МЗ разбира за недостиг на лекарства от сигнали на граждани
Само за 3 месеца управлението на Министерство на здравеопазването е разгледало над 65 сигнала от жители, лечебни заведения и медии за дефицит на медикаменти. Екипът на здравното ведомство е предложил решения за всеки обособен проблем - ускорена доставка на медикаменти, пренасочване на количества от други страни, улеснена подмяна на аналогов инсулин. Това съобщи здравният министър Христо Хинков по време на конференция в Българска телеграфна агенция по отношение на дефицита на медикаменти в България.
Недостигът на медикаменти и лекарствени артикули нараства в Европейски Съюз и Съединени американски щати през последните години, казусът не е единствено български, като пик е имало по време на коронавирус пандемията. Причините са многопластови и поради противозаконната паралелна търговия.
С цел да стартира да взема решение казуса с лекарствените продукти Министерство на опазването на здравето планува промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Публичното разискване на измененията в закона приключило на 10 септември. Следващата седмица ще бъде прегледан повторно от управлението на Министерство на здравеопазването и по-късно ще поеме към Министерски съвет. До октомври ще се одобряват оферти за промени в Закона за лекарствените артикули и хуманната медицина, а през февруари месец законопроектът би трябвало да бъде в Народното събрание. След като законът отиде в Министерски съвет и Народното събрание, има основана работна група за втора вълна промени в закона.
В законопроекта има три съществени неща - корекция за формулата на Специализирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА), ускорена процедура за медикаменти от успореден импорт, в това число ценообразуване за облекчаване на потребностите и автоматизирано включване на медикаментите, включени в СЕСПА за прекъсване или преустановяване на доставките. Притеснителни са лекарствени артикули, които въобще няма да ги има оттук насетне.
Веруюто на министерството е, че дори за един пациент да липсва лекарство, това към този момент е дефицит, а не липса, безапелационен бе Илко Гетов, зам.-министър на опазването на здравето. Той означи още, че към 5 сигнала месечно получават институциите в България, а в границите на цялата година - сигналите са 170, част от които са решени.
Богдан Кирилов, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по медикаментите, добави, че все още източниците на информация за дефицит на медикаменти са сигналите от жители - обработени в организацията до края на юли месец са 126 сигнала, които засягат към 70 лекарствени продукта. Другият източник на информация са уведомленията в случаите на непрекъснато и краткотрайно прекратяване на продажба на медикаменти. От началото на годината уведомленията са 420, като към 370 са краткотрайно прекратяване на продажбите, а в 50 от случаите за непрекъснато прекратяване на продажбата на медикаменти.
Третият е описът за дефицит на медикаментите са от системата СЕСПА, която обаче има потребност от промяна и възстановяване. Освен това са осъществени 400 инспекции при търговци на едро и дребно, като при към 20% от тях са открити нарушавания. При търговците на дребно - разпределяне на медикаменти по лекарско наставление, без да е изискана рецепта. При търговците на едро нарушаванията са погрешно осъществяване на отговорностите, свързани със системата СЕСПА.
По време на конференцията бе показано и интернационално изследване за дефицита на медикаменти. По време на представянето му стана ясно, че липсват изчерпателни данни за дефицита на медикаменти на равнище Европа. Почти 50 000 случая на дефицит на медикаменти има в държавите-членки на Европейски Съюз.
¼ от дефицита на медикаментите се взема решение за по-малко от месец, а 80% в границите на 6 месеца или по-малко. България обаче не е измежду предпочитаните страни, която да е вносител на медикаменти при дефицит на такива. Успешните решения за дефицита на медикаменти е, че нито една страна няма опция сама да се оправи с провокациите, нови технологии и по-задълбочен разбор. Като положителни практики са необходими единно схващане на казуса за дефицита на медикаменти, съгласуваност сред заинтригуваните страни през търговци на едро и дребно, пациентски организации, дейно и ранно ръководство на казуса, система за отчитане на дефицит на медикаменти и ролята на медиите в процеса по неналичието на медикаменти.
Недостигът на медикаменти и лекарствени артикули нараства в Европейски Съюз и Съединени американски щати през последните години, казусът не е единствено български, като пик е имало по време на коронавирус пандемията. Причините са многопластови и поради противозаконната паралелна търговия.
С цел да стартира да взема решение казуса с лекарствените продукти Министерство на опазването на здравето планува промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Публичното разискване на измененията в закона приключило на 10 септември. Следващата седмица ще бъде прегледан повторно от управлението на Министерство на здравеопазването и по-късно ще поеме към Министерски съвет. До октомври ще се одобряват оферти за промени в Закона за лекарствените артикули и хуманната медицина, а през февруари месец законопроектът би трябвало да бъде в Народното събрание. След като законът отиде в Министерски съвет и Народното събрание, има основана работна група за втора вълна промени в закона.
В законопроекта има три съществени неща - корекция за формулата на Специализирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА), ускорена процедура за медикаменти от успореден импорт, в това число ценообразуване за облекчаване на потребностите и автоматизирано включване на медикаментите, включени в СЕСПА за прекъсване или преустановяване на доставките. Притеснителни са лекарствени артикули, които въобще няма да ги има оттук насетне.
Веруюто на министерството е, че дори за един пациент да липсва лекарство, това към този момент е дефицит, а не липса, безапелационен бе Илко Гетов, зам.-министър на опазването на здравето. Той означи още, че към 5 сигнала месечно получават институциите в България, а в границите на цялата година - сигналите са 170, част от които са решени.
Богдан Кирилов, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по медикаментите, добави, че все още източниците на информация за дефицит на медикаменти са сигналите от жители - обработени в организацията до края на юли месец са 126 сигнала, които засягат към 70 лекарствени продукта. Другият източник на информация са уведомленията в случаите на непрекъснато и краткотрайно прекратяване на продажба на медикаменти. От началото на годината уведомленията са 420, като към 370 са краткотрайно прекратяване на продажбите, а в 50 от случаите за непрекъснато прекратяване на продажбата на медикаменти.
Третият е описът за дефицит на медикаментите са от системата СЕСПА, която обаче има потребност от промяна и възстановяване. Освен това са осъществени 400 инспекции при търговци на едро и дребно, като при към 20% от тях са открити нарушавания. При търговците на дребно - разпределяне на медикаменти по лекарско наставление, без да е изискана рецепта. При търговците на едро нарушаванията са погрешно осъществяване на отговорностите, свързани със системата СЕСПА.
По време на конференцията бе показано и интернационално изследване за дефицита на медикаменти. По време на представянето му стана ясно, че липсват изчерпателни данни за дефицита на медикаменти на равнище Европа. Почти 50 000 случая на дефицит на медикаменти има в държавите-членки на Европейски Съюз.
¼ от дефицита на медикаментите се взема решение за по-малко от месец, а 80% в границите на 6 месеца или по-малко. България обаче не е измежду предпочитаните страни, която да е вносител на медикаменти при дефицит на такива. Успешните решения за дефицита на медикаменти е, че нито една страна няма опция сама да се оправи с провокациите, нови технологии и по-задълбочен разбор. Като положителни практики са необходими единно схващане на казуса за дефицита на медикаменти, съгласуваност сред заинтригуваните страни през търговци на едро и дребно, пациентски организации, дейно и ранно ръководство на казуса, система за отчитане на дефицит на медикаменти и ролята на медиите в процеса по неналичието на медикаменти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