Politico: Украинската АЕЦ Запорожие е реална заплаха за ядрена катастрофа
Съобщенията за обстрел на най-голямата атомна електроцентрала в Европа в окупираната Украйна още веднъж разпалиха страховете от нуклеарна злополука. Eкспертите остават уверени, че рискът от прелом, сходен на този в Чернобил, е дребен.
През уикенда централата в Запорожие, която от март е под контрола на войските на Москва, беше подложена на няколко обстрела.
Украйна и Русия си размениха обвинявания за ударите, като Киев съобщи, че съветската офанзива е развалила три детектора за радиационен мониторинг и е довела до хоспитализирането на един чиновник на централата с рани от шрапнели.
Новината за ударите бързо провокира интернационално наказание, като генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш назова " всяка офанзива " против нуклеарни уреди " самоубийствена ", а ръководителят на Международната организация за атомна сила Рафаел Мариано Гроси прикани двете страни да " проявят оптималната въздържаност ", с цел да избегнат нуклеарна злополука.
Украинският президент Володимир Зеленски неотложно прикани западните страни да наложат нови наказания на Русия върху нейната нуклеарна промишленост, като повтори предходни предизвестия за злополучие от мащаба на Чернобил.
" Светът не би трябвало да не помни за Чернобил и да помни, че Запорожката АЕЦ е най-голямата в Европа ", сподели той. " Чернобилската злополука е детонация в един реактор, а Запорожката има шест. "
Експертите обаче настояват, че обстановката в Запорожие, където съгласно Украйна са ситуирани 500 съветски бойци и 50 единици тежка техника, в това число танкове, не дава съображение за общоевропейска злополука.
Рисковете от обстрел са лимитирани, като се има поради, че реакторите са предпазени с до 10 метра бетон, съгласно Леон Цицел, президент на Европейското нуклеарно сдружение. Той счита, че единствено целенасочени въздушни бомбардировки биха могли да пробият стените на реакторите.
Добави, че офанзива против хранилищата за отработено гориво би имала стеснен резултат, защото изпуснатият радиоактивен материал би се популяризирал единствено на към 10-20 километра.
Джеймс Актън, съдиректор на програмата за нуклеарна политика към Фондацията за интернационален мир " Carnegie Endowment ", се съгласи, че обстрелът не съставлява действителен риск, като вместо това уточни уязвимостта на охладителните системи на централата.
" Правилната прилика е с Фукушима, а не с Чернобил ", споделя той.
Атомните електроцентрали са проектирани с голям брой самостоятелни системи за сигурност, в това число многочислени връзки към мрежата и аварийни дизелови генератори. В Запорожие се употребява и разпръсквателен басейн за изстудяване, което значи, че гореща вода от вътрешността на централата се разпръсква във въздуха на открито, с цел да се намали температурата му.
Те " в действителност ще бъдат относително уязвими, тъй като би трябвало да са в контакт с външния свят ", което ги прави евентуални цели за офанзива, споделя Актън.
И двамата подчертаха, че даже и в най-лошия случай, в случай че охладителните системи се повредят и това докара до разтопяване на реактора, това би предизвикало съществени вреди единствено на локално равнище. Цицел счита, че радиусът е 30 километра.
" Това ще бъде покруса за локалните хора ", сподели той, даже и да не докара до непосредствени жертви, само че " за нас в Европа... това ще бъде доста маловажно събитие от позиция на последствията за здравето или нещо друго в околната среда ".
Тогава за какво Русия и Украйна се упрекват взаимно в обстрел и акцентират риска от злополучие?
" Идеята за нуклеарна повреда е плашеща - тя ще притегли вниманието на хората, тъй че тя е подготвен инструмент за тази цел ", споделя Джон Ерат, старши политически шеф в Центъра за надзор на въоръженията и неразпространение, неправителствена организация.
За Русия това е метод " да увеличи залозите, с цел да ускори загрижеността [на локално ниво]... да подчертае значимостта на продължаването на военната интервенция ", сподели той.
Това може да бъде и тактика за " заиграване със западните страхове от нуклеарна злополука и понижаване на волята на Запада да даде спомагателна военна поддръжка на Украйна ", съгласно разбор на Института за проучване на войната.
