Съдейки от коментарите, които читателите на КОСМОС БГ оставят под

Съдейки от мненията, които читателите на КОСМОС БГ оставят под публикациите на уеб страницата или във Facebook, наличието на православен духовник преди изстрелването на съветските галактически ракети постоянно буди шеговити закачки. Но колкото и необичайно да наподобява, това е единствено една от многочислените обичаи, които са зародили в хода на шестдесетилетната галактическа история на човечеството. Провеждането на галактически задачи както в Русия, по този начин и в Съединени американски щати, е придружено от разнообразни ритуали, традиции и суеверия. 

Някои хора биха останали учудени – не би ли следвало с стремежа на човешките упоритости към звездите да сме оставили бабешките предубеждения вечно зад нас? Алан Мърфи, езиковед и преводач, не счита по този начин. В своя публикация за Спейс Ревю през 2008-ма година той твърди, че космонавтиката е една от най-рискованите специалности. Числата, които дава в публикацията, не са напълно настоящи, по тази причина аз ги осъвременявам. До този миг 562 души в международен мащаб са летяли на височина 80 и повече километра, което по американската формулировка ги прави астронавти. От тях 14 са починали при два полета на галактически совалки, четирима при два полета на съветски кораби “Союз ”, един при суборбитален полет през 1967-ма година с галактическия аероплан “Х-15 ”, един при тестов ракетен полет на “СпейсШипТу ” през 2014-та година. Това ще рече, че смъртността при галактическите експедиции възлиза на 3.74%. За сведение смъртността на бойците при интервенциите в Ирак е 0.39%, а при войната във Виетнам през 60-те и 70-те години – 2.18%. 

На фона на тези рискове не е чудно за какво има толкоз доста суеверия, които галактическите организации съблюдават. Вероятно суеверията просто съставляват метод за угаждане на потребността да търсим увереност и сигурност в нашите инициативи. 

В Русия ритуалите и обичаите, които се извършват преди галактически полет, са извънредно доста. Те съставляват миш-маш от всевъзможни навици, някои – взаимствани от комунистическия интервал, а други са възприети след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и са привнесени от православието.

Екипажите на пилотираните галактически кораби “Союз ” стартират да извършват церемониите още с напускането на подготвителния комплекс в Звездното градче. Космонавтите оставят червени карамфили пред паметниците на Юрий Гагарин (загинал по време на подготвителен самолетен полет) и на четиримата си сътрудници, починали при осъществяване на задача (Комаров, космонавт на “Союз 1 ”; Доброволски, Пацаев и Волков, космонавти на “Союз 11 ”). След това бъдещите галактически пътешественици посещават офиса на Гагарин в Звездното градче, който е оставен непокътнат от човешки ръце след неговата гибел и трансфорат в светилище.  

Когато космонавтите идват в Байконур, те сe настаняват в хотел Космонавт – друга именита постройка с голям брой съпътстващи я обичаи. Край хотела има алея от дървета, посадени от участниците на предишни експедиции след завръщането им на Земята. Екипажите на идните експедиции се разхождат към тях, с цел да поемат от силата на триумфа на предците си. 

През последните 48 часа преди полета имаме низ от традиции след традиции. Ракетата “Союз ” бива откарана към стартовата площадка чрез трен, но на космонавтите им е безусловно неразрешено да я следят по времето на тази процедура. Счита се за неприятен шанс. Вместо това всеки космонавт бива ритулно подстригван. Междувременно наземните техници слагат стотинки на жп-линията, с цел да бъдат смачкани от минаващия трен – това се счита за добър шанс.

Никоя съветска ракета не лети на 24-ти октомври, тъй като това е един от най-черните дни в съветската космонавтика. На 24-ти октомври 1960 година ракета “Р-16 ” се взривява на стартовата площадка и убива 92 души, а след това на същата дата през 1963 година ракета “Р-9 ” убива още седем индивида по време на детонация в силоза. Оттогава този ден се заобикаля – смята се, че е анатемосан. 

