Любезно донасям. Как в Русия скочи броят на доносите и защо страдат най-близките. -
Съпруг против жена си, майка против сина си, възпитаници против родители, учители против възпитаници и най-после – против себе си. От експлоадирането на войната в Украйна руснаците пишат доноси толкоз старателно, че въпросът на Довлатов за авторството на 4 милиона анонимни писма отпадна от самосебе си. (През 2018 година Сергей Довлатов написа: „ Ние до безспир проклинаме други Сталин, и, несъмнено, основателно. И въпреки всичко желая да попитам, кой написа четирите милиона доноса? Дзержински? Ежов? Абакумов и Ягода? “, б.р.)
Според оценки на правозащитници и юристи към този момент са формирани минимум 80 наказателни каузи за „ военни имитации “ и са формирани над 3400 административни протокола за „ дискредитиране на армията “. В забележителна част от случаите като фиктивен мотив за инспекция са станали доноси. Много от тях са от родственици и другари. Юдин грях.
Уфа, май. Съдът в Орджоникидзе глобява самотната майка Регина Ибрагимова да заплати 15 000 рубли за залепване на антивоенни рисунки на прозорците на жилището си. Те са дребни, съвсем невидими, съдейки по фотографията в мрежата. И нямаше да ги видят, в случай че не беше един комшия. Бдителният жител не го е домързяло да напише два доноса едновременно - до полицията и, обезпокоен за ориста на сина на Ибрагимова, до републиканския комисар по правата на детето: „ Ще може ли той да израсне родолюбец с такава майка? “
Юли, Одинцово. Полицията стартира инспекция по заявление на брачна половинка на локална жителка, който не е удовлетворен от нейната антивоенна позиция. Другарят предположил, че брачната половинка му настройва детето им против държавното управление на РФ.
Също юли, Москва. Майка написа донос против сина си, че бяга от армията „ в това тежко време “. Истинската причина се оказала икономическа. Мъжът не работел на никое място и живеел при майка си. Успяла да го натика в казармата 3 месеца преди 27-ия му рожден ден.
Април, Реутов. Студентката Елмира Халитова е извикана в полицията по заявление на татко й - споделил, че момичето " приканва да бъдат убивани руснаци ". Вярно, бащата бил много пийнал и самият той получил протокол за дребно безчинство - откакто служителят на реда прегледал наличието на телефона на Халитова и не намерил нищо неоправдателно.
Такива епизоди съвсем не се разграничават от описаните в хрониките от преди 100 години. Например " охранителят на Сталин " Алексей Рибин си спомня за случай, в който негов сътрудник изобличил личния си наследник, който пийнал в сладкарница споделил, че може да хвърли бомба под колата на Сталин. Прибрали го.
Любопитно е, че в средновековното съветско право анонимните доноси не са одобрявани - за анонимно писмо, в случай че създателят му бъде оголен, следвало наказване. Което не може да се каже за настоящето време. Например, административното дело против журналистката от Уфа Дария Кучеренко за антивоенен едноличен митинг беше формирано точно въз основа на неизвестен сигнал - и съдията отхвърли причините на отбраната за незаконността на сходно произвеждане. Ние надминахме Средновековието и в някои връзки епохата на огромния гнет.
Август, Красногорск. Местен гражданин се саморазобличи и изиска да му бъде потърсена отговорност за два случая на " дискредитация ". Той на два пъти - с период от 5 дни - нанесъл антивоенни графити по стената на къщата. Казал, че до пацифизъм го е докарал алкохолът, против който не може да се пребори без помощта на полицията. Полицаите не се изненадали от непредвидения ентусиазъм и добросъвестно съставили акт на покаялия се. Литературата на парадокса не се преподава в полицейското учебно заведение.
Ето нещо по-традиционно. Август, Пенза. Учителката Ирина Ген () получи условна присъда за антивоенни изявления в диалог с осмокласници. Децата я записали на диктофон и го занесли в полицията. Полицията й образува произвеждане за " за фейкове за армията ". 5 години условно и 3 години възбрана да преподава.
