Сарафов и Прокуратурата: Измененията в Конституцията засягат основни правни принципи
" Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са лимитирани пълномощията на прокуратурата да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове или дейности в полза на лица, които се нуждаят от специфична протекция, показва Борислав Сарафов.
Редица от осъществените промени са от изключителната подготвеност единствено на Велико национално заседание (изрично обрисувана от Конституцията), защото засягат главните правила, върху които е построена страната, държавното устройство и ръководство, системата от висши държавни институции. " Това написа в мнение на прокуратурата по отношение на измененията в Конституцията.
Измененията в Конституцията освен засягат съществени правни правила, само че и правната сигурност и непоклатимост, акцентира прокуратурата в мнението си до Конституционния съд.
И.ф. основен прокурор Борислав Сарафов внесе в Конституционния съд мнение от името на Прокуратурата на Република България по конституционно дело №1 от 2024 година и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 година, формирани по две претенции - на президента и на група народни представители, за определяне на противоконституционност на редица разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, признат в края на 2023 година от 49-ото Народно заседание.
Становището се отнася до промени и допълнения в Основния закон във връзка с структурата и пълномощията на прокуратурата, функционалностите и мандата на основния прокурор, закриването на конституционно открит орган на правосъдната власт като Висшия правосъден съвет и основаването на Висш правосъден съвет единствено за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.
„ Преминати са рамките на избраната от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, определени от Народното събрание. На процедура това ще докара до състояние, при което решенията, свързани с назначение, атестиране и кариерно развиване на прокурорите и следователите, да се реализират от орган, формиран от лица, в по-голямата част външни за правосъдната система “, се показва в мнението на прокуратурата до Конституционен съд. Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което безпричинно лимитира магистратите. Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от определените от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава освен салдото сред управляващите, само че накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
„ Създава се действителен риск вместо да се реализира по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се трансформира в инструмент за политическо въздействие в правосъдната власт “, се показва в мнението на Прокуратура на Република България. В него се акцентира, че част от наредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в несъгласие с откритата процедура на Конституционния съд (с съответни негови решения).
В мнението се показват вероятните последствия от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни пълномощия на основния прокурор, измежду които да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с претенции за предоставяне на наложителни тълкувания на Конституцията за отбрана на правата и законните ползи на жителите.
Редица от осъществените промени са от изключителната подготвеност единствено на Велико национално заседание (изрично обрисувана от Конституцията), защото засягат главните правила, върху които е построена страната, държавното устройство и ръководство, системата от висши държавни институции. " Това написа в мнение на прокуратурата по отношение на измененията в Конституцията.
Измененията в Конституцията освен засягат съществени правни правила, само че и правната сигурност и непоклатимост, акцентира прокуратурата в мнението си до Конституционния съд.
И.ф. основен прокурор Борислав Сарафов внесе в Конституционния съд мнение от името на Прокуратурата на Република България по конституционно дело №1 от 2024 година и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 година, формирани по две претенции - на президента и на група народни представители, за определяне на противоконституционност на редица разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, признат в края на 2023 година от 49-ото Народно заседание.
Становището се отнася до промени и допълнения в Основния закон във връзка с структурата и пълномощията на прокуратурата, функционалностите и мандата на основния прокурор, закриването на конституционно открит орган на правосъдната власт като Висшия правосъден съвет и основаването на Висш правосъден съвет единствено за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.
„ Преминати са рамките на избраната от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, определени от Народното събрание. На процедура това ще докара до състояние, при което решенията, свързани с назначение, атестиране и кариерно развиване на прокурорите и следователите, да се реализират от орган, формиран от лица, в по-голямата част външни за правосъдната система “, се показва в мнението на прокуратурата до Конституционен съд. Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което безпричинно лимитира магистратите. Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от определените от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава освен салдото сред управляващите, само че накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
„ Създава се действителен риск вместо да се реализира по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се трансформира в инструмент за политическо въздействие в правосъдната власт “, се показва в мнението на Прокуратура на Република България. В него се акцентира, че част от наредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в несъгласие с откритата процедура на Конституционния съд (с съответни негови решения).
В мнението се показват вероятните последствия от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни пълномощия на основния прокурор, измежду които да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с претенции за предоставяне на наложителни тълкувания на Конституцията за отбрана на правата и законните ползи на жителите.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