Засега Радев се цапа най-малко в локвата
Само преди 2 седмици кандидатпрезидентската сергия бе толкоз бедна, че Луна умерено можеше да финишира трета-четвърта. Е, към този момент има кой да я изпревари - Анастас Герджиков и Лозан Панов се изправиха против Румен Радев, от задна позиция дебне Мустафа Карадайъ. Почти няма инфлуенсър, интелектуалец или „ самостоятелен анализатор “, който да не е зает в предприемчив комитет. Цялото това величие незабавно потвърди високата си класа – подхванат бе изчерпателен спор за очилата на единия претендент. Тоест към този момент има най-нормална за българските стандарти акция. Предстои борба за вниманието ни, сума ти глави умно ще изясняват тия дни от тв приемника, че се задава доста съществено съревнование. Колко е съществено, приказва фактът, че всички тия кандидати, без Радев, преди два месеца изобщо не знаеха, че ще се такива.
Още преди да е публично разположен, кандидатпрезидентският материал предприе доста забавни тактики в държанието си - това следва да бъде конкретизирано без подигравка, въпреки
някои от похватите да бяха обикновени
При неналичието на време и в неинтелигентна като цяло среда вариантите за „ гръмко начало “ не бяха огромни. Така на 23 септември Панов „ инцидентно “ разкритикува Радев за бездейност в правосъдната промяна. Журналисти се досетиха, че ръководителят на Върховния касационен съд опипва почвата за президентско съревнование, само че той отхвърли – партиите не били дорасли да го поддържат. „ Съвсем непринудено “ и Мартин Заимов надраска Паметника на руската войска. Парашутът се отвори на единия мераклия, с което „ градската десница “ най-сетне се снабди с кандидат (2 октомври).
Любопитно бе и към „ селската десница “
След като ГЕРБ не оповестяваше претендент, Радев шумно цапардоса два пъти свещената й крава – за какво самичък Бойко Борисов не се кандидатира, нали е огромен мъж... „ Преди се криеше под полата на Цецка Цачева, в този момент - под професорска роба “, добави президентът, откакто кандидатът на ГЕРБ се оказа ректорът на СУ Герджиков. Така се очерта целенасочена линия в държанието на Радев – бой по Борисов, той е огромният враг; Герджиков е детайлност, аватар. Вероятно тази линия ще бъде следвана до дъно. Герджиков в действителност е аватар, болшинството българи ненавиждат съответно Борисов; професорът е научен вид, образован,
в случай че го свлече в калта, Радев може да се оцапа повече
От друга страна обаче, изместване на личностния фокус в едно мажоритарно съревнование открива поле за контраофанзива.
По-нататък, откакто де факто започва акцията, Радев не атакува и Панов. А имаше мотив – магистратът го назова „ подправен воин “ (в битката против мафията). Тактиката на Радев е ясна - той е индивидът с голям рейтинг, фаворитът; има какво да губи, опасности и страсти са неоправдани.
Големите конфликти са противопоказани
Скоро и на дебат ще бъде поканен, само че ще откаже - процесите текат в негова изгода, внезапни придвижвания биха могли само да ги извърнат. Разбира се, от време на време ще цапардосва Борисов, само че другото е стоене край реката, която да му довлече втория мандат.
От своя страна, Герджиков и Панов започнаха изцяло разнообразни един от различен тактики. Магистратът подходи мощно нападателно в двете направления: Радев бил не просто подправен воин, ами и обвързван с Движение за права и свободи - не нападнал Цацаров, подписал указа за Гешев....; Герджиков също бил човек на Движение за права и свободи. Професорът изиска опрощение, само че паралелно затисна кавгата с заричане да поддържа Панов, в случай че съдията отиде на втори тур. Така стана ясно, че
Панов се зъби уединен
Герджиков също като Радев не ще конфликти, напира да интегрира. И двете тактики си имат пояснение. Панов няма какво да губи, единственият метод от трети да стане втори са войните. Университетският преводач на Аристотел пък ще сплотява народи и партии в контраст на „ Радев и хунтата му “. Ще му се надгражда облика на учтив човек. Колко му е един учтив човек да обещае рамо на Панов, откакто Панов ще отпадне на първи тур? Но и двете тактики имат огромни дефекти. Герджиков така доста се разтваря в толерантността, че буквално се трансформира в претендент на нищото.