Това също към този момент се е случило. В „ Голямата енциклопедия на коването (доносничеството) “ на Горбовски има епизод, отдаден на стара учителка от Орел, изчезнала в лагерите, откакто оставила ученика си да научи стихотворение от остарял учебник. В учебника дружинната на третокласника разкрила Троцки - и занесла книгата в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Доносите против учителите към този момент станаха процедура, само че против учениците към момента не са толкоз чести. Най-известният е казусът в Звенигород, където против третокласник донос написал бащата на негов съученик, откакто видял „ Слава на Украйна! “ в учебния чат. Детето и майката били извикани в полицейското поделение, само че ги пуснали по живо, по крепко.
Културата на доносничеството в в Русия процъфтява и все по-често родственици или просто близки хора работят в ролята на бдителни жители.
Жанрът на доноса, който и без друго се римува с епохата на огромния гнет, стартира да препраща към него и лингвистично: да вземем за пример в актуалните доноси, с които разполагат редакторите, има изрази като „ вредителство “, „ недоубитъци “, „ изменничество “, детайли ”.
А учениците, като инициативни информатори, сигурно припомнят за активността на „ младите стражи “ - пионерски информатори, които бяха поощрявани с пътувания до Артек за доноси против родители, съселяни и учители. В „ Пионерская истина “ са оповестени портрети на млади борци против контрареволюцията, издадени са книги с скъпи указания за разкритие, организират се манифестации на изключително изявените. Тоня Чистова написа във вестника, че татко й краде желязо от фабриката. Бащата е хвърлен в пандиза. Оля Баликина изпраща 16 души в ГУЛАГ, в това число татко си, откакто е донесла, че крадат самун. Проня Колибин изобличи майка си, която била събирала житни класове, с цел да нахрани... Проня с каша. Майката е изпратена в трудов поправителен лагер, а синът и в пионерски лагер за премия.
Доносите от близки родственици постоянно са свързани с тежки спорове в фамилията, - споделя претендентът на психическите науки Валентина Лихошва. Конфликтът постоянно е стадий от развиването на околните връзки. А те водят до такава степен че хората или стартират да се доверяват повече един на различен, или, назад, прекъсват контактите си. Живеем в общество с доста ниско психическо обучение. Никой в никакъв случай не ни е учил по какъв начин да позволяваме спорове. Доносът е средство за решение на проблеми. Освен това обезпечава доста стопански изгоди. Имате половинка, да вземем за пример, с която при бракоразвод ще би трябвало да делите апартамент. И, в случай че внезапно отиде да лежи по някакъв доста сериозен член, казусът се взема решение от единствено себе си.
Изследователите на социално-психологическия феномен на доноса, разяснявайки документите от 30-те години на предишния век, пишат, че роднинският донос се корени в йерархията от полезности, в която човек се намира в положението на „ зъбно колело “ в ръцете на страната. Възможността да съсипеш нечий различен живот сякаш придава значителност: страната, несъмнено, може да прави с мен каквото си изиска, само че аз пък мога да направя същото с някой различен. Оттук произтича и институтът на професионалния клеветник, като упоменатата от същия Горбовски фамилия Артемови, която е „ разобличила “ 172 души.
Историкът на придвижването „ Мемориал “ Сергей Бондаренко в едно от интервютата си тъкмо формулира по какъв начин доносът се трансформира в психически обществен асансьор: „ Доносникът е обществено беззащитен човек, който непосредствено се обръща към страната. Човек получава отговор на молбата си и по този начин преодолява самотата, вижда, че има някой до него, че страната е негов съдружник.
