Кърджилов: Съдебният спор за поста на Иванчева ще продължи в съда по правата на човека |
Съдебният спор за правоприемник на Десислава Иванчева като кмет на " Младост " ще продължи в Европейския съд за правата на индивида.
Това декларира в своя позиция Петър Кърджилов, някогашен пиар на Иванчева, за който заповед от ареста на 14 май 2018 година и го дефинира за и.д. кмет на региона.
В текста си Кърджилов декларира:
В решението си от 26 август състав на Трето поделение на Върховния административен съд анулира решението на Административен съд София – град, което дефинира избора от Столичния общински съвет на Румен Русев за и.д. кмет на Район „ Младост ” като незаконен. Въпреки че към датата на избирането на Русев от СОС съществуват две законни заповеди от титуляра Десислава Иванчева, с едната от които тя уволнява Румен Русев, а с другата дефинира за собствен заместител мен Петър Кърджилов, Трето поделение на Върховен административен съд в състав Марио Димитров, Иван Раденков и Юлиян Киров одобри напълно доводите в касационните тъжби на СОС и Румен Русев, като анулира решението на АССГ.
Осъден съм да платя разноските на Русев в размер на 1150 лева и тези на СОС от 100 лева
Решението на този състав на Върховен административен съд е скандално, незаконно и е следващото решение в интерес на диктатурата и против демокрацията. То напълно опонира на Закона за локалното ръководство и локалната администрация и основава казус, с който се легитимира узурпирането на власт на демократично и мажоритарно определени районни кметове или кметове на общини от локалните общински препоръки. Затова няма по какъв начин да се примирим с това състояние и ще подадем тъжба в Европейския съд за правата на индивида.
Ще напомня в резюме кои са председтелят на този правосъден състав на Върховен административен съд Марио Димитров и членът му Иван Раденков, които, още щом видях в правосъдната зала, разбрах, че не мога да разгадавам на заслужено решение по касационните тъжби на СОС и Румен Русев. И за двамата съществуват данни, че са правили закононарушения по работа, а за първия даже че е желал рушвет.
Марио Димитров е ръководител на Трето поделение на Върховен административен съд. Според мен той е не слуайно, а преднамерено определен за ръководител на делото ми против СОС по този начин, както преднамерено беше определен и ръководителят на АСНС Георги Ушев за ръководител на състава в делото против набедените кметове Иванчева и Петрова. От август 2001 година до септември 2004 година Марио Димитров е бил заместник-министър на правораздаването в държавното управление на Сакскобургготски. През 2002 година Върховна касационна прокуратура проверява Марио Димитров за осъществени от него две закононарушения по работа като ръководител на на Районния съд в Ловеч. Първото е едноличното предварително освобождение от 24 часов арест на Гриша Ганчев след случай с футболен рефер на 8 декември 1999 година Съгласно закона за административното произвеждане, способен да прегледа тъжба против заповед за задържане е Ловешкият съд в състав от трима съдии и с присъединяване на прокурор. Така ръководителят на Районния съд Марио Димитров иззема пълномощията на Ловешкия областен съд и еднолично, без присъединяване на прокурор, освобождава Гриша Ганчев от полицията още същата вечер. Едва ли има две отзиви по въпроса за това дали Ганчев се е отблагодарил уместно на Марио Димитров. С този собствен акт Димитров е нарушил служебните си отговорности, което е закононарушение по член. 282 от Наказателния кодекс.
За Марио Димитров е налице и сигнал за друго закононарушение – искане на рушвет. След инспекция на инспектората на ВКП е открито, че на 6 юни 2002 година в Ловешката окръжна прокуратура е постъпила тъжба от жителя К. В нея той се оплаква, че през 2001 година арбитър Марио Димитров нелегално е отказал да му върне импортираната парична гаранция и му е внушено, че това може да стане против известна сума пари. Тогавашният зам. министър на правораздаването и сегашен ръководител на състава по моето дело против СОС отхвърля да подпише постановлението за предявяване на обвнението, като споделя, че юристът му е в чужбина.
В историята на члена на правосъдния състав Иван Раденков също е налице закононарушение по работа. Именно той се опита да саботира решението по делото за избора на Владимира Янева за ръководител на Софийския градски съд, като си направи отказ след привършване на производството. Раденков си е направил отказ, след изговаряне на съда, правене на правосъдният акт и подписването му от другите двама членове на състава. Според магистрати сходно държание е без казус, тъй като законът не разрешава, а правосъдната процедура не познава сходен случай. Раденков е нямало по какъв начин да си направи отказ след изговаряне на състава. Освен това отводът му не е стимулиран, както съгласно Конституцията всеки правосъден акт би трябвало да бъде. Също по този начин съдията няма право да откаже да подпише правосъдното решение. Единствената опция е в случай че не е склонен с волята на болшинството да подпише решението с изключително мнение.
За съпоставяне, Иван Раденков беше в правосъдния състав по още едно дело около абсурда с малоимотните магистратски родственици в Приморско – това на сътрудника му Андрей Икономов, който беше осъден с понижаване на заплатата. Въпреки, че Икономов и Раденков имат голям брой общи решения по емблематичните проблеми със селището Златна Перла край Варвара и парк Странджа. Раденков не се е отвел от делото на Икономов и е приел, че може да прегледа жалбата му независимо.
Въпреки всички тези доводи, никоя от виновните институции - етичната комисията към Висш съдебен съвет, инспекторатът към съвета или прокуратурата пожелаха тогава да се занимават с държанието на Раденков.
