ЕК срина макрорамката на българския проектобюджет за 2024 г.
Само преди седмица Европейската комисия разгласява обновената си макроикономическа прогноза за 2024-а. В частта за България там са записани предстоящи растежи на Брутният вътрешен продукт, които меко казано съществено се разминават с числата, заложени в макрорамката на проектобюджета ни за 2024-а, направен от Министерството на финансите. В нашата средносрочна бюджетна прогноза (а там са и макрорамката, и претекстовете към Консолидирания бюджет) се твърди, че действителният растеж на Брутният вътрешен продукт през 2023-а ще е 3.2 %. На страница 28 в същата тази прогноза е посочено, че цената, давана от Европейска комисия за икономическия растеж на България през 2024 година, е 2.4 %. Само че тази прогноза е от месец май, а в този момент през ноември Европейска комисия я е понижила на 1.8 %. В нея Европейска комисия е записал следното: " Прогнозата е растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 година и по-късно да се увеличи до 2,6% през 2025 година Към края на 2023 година и началото на 2024 година разноските на семействата се чака да стагнират, повлияни от плануваното нарастване на лихвените проценти на дребно за семействата. След това се планува частното ползване да се усили, въпреки и с по-умерени темпове, в сходство с плануваното по-ниско нарастване на заплатите. Очаква се износът да се възвърне до края на 2023 година и да нарасне с 4,0% през 2024 година и с 2,6% през 2025 година, отразявайки възобновяване на експортните пазари. Базовият резултат от мощния експорт през 2022 година, в това число по-специално електрическа енергия, се отразява негативно на темповете на напредък през 2023 година и се чака да изчезне по-късно. Очаква се брутното формиране на главен капитал да нарасне през идващите две години, движено от обществени вложения, в това число планове, финансирани от RRF. Запасите се чака да допринесат малко за вътрешното търсене през прогнозния небосвод. Преместването на източника на напредък към износа, който е натоварен на импорт, се чака да докара до увеличение на вноса ".
Ако чисто механически се вземе разликата от 0.8 процентни пункта сред прогнозите на Европейска комисия от май и на Министерството на финансите в в този момент оферти бюджет, при сегашната прогноза на Европейска комисия, българската Средносрочната стратегия е добре да бъде обновена, като заложения в нея предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт през 2024-а да бъде понижен най-малко до 2.6 %. А най-добре е да се вземе по-песимистичната оценка на Европейски Съюз, с цел да може да има по-реалистичен като доходи проектобюджет.
Трябва да е ясно, че предстоящият Брутният вътрешен продукт е базата, на която се възнамеряват бюджетните доходи от налози. Не инцидентно те постоянно се дават и като % от Брутният вътрешен продукт. Не можеш да очакваш да събереш налози върху нещо, което не е създадено и от което няма приходи и облаги.
Заложените в оферти Консолидиран бюджет за 2024-а данъчно осигурителни доходи така и така са прекомерно оптимистични. И това го настояват към този момент всички, които в миналото са се докосвали до бюджет. Според показаните от Министерството на финансите цифри, през 2024-а се чакат данъчно осигурителни доходи от 60.22 милиарда лв., които са 37.7% от планувания Брутният вътрешен продукт, чийто заложен растеж би трябвало да е 3.2%. Явно е, че при по-нисък растеж, както предвижда Европейска комисия, в безспорна стойност тези доходи ще са с към 1 милиарда лв. по-малко. При това, в случай че се окажат надценени, както през 2023-а, когато при заложени доходи в размер на 36.3% от Брутният вътрешен продукт действително ще бъдат събрани такива в размер на 35.1%, през 2024-а предстоящите приходи в Консолидирания бюджет могат да не се изпълнят с 2 милиарда до 3 милиарда лв.. А това значи от 2 милиарда до 3 милиарда лв. по-висок недостиг от заложения.
