Със сензационното твърдение, че блестящата поетеса Леда Милева си е

Със сензационното изказване, че блестящата поетеса Леда Милева си е присвоила емблематичното детско стихче " Зайценцето бяло ", с което са израснали генерации българчета, излезе водещата на фолклорни излъчвания по БНР Валя Божилова. Според нея оригиналът на творбата е на също извънредно надарената, само че позабравена по-ранна наша поетеса Веса Паспалеева. Ето както твърди Валя Божилова: Писането на идващите редове не е укор към никого. То е подбудено само от любовта ми към истината и отговорността ми на човек, който също е предан и зависим на словото. Преди десетина дни попаднах на две прекомерно вълнуващи откровения. Първо прочетох истинското стихотворение, заимствано от Леда Милева, за съставянето на най-известното й стихотворение – Зайченцето бяло. Оригиналният текст на това славно стихотворение се споделя „ Гъбарче “ и е написан през 1934 година от известната писателка на творби за деца Веса Паспалеева. Текстът е следният: Зайченцето бяло
гъбички набрало
в близката горица
за своите дечица.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето схванало,
че е закъсняло.
Седнало да плаче
горкото юначе.
Що на Бог не каже,
път да му покаже?… На първо място би трябвало да признаем, че текстът сътворен от Леда Милева, въз основата на тези 3 стиха, е много по цялостен, забавен и оптимистичен. Зайчето си играе със една сърничка. Когато се стъмнило и слънцето се скрило, Зайчето схванало, че се е изгубило, само че благодарение на светулката, то въпреки всичко намира пътя и се прибира у дома, при „ свойта блага майка “. В истинският текст на Веса Паспалеева виждаме Зайчето застанало комплицирано в гората, без да знае по кой път да поеме. А Леда Милева, в последна сметка, „ извежда “ зайчето от гората. И по този начин „ Зайчето бяло “ приключва с хепи енд, както му споделяме през днешния ден. Действително Леда Милева е тази, която прави това произведение славно и безсмъртно. Без нейната интервенция нямаше да има „ Зайчето бяло “, а стихотворението „ Гъбарче “ надали щеше да добие сходна известност. Обаче, всичко това ни минимум не оправдава демонстрираното от Леда Милева цялостно заграбване на авторството върху тази незабравима детска песничка. Честта, а и писателската колегиалност, изискваше Леда Милева да си признае от кого и по какъв начин е заимствала основата за нейното славно произведение. А не да основава митове за това, по какъв начин е измислила „ Зайчето бяло “ за 10 минути, тъй като трябвало да се запълни с текст, някакво празно каре в един вестник.
Да, фактически едно такова произведение може да бъде съчинено за 10 – петнадесет минути, само че в случай че имаш основа, на която да стъпиш.
Какъвто е бил и казусът със „ Зайчето бяло “. Голямата българска детската писателка Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 година В Края на живота й, през 1980 година, тя получава премията “Андерсен ”, най-високото интернационално самопризнание за създатели на художесвени творби за деца. Умира през същата година. Още като ученичка в родния ѝ Кюстендил,
тя прави първите си литературни опити – романи, драми и няколко детски стихотворения. Насърчавана е от Антон Страшимиров, който изрично отсича: “Не си губи времето с друго; детската литература ще бъде твоят креативен път! ”. Бързо притегля вниманието на, които по това време живеят в Кюстендил. А в гимназията поетесата Елисавета Багряна й преподава по български език и литература.
Днес Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, паралелно с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе и Асен Разцветников.