Караваджо - произход и значение на името
Само на 42 км от ломбардската метрополия Милано се намира непретенциозно градче, бивше селце, чието име нямаше да стане известно в никакъв случай и никому отвън близката местност, в случай че не го носеше най-вулканичният талант на международната живопис - Караваджо.
През 20 век славата на Микеланджело Меризи, наименуван Караваджо, надвиши даже тази на Рафаело Санти, а в последните години се трансформира в религиозна нервност, в идолопоклонство. Нашата измъчена трагична ера търси измъчени трагични гении - а белким има създател,който по-могъщо от Караваджо, въплъщава в изкуството и в битието си, огнената сплав от протест, принуждение и страдалчество? Гърчът на тела и лица, на жили и мускули, в неговите композиции, е потънал в безвъздушен мрак, в който формите се открояват с нищожна бакърена светлина, извряла като че ли от пъкъла или от гръдта на самия художник.
Караваджизмът не е единствено истинският почерк на великия живописец, трансформирал се в безподобен образец за тенебристите, а и метод на живот - цялостна неотстъпчивост към всякакво, даже едвам намекнато, оскърбление от страна на " меценатите ", които държат " хляба и ножа ", бедност, скитане, кръчми, неприятни компании, побоища, проститутки, ревнивост, неистовост, гняв, водеща до закононарушение, безконтролност - само че по едно и също време с всичко това - фантастична воля за работа, дисциплинираност и отговорност пред платното.
Характерното лице с бледомаслинова кожа, с тъмни очи, лъчисти в юношеството и оловнотежки в по-късната възраст, с плътни черни вежди и ярки устни, което познаваме от автопортретите на Караваджо, се повтаря неведнъж в персонажите от неговите картини и в миналото ние с щерка ми си фантазирахме, че живописецът, прекомерно безпаричен, с цел да заплаща на модели, е употребявал за модел самия себе си. Но това надали е тъкмо по този начин, тъй като изключително в зрелите си години, изстрадал от гонене и бягства, художникът упорито впечатва личния си облик в няколкото отрязани глави на персонажи от религиозните си композиции. Негово е и конвулсивно изкривеното лице, с виещи се змии вместо къдрици, в щита, изобразяващ горгоната Медуза, който би трябвало да се възприема като програмна творба. Тия повтарящи се автопортрети, в които няма нито капка разкрасяване, надутост и честолюбиво вторачване в личната личност, приказват единствено едно: че Караваджо възприема живота и гибелта от първо лице и е подготвен за страдалчество и отмъщение.
Страховито съдбоносен е фактът, че враговете на художника нападат таман лицето му и го обезобразяват до неразбираемост. С дълбоки инфектирани рани, пламнал от тресчица, Караваджо блуждае из блатата край дребното тосканско пристанище Порто Ерколе ( през днешния ден в провинцията на Гросето ), в търсене на трите си платна - евентуално тези, на които най-вече е държал, тези, които е поискал да подари на племенника на папата в символ на признателност за дълго чаканата анулация на смъртната присъда, произнесена против него в Рим - и които може би напълно предумишлено са му откраднати. Тук, в летния задух, измежду сухите безутешни тръстики, той пада в несвяст и след няколко дни умира, ненавършил 39-години.
Много по-късно, когато се приготвя монумент за лобното място на художника и се разкопава гробището Сан Себастиано в търсене на неговите тленни остатъци, в некрополната черква е открита къса бележка от неумела ръка, с правописа на Сейчентото. От нея се схваща, че точната дата на гибелта на Микеланджело Меризи, наименуван Караваджо, е 18 юли - годината е сбъркана, само че през днешния ден се знае, че това е лето Господне 1610.
