Тенденциите, които разрушават личните ни финанси и как да се преборим с тях
Само 10% от българите имат спестявания за повече от 3 месеца, а останалите 90% живеят от заплата до заплата. Интересното е, че във втората група попадат и много хора със относително високи приходи. Вече над 10 години изследвам какво отличава хората, които ръководят добре парите си от тези, които имат непрестанно финансови проблеми и са на една заплата от банкрута. В тази публикация ще ви споделя няколко отрицателни трендове, които открих в България и по какъв начин да се преборим с тях.
Колкото повече печелим, толкоз повече харчим
Ако попитаме някой човек с финансови проблеми какво е решението съгласно него, най-вероятно ще получим отговор „ Трябват ми повече пари “. На разнообразни събития и в обществените мрежи върша още един опит. Моля хората да довършат изречението „ Колкото повече пари изкарвам, толкоз повече… “. Над 99% от тях попълнят думата „ разходвам “.
Разбира се, това държание си има рационално пояснение и то се крие в недрата на човешкия мозък. Хиляди години хората сме живели ден за ден и въобще не сме мислили какво ще вършим идната седмица, идващия месец или идната година (какво остава да имаме 5 или 10-годишен план). Има още една значима причина за тази наклонност и тя се крие в сигурността, която ни дава регулярния приход във тип на заплата. Дори да изхарчим всичките си пари, ще пристигна нов месец и ние ще имаме още веднъж превод в банковата ни сметка.
От моя опит открих, че финансовите проблеми съвсем в никакъв случай не се вземат решение с повече пари. Ако заплатата ни се увеличи от 1,200 лв. на 1,500 лв., може да изплатим някой остарял дълг или да покрием изключителните си разноски, само че още след 2-3 месеца ще влезем в остарелия коловоз и ще харчим всичко, което изкарваме.
Как да преодолеем този табиет: Много мъчно се излиза от тази омагьосана въртележка и би трябвало мощна воля, с цел да го създадем. Повечето хора просто търсят рационално пояснение, с цел да успокоят съвестта си като „ Заслужил съм си го “, „ Потреблението подкрепя стопанската система “ и други. За да преодолеем този неприятен табиет, е добре да стартираме да спестяваме, даже дребни суми от сорта на 50 или 100 лв.. Да, те ще са капка в морето от разноски, само че е положително начало. След това ни би трябвало мощна воля, с цел да продължим да го вършим всеки месец.
Много пъти съм чувал хора да споделят „ Аз не желая да икономисвам, тъй като лихвите в банките са нулеви. Аз желая да влагам, само че не знам по какъв начин. По тази причина си разходвам парите, тъй като това ми е ясно “. Те одобряват заделянето на пари и влагането им в активи като две други възможности и би трябвало да изберат или едното, или другото. Всъщност, това не е по този начин и двете неща са част от един развой, в който първо би трябвало да спестим част от нашия приход и по-късно да го влагаме.
Плащаме висок налог „ Обществено мнение “
Често срещана картинка е да има дребни общности от хора (роднини, сътрудници, другари, съседи или други), които имат доста подобен метод на живот и едно непрестанно съревнование сред тях. Попадал съм в такава обстановка няколко пъти в живота ми. Ако оставим ученическите ми години, в които това беше обикновено, си припомням за обстановката в една от фирмите, в които съм работил. Нашият отдел беше нов и всички започнахме работа в него едновременно. Бързо установихме общи ползи и започнахме да се виждаме и след работа.
Постепенно, това стартира да въздейства върху персоналните ми финанси. В желанието си всеки да изпъкне в групата, започнаха да се купуват все по-луксозни бижута, облекла и коли, и да вървим на все по-скъпи места. За да поддържаме темпото, множеството сътрудници взимахме банкови заеми. С времето открих, че част от членовете на групата не разчитат на заплатата си, а обезпечават високия си стандарт на живот с „ дарове “ от мама и тате или с наеми от наследствени жилища в София. Социалните групи са нещо отлично, стига всички техни членове да имат сходни финансови благоприятни условия и харченето на пари за първокласни движимости да не е издигнато в фетиш.
Като стана въпрос за култове, има религиозни практики, които се назовават карго култове (или самолетопоклонничество). При тях, изостанали племена от острови в югозападната част на Тихия океан се удивени от прелитащите самолети по време на Втората международна война, от които пускат храна, питиета и други хранителни запаси. Когато войната свършва, поклонниците на този фетиш строят сламени макети, които наподобяват на самолети, за да привлекат вниманието на „ боговете “ с техните летящи машини, с цел да им дадат още храна и други скъпи неща.