Този механизъм се подтиква в допълнение. Ако да накарате управляващите да решат съответен проблем към момента е сложна задача, то да да стигнете до властта с цел да наковете съседа и да бъде санкциониран, е фасулска работа. Доносът се популяризира като героизъм: актрисата и народен представител Мария Шукшина прикани своите Insta-последователи да се оплачат на ФСБ за песните на украински реализатори, които звучат на параходи, пътуващи по река Москва. Политически институции от разнообразни типове се надпреварваха между тях да предложат свои лични автоматизирани системи за приемане на доноси. Петербургската „ Единая Россия “ пусна чат бот в Telegram, с цел да получава сигнали за фейкове в армията. Специално за жителите на Екатеринбург чат бот беше стартиран от екипа на Владимир Соловьов, прочут със специфичното си отношение към уралския град.
През пролетта пък „ Справедлива Русия “, кипяща от национализъм, пусна цялостен уебсайт за събиране на доноси по отношение на неналичието на такива. Доносите сякаш шели да бъдат препратени към депутата Бастрикин под формата на депутатски питания. На основната страница на уеб страницата има откъс от основателя му, депутата от Държавната дума Дмитрий Кузнецов: „ Това не е чистка, а обич към родината “. Сайтът започва още през март, само че до момента може да се видят едвам 8 анонимни доноса в него, в това число недоволства за „ антируско наличие “ в мрежата Однокласники (Съученици), скулптурата на Олег Кулик „ Голямата майка “ и акта на Марина Овсяникова по Първи канал. Неуморимият ново-справедлив руснак Прилепин също сътвори нишов уебсайт, наименуван ГРАД, по този начин да се каже, културна секция на чистилището - там се натрупат клюки извънредно против актьори. Засега не са доста, а и рубриката „ Съобщете за сътрудник и негов съизвършител “ беше преименувана на „ Обратна връзка “.
Ефективността на тези " клюкоприемници " не е забележима, само че даже и без потреблението на интернет руснаците са подготвени по остарелия метод да занесат в полицията донос, написан на лист хартия, против нещо неясно и плашещо. Например в Москва жена се оплака от Wi-Fi на съседа: точката за достъп се наричаше „ Слава на Украйна “.
„ Куче с полиция “ дойде на мястото, хвана Wi-Fi-то, само че притежателите му не. Защото не можа да разбере от кой апартамент се разпръскват вражеските талази.
„ Доносите са стимулирани от боязън “, споделя Валентина Лихошва. „ Историята на индивида, който самичък донесе против себе си, не е частен случай на парадокса, това е портрет на нашето модерно общество. В обстановка, в която не можем да направляваме нищо и да влияем върху нищо, човек би трябвало да си възвърне контролната функционалност, с цел да резервира субективността. Пишеш донос - и като че ли можеш да повлияеш на нещо, да контролираш живота. Освен това медиите непрекъснато приказват за шпиони, саботьори и вредители. Мнозина живеят в боязън, в възприятието, че на всички места има врагове. Емоционалният стрес би трябвало да откри излаз. И обществото го намира в търсене на вътрешни врагове. По отношение на ръководството на масите това е дейно, ние не сме първите, които употребяват този способ - спомнете си лова на магьосници и вещици.
Узаконяването на доносничеството, което до неотдавна изглеждаше изцяло неприемливо действие, не потегля от през вчерашния ден. Културата на доноса разцъфтя щедро с първата редакция в Наказателен кодекс на члена за за „ фейковете “ (както помним, тя се роди по време на пандемията и в началото се занимаваше извънредно с информация за ковид и битката с него). Но влезе в обращение още по-рано и един от първите основатели на „ директна връзка с управляващите “ беше Роспотребнадзор.
Прессъобщенията си за унищожаването на елементарните кашони с полски ябълки Роспотребнадзор придружаваше с номер, на който жителите могат да се обадят, в случай че открият противников пармезан на щандовете на магазините. И това проработи: да вземем за пример добре известна е историята на гражданин на Владивосток, който, откакто откри на боклука опаковка на гъска, сходна на тази, която видял в отчета за унищожаването на санкционни артикули, а малко по-късно откъм съседите усетил аромата на печена птица, се обадил на вярното място.
