Съпругата на удавения на 2 юни т.г. в Поморие пловдивчанин

Съпругата на удавения на 2 юни т.г. в Поморие пловдивчанин Христо Средев – Ани, не счита към този момент да търси отговорност от спасителите и концесионера на плажната зона, споделя тя за „ Телеграф ”, представен от Агенция " Монитор ". По думите й обаче флагът към 18 часа на плажа е бил зелен, макар че в морето е имало мъртво неспокойствие. Именно това естествено събитие е повлякло във вътрешността в морето Христо, който е влезнал първи да се къпе, а по-късно и неговият по-голям брат Мирослав.

Трети мъж, който се е втурнал да ги избавя, е оживял на косъм, защото е съумял да се хване за шамандурата. „ Ще опиша какво се случи по този начин както аз видях и доколкото паметта ми разрешава от преживения потрес. Решихме на отидем до морето за къса отмора на посетители при наша доста скъпа другарка. Тя ни нагости с превкусен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Релакс. Спокойствие. Кеф. Ицо както постоянно се грижеше за музикалния декор. В морето имаше талази, само че е море, обикновено държание като за него. Флагът беше зелен ”, написа почернената брачна половинка във фейсбук групата на Поморие. Именно там тя споделя с детайлности какво тъкмо се е случило в черния за нея и за фамилията й 2 юни.

„ Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа взехме решение, че е време да си вървим. Ицо и Миро взеха решение да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че в действителност ще е „ за последно “! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също потеглих с тях, само че взех решение,че водата е студена и не ми се мокри. Те продължиха сами със смях и смешки. Морето на този плаж първоначално е много плитко и човек навлиза много във вътрешността, с цел да му е най-малко до кръста.

Никой от тях не е ловък плувец, само че и не са хора, които работят самонадеяно и рисково в морето. Напротив! След минути аз и приятелката ми чухме зов „ Помощ!Помощ! Давя се! ”, споделя вдовицата. Тя разпознала гласа на брачна половинка си Христо и скочила незабавно, с цел да види какво става. Причината да се изправи била, че нямала видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред тях. „ Видях по какъв начин хора, най-малко 4-5 мъже, се втурнаха към водата. Аз незабавно се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, само че някъде към шамандурата, не по във вътрешността.

Мъжете във водата крещяха „ Морето дърпа, морето дърпа “. Аз заплувах против вълните и сама усетих завличане и придърпване във вътрешността. Не съм добър плувец, по тази причина се обърнах и заплувах към брега, а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, само че видях че някой се държи за шамандурата. В първия момент помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112. Може и други хора да са звъняли, не знам. Часът беше 18:06.

Приеха сигнала и споделиха, че изпращат екипи ”, изплаква тъгата си дамата. След това тя се втурнала към вълнолома, тъй като от там имало по-добра видимост. Шамандурата към която се случило всичко, била имено първата от вълнолома. От там Ани Средева видяла, че индивидът, който едвам се държал за шамандурата, не бил брачният партньор й. „ Затърсих с очи в морето, само че не го виждах. На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е.

Крещях „ тяло, тук е! “ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да оказа помощ. Появи се човек в униформа (забравих дори каква беше), който ме заразпитва момчетата близки ли са ми, знам ли името и сходни неща на които отговарях механично. Видях, че момчето на шамандурата бе избавено и изведено на брега от двама мъже. Междувременно забелязах, че в морето имаше хора, в това число майки с деца!!!! ”, споделя Ани, която не може да проумее по какъв начин по този начин по едно и също време в морето има удавници, избавителна задача, а флагът на плажа продължавал да се вее в зелен цвят.

„ Има удавници, избавителна задача.., а никой не смени тъпия зелен байрак! Мъж (не знам дали един от двамата избавили момчето на шамандурата или друг) заплува към брега от другата страна на вълнолома, като сред краткотрайно още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация ”, написа тя. Междувременно на плажа отишли пожарникари, които носели огнеупорни облекла и въжета.

„ Аз се развиках „ Каква е тази пожарна? Какво гори! “ Мъжът, който пръв стигна до Миро също увеличи звук и изкрещя „ Плажът гори! “. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален избавител. Изказвам му огромни благодарности за стореното. Стори ми се обезверен като мен, че не е могъл да стори повече. Междувременно реанимацията продължаваше напълно ръководена от една жена по бански, рускиня, в следствие разбрах, че е доктор пристигнала на отмора.

Не знам по кое време се появиха и лекарите от незабавна помощ. Загубих визия за времето. Молех се ”, споделя за претърпяното вдовицата. През цялото време тя се опитвала да види в морето къде е нейният брачен партньор. И повтаряла, че има още един човек в морето, има още един човек в морето. Чула мъже да споделят, че евентуално морето го е завлякло във вътрешността и на следващия ден като се надуе тялото ще изплува. „ Отчаях се. Изпсувах на разум и се вкопчих в вярата за знамение! Видях лодка. Пак затичах към плажа.

От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата като че ли вечно отворена за финален мирис, финален зов за помощ, последно „ Обичам ви! “ Хванах го за ръката и се предадох на шока ”, изплаква Ани Средева. Тъй като и тя самата била изпаднала в потрес рускинята лекарка й била  инжекция диазепам. „ И след това усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични дейности, механични отговори на задаваните въпроси, механично вдишване на дълбоки глътки въздух, с цел да не не помни, че съм жива.

Това е моят роман за случилото се. Разни елементи, детайлности.. не престават да изплуват в съзнанието ми, само че не са значими. Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали ненавиждам морето ли? Не, не го ненавиждам. Да беше човек да го намразя и да му извия врата но то... буря. Все едно да ненавиждам земята, по която вървя. Но съм откровено признателна на хората, които помогнаха! Бяха доста! Не запомних всички лица. Но доста се отзоваха и всеки действаше съгласно силите и опциите си. Благодаря ви! Има хора с огромни сърца, които ми дават вяра, че положителното съществува и единствено чака случай да се прояви. Неизразима е и благодарността ми към Ива и нейното семейство, които бяха неразделно с мен! Моля, в случай че някой е бил очевидец на станалото или е взел участие в спасяването да се свърже с мен ”, написа Ани Средева. Погребенията на удавените братя бяха във вторник на Рогошките гробища в Пловдив. Христо и Миро Средеви са били положени един до различен на гробищата, с цел да бъдат дружно и в последния си път.