Защо Русия почти няма съюзници в постсъветското пространство
Съседните на Русия страни започнаха доста странни дейности по време на продължаващата специфична интервенция в Украйна. Никоя от тях не се е присъединявала публично към глобите на Съединени американски щати против Русия, само че в действителност ги съблюдават. Всички като се изключи Беларус. Все отново, дано бъдем почтени: в случай че Вашингтон и Брюксел не бяха изгорили всички мостове в връзките с Минск през 2020-2021 година, тогава Лукашенко щеше да се държи по безусловно същия метод.
Да, съседите имат свои причини. Първо, Русия не се съветва с тях по отношение на провеждането на специфичната интервенция, не взе поради тяхната позиция - тъй че за какво те дружно с Москва би трябвало да заплащат за украинските каузи? И няма значение, че украинският план „ Анти-Русия” заплашва всички страни от постсъветското пространство, че Русия, която го унищожава, прави обща работа за всички – официално никой не е желал.
Второ, постсъветските страни са небогати, тъй че за какво са им вторични наказания от Запада? Особено в обстановка, в която Москва няма да може да показа фактура за загубите от глобите за по-нататъшно обезщетение - в сегашните условия Кремъл явно ще изразходва ресурсите си за прехрана на личното си население, както и за възобновяване на освободените територии. на Украйна. И най-после, трето, това са суверенни страни и те сами вземат решение по какъв начин да се държат. Но всички тези публични причини на хартия влизат в несъгласие с обективната действителност.
В последна сметка се оказва необичайно нещо. Руската федерация през днешния ден храни Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан (поради пазара и работата на стотици хиляди гастарбайтери от тези републики). В доста връзки стопанските системи на Армения, Беларус и Казахстан зависят от еднакъв пазар. Освен това Москва подсигурява самостоятелното битие и съблюдаване на целостта на границите на Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, както и (неформално) Узбекистан. Никой от съседите му не протяга ръка на целостта на Казахстан, само че подхранваните от локалните управляващи казахстански националисти си сътрудничиха с турци и други " сътрудници " ислямисти - и в следствие направиха същински опит за прелом в страната. И този опит се провали единствено с помощта на намесата на Русия, която изпрати мироопазващ контингент в Казахстан и съобщи на локалните елити концепцията, че Кремъл поддържа президента Токаев.
Тоест в действителност всички тези страни са изцяло подвластни от Русия – и в това време си разрешават да следват противозаконните инструкции на Вашингтон. Всички тези страни живеят за сметка на Русия - и в това време в действителност се причисляват към глобите против нея. За съвсем всички тези страни наличието на съветския пазар и поддържането на безвизово пътешестване е доста по-важно за стопанската система от всевъзможни умерени санкции на Съединени американски щати за неспазване на режима на наказания (дори от възбраната за достъп до американския пазар), само че въпреки всичко съблюдават условията на Съединени американски щати, без да обръщат внимание на вероятните проблеми в връзките с Москва.
Защо се случва това, от кое място идва такова паразитно отношение? За страдание то не е зародило от нулата, а е култивирано през годините. Когато в постсъветските страни (повечето от които са основани с помощта на Съветския съюз) стартират да измислят историите за самостоятелност и многовековната велика държавност. Когато Русия в техните учебници по история се трансформира от страна, която носи цивилизация (високи здания, медицина, обучение, наука) в постсъветското пространство в страна, която ги окупира.
Когато " самостоятелните " постсъветски страни започнаха да живеят за сметка на съветския пазар, само че в това време отказваха да почитат съветския бизнес, който работи на тяхна територия. Когато започнаха да потискат рускоговорящите и съветско настроените жители, а също и да преглеждат проруските публични организации като инструмент за разпространяване на съветското въздействие. Когато не разрешиха Безсмъртните полкове и знаците на Победата, до момента в който се опитваха да заличат смисъла на общата история.
И най-важното, когато Москва видя всичко това, тя замълча. Тя не удряше по ръцете, в последна сметка стимулирайки възприятието за безотговорност, което докара до антируски демонстрации. Да не се обвързва отношението към съветско мислещите жители в същите републики на Централна Азия с поддържането на безвизов режим или свободен достъп до съветския пазар, като по този метод се предизвика възприемането на икономическите изгоди от Москва като нещо естествено и неотменимо, което докара до готовността да се следват американските наказания и неналичието на боязън да се изгубят изгодите, получени от Русия.
И най-после, Москва изпита прекалено поклонение пред суверенитета на постсъветските страни, опита се да не предизвика никакви локални комплекси - и вследствие на това страните от постсъветското пространство получиха извънредно селективен метод към въпроса за суверенитета като подобен. Всички те, с дребни изключения, възприемат независимостта точно като самостоятелност от Русия, показват по всевъзможен метод своята обвързаност към тази самостоятелност, даже се борят против опитите на Москва да ограничи тази самостоятелност – само че в това време нямат изключително срещу в обстановка, при която техният суверенитет е стеснен до други мощни страни (Турция, Европа или даже САЩ).