Завистта, обидата и безнадеждността са трите стълба на съветския донос. На стадия на сформиране на описи с задгранични сътрудници той се трансформира в обществен асансьор за професионални подлизурковци. Сега е разтуха в ужаса на едно отвратително битие.
* Заглавието е на OFFNews
Според оценки на правозащитници и юристи към този момент са формирани минимум 80 наказателни каузи за „ военни имитации “ и са формирани над 3400 административни протокола за „ дискредитиране на армията “. В забележителна част от случаите като фиктивен мотив за инспекция са станали доноси. Много от тях са от родственици и другари. Юдин грях.
Уфа, май. Съдът в Орджоникидзе глобява самотната майка Регина Ибрагимова да заплати 15 000 рубли за залепване на антивоенни рисунки на прозорците на жилището си. Те са дребни, съвсем невидими, съдейки по фотографията в мрежата. И нямаше да ги видят, в случай че не беше един комшия. Бдителният жител не го е домързяло да напише два доноса едновременно - до полицията и, обезпокоен за ориста на сина на Ибрагимова, до републиканския комисар по правата на детето: „ Ще може ли той да израсне родолюбец с такава майка? “
Юли, Одинцово. Полицията стартира инспекция по заявление на брачна половинка на локална жителка, който не е удовлетворен от нейната антивоенна позиция. Другарят предположил, че брачната половинка му настройва детето им против държавното управление на РФ.
Също юли, Москва. Майка написа донос против сина си, че бяга от армията „ в това тежко време “. Истинската причина се оказала икономическа. Мъжът не работел на никое място и живеел при майка си. Успяла да го натика в казармата 3 месеца преди 27-ия му рожден ден.
Април, Реутов. Студентката Елмира Халитова е извикана в полицията по заявление на татко й - споделил, че момичето " приканва да бъдат убивани руснаци ". Вярно, бащата бил много пийнал и самият той получил протокол за дребно безчинство - откакто служителят на реда прегледал наличието на телефона на Халитова и не намерил нищо неоправдателно.
Такива епизоди съвсем не се разграничават от описаните в хрониките от преди 100 години. Например " охранителят на Сталин " Алексей Рибин си спомня за случай, в който негов сътрудник изобличил личния си наследник, който пийнал в сладкарница споделил, че може да хвърли бомба под колата на Сталин. Прибрали го.
Любопитно е, че в средновековното съветско право анонимните доноси не са одобрявани - за анонимно писмо, в случай че създателят му бъде оголен, следвало наказване. Което не може да се каже за настоящето време. Например, административното дело против журналистката от Уфа Дария Кучеренко за антивоенен едноличен митинг беше формирано точно въз основа на неизвестен сигнал - и съдията отхвърли причините на отбраната за незаконността на сходно произвеждане. Ние надминахме Средновековието и в някои връзки епохата на огромния гнет.
Август, Красногорск. Местен гражданин се саморазобличи и изиска да му бъде потърсена отговорност за два случая на " дискредитация ". Той на два пъти - с период от 5 дни - нанесъл антивоенни графити по стената на къщата. Казал, че до пацифизъм го е докарал алкохолът, против който не може да се пребори без помощта на полицията. Полицаите не се изненадали от непредвидения ентусиазъм и добросъвестно съставили акт на покаялия се. Литературата на парадокса не се преподава в полицейското учебно заведение.
Ето нещо по-традиционно. Август, Пенза. Учителката Ирина Ген () получи условна присъда за антивоенни изявления в диалог с осмокласници. Децата я записали на диктофон и го занесли в полицията. Полицията й образува произвеждане за " за фейкове за армията ". 5 години условно и 3 години възбрана да преподава.