Що се отнася до Украйна, задачата е да се построи " социална благосклонност " към завзетата централа, сподели Ерат. /БГНЕС
През уикенда централата в Запорожие, която от март е под контрола на войските на Москва, беше подложена на няколко обстрела.
Украйна и Русия си размениха обвинявания за ударите, като Киев съобщи, че съветската офанзива е развалила три детектора за радиационен мониторинг и е довела до хоспитализирането на един чиновник на централата с рани от шрапнели.
Новината за ударите бързо провокира интернационално наказание, като генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш назова " всяка офанзива " против нуклеарни уреди " самоубийствена ", а ръководителят на Международната организация за атомна сила Рафаел Мариано Гроси прикани двете страни да " проявят оптималната въздържаност ", с цел да избегнат нуклеарна злополука.
Украинският президент Володимир Зеленски неотложно прикани западните страни да наложат нови наказания на Русия върху нейната нуклеарна промишленост, като повтори предходни предизвестия за злополучие от мащаба на Чернобил.
" Светът не би трябвало да не помни за Чернобил и да помни, че Запорожката АЕЦ е най-голямата в Европа ", сподели той. " Чернобилската злополука е детонация в един реактор, а Запорожката има шест. "
Експертите обаче настояват, че обстановката в Запорожие, където съгласно Украйна са ситуирани 500 съветски бойци и 50 единици тежка техника, в това число танкове, не дава съображение за общоевропейска злополука.
Рисковете от обстрел са лимитирани, като се има поради, че реакторите са предпазени с до 10 метра бетон, съгласно Леон Цицел, президент на Европейското нуклеарно сдружение. Той счита, че единствено целенасочени въздушни бомбардировки биха могли да пробият стените на реакторите.
Добави, че офанзива против хранилищата за отработено гориво би имала стеснен резултат, защото изпуснатият радиоактивен материал би се популяризирал единствено на към 10-20 километра.
Джеймс Актън, съдиректор на програмата за нуклеарна политика към Фондацията за интернационален мир " Carnegie Endowment ", се съгласи, че обстрелът не съставлява действителен риск, като вместо това уточни уязвимостта на охладителните системи на централата.
" Правилната прилика е с Фукушима, а не с Чернобил ", споделя той.
Атомните електроцентрали са проектирани с голям брой самостоятелни системи за сигурност, в това число многочислени връзки към мрежата и аварийни дизелови генератори. В Запорожие се употребява и разпръсквателен басейн за изстудяване, което значи, че гореща вода от вътрешността на централата се разпръсква във въздуха на открито, с цел да се намали температурата му.
Те " в действителност ще бъдат относително уязвими, тъй като би трябвало да са в контакт с външния свят ", което ги прави евентуални цели за офанзива, споделя Актън.
И двамата подчертаха, че даже и в най-лошия случай, в случай че охладителните системи се повредят и това докара до разтопяване на реактора, това би предизвикало съществени вреди единствено на локално равнище. Цицел счита, че радиусът е 30 километра.
" Това ще бъде покруса за локалните хора ", сподели той, даже и да не докара до непосредствени жертви, само че " за нас в Европа... това ще бъде доста маловажно събитие от позиция на последствията за здравето или нещо друго в околната среда ".
Тогава за какво Русия и Украйна се упрекват взаимно в обстрел и акцентират риска от злополучие?
" Идеята за нуклеарна повреда е плашеща - тя ще притегли вниманието на хората, тъй че тя е подготвен инструмент за тази цел ", споделя Джон Ерат, старши политически шеф в Центъра за надзор на въоръженията и неразпространение, неправителствена организация.
За Русия това е метод " да увеличи залозите, с цел да ускори загрижеността [на локално ниво]... да подчертае значимостта на продължаването на военната интервенция ", сподели той.
Това може да бъде и тактика за " заиграване със западните страхове от нуклеарна злополука и понижаване на волята на Запада да даде спомагателна военна поддръжка на Украйна ", съгласно разбор на Института за проучване на войната.
Що се отнася до Украйна, задачата е да се построи " социална благосклонност " към завзетата централа, сподели Ерат. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