На какво разчита министърът на финансите? На по-високи данъчни доходи от променените данъчни закони? Та тези промени на първо четене не бяха признати от бюджетната комисия в Народното събрание. А множеството хора, разбиращи от налози, са на мнение, че въпросните промени освен, че няма да донесат спомагателни значими приходи в хазната, а в противен случай, крият опасности да влошат бизнесклимата, което може да понижи данъчните доходи. Между другото в нито един от проектозаконите за данъчни промени не е посочено с съответни цифри, въпросните промени какви спомагателни доходи ще донесат на хазната. И очевидно това не е инцидентно.
Очакваният 3.2% растеж на Брутният вътрешен продукт за 2024-а е минимизиран и от други фактори. Ще напомним, че съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, или рамка, както щете я наречете, главен фактор за растежа са вложенията.
" През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система. Очаква се висок напредък на обществените вложения и активизиране на частната капиталовата интензивност. Заложен е безпристрастен принос на изменението на запасите за растежа на Брутният вътрешен продукт. По-слабото повишаване на заетостта и заемите ще се отразят в закъснение на растежа на потреблението на семействата ", е записано в претекстовете към проектозакона за държавния бюджет за 2024-а.
А още преди този документ да бъде импортиран в Народното събрание, финансовият министър съобщи, че ще отреже 2.4 милиарда лв. от финансовите разноски (те са част от обществените инвестиции), с цел да компенсира отхвърли си от прословутата вноска то Булгартрансгаз с общ размер от 2.4 милиарда лв., за която по този начин и не стана ясно по какъв начин и за сметка на кого счита да я събира. Защото в Булгартрансгаз такива пари няма. С други думи,инвестиционният капацитет, на който се разчита главно за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2024 година, към този момент е понижен доста. Още една редукция на този капацитет идва и по линия на европейските фондове. Министерството на финансите заяви публично, че има обилни промени в бюджетните линии за вложения по Националния проект за възобновяване и резистентност.
" Промените включват доста понижаване на финансирането на плана за закупуване на системи за предпазване на електрическа сила, както и забавени през последната една година инфраструктурни планове в региона на железопътния превоз, ръководството на водите и биоразнообразието, държавната администрация и опазването на здравето. Шест вложения отпадат от НВПУ, като се правят оценка опциите за тяхното финансиране от други източници, в това число съответните оперативни стратегии, които имат период на допустимост до 2029 година
Такава актуализация се постанова, тъй като през 2022 година Европейската комисия преизчисли алокацията на България с малко под 10% - от 6 268 706 000 евро на 5 688 778 600 евро ", осведоми Министерството на финансите.
Минус към 580 млн. евро са още близо 1.13 милиарда лв. по-малко в капиталовия капацитет, на който се разчита главно за реализиране на заложения растеж на Брутният вътрешен продукт, а от там и за обезпечаване на предстоящите доходи в бюджета.
Не станаха ли доста рисковете и незнайните при този заложен растеж и от там към цялата приходна част на проектобюджета?
Ако чисто механически се вземе разликата от 0.8 процентни пункта сред прогнозите на Европейска комисия от май и на Министерството на финансите в в този момент оферти бюджет, при сегашната прогноза на Европейска комисия, българската Средносрочната стратегия е добре да бъде обновена, като заложения в нея предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт през 2024-а да бъде понижен най-малко до 2.6 %. А най-добре е да се вземе по-песимистичната оценка на Европейски Съюз, с цел да може да има по-реалистичен като доходи проектобюджет.
Трябва да е ясно, че предстоящият Брутният вътрешен продукт е базата, на която се възнамеряват бюджетните доходи от налози. Не инцидентно те постоянно се дават и като % от Брутният вътрешен продукт. Не можеш да очакваш да събереш налози върху нещо, което не е създадено и от което няма приходи и облаги.
