени са субсидирани от държавата).
Сега, след премахването на част от глобите, за Мадуро ще бъде още по-лесно да завоюва. Но не доста. Да бъдем почтени почтен, Венецуела стигна до дъното с него.
Трансформацията от авторитетна районна мощ с деен и харизматичен президент Чавес в нуждаеща се и съвсем карикатурна „ бананова република “ значително се дължи на рецесията в петролната промишленост. Още преди въвеждането на американските наказания производството на нефт се срина повече от половината за двадесет години - от 3,5 до 1,6 милиона барела дневно, а след въвеждането - до 676 хиляди.
Една от аргументите е хроничното недофинансиране на промишлеността: „ остатъкът “ беше лишен за обществени стратегии и външна политика. Чавес правеше скъпи дарове на своите съдружници, да вземем за пример доставяше нефт на Куба съвсем гратис.
Тези мрачни времена са зад тила ни; Венецуела е в хронична рецесия и няма да излезе скоро от нея. В най-хубавия случай, съгласно специалисти от промишлеността, ще бъде допустимо да се върнете към предходните размери на произвеждане на нефт след 10 години. Но други мотори на икономическото развиване при Мадуро не са се появили и не се чакат.
Но той избави режима си: седнал на брега на реката, той изчака момента, когато труповете на враговете му започнаха да плуват. На първо място, Хуан Гуайдо, който в Съединените щати беше наименуван " законният водач на Венецуела ". След като беше отритнат от опозицията, венецуелските прокурори издадоха заповед за арест за него по съмнение в заграбване на публични средства и държавна измяна. Това се случи няколко дни преди повдигането на американските наказания.
Между другото, това е и повода Байдън да не се похвали със споразуменията с Каракас: режимът на Мадуро ще бъде оправдан като че ли когато е изключително нечовечен, само че нищо не може да се направи - в действителност е нужен по-евтин бензин.
Следователно съмненията, че Каракас трансформира курса и подписва мир с Вашингтон, нямат съображение: американците се нуждаят от нефт, а не от преданост от Мадуро. Затова венецуелските управляващи ще продължат да поддържат Русия безусловно във всичко. Миналата седмица беше оповестено, че вкарват съветската платежна система “Мир ” и се приготвят за визитата на президента в Москва преди края на годината.
Проблемът е различен: нашият правилен съдружник към този момент не е авторитетна районна мощ, а вегетираща. И повдигането на част от американските наказания ще поправя малко в този смисъл, защото Съединените щати носят единствено част от отговорността за тежкото състояние на Боливарската република
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