Нещо сходно се случва и в нашето общество (а и не само). Много хора виждат единствено външните белези на триумфа като хубави коли, първокласни часовници, качествени облекла, почивки в чужбина и други. Това е забележимата част, само че малко на брой знаят какво се крие зад нея, какъв брой средства имат тези хора в банката или в вложения, какви приходи имат и така нататък
Така, те си купуват скъпи коли (на лизинг), хубави облекла и аксесоари (на кредит), с цел да наподобяват външно на богатите хора, само че не желаят да работят колкото тях, да рискуват и да живеят непретенциозно, до момента в който станат сполучливи.
Как да преодолеем този табиет: Аз излязох от тази среда откакто си смених работата, само че още се виждам със старите сътрудници, които всякога се оплакват, че имат огромни заеми и финансови проблеми, а в това време се хвалят с новата си кола, часовник или къде са били на отмора. Разбира се, не е нужно да напущаме работа, да сменяме жилището си или да се отхвърляме от роднините си, с цел да излезем от този циничен кръг. Ако определим личните си цели и финансови благоприятни условия, ще сме създали първата стъпка. По-трудното е да споделим това с хората от нашата обществена група, тъй като има риск да ни отхвърлят и „ да не желаят повече да си играят с нас “.
Тук на помощ идва осъзнаването, че има по-важни неща от трупането на движимости и непрекъснатото харчене на пари, с цел да се задоволят някакви неналичия в предишното. Прахосничеството и пилеенето на пари е присъщо на хора, които са се замогнали бързо или са го създали без лични старания и някой различен им го е обезпечил.
Основната разлика сред хората, които се оправят добре с парите и възнамеряват бъдещето си и тези, които живеят месец за месец, са обществените модели на държание, които сме усвоили в детството ни от нашите родители, другари, учители или от обществото, като цяло. Много от нас имат вяра, че всичките им финансови усложнения ще изчезнат, в случай че имат повече пари. Това не е по този начин, тъй като в случай че имаме повече средства, проблемите ни ще станат още по-големи и по-скъпи за разрешаване. За да излезем от този обаян кръг, би трябвало просто да спрем и да помислим рационално, без да се поддаваме на страсти и обществен напън. Успех!
Колкото повече печелим, толкоз повече харчим
Ако попитаме някой човек с финансови проблеми какво е решението съгласно него, най-вероятно ще получим отговор „ Трябват ми повече пари “. На разнообразни събития и в обществените мрежи върша още един опит. Моля хората да довършат изречението „ Колкото повече пари изкарвам, толкоз повече… “. Над 99% от тях попълнят думата „ разходвам “.
Разбира се, това държание си има рационално пояснение и то се крие в недрата на човешкия мозък. Хиляди години хората сме живели ден за ден и въобще не сме мислили какво ще вършим идната седмица, идващия месец или идната година (какво остава да имаме 5 или 10-годишен план). Има още една значима причина за тази наклонност и тя се крие в сигурността, която ни дава регулярния приход във тип на заплата. Дори да изхарчим всичките си пари, ще пристигна нов месец и ние ще имаме още веднъж превод в банковата ни сметка.
От моя опит открих, че финансовите проблеми съвсем в никакъв случай не се вземат решение с повече пари. Ако заплатата ни се увеличи от 1,200 лв. на 1,500 лв., може да изплатим някой остарял дълг или да покрием изключителните си разноски, само че още след 2-3 месеца ще влезем в остарелия коловоз и ще харчим всичко, което изкарваме.
Как да преодолеем този табиет: Много мъчно се излиза от тази омагьосана въртележка и би трябвало мощна воля, с цел да го създадем. Повечето хора просто търсят рационално пояснение, с цел да успокоят съвестта си като „ Заслужил съм си го “, „ Потреблението подкрепя стопанската система “ и други. За да преодолеем този неприятен табиет, е добре да стартираме да спестяваме, даже дребни суми от сорта на 50 или 100 лв.. Да, те ще са капка в морето от разноски, само че е положително начало. След това ни би трябвало мощна воля, с цел да продължим да го вършим всеки месец.