Заложените в оферти Консолидиран бюджет за 2024-а данъчно осигурителни доходи така и така са прекомерно оптимистични. И това го настояват към този момент всички, които в миналото са се докосвали до бюджет. Според показаните от Министерството на финансите цифри, през 2024-а се чакат данъчно осигурителни доходи от 60.22 милиарда лв., които са 37.7% от планувания Брутният вътрешен продукт, чийто заложен растеж би трябвало да е 3.2%. Явно е, че при по-нисък растеж, както предвижда Европейска комисия, в безспорна стойност тези доходи ще са с към 1 милиарда лв. по-малко. При това, в случай че се окажат надценени, както през 2023-а, когато при заложени доходи в размер на 36.3% от Брутният вътрешен продукт действително ще бъдат събрани такива в размер на 35.1%, през 2024-а предстоящите приходи в Консолидирания бюджет могат да не се изпълнят с 2 милиарда до 3 милиарда лв.. А това значи от 2 милиарда до 3 милиарда лв. по-висок недостиг от заложения.
На какво разчита министърът на финансите? На по-високи данъчни доходи от променените данъчни закони? Та тези промени на първо четене не бяха признати от бюджетната комисия в Народното събрание. А множеството хора, разбиращи от налози, са на мнение, че въпросните промени освен, че няма да донесат спомагателни значими приходи в хазната, а в противен случай, крият опасности да влошат бизнесклимата, което може да понижи данъчните доходи. Между другото в нито един от проектозаконите за данъчни промени не е посочено с съответни цифри, въпросните промени какви спомагателни доходи ще донесат на хазната. И очевидно това не е инцидентно.
Очакваният 3.2% растеж на Брутният вътрешен продукт за 2024-а е минимизиран и от други фактори. Ще напомним, че съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, или рамка, както щете я наречете, главен фактор за растежа са вложенията.
" През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система. Очаква се висок напредък на обществените вложения и активизиране на частната капиталовата интензивност. Заложен е безпристрастен принос на изменението на запасите за растежа на Брутният вътрешен продукт. По-слабото повишаване на заетостта и заемите ще се отразят в закъснение на растежа на потреблението на семействата ", е записано в претекстовете към проектозакона за държавния бюджет за 2024-а.
А още преди този документ да бъде импортиран в Народното събрание, финансовият министър съобщи, че ще отреже 2.4 милиарда лв. от финансовите разноски (те са част от обществените инвестиции), с цел да компенсира отхвърли си от прословутата вноска то Булгартрансгаз с общ размер от 2.4 милиарда лв., за която по този начин и не стана ясно по какъв начин и за сметка на кого счита да я събира. Защото в Булгартрансгаз такива пари няма. С други думи,инвестиционният капацитет, на който се разчита главно за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2024 година, към този момент е понижен доста. Още една редукция на този капацитет идва и по линия на европейските фондове. Министерството на финансите заяви публично, че има обилни промени в бюджетните линии за вложения по Националния проект за възобновяване и резистентност.
" Промените включват доста понижаване на финансирането на плана за закупуване на системи за предпазване на електрическа сила, както и забавени през последната една година инфраструктурни планове в региона на железопътния превоз, ръководството на водите и биоразнообразието, държавната администрация и опазването на здравето. Шест вложения отпадат от НВПУ, като се правят оценка опциите за тяхното финансиране от други източници, в това число съответните оперативни стратегии, които имат период на допустимост до 2029 година
Такава актуализация се постанова, тъй като през 2022 година Европейската комисия преизчисли алокацията на България с малко под 10% - от 6 268 706 000 евро на 5 688 778 600 евро ", осведоми Министерството на финансите.
Минус към 580 млн. евро са още близо 1.13 милиарда лв. по-малко в капиталовия капацитет, на който се разчита главно за реализиране на заложения растеж на Брутният вътрешен продукт, а от там и за обезпечаване на предстоящите доходи в бюджета.
Не станаха ли доста рисковете и незнайните при този заложен растеж и от там към цялата приходна част на проектобюджета?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