Това също към този момент се е случило. В „ Голямата енциклопедия на коването (доносничеството) “ на Горбовски има епизод, отдаден на стара учителка от Орел, изчезнала в лагерите, откакто оставила ученика си да научи стихотворение от остарял учебник. В учебника дружинната на третокласника разкрила Троцки - и занесла книгата в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Доносите против учителите към този момент станаха процедура, само че против учениците към момента не са толкоз чести. Най-известният е казусът в Звенигород, където против третокласник донос написал бащата на негов съученик, откакто видял „ Слава на Украйна! “ в учебния чат. Детето и майката били извикани в полицейското поделение, само че ги пуснали по живо, по крепко.
Културата на доносничеството в в Русия процъфтява и все по-често родственици или просто близки хора работят в ролята на бдителни жители.
Жанрът на доноса, който и без друго се римува с епохата на огромния гнет, стартира да препраща към него и лингвистично: да вземем за пример в актуалните доноси, с които разполагат редакторите, има изрази като „ вредителство “, „ недоубитъци “, „ изменничество “, детайли ”.
А учениците, като инициативни информатори, сигурно припомнят за активността на „ младите стражи “ - пионерски информатори, които бяха поощрявани с пътувания до Артек за доноси против родители, съселяни и учители. В „ Пионерская истина “ са оповестени портрети на млади борци против контрареволюцията, издадени са книги с скъпи указания за разкритие, организират се манифестации на изключително изявените. Тоня Чистова написа във вестника, че татко й краде желязо от фабриката. Бащата е хвърлен в пандиза. Оля Баликина изпраща 16 души в ГУЛАГ, в това число татко си, откакто е донесла, че крадат самун. Проня Колибин изобличи майка си, която била събирала житни класове, с цел да нахрани... Проня с каша. Майката е изпратена в трудов поправителен лагер, а синът и в пионерски лагер за премия.
Доносите от близки родственици постоянно са свързани с тежки спорове в фамилията, - споделя претендентът на психическите науки Валентина Лихошва. Конфликтът постоянно е стадий от развиването на околните връзки. А те водят до такава степен че хората или стартират да се доверяват повече един на различен, или, назад, прекъсват контактите си. Живеем в общество с доста ниско психическо обучение. Никой в никакъв случай не ни е учил по какъв начин да позволяваме спорове. Доносът е средство за решение на проблеми. Освен това обезпечава доста стопански изгоди. Имате половинка, да вземем за пример, с която при бракоразвод ще би трябвало да делите апартамент. И, в случай че внезапно отиде да лежи по някакъв доста сериозен член, казусът се взема решение от единствено себе си.
Изследователите на социално-психологическия феномен на доноса, разяснявайки документите от 30-те години на предишния век, пишат, че роднинският донос се корени в йерархията от полезности, в която човек се намира в положението на „ зъбно колело “ в ръцете на страната. Възможността да съсипеш нечий различен живот сякаш придава значителност: страната, несъмнено, може да прави с мен каквото си изиска, само че аз пък мога да направя същото с някой различен. Оттук произтича и институтът на професионалния клеветник, като упоменатата от същия Горбовски фамилия Артемови, която е „ разобличила “ 172 души.
Историкът на придвижването „ Мемориал “ Сергей Бондаренко в едно от интервютата си тъкмо формулира по какъв начин доносът се трансформира в психически обществен асансьор: „ Доносникът е обществено беззащитен човек, който непосредствено се обръща към страната. Човек получава отговор на молбата си и по този начин преодолява самотата, вижда, че има някой до него, че страната е негов съдружник.
Този механизъм се подтиква в допълнение. Ако да накарате управляващите да решат съответен проблем към момента е сложна задача, то да да стигнете до властта с цел да наковете съседа и да бъде санкциониран, е фасулска работа. Доносът се популяризира като героизъм: актрисата и народен представител Мария Шукшина прикани своите Insta-последователи да се оплачат на ФСБ за песните на украински реализатори, които звучат на параходи, пътуващи по река Москва. Политически институции от разнообразни типове се надпреварваха между тях да предложат свои лични автоматизирани системи за приемане на доноси. Петербургската „ Единая Россия “ пусна чат бот в Telegram, с цел да получава сигнали за фейкове в армията. Специално за жителите на Екатеринбург чат бот беше стартиран от екипа на Владимир Соловьов, прочут със специфичното си отношение към уралския град.
