Сърбите показаха рогата си, да не забравяме кой измисли македонизма.

Сърбите демонстрираха рогата си, да не забравяме кой измисли македонизма. Това се показва в позиция на проф. дин Николай Овчаров.

„ Увлечени в кавгите с нашите братя, северните македонци, ние някак си забравихме на кого изискуем всичко това. Сърбите обаче ни го подсетиха тези дни. Някакъв професор по политически науки бил разправял по какъв начин българите по време на Втората международна война били известни със своите зверства и честа процедура била да изкормват бебетата от утробите на майките им. Същият Драган Симеунович ръководел Правителствена организация за национална сигурност на Сърбия “, споделя проф. Овчаров.

„ Да не забравяме и българизацията – продължава професорът. – Те избиваха свещеници и учители в Сърбия и по-късно въвеждаха българско обучение в учебните заведения ”. За коя Сърбия, желая да попитам аз. За присвоените Западни български околности или за Македония, която в съществувалото сред 1918 и 1945 година Кралство Югославия назоваха „ Южна Сърбия ”? “, съобщи още той.

Ето какво споделя още в позицията си проф. Николай Овчаров:

„ Всичко това ми подсети по какъв начин се роди македонизмът. Десетилетия наред сърбите се опитваха да трансфорат македонците в „ прави сърби ”, само че претърпяха цялостен провал. Тогава точно се роди концепцията за македонизма. Или казано с простички думи – македонците няма да са сърби, но няма и да са българи! Но с цел да се стигне до такава степен и до днешните препирни с кръвните ни братя край Вардар, беше нужен повече от век агитация. Ето един епизод, който разкрива доста дребна част от механизма, по който се подреди днешната комплицирана политическа обстановка “.

„ При моята първа обиколка на Вардарска Македония през далечната 1989 година посетих и църквата „ Св. Спас ” в Скопие. Храмът е фамозен с обстоятелството, че в него се намират костите на великия български бунтовник Гоце Делчев, предадени нахално през 1946 година от предателите-комунисти в София. Там аз открих преди години каменна надгробна плоча с текст на негоден сръбски език. В него се споделя за гибелта на свещеника Константин Минович на 11 ноември 1905 година Той бил погубен от скопските българи, наречени в текста „ бугараши ”.

Откритият от мен надпис води към трагичните събития от последните десетилетия на ХІХ в. по време на национално-освободителната битка на българите в Македония. Тогава сърбите ускоряват доста своята агитация в тези земи, пробвайки се да ги сърбизират. Тези процеси са разказани чудесно от излязлата през 1898 година книга на историка Васил Кънчов, в чиито проучвания се вижда активизацията на сръбската агитация във Вардарска Македония и практическото слагане на основите на бъдещия македонизъм.

„ От 1870 година сръбската агитация откри съдружник в лицето на гръцкия скопския митрополит Паисий. Като виждаше Паисий, че гръцка партия не може да се образува в неговата епархия, тъй като популацията ненавижда всичко гръцко заради гръцките владици и тъй като то не схваща гръцки език, нито може да се вкарат занапред гръцки учебни заведения, които в никакъв случай не са съществували по ония места, то Паисий изиска да спекулира със сърбизма….

След Руско-турската война настава нов интервал. Оттогаз на мястото на обособени лица и общества излиза сръбското държавно управление да управлява сръбската агитация в Македония. Изпърво сръбското държавно управление почна да провожда пропагандатори из Македония, които събираха възпитаници и ги пращаха в Сърбия, дето трябваше да се готвят от тях пропагандатори за бъдеще време; сетне в самата Сърбия се обърна огромно внимание на македонските служащи, които дохождаха там да търсят поминък….

От това време сръбската пропаганда в Македония влезе в нова фаза. В бюджетите на Министерството на външните работи се отделиха огромни суми за тая цел. Изпърво сръбската пропаганда се устреми към Скопие. Там още живееше митрополит Паисий, остарелият съдружник на сръбската пропаганда в неговата епархия.

На 30 август 1892 година се отвори първото ново сръбско учебно заведение в тая област, и то в гр. Скопие. Митрополит Паисий беше починал, на негово място бе пристигнал нов гръцки епископ, напълно лоялен на сръбското дело. Той получаваше заплата от сръбското консулство и действуваше пламенно за разпространение на сърбизма в Скопие….

