ГЕРБ: Християнството е повече от религия, то е фундамент на българската национална идентичност
Само след броени дни православните християни ще посрещнем най-светлия си празник Възкресение Христово. Празникът, който ни дава религия и вяра към този момент 2000 години. В сложните и тъжни дни на буйната седмица, ние си спомняме за саможертвата на нашия Бог, който беше разпнат, с цел да избави нас. Това са дни за равносметка и примирение, които всеки християнин претърпява в очакване на Възкресението. Това сподели в декларация от името на ПГ на ГЕРБ депутатът Галя Захариева във връзка идния празник Великден.
В българската история православното християнство играе основополагаща роля за основаването, съхранението и възкресението на българската държавност. От покръстването осъществено от Св. Цар Борис Покръстител в междинните епохи, когато се поставиха главните на монолитната българска културна общественост, през петвековното османско господство, през което християнството се оказа единствената вяра за самозапазване на българския дух, до Възраждането и битките за църковна самостоятелност, които образуваха и върнаха на картата на Европа българската нация и държавност. През християнската вяра ние получихме и имахме опция да дарим на редица славянски нации своята книжовност и просвета. Благодарение на покръстването и последвалото го християнско просвещение българският народ построи своята еднаквост, която в интервали на тествания съхраняваше неговия дух. Не бива да забравяме, че нашата вяра и културна принадлежност към християнския свят бяха съхранени с напъните и неизмеримите жертви на десетки генерации в разнообразни исторически столетия. Този факт ни задължава да пазим това завещание и да го почитаме освен посредством ритуалите и по време на празници.
За България християнството е повече от вяра. То е пиедестал на българската национална еднаквост, без който българското общество би изгубило смисъл и ориентир за съществуването си. Защото православното християнство е единствената нишка, която ни свързва със Св. цар Борис Покръстител и неговия наследник Симеон Велики, със Св. Св. Кирил и Методий и техните възпитаници, с дейците на националното ни възобновление и борците за църковна самостоятелност. Загубим ли тази нишка, ще загубим всичко и най-много себе си.
През тази година Страстната седмица съответствува с една основополагаща дата в българската история обвързвана с празника на Възкресение Христово. На 3 април 1860 година, по време на Светата възкресенска литургия, в църквата „ Св. Стефан “ в Цариград, българският свещеник Иларион Макариополски вместо да изрече името на цариградския патриарх Кирил VІІ афишира пред множеството „ Помени Господи всякое епископство православних “. Според църковните догми, отводът на епископа да спомене името на Цариградския патриарх, значи че той отхвърля неговата власт. Думите на Иларион Макариополски били посрещнати с наслада от тези 5 800 миряни, които се намирали в църквата и в нейния двор, а година по-късно той и подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски платили за смелостта си с три годишно изгнание от Цариградската патриаршия. С този акт обаче Иларион Макариополски, подкрепилите го владици и тези 5 800 миряни поставят началото на битката за църковна самостоятелност на българите, която завършва с триумф 10 години по-късно. Тогава, през 1870 година, върху картата на Българската екзархия се появява и актуалната българска нация, която през 1878 година ще породи и новата българска държавност. Държавност, чийто дух постоянно ще носи в себе си и думите на Дякон Игнатий, който споделя: „ В нашата България всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина, каквито и да са, за всички еднообразно ще е. “
Уважаеми народни представители,
Нека преди светлия празник на Възкресението да си спомним за християнските добродетели на фамилните полезности, любовта към близък, милосърдието и смирението. Нека освен в тези дни, се опитаме да помогнем на страдащите без значение от тяхната вяра и етнос. Нека идният празник стане мотив да си спомним, че нашата нация и държавност възкръснаха на Великден измежду иконите на църквата „ Свети Стефан “ в Цариград, а това ни задължава още повече да пазим оня дух на твърдоглав блян към независимост и достолепие, които направиха допустима и появяването на новата българска държавност.
Светли празници и дано Бог да бъде с нас!
В българската история православното християнство играе основополагаща роля за основаването, съхранението и възкресението на българската държавност. От покръстването осъществено от Св. Цар Борис Покръстител в междинните епохи, когато се поставиха главните на монолитната българска културна общественост, през петвековното османско господство, през което християнството се оказа единствената вяра за самозапазване на българския дух, до Възраждането и битките за църковна самостоятелност, които образуваха и върнаха на картата на Европа българската нация и държавност. През християнската вяра ние получихме и имахме опция да дарим на редица славянски нации своята книжовност и просвета. Благодарение на покръстването и последвалото го християнско просвещение българският народ построи своята еднаквост, която в интервали на тествания съхраняваше неговия дух. Не бива да забравяме, че нашата вяра и културна принадлежност към християнския свят бяха съхранени с напъните и неизмеримите жертви на десетки генерации в разнообразни исторически столетия. Този факт ни задължава да пазим това завещание и да го почитаме освен посредством ритуалите и по време на празници.
За България християнството е повече от вяра. То е пиедестал на българската национална еднаквост, без който българското общество би изгубило смисъл и ориентир за съществуването си. Защото православното християнство е единствената нишка, която ни свързва със Св. цар Борис Покръстител и неговия наследник Симеон Велики, със Св. Св. Кирил и Методий и техните възпитаници, с дейците на националното ни възобновление и борците за църковна самостоятелност. Загубим ли тази нишка, ще загубим всичко и най-много себе си.
През тази година Страстната седмица съответствува с една основополагаща дата в българската история обвързвана с празника на Възкресение Христово. На 3 април 1860 година, по време на Светата възкресенска литургия, в църквата „ Св. Стефан “ в Цариград, българският свещеник Иларион Макариополски вместо да изрече името на цариградския патриарх Кирил VІІ афишира пред множеството „ Помени Господи всякое епископство православних “. Според църковните догми, отводът на епископа да спомене името на Цариградския патриарх, значи че той отхвърля неговата власт. Думите на Иларион Макариополски били посрещнати с наслада от тези 5 800 миряни, които се намирали в църквата и в нейния двор, а година по-късно той и подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски платили за смелостта си с три годишно изгнание от Цариградската патриаршия. С този акт обаче Иларион Макариополски, подкрепилите го владици и тези 5 800 миряни поставят началото на битката за църковна самостоятелност на българите, която завършва с триумф 10 години по-късно. Тогава, през 1870 година, върху картата на Българската екзархия се появява и актуалната българска нация, която през 1878 година ще породи и новата българска държавност. Държавност, чийто дух постоянно ще носи в себе си и думите на Дякон Игнатий, който споделя: „ В нашата България всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина, каквито и да са, за всички еднообразно ще е. “
Уважаеми народни представители,
Нека преди светлия празник на Възкресението да си спомним за християнските добродетели на фамилните полезности, любовта към близък, милосърдието и смирението. Нека освен в тези дни, се опитаме да помогнем на страдащите без значение от тяхната вяра и етнос. Нека идният празник стане мотив да си спомним, че нашата нация и държавност възкръснаха на Великден измежду иконите на църквата „ Свети Стефан “ в Цариград, а това ни задължава още повече да пазим оня дух на твърдоглав блян към независимост и достолепие, които направиха допустима и появяването на новата българска държавност.
Светли празници и дано Бог да бъде с нас!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