Колкото до неговата рождена дата - тя е 29 септември 1571. Роден е в деня на Св.Архангел Михаил и в негово име е кръстен Микеланджело. Небесният настойник е превелик - дали това не изяснява необуздания характер на протежето? Тъкмо откриването на кръщелното му удостоверение през февруари 2007 година, съгласно което младенецът е роден в Милано, като че ли официално лишава село Караваджо от цялата му горделивост, отстоявана през вековете - достойнството да бъде отечество на гения. Но малко на брой са чували фамилното име Меризи - а прякорът Караваджо гърми все по-мощно в изкуството и в мозъците на днешните хора. В селото са родени бащата и майката на художника, тук е коренът и на двата му рода - бащин и майчин. В детството си самият той за малко се реалокира да живее в село Караваджо дружно със фамилията си - търсят избавление от следващата чумна зараза, вилнееща по-безмилостно в огромните градове. Но на семейство Меризи спотаяването в тихия роден край не оказва помощ изключително - от чума умират бащата,чичото и дядото на бъдещия популярен живописец. Като причина за гибелта на бащата - Фермо Меризи, се акцентира и друга версия, само че по-интересно е името му. Фермо в много рядко лично име в Италия и значи " стой! ".Това е прилагателно в м.р.ед.ч., чието значение е " имобилен " или причестяване от глагола " fermare " - " спирам ", само че в италианския език се употребява най-много в императивна форма - fermo! - стой! (стой на място!) като се съгласува по жанр и число - ferma! - когато заповедта е отправена към жена и надлежно - fermi! ( мн.ч ) - когато е отнесена към повече лица. Смятам, че сходно име се дава на новородени, чиито родители са губели своите дечица в напълно ранна младенческа възраст - като проклинание към фатума - " стой! ", " остани жив! ". Съответствие в българската традиция са имена като Стоян, Стойко и прочие
Но дано след това несъразмерно дълго встъпление, подбудено от моята буйна обсебеност от личността на гения Караваджо, се върна към заложената в заглавието тематика - какво значи името Караваджо и основно - има ли то нещо общо с античния тракийски етнос и език? Оказва се, че има!
Името на градчето Караваджо - Caravaggio в Ломбардия - има своя прецизен паралел на остров Кипър - дребният пристанищен град Karavaz в област Кирения, който през днешния ден се намира в Севернокипърската турска република и към този момент се назовава Алсанджак в област Гирне.Според обясненията в гръцките уеб сайтове името на кипърския град значи " транспортен съд ". Руските етимолози изясняват произхода на думата " транспортен съд " - " корабль " - тя разумно произлиза от " кора " - от издълбания пън на дърво, служител за разработване на лодки - в зората на корабоплаването. Аз бих добавила още по- красноречивото българско слово " коруба " като праобраз на понятието " транспортен съд ". Латинското наименование на село Караваджо, упоменато за първи път през 10 в. е Caravagium. Латинският глагол " vagio " - викам, издавам вопли - по-скоро няма нищо общо и в не в тази посока би трябвало да се търси смисълът на името. Но виж " vago " е нещо друго - този глагол значи " скитам ", " пътешествам ", " странствувам ", " бродя " ( отсам идва италианският глагол vagare, субстантивът " vagabondo " - друмник ).
Така в името Karavaz разпознаваме словото " транспортен съд " - средство за воден превоз на хора и артикули. А поради прадревния генезис на популацията на остров Кипър ( самото име на острова значи " кипър " - строен, еластичен - откъдето произлиза и названието на кипариса), можем да бъдем сигурни, че и названието на град Karavaz има тракийски корен и смисъл. Това тракийско име са възприели гърците ( гръцкият език е дериват от тракийския ) и то се е запазило през вековете досега, в който турците са го трансформирали в унилото Алсанджак.
" Стемата " - гербът на градчето Караваджо - съставлява щит, разграничен на четири полета - две червени и две бели, шахматно ситуирани. Щитът е обрамчен с лаврови клончета и увенчан с корона - прочее короната е признак в гербовете на съвсем всички италиански села. Мегаломания или спомен от монархическата ера - не е значимо. Важното е, че този величествен знак на царската власт също произлиза от " КОРА ". Какъв е първообразът на " КОРОНАТА "? - Венец от сплетени клончета.