Стигаме до деня преди изстрелването, когато идва ред на най-известната традиция, раздухвана от медиите: поръсването на ракетата със светена вода от православен духовник. Същата вечер тече прожекция на кино лентата “Бялото слънце на пустинята ”. Присъствието на космонавтите на филмовото лъчение е наложително.

Идва самият ден на изстрелването. Предавайки ключовете от хотелските си стаи, космонавтите поставят подпис на вратите. Напускането на хотела е съпроводено от иконичната ария “Трава вкъщи ” (още известна като “Земля в иллюминаторе ”). Космонавтите се качват в рейса, който е декориран с конски подкови и на път към площадката рейсът стопира, с цел да могат членовете на екипажа да извършат още един обред от времето на Гагарин. Те би трябвало да уринират на една от гумите, също както е направил Гагарин преди полета си. Жените-космонавти не са задължени да пазят традицията, само че някои от тях си носят урина във флакон и я напръскват върху автобусната гума. 

Вече след качването на екипажа в кораба, вътре в него се слага дребен амулет – някаква играчка на верига. Когато корабът доближи до орбита и моторите му се изключат, настава интервал на безтегловност. Играчката стартира да се рее във вътрешността, а космонавтите я откачат от веригата, с цел да се носи свободно.

Това са ритуалите, които се извършват в Русия, само че в Съединени американски щати също има някои особени и будещи неразбиране навици. Днес НАСА е водач в междупланетните проучвания. Няма спор, че през месец ноември, когато ще е кацането на “ИнСайт ” върху повърхността на Марс, членовете на управлението на задачата ще ядат така наречен “късметлийски фъстъци ”.

Традицията датира още от 1964-та година, когато множеството от американските задачи са завършвали с неуспех, написа на уеб страницата на НАСА. Агенцията се пробва да изпрати уред до Луната в границите на стратегия “Рейнджър ”, само че шест от изстрелванията аварират. Идва ред на “Рейнджър 7 ”, а техниците са извънредно обезпокоени дали няма да има отново някоя злополука.

“Сметнах, че раздаването на фъстъци ще помогне да успокоим някои, намиращи се на ръба на суматохата в залата на контрола на задачата ”, оповестява Дик Уилсън, част от екипа на “Рейнджър ”. Изстрелването е извършено наред и задачата завършва сполучливо. Що се касае до фъстъците, те остават вечно бит в американската междупланетна космонавтика. 

Имало е няколко случаи през по-късни години, когато фъстъци не са били раздадени преди изстрелване. Но при един от тези случаи галактическият уред е изгубен след изстрелване, а на другия изстрелването е отсрочено с 40 дни. То става факт единствено откакто са раздадени късметлийските ядки. През 1997-ма година пък фъстъците са забравени по време на първия опит на изстрелването на задачата “Касини ” до Сатурн. Но на 15-ти октомври, когато задачата съумява да излети, фъстъци има.

Първоначално НАСА употребява фъстъци единствено при изстрелванията, само че в последните години ядките участват на масите на екипите по време на разнообразни сериозни стадии от задачите: нахлуване в орбита, облитане на планета, кацане на повърхността на Марс. 

Ако някой ден ние колонизираме Слънчевата система, а по-късно и звездите, няма спор, че ще пренесем ритуалите и традициите си там. В края на краищата няма човек, който да е напълно разумен. Всеки има потребност от религия, която да го крепи, а като седиш върху тонове гориво, които всеки миг могат да експлодират, няма по какъв начин да минеш без религия. Тук е моментът да отбележа, че има доста вярващи астронавти и космонавти. Големите религиозни празници като Рождество Христово се означават всякога на “Международната галактическа станция ”. Астронавтът Джефри Уилиамс, който е християнин, е разгласил книгата “Трудът на Неговите ръце “, разкривайки духовните си опитности по време на експедициите си.