През пролетта пък „ Справедлива Русия “, кипяща от национализъм, пусна цялостен уебсайт за събиране на доноси по отношение на неналичието на такива. Доносите сякаш шели да бъдат препратени към депутата Бастрикин под формата на депутатски питания. На основната страница на уеб страницата има откъс от основателя му, депутата от Държавната дума Дмитрий Кузнецов: „ Това не е чистка, а обич към родината “. Сайтът започва още през март, само че до момента може да се видят едвам 8 анонимни доноса в него, в това число недоволства за „ антируско наличие “ в мрежата Однокласники (Съученици), скулптурата на Олег Кулик „ Голямата майка “ и акта на Марина Овсяникова по Първи канал. Неуморимият ново-справедлив руснак Прилепин също сътвори нишов уебсайт, наименуван ГРАД, по този начин да се каже, културна секция на чистилището - там се натрупат клюки извънредно против актьори. Засега не са доста, а и рубриката „ Съобщете за сътрудник и негов съизвършител “ беше преименувана на „ Обратна връзка “.
Ефективността на тези " клюкоприемници " не е забележима, само че даже и без потреблението на интернет руснаците са подготвени по остарелия метод да занесат в полицията донос, написан на лист хартия, против нещо неясно и плашещо. Например в Москва жена се оплака от Wi-Fi на съседа: точката за достъп се наричаше „ Слава на Украйна “.
„ Куче с полиция “ дойде на мястото, хвана Wi-Fi-то, само че притежателите му не. Защото не можа да разбере от кой апартамент се разпръскват вражеските талази.
„ Доносите са стимулирани от боязън “, споделя Валентина Лихошва. „ Историята на индивида, който самичък донесе против себе си, не е частен случай на парадокса, това е портрет на нашето модерно общество. В обстановка, в която не можем да направляваме нищо и да влияем върху нищо, човек би трябвало да си възвърне контролната функционалност, с цел да резервира субективността. Пишеш донос - и като че ли можеш да повлияеш на нещо, да контролираш живота. Освен това медиите непрекъснато приказват за шпиони, саботьори и вредители. Мнозина живеят в боязън, в възприятието, че на всички места има врагове. Емоционалният стрес би трябвало да откри излаз. И обществото го намира в търсене на вътрешни врагове. По отношение на ръководството на масите това е дейно, ние не сме първите, които употребяват този способ - спомнете си лова на магьосници и вещици.
Узаконяването на доносничеството, което до неотдавна изглеждаше изцяло неприемливо действие, не потегля от през вчерашния ден. Културата на доноса разцъфтя щедро с първата редакция в Наказателен кодекс на члена за за „ фейковете “ (както помним, тя се роди по време на пандемията и в началото се занимаваше извънредно с информация за ковид и битката с него). Но влезе в обращение още по-рано и един от първите основатели на „ директна връзка с управляващите “ беше Роспотребнадзор.
Прессъобщенията си за унищожаването на елементарните кашони с полски ябълки Роспотребнадзор придружаваше с номер, на който жителите могат да се обадят, в случай че открият противников пармезан на щандовете на магазините. И това проработи: да вземем за пример добре известна е историята на гражданин на Владивосток, който, откакто откри на боклука опаковка на гъска, сходна на тази, която видял в отчета за унищожаването на санкционни артикули, а малко по-късно откъм съседите усетил аромата на печена птица, се обадил на вярното място.
Завистта, обидата и безнадеждността са трите стълба на съветския донос. На стадия на сформиране на описи с задгранични сътрудници той се трансформира в обществен асансьор за професионални подлизурковци. Сега е разтуха в ужаса на едно отвратително битие.
* Заглавието е на OFFNews
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