Много пъти съм казвала, че на Апенинския полуостров е по-лесно да намериш населено място с античен тракийски генезис, в сравнение с поселение, нямащо нищо общо с траките. Но по какъв начин тракийският " транспортен съд " е затънал в Паданската низина?
Ето някои разновидности на отговора:
1. Жители на Кипърския Karavaz още в древността са се открили в Северна Италия и са основали населено място, което са нарекли с името на родния си град. Обратното - италийци да са положили основите на кипърското населено място по ред аргументи е по-малко допустимо.
Вариантът " преселение ", който актуалните учени постоянно акцентират като причина за сходствата в имената или детайлите на културата на отдалечени един от различен обекти, обаче в никакъв случай не е звучал съществено в моите уши. Много по-уместно е да се съгласим, че цялото Средиземноморие и неговият хинтерланд в прастари времена са били обитаеми от групи на един и същи етнос, говорещи сходни езици.
2. Преди два милиона години сегашната Паданска низина е била част от така наречен Паданско море ( потвърден теоретичен факт). При по-нататъшното отдръпване на водите, са останали плавателни водни басейни и в крайбрежните селища, едно от които е днешното Караваджо, са били употребявани кораби.
3. При основаването на село ( през днешния ден градче ) Караваджо, е открит изкопаем транспортен съд и този факт е определил името на селището.
4. Река Серио ( Serio ), която тече наоколо до градчето Караваджо, както и езерцата по нейното течение, които образуват днешния " Регионален естествен парк Серио ", в далечното минало са били доста по-пълноводни и надлежно плавателни.
Всички изброени " благоприятни условия " обаче си остават единствено докадки. В покрайнините на градчето Караваджо не са предприемани хидро-геоложки проучвания с огромен обсег, нито са правени езикови дирения, с цел да се откри произходът на името. Но " словесната археология " доста постоянно изпреварва действителната и проправя път към откритията на бъдещето.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
През 20 век славата на Микеланджело Меризи, наименуван Караваджо, надвиши даже тази на Рафаело Санти, а в последните години се трансформира в религиозна нервност, в идолопоклонство. Нашата измъчена трагична ера търси измъчени трагични гении - а белким има създател,който по-могъщо от Караваджо, въплъщава в изкуството и в битието си, огнената сплав от протест, принуждение и страдалчество? Гърчът на тела и лица, на жили и мускули, в неговите композиции, е потънал в безвъздушен мрак, в който формите се открояват с нищожна бакърена светлина, извряла като че ли от пъкъла или от гръдта на самия художник.
Караваджизмът не е единствено истинският почерк на великия живописец, трансформирал се в безподобен образец за тенебристите, а и метод на живот - цялостна неотстъпчивост към всякакво, даже едвам намекнато, оскърбление от страна на " меценатите ", които държат " хляба и ножа ", бедност, скитане, кръчми, неприятни компании, побоища, проститутки, ревнивост, неистовост, гняв, водеща до закононарушение, безконтролност - само че по едно и също време с всичко това - фантастична воля за работа, дисциплинираност и отговорност пред платното.
Характерното лице с бледомаслинова кожа, с тъмни очи, лъчисти в юношеството и оловнотежки в по-късната възраст, с плътни черни вежди и ярки устни, което познаваме от автопортретите на Караваджо, се повтаря неведнъж в персонажите от неговите картини и в миналото ние с щерка ми си фантазирахме, че живописецът, прекомерно безпаричен, с цел да заплаща на модели, е употребявал за модел самия себе си. Но това надали е тъкмо по този начин, тъй като изключително в зрелите си години, изстрадал от гонене и бягства, художникът упорито впечатва личния си облик в няколкото отрязани глави на персонажи от религиозните си композиции. Негово е и конвулсивно изкривеното лице, с виещи се змии вместо къдрици, в щита, изобразяващ горгоната Медуза, който би трябвало да се възприема като програмна творба. Тия повтарящи се автопортрети, в които няма нито капка разкрасяване, надутост и честолюбиво вторачване в личната личност, приказват единствено едно: че Караваджо възприема живота и гибелта от първо лице и е подготвен за страдалчество и отмъщение.