Искал правосъдна промяна, но не било ясно що значи тя; хората считали Пеевски за неприятен, но не бивало да се концентрират върху обособена персона – без позиция по значими тематики. В един миг даже се оказа, че професорът нямал общо с ГЕРБ, те отишли при него (!?). Колкото до Панов, той не е Яне Янев, че да му отива да се зъби. Пък и с измислиците против Радев безусловно издевателства над истината. Каквито дефекти да има, президентът не е съдружник на олигархията, противоположното е – той в действителност се трансформира в знак на съпротивата, за разлика от Панов.
Накратко, посред много груби и неистини, и дребни хитрости до момента Герджиков сподели с какво не му се занимава – с Пеевски, с мафията, а и не ще да му разправят, че е маша на Борисов; Панов се мъчи да изпъкне на фона на „ неприятните други “; Радев цели дебатът вместо за кандидат-президенти да е против Борисов. Поради обстоятелството, че едни избори по принцип са мръсно съревнование, а Радев не ще да има съревнование,
към този миг той лъже минимум
Но и неговата тактика си има огромен минус. Президентът е харесван от необятни, само че не толкоз твърди национални маси. Ако го дава неглиже, ще предизвика електорална бездейност, която пък ще вдигне процентно поддръжката за Герджиков и Панов.
Цялото това държание на тримата си има и още по-дълбоки пояснения. ГЕРБ е изолирана, а с Герджиков партията не просто пробва да се разтваря, само че и да внуши – „ Видяхте ли, не сме мутри! “. От своя страна, „ Демократична България “ (ДБ) усеща, че „ братята Асен и Петър “ (новата партия на Кирил Петков и Асен Василев) заплашва да ги обезличи след непредвидения напредък – и претендентът й Панов дълбае окопи посредством добре познатите жълтопаветни мантри (скоро – и че Радев е съветски агент). Самият президент пък желае да сплотява колкото се може повече хора и обединения. Всички претенденти се оказаха издигнати от инициативни комитети с концепцията, че цялото политическо пространство скоро ще търпи огромни метаморфози – вярно разбиране, само че мъгливо, тъй като никой не знае какви тъкмо ще са измененията. Всъщност, на арената е един чисто партиен претендент – Мустафа Карадайъ. Това е показателен ход в исторически подтекст: Движението за първи път издига
за държавен глава етнически турчин – и няма драми
Явно етническите тематики са слезли от публичния дневен ред.
Цялата тази кандидатпрезидентска сага е изпъстрена и с доста комични моменти. Съвсем сериозната сякаш двойка Панов – Моасе до момента не се е посочила дружно обществено. Борисов пък на подмятанията на Радев, че не е мъж, отговори така каруцарски, че е срамно да бъде разказвано... Така или другояче, пристрастеностите занапред ще се разгарят. Може да не е сериозна цялата работа, само че най-малко няма да е скучна.
Още преди да е публично разположен, кандидатпрезидентският материал предприе доста забавни тактики в държанието си - това следва да бъде конкретизирано без подигравка, въпреки
някои от похватите да бяха обикновени
При неналичието на време и в неинтелигентна като цяло среда вариантите за „ гръмко начало “ не бяха огромни. Така на 23 септември Панов „ инцидентно “ разкритикува Радев за бездейност в правосъдната промяна. Журналисти се досетиха, че ръководителят на Върховния касационен съд опипва почвата за президентско съревнование, само че той отхвърли – партиите не били дорасли да го поддържат. „ Съвсем непринудено “ и Мартин Заимов надраска Паметника на руската войска. Парашутът се отвори на единия мераклия, с което „ градската десница “ най-сетне се снабди с кандидат (2 октомври).
Любопитно бе и към „ селската десница “
След като ГЕРБ не оповестяваше претендент, Радев шумно цапардоса два пъти свещената й крава – за какво самичък Бойко Борисов не се кандидатира, нали е огромен мъж... „ Преди се криеше под полата на Цецка Цачева, в този момент - под професорска роба “, добави президентът, откакто кандидатът на ГЕРБ се оказа ректорът на СУ Герджиков. Така се очерта целенасочена линия в държанието на Радев – бой по Борисов, той е огромният враг; Герджиков е детайлност, аватар. Вероятно тази линия ще бъде следвана до дъно. Герджиков в действителност е аватар, болшинството българи ненавиждат съответно Борисов; професорът е научен вид, образован,
в случай че го свлече в калта, Радев може да се оцапа повече
От друга страна обаче, изместване на личностния фокус в едно мажоритарно съревнование открива поле за контраофанзива.
