Съдия Белазелков няма място в Конституционния съд“, заяви категорично пред

„ Съдия Белазелков няма място в Конституционния съд “, съобщи изрично пред „ Епицентър “, проф. Пламен Киров.  

„ Според Белазелков - решенията на някои надницонални съдилища имат преимущество пред решенията на Конституционния съд на България. Този човек не схваща свойството и ролята на Конституцията и на националната конституционна система за действието на националната страна. Ние подчиним ли Конституционния съд на практиката на наднационалните съдилища - разбирайте Съда на Европейски Съюз и Съда за Правата на индивида в Страсбург, ние губим своята национална, конституционна еднаквост като национална страна, като пълноправен член на Европейски Съюз. Ние просто се подчиняваме и придаваме едно извънредно мощно значение на тези решения и то на органи, които нямат безусловно никаква демократична легитимност - те са чиновнически органи - и Съдът на Европейски Съюз и Европейския съд! Очевидно арбитър Белазелков или не го схваща това, или в случай че го схваща, той просто го е прегърнал като концепция - че ние би трябвало да заличим нашата конституционна еднаквост. Извинявайте, такива хора нямат място в Коституционния съд на Република България “, съобщи проф. Киров.

Относно позицията на Белазелков за еднополовите бракове и позицията му, че „ бракът като тайноство, няма по какъв начин да беде изживян като еднополова връзка, а „ гражданският брак е договорка “, проф. Киров разяснява: „ Той не влезе директно в този спор. Влезе около заявките, които направи за това, че практиката на Конституционния съд по пояснение на Конституцията би трябвало да бъде изменена, тъй като тя непрестанно се променяла, тъй като се променяло мисленето на хората. По този метод арбитър Белазелков изповядва една американска доктрина за израстване, развиване на Конституцията в практиката на Конституционния съд. Тоест, че Коституцията на Република България ще бъде това, което Конституционният съд каже, че тя е. “

Според проф. Киров това е рискова теза, тъй като посредством пояснение може да се трансформира смисъла на нормите, на правилата, които са заложени в Конституцията, което съгласно него е извънредно рисково.

„ Белазелков излиза от позициите на арбитър, на магистрат, което би трябвало да значи, че е деполитизиран, само че той сподели тъкмо противоположното. Особено в битността му на ръководител на ССБ - една блестящо партийна организация на съдиите в България! “, изясни още юристът.   

„ Като се има поради цялата акция, която поде и провежда по отношение на проблема „ Джок Полфрийман ”, имам поради някои морални качества на арбитър Белазелков по този случай, който потресе България и който сподели по какъв метод българският съд работи за това, българското общество да възвърне възприятието си, че в последна сметка страната се ръководи заслужено и правните разногласия се вземат решение заслужено, мога да преценява - считам, че в действителност това са убежденията на арбитър Белазелков “, съобщи още проф. Киров.   

По думите му един човек не трансформира Конституционния съд, това е групов орган, той постоянно заседава в групов състав. „ Но представете си, когато болшинството от Конституционен съд се състои от такива индивиди, какво би се случило.  Все отново в последна сметка имаме три субекта, които изпращат свои представители в Конституционен съд.  Освен това неприятно усещане ми направи съждението на арбитър Белазелков, че Конституционният съд бил политически орган! Моля!? Той може да се конституира по някаква политическа съставния елемент, което не постоянно е неприятно, само че не може да бъде политически орган. Това също е доста рисково като умозаключение. Нима, когато се кадрува в правосъдната власт, няма политическа интервенция? Това ли желае да ми каже арбитър Белазелков! Но да заявиш, че Конституционният съд до момента е бил политически стеснен и с влизането на такива хора като Белазелков той щял да стане повече съд - това са съждения, които просто не желая да квилифицирам. Ако имало повече съдии - Конституционен съд щял да бъде съд, а пък, в случай че има повече професори по правото, щял да бъде политически съд. Откъде-накъде? Освен това, фактът че се дава опцията на съдии, даже от областен съд да сезират Конституционен съд по отношение на съответен юридически спор, който разглеждат  - това било огромен триумф. Не, това не е триумф! Защото създателите на конституционните ремонти дадоха обещание, че ще вкарат директната конституционна тъжба, а такава не се вкара. Въведе се правосъдна тъжба. И вкараха Конституционен съд на практика с един крайник в правосъдната зала. И горчивите плодове на това ще бъдат жънати в един не доста нескончаем интервал от време “, сподели още проф. Киров.

Относно кандидатурата на Десислава Атанасова и дали аргументирано е обосновала позицията си, проф. Киров декларира: „ Донякъде. Разбирам я, тя е в неловкото състояние на един от тримата претенденти, който е дал своя вот за конституционните промени. Действително в конституционната уредба, в законовата уредба и в Правилника за активността на Конституционен съд няма такава процедура по правене на самоотвод. Но има някои морални жалони, по които всеки би се ориентирал по какъв начин да постъпи, според от съответния случай до какъв брой той е зает. Така че от позиция на правото - отговорите на Десислава Атанасова бяха изцяло правилни. Още повече, че в практиката на Конституционен съд има и едното, и другото. Например, напълно неотдавна откакто стана парламентарен арбитър, проф. Янаки Стоилов не взе участие в разглеждането на едно дело, което касаеше някогашния основен прокурор Иван Гешев, с претекста, че като правосъден министър той внесе искане във Висш съдебен съвет за освобождението му. И защото се сътвори напрежение, проф. Стоилов реши, че не е редно да взе участие в решаваното на съответното конституционно дело. Според мен, нямаше съществено съображение, само че той по този начин е решил. Това е въпрос на персонална воля на самия парламентарен арбитър. Но в предишното е имало случаи, когато конституционни съдии, които от банката на Народната заседание попадат в Конституционен съд и вземат участие в разглеждането на каузи. Би било неуместно, в случай че по всяко дело, по което има подозрения за користолюбие, желаеме някогашен парламентарист, който към този момент е парламентарен арбитър, да си прави отказ.  И проф. Стоилов е подобен, и Филип Димитров - също.  Сложен е този въпрос, не може да бъде решен ей по този начин. “