През 1895 година пропагандата усили своите дейности. Много учители тя държеше наготово в Скопие и щом се окажеше нейде потребност, изведнаж проваждаше по един, по двама, дори по трима за едно село. Църковни одежди, църковни книги се раздаваха на всички места в най-голямо обилие. Определи се плата на свещениците, които подкрепяха сръбската пропаганда, така също се даваха пари на селските кметове, които подкрепяха пропагандата.

Върха на своя триумф доближи сръбската агитация през 1896 г…При патриаршеския епископ в Скопие се сложи сърбин протосингел, който взе в ръцете си организацията на сръбското дело. Отвориха се сръбски учебни заведения в Кратово и в Кочани и още в доста села. Обеща се на сърбите епископ от сръбска националност. В град Скопие се докараха двама сръбски лекари, отвориха се четири сръбски хотели и се провежда агитация с доста агитатори…По пазарищата, по хановете, по селата — на всички места обикаляха пропагандисти с огромни обещания. Тогаз бяха наклеветени няколко български учители в размирен замисли и отведени в най-тежък затвор в Куршумли хан. При съденето им излязоха очевидци сръбски пропагандатори с един от скопските сръбски учители начело…Отвори се още едно сръбско учебно заведение в Гази Ментеш махала. Изглеждаше, че сръбската агитация е съумяла да си сътвори здрава основа в Скопие.

Обаче още в края на същата година изкуствено подигнатото дело потегли бързо надире. Сръбската агитация бе изгонена най-първо от всичките скопски села, що са в Скопско поле и в полите на Водна и в долината на Маркова река…Едва 28 къщи, поданици на град Скопие, се оказаха на сръбска страна. Това окуражи скопските българи, които откриха очевидни гонения против сръбските агитатори… ”

Повратен миг в тези трагични събития е разгромът от турските управляващи на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година Рухват очакванията за национално обединяване на българите край Стара планина, Вардар и Бяло море. Това дава нов напредък на масираната сръбска агитация, само че към този момент и на директни военни дейности в македонските области. Сръбски чети навлизат в региона и стартират да тероризират популацията.

Отговорът на Вътрешната македонска революционна организация не закъснява. Българските воеводи провеждат отбрана на селата и влизат в пердах с четниците. Особено фрапантни са ограниченията против склонните към съдействие с врага локални поданици. Запазени са писмата на революционерите до сърбеещите се села Тополчани (Велешко) и Црешнево (Поречие). Воеводата Павле Наумов строго ги порицава за измяната, а Стефан Костадинов от Хлерин напряко заплашва съпротивляващите се селяни от Тополчани: „ Ако не ме примите со арно, тогаш бент знам и поинаку да влегувам! ”

Надписът от „ Св. Спас ” е живо и правдиво удостоверение за тези връзки. Съдбата на Константин Минович е доста показателна. Според известните данни, той се е родил към 1868 година в Скопие, само че се казвал Константин Минов и си бил чист българин. Учил в българско учебно заведение и самичък учителствал в родния си град. Заради неприятно държание през 1893 година обаче е уволнен и незабавно е притеглен от сръбското консулство да преподава на децата в небрежно образуваната сърбоманска община.

Друга е версията на сръбски създатели като Миле Станич и Михайло Ристич. Според тях Минов самичък напуща българското учебно заведение, защото считал, че народът би трябвало да се върне към същинското си национално схващане – сръбското. Така той става Минович и работи в огромното сърбоманско село Кучевище, намиращо се северно от Скопие. В 1899 година е назначен за енорийски духовник в църквата „ Свети Спас “. Заради сърбоманската му активност най-после ВМОРО издава смъртна присъда на Константин Минович. Надписът от „ Св. Спас ” демонстрира, че тя е изпълнена сполучливо.

Впрочем аз самият изпитах следствията от тези далечни трагични събития. Докато копирах надписа, при мен пристигна някакъв самозабравил се организатор и ми изтръгна найлона с псувни към целия български жанр. Естествено се бях подсигурил с копие и съумях да пренеса скъпия текст в България. Но през днешния ден, когато Заев позволи още веднъж в Скопие да се учи сръбски език, няма по какъв начин да не се сетя за сърбоманите, предшествениците на днешните македонисти “, декларира професорът.