По-нататък, откакто де факто започва акцията, Радев не атакува и Панов. А имаше мотив – магистратът го назова „ подправен воин “ (в битката против мафията). Тактиката на Радев е ясна - той е индивидът с голям рейтинг, фаворитът; има какво да губи, опасности и страсти са неоправдани.
Големите конфликти са противопоказани
Скоро и на дебат ще бъде поканен, само че ще откаже - процесите текат в негова изгода, внезапни придвижвания биха могли само да ги извърнат. Разбира се, от време на време ще цапардосва Борисов, само че другото е стоене край реката, която да му довлече втория мандат.
От своя страна, Герджиков и Панов започнаха изцяло разнообразни един от различен тактики. Магистратът подходи мощно нападателно в двете направления: Радев бил не просто подправен воин, ами и обвързван с Движение за права и свободи - не нападнал Цацаров, подписал указа за Гешев....; Герджиков също бил човек на Движение за права и свободи. Професорът изиска опрощение, само че паралелно затисна кавгата с заричане да поддържа Панов, в случай че съдията отиде на втори тур. Така стана ясно, че
Панов се зъби уединен
Герджиков също като Радев не ще конфликти, напира да интегрира. И двете тактики си имат пояснение. Панов няма какво да губи, единственият метод от трети да стане втори са войните. Университетският преводач на Аристотел пък ще сплотява народи и партии в контраст на „ Радев и хунтата му “. Ще му се надгражда облика на учтив човек. Колко му е един учтив човек да обещае рамо на Панов, откакто Панов ще отпадне на първи тур? Но и двете тактики имат огромни дефекти. Герджиков така доста се разтваря в толерантността, че буквално се трансформира в претендент на нищото.
Искал правосъдна промяна, но не било ясно що значи тя; хората считали Пеевски за неприятен, но не бивало да се концентрират върху обособена персона – без позиция по значими тематики. В един миг даже се оказа, че професорът нямал общо с ГЕРБ, те отишли при него (!?). Колкото до Панов, той не е Яне Янев, че да му отива да се зъби. Пък и с измислиците против Радев безусловно издевателства над истината. Каквито дефекти да има, президентът не е съдружник на олигархията, противоположното е – той в действителност се трансформира в знак на съпротивата, за разлика от Панов.
Накратко, посред много груби и неистини, и дребни хитрости до момента Герджиков сподели с какво не му се занимава – с Пеевски, с мафията, а и не ще да му разправят, че е маша на Борисов; Панов се мъчи да изпъкне на фона на „ неприятните други “; Радев цели дебатът вместо за кандидат-президенти да е против Борисов. Поради обстоятелството, че едни избори по принцип са мръсно съревнование, а Радев не ще да има съревнование,
към този миг той лъже минимум
Но и неговата тактика си има огромен минус. Президентът е харесван от необятни, само че не толкоз твърди национални маси. Ако го дава неглиже, ще предизвика електорална бездейност, която пък ще вдигне процентно поддръжката за Герджиков и Панов.
Цялото това държание на тримата си има и още по-дълбоки пояснения. ГЕРБ е изолирана, а с Герджиков партията не просто пробва да се разтваря, само че и да внуши – „ Видяхте ли, не сме мутри! “. От своя страна, „ Демократична България “ (ДБ) усеща, че „ братята Асен и Петър “ (новата партия на Кирил Петков и Асен Василев) заплашва да ги обезличи след непредвидения напредък – и претендентът й Панов дълбае окопи посредством добре познатите жълтопаветни мантри (скоро – и че Радев е съветски агент). Самият президент пък желае да сплотява колкото се може повече хора и обединения. Всички претенденти се оказаха издигнати от инициативни комитети с концепцията, че цялото политическо пространство скоро ще търпи огромни метаморфози – вярно разбиране, само че мъгливо, тъй като никой не знае какви тъкмо ще са измененията. Всъщност, на арената е един чисто партиен претендент – Мустафа Карадайъ. Това е показателен ход в исторически подтекст: Движението за първи път издига
за държавен глава етнически турчин – и няма драми
Явно етническите тематики са слезли от публичния дневен ред.
Цялата тази кандидатпрезидентска сага е изпъстрена и с доста комични моменти. Съвсем сериозната сякаш двойка Панов – Моасе до момента не се е посочила дружно обществено. Борисов пък на подмятанията на Радев, че не е мъж, отговори така каруцарски, че е срамно да бъде разказвано... Така или другояче, пристрастеностите занапред ще се разгарят. Може да не е сериозна цялата работа, само че най-малко няма да е скучна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