Страховито съдбоносен е фактът, че враговете на художника нападат таман лицето му и го обезобразяват до неразбираемост. С дълбоки инфектирани рани, пламнал от тресчица, Караваджо блуждае из блатата край дребното тосканско пристанище Порто Ерколе ( през днешния ден в провинцията на Гросето ), в търсене на трите си платна - евентуално тези, на които най-вече е държал, тези, които е поискал да подари на племенника на папата в символ на признателност за дълго чаканата анулация на смъртната присъда, произнесена против него в Рим - и които може би напълно предумишлено са му откраднати. Тук, в летния задух, измежду сухите безутешни тръстики, той пада в несвяст и след няколко дни умира, ненавършил 39-години.
Много по-късно, когато се приготвя монумент за лобното място на художника и се разкопава гробището Сан Себастиано в търсене на неговите тленни остатъци, в некрополната черква е открита къса бележка от неумела ръка, с правописа на Сейчентото. От нея се схваща, че точната дата на гибелта на Микеланджело Меризи, наименуван Караваджо, е 18 юли - годината е сбъркана, само че през днешния ден се знае, че това е лето Господне 1610.
Колкото до неговата рождена дата - тя е 29 септември 1571. Роден е в деня на Св.Архангел Михаил и в негово име е кръстен Микеланджело. Небесният настойник е превелик - дали това не изяснява необуздания характер на протежето? Тъкмо откриването на кръщелното му удостоверение през февруари 2007 година, съгласно което младенецът е роден в Милано, като че ли официално лишава село Караваджо от цялата му горделивост, отстоявана през вековете - достойнството да бъде отечество на гения. Но малко на брой са чували фамилното име Меризи - а прякорът Караваджо гърми все по-мощно в изкуството и в мозъците на днешните хора. В селото са родени бащата и майката на художника, тук е коренът и на двата му рода - бащин и майчин. В детството си самият той за малко се реалокира да живее в село Караваджо дружно със фамилията си - търсят избавление от следващата чумна зараза, вилнееща по-безмилостно в огромните градове. Но на семейство Меризи спотаяването в тихия роден край не оказва помощ изключително - от чума умират бащата,чичото и дядото на бъдещия популярен живописец. Като причина за гибелта на бащата - Фермо Меризи, се акцентира и друга версия, само че по-интересно е името му. Фермо в много рядко лично име в Италия и значи " стой! ".Това е прилагателно в м.р.ед.ч., чието значение е " имобилен " или причестяване от глагола " fermare " - " спирам ", само че в италианския език се употребява най-много в императивна форма - fermo! - стой! (стой на място!) като се съгласува по жанр и число - ferma! - когато заповедта е отправена към жена и надлежно - fermi! ( мн.ч ) - когато е отнесена към повече лица. Смятам, че сходно име се дава на новородени, чиито родители са губели своите дечица в напълно ранна младенческа възраст - като проклинание към фатума - " стой! ", " остани жив! ". Съответствие в българската традиция са имена като Стоян, Стойко и прочие
Но дано след това несъразмерно дълго встъпление, подбудено от моята буйна обсебеност от личността на гения Караваджо, се върна към заложената в заглавието тематика - какво значи името Караваджо и основно - има ли то нещо общо с античния тракийски етнос и език? Оказва се, че има!