Ето крайния резултат от мистериозна обстановка. Русия има защитителен блок (ОДКС) и блок за икономическа интеграция (ЕАИС) в постсъветското пространство, само че в действителност действителни съдружници съвсем няма. Не тъй като съседите са неприятни, а тъй като Русия ги разглези. Това значи, че в този момент би трябвало по някакъв метод да изградим нов, по-рационален формат на взаимоотношение. Докато не стане късно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Да, съседите имат свои причини. Първо, Русия не се съветва с тях по отношение на провеждането на специфичната интервенция, не взе поради тяхната позиция - тъй че за какво те дружно с Москва би трябвало да заплащат за украинските каузи? И няма значение, че украинският план „ Анти-Русия” заплашва всички страни от постсъветското пространство, че Русия, която го унищожава, прави обща работа за всички – официално никой не е желал.
Второ, постсъветските страни са небогати, тъй че за какво са им вторични наказания от Запада? Особено в обстановка, в която Москва няма да може да показа фактура за загубите от глобите за по-нататъшно обезщетение - в сегашните условия Кремъл явно ще изразходва ресурсите си за прехрана на личното си население, както и за възобновяване на освободените територии. на Украйна. И най-после, трето, това са суверенни страни и те сами вземат решение по какъв начин да се държат. Но всички тези публични причини на хартия влизат в несъгласие с обективната действителност.
В последна сметка се оказва необичайно нещо. Руската федерация през днешния ден храни Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан (поради пазара и работата на стотици хиляди гастарбайтери от тези републики). В доста връзки стопанските системи на Армения, Беларус и Казахстан зависят от еднакъв пазар. Освен това Москва подсигурява самостоятелното битие и съблюдаване на целостта на границите на Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, както и (неформално) Узбекистан. Никой от съседите му не протяга ръка на целостта на Казахстан, само че подхранваните от локалните управляващи казахстански националисти си сътрудничиха с турци и други " сътрудници " ислямисти - и в следствие направиха същински опит за прелом в страната. И този опит се провали единствено с помощта на намесата на Русия, която изпрати мироопазващ контингент в Казахстан и съобщи на локалните елити концепцията, че Кремъл поддържа президента Токаев.
Тоест в действителност всички тези страни са изцяло подвластни от Русия – и в това време си разрешават да следват противозаконните инструкции на Вашингтон. Всички тези страни живеят за сметка на Русия - и в това време в действителност се причисляват към глобите против нея. За съвсем всички тези страни наличието на съветския пазар и поддържането на безвизово пътешестване е доста по-важно за стопанската система от всевъзможни умерени санкции на Съединени американски щати за неспазване на режима на наказания (дори от възбраната за достъп до американския пазар), само че въпреки всичко съблюдават условията на Съединени американски щати, без да обръщат внимание на вероятните проблеми в връзките с Москва.
Защо се случва това, от кое място идва такова паразитно отношение? За страдание то не е зародило от нулата, а е култивирано през годините. Когато в постсъветските страни (повечето от които са основани с помощта на Съветския съюз) стартират да измислят историите за самостоятелност и многовековната велика държавност. Когато Русия в техните учебници по история се трансформира от страна, която носи цивилизация (високи здания, медицина, обучение, наука) в постсъветското пространство в страна, която ги окупира.
Когато " самостоятелните " постсъветски страни започнаха да живеят за сметка на съветския пазар, само че в това време отказваха да почитат съветския бизнес, който работи на тяхна територия. Когато започнаха да потискат рускоговорящите и съветско настроените жители, а също и да преглеждат проруските публични организации като инструмент за разпространяване на съветското въздействие. Когато не разрешиха Безсмъртните полкове и знаците на Победата, до момента в който се опитваха да заличат смисъла на общата история.
И най-важното, когато Москва видя всичко това, тя замълча. Тя не удряше по ръцете, в последна сметка стимулирайки възприятието за безотговорност, което докара до антируски демонстрации. Да не се обвързва отношението към съветско мислещите жители в същите републики на Централна Азия с поддържането на безвизов режим или свободен достъп до съветския пазар, като по този метод се предизвика възприемането на икономическите изгоди от Москва като нещо естествено и неотменимо, което докара до готовността да се следват американските наказания и неналичието на боязън да се изгубят изгодите, получени от Русия.
И най-после, Москва изпита прекалено поклонение пред суверенитета на постсъветските страни, опита се да не предизвика никакви локални комплекси - и вследствие на това страните от постсъветското пространство получиха извънредно селективен метод към въпроса за суверенитета като подобен. Всички те, с дребни изключения, възприемат независимостта точно като самостоятелност от Русия, показват по всевъзможен метод своята обвързаност към тази самостоятелност, даже се борят против опитите на Москва да ограничи тази самостоятелност – само че в това време нямат изключително срещу в обстановка, при която техният суверенитет е стеснен до други мощни страни (Турция, Европа или даже САЩ).
Ето крайния резултат от мистериозна обстановка. Русия има защитителен блок (ОДКС) и блок за икономическа интеграция (ЕАИС) в постсъветското пространство, само че в действителност действителни съдружници съвсем няма. Не тъй като съседите са неприятни, а тъй като Русия ги разглези. Това значи, че в този момент би трябвало по някакъв метод да изградим нов, по-рационален формат на взаимоотношение. Докато не стане късно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