Много пъти съм чувал хора да споделят „ Аз не желая да икономисвам, тъй като лихвите в банките са нулеви. Аз желая да влагам, само че не знам по какъв начин. По тази причина си разходвам парите, тъй като това ми е ясно “. Те одобряват заделянето на пари и влагането им в активи като две други възможности и би трябвало да изберат или едното, или другото. Всъщност, това не е по този начин и двете неща са част от един развой, в който първо би трябвало да спестим част от нашия приход и по-късно да го влагаме.
Плащаме висок налог „ Обществено мнение “
Често срещана картинка е да има дребни общности от хора (роднини, сътрудници, другари, съседи или други), които имат доста подобен метод на живот и едно непрестанно съревнование сред тях. Попадал съм в такава обстановка няколко пъти в живота ми. Ако оставим ученическите ми години, в които това беше обикновено, си припомням за обстановката в една от фирмите, в които съм работил. Нашият отдел беше нов и всички започнахме работа в него едновременно. Бързо установихме общи ползи и започнахме да се виждаме и след работа.
Постепенно, това стартира да въздейства върху персоналните ми финанси. В желанието си всеки да изпъкне в групата, започнаха да се купуват все по-луксозни бижута, облекла и коли, и да вървим на все по-скъпи места. За да поддържаме темпото, множеството сътрудници взимахме банкови заеми. С времето открих, че част от членовете на групата не разчитат на заплатата си, а обезпечават високия си стандарт на живот с „ дарове “ от мама и тате или с наеми от наследствени жилища в София. Социалните групи са нещо отлично, стига всички техни членове да имат сходни финансови благоприятни условия и харченето на пари за първокласни движимости да не е издигнато в фетиш.
Като стана въпрос за култове, има религиозни практики, които се назовават карго култове (или самолетопоклонничество). При тях, изостанали племена от острови в югозападната част на Тихия океан се удивени от прелитащите самолети по време на Втората международна война, от които пускат храна, питиета и други хранителни запаси. Когато войната свършва, поклонниците на този фетиш строят сламени макети, които наподобяват на самолети, за да привлекат вниманието на „ боговете “ с техните летящи машини, с цел да им дадат още храна и други скъпи неща.
Нещо сходно се случва и в нашето общество (а и не само). Много хора виждат единствено външните белези на триумфа като хубави коли, първокласни часовници, качествени облекла, почивки в чужбина и други. Това е забележимата част, само че малко на брой знаят какво се крие зад нея, какъв брой средства имат тези хора в банката или в вложения, какви приходи имат и така нататък
Така, те си купуват скъпи коли (на лизинг), хубави облекла и аксесоари (на кредит), с цел да наподобяват външно на богатите хора, само че не желаят да работят колкото тях, да рискуват и да живеят непретенциозно, до момента в който станат сполучливи.
Как да преодолеем този табиет: Аз излязох от тази среда откакто си смених работата, само че още се виждам със старите сътрудници, които всякога се оплакват, че имат огромни заеми и финансови проблеми, а в това време се хвалят с новата си кола, часовник или къде са били на отмора. Разбира се, не е нужно да напущаме работа, да сменяме жилището си или да се отхвърляме от роднините си, с цел да излезем от този циничен кръг. Ако определим личните си цели и финансови благоприятни условия, ще сме създали първата стъпка. По-трудното е да споделим това с хората от нашата обществена група, тъй като има риск да ни отхвърлят и „ да не желаят повече да си играят с нас “.
Тук на помощ идва осъзнаването, че има по-важни неща от трупането на движимости и непрекъснатото харчене на пари, с цел да се задоволят някакви неналичия в предишното. Прахосничеството и пилеенето на пари е присъщо на хора, които са се замогнали бързо или са го създали без лични старания и някой различен им го е обезпечил.
Основната разлика сред хората, които се оправят добре с парите и възнамеряват бъдещето си и тези, които живеят месец за месец, са обществените модели на държание, които сме усвоили в детството ни от нашите родители, другари, учители или от обществото, като цяло. Много от нас имат вяра, че всичките им финансови усложнения ще изчезнат, в случай че имат повече пари. Това не е по този начин, тъй като в случай че имаме повече средства, проблемите ни ще станат още по-големи и по-скъпи за разрешаване. За да излезем от този обаян кръг, би трябвало просто да спрем и да помислим рационално, без да се поддаваме на страсти и обществен напън. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