Името на градчето Караваджо - Caravaggio в Ломбардия - има своя прецизен паралел на остров Кипър - дребният пристанищен град Karavaz в област Кирения, който през днешния ден се намира в Севернокипърската турска република и към този момент се назовава Алсанджак в област Гирне.Според обясненията в гръцките уеб сайтове името на кипърския град значи " транспортен съд ". Руските етимолози изясняват произхода на думата " транспортен съд " - " корабль " - тя разумно произлиза от " кора " - от издълбания пън на дърво, служител за разработване на лодки - в зората на корабоплаването. Аз бих добавила още по- красноречивото българско слово " коруба " като праобраз на понятието " транспортен съд ". Латинското наименование на село Караваджо, упоменато за първи път през 10 в. е Caravagium. Латинският глагол " vagio " - викам, издавам вопли - по-скоро няма нищо общо и в не в тази посока би трябвало да се търси смисълът на името. Но виж " vago " е нещо друго - този глагол значи " скитам ", " пътешествам ", " странствувам ", " бродя " ( отсам идва италианският глагол vagare, субстантивът " vagabondo " - друмник ).
Така в името Karavaz разпознаваме словото " транспортен съд " - средство за воден превоз на хора и артикули. А поради прадревния генезис на популацията на остров Кипър ( самото име на острова значи " кипър " - строен, еластичен - откъдето произлиза и названието на кипариса), можем да бъдем сигурни, че и названието на град Karavaz има тракийски корен и смисъл. Това тракийско име са възприели гърците ( гръцкият език е дериват от тракийския ) и то се е запазило през вековете досега, в който турците са го трансформирали в унилото Алсанджак.
" Стемата " - гербът на градчето Караваджо - съставлява щит, разграничен на четири полета - две червени и две бели, шахматно ситуирани. Щитът е обрамчен с лаврови клончета и увенчан с корона - прочее короната е признак в гербовете на съвсем всички италиански села. Мегаломания или спомен от монархическата ера - не е значимо. Важното е, че този величествен знак на царската власт също произлиза от " КОРА ". Какъв е първообразът на " КОРОНАТА "? - Венец от сплетени клончета.
Много пъти съм казвала, че на Апенинския полуостров е по-лесно да намериш населено място с античен тракийски генезис, в сравнение с поселение, нямащо нищо общо с траките. Но по какъв начин тракийският " транспортен съд " е затънал в Паданската низина?
Ето някои разновидности на отговора:
1. Жители на Кипърския Karavaz още в древността са се открили в Северна Италия и са основали населено място, което са нарекли с името на родния си град. Обратното - италийци да са положили основите на кипърското населено място по ред аргументи е по-малко допустимо.
Вариантът " преселение ", който актуалните учени постоянно акцентират като причина за сходствата в имената или детайлите на културата на отдалечени един от различен обекти, обаче в никакъв случай не е звучал съществено в моите уши. Много по-уместно е да се съгласим, че цялото Средиземноморие и неговият хинтерланд в прастари времена са били обитаеми от групи на един и същи етнос, говорещи сходни езици.
2. Преди два милиона години сегашната Паданска низина е била част от така наречен Паданско море ( потвърден теоретичен факт). При по-нататъшното отдръпване на водите, са останали плавателни водни басейни и в крайбрежните селища, едно от които е днешното Караваджо, са били употребявани кораби.
3. При основаването на село ( през днешния ден градче ) Караваджо, е открит изкопаем транспортен съд и този факт е определил името на селището.
4. Река Серио ( Serio ), която тече наоколо до градчето Караваджо, както и езерцата по нейното течение, които образуват днешния " Регионален естествен парк Серио ", в далечното минало са били доста по-пълноводни и надлежно плавателни.
Всички изброени " благоприятни условия " обаче си остават единствено докадки. В покрайнините на градчето Караваджо не са предприемани хидро-геоложки проучвания с огромен обсег, нито са правени езикови дирения, с цел да се откри произходът на името. Но " словесната археология " доста постоянно изпреварва действителната и проправя път към откритията на бъдещето.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