Именно поради такива рецидиви в правосъдната система, изпълняващи политически поръчки, българските жители сме през днешния ден по площадите и кръстовищата. Срастването на управляващите в услуга на мутренското ръководство и олигархията унищожава демокрацията и правовия ред, тика ни към тирания и ни трансформира в плебеи на тези мутри. Затова сме длъжни да продължим битката против това както на площадите, по този начин и в правосъдните зали.
Това декларира в своя позиция Петър Кърджилов, някогашен пиар на Иванчева, за който заповед от ареста на 14 май 2018 година и го дефинира за и.д. кмет на региона.
В текста си Кърджилов декларира:
В решението си от 26 август състав на Трето поделение на Върховния административен съд анулира решението на Административен съд София – град, което дефинира избора от Столичния общински съвет на Румен Русев за и.д. кмет на Район „ Младост ” като незаконен. Въпреки че към датата на избирането на Русев от СОС съществуват две законни заповеди от титуляра Десислава Иванчева, с едната от които тя уволнява Румен Русев, а с другата дефинира за собствен заместител мен Петър Кърджилов, Трето поделение на Върховен административен съд в състав Марио Димитров, Иван Раденков и Юлиян Киров одобри напълно доводите в касационните тъжби на СОС и Румен Русев, като анулира решението на АССГ.
Осъден съм да платя разноските на Русев в размер на 1150 лева и тези на СОС от 100 лева
Решението на този състав на Върховен административен съд е скандално, незаконно и е следващото решение в интерес на диктатурата и против демокрацията. То напълно опонира на Закона за локалното ръководство и локалната администрация и основава казус, с който се легитимира узурпирането на власт на демократично и мажоритарно определени районни кметове или кметове на общини от локалните общински препоръки. Затова няма по какъв начин да се примирим с това състояние и ще подадем тъжба в Европейския съд за правата на индивида.
Ще напомня в резюме кои са председтелят на този правосъден състав на Върховен административен съд Марио Димитров и членът му Иван Раденков, които, още щом видях в правосъдната зала, разбрах, че не мога да разгадавам на заслужено решение по касационните тъжби на СОС и Румен Русев. И за двамата съществуват данни, че са правили закононарушения по работа, а за първия даже че е желал рушвет.
Марио Димитров е ръководител на Трето поделение на Върховен административен съд. Според мен той е не слуайно, а преднамерено определен за ръководител на делото ми против СОС по този начин, както преднамерено беше определен и ръководителят на АСНС Георги Ушев за ръководител на състава в делото против набедените кметове Иванчева и Петрова. От август 2001 година до септември 2004 година Марио Димитров е бил заместник-министър на правораздаването в държавното управление на Сакскобургготски. През 2002 година Върховна касационна прокуратура проверява Марио Димитров за осъществени от него две закононарушения по работа като ръководител на на Районния съд в Ловеч. Първото е едноличното предварително освобождение от 24 часов арест на Гриша Ганчев след случай с футболен рефер на 8 декември 1999 година Съгласно закона за административното произвеждане, способен да прегледа тъжба против заповед за задържане е Ловешкият съд в състав от трима съдии и с присъединяване на прокурор. Така ръководителят на Районния съд Марио Димитров иззема пълномощията на Ловешкия областен съд и еднолично, без присъединяване на прокурор, освобождава Гриша Ганчев от полицията още същата вечер. Едва ли има две отзиви по въпроса за това дали Ганчев се е отблагодарил уместно на Марио Димитров. С този собствен акт Димитров е нарушил служебните си отговорности, което е закононарушение по член. 282 от Наказателния кодекс.
За Марио Димитров е налице и сигнал за друго закононарушение – искане на рушвет. След инспекция на инспектората на ВКП е открито, че на 6 юни 2002 година в Ловешката окръжна прокуратура е постъпила тъжба от жителя К. В нея той се оплаква, че през 2001 година арбитър Марио Димитров нелегално е отказал да му върне импортираната парична гаранция и му е внушено, че това може да стане против известна сума пари. Тогавашният зам. министър на правораздаването и сегашен ръководител на състава по моето дело против СОС отхвърля да подпише постановлението за предявяване на обвнението, като споделя, че юристът му е в чужбина.
В историята на члена на правосъдния състав Иван Раденков също е налице закононарушение по работа. Именно той се опита да саботира решението по делото за избора на Владимира Янева за ръководител на Софийския градски съд, като си направи отказ след привършване на производството. Раденков си е направил отказ, след изговаряне на съда, правене на правосъдният акт и подписването му от другите двама членове на състава. Според магистрати сходно държание е без казус, тъй като законът не разрешава, а правосъдната процедура не познава сходен случай. Раденков е нямало по какъв начин да си направи отказ след изговаряне на състава. Освен това отводът му не е стимулиран, както съгласно Конституцията всеки правосъден акт би трябвало да бъде. Също по този начин съдията няма право да откаже да подпише правосъдното решение. Единствената опция е в случай че не е склонен с волята на болшинството да подпише решението с изключително мнение.
За съпоставяне, Иван Раденков беше в правосъдния състав по още едно дело около абсурда с малоимотните магистратски родственици в Приморско – това на сътрудника му Андрей Икономов, който беше осъден с понижаване на заплатата. Въпреки, че Икономов и Раденков имат голям брой общи решения по емблематичните проблеми със селището Златна Перла край Варвара и парк Странджа. Раденков не се е отвел от делото на Икономов и е приел, че може да прегледа жалбата му независимо.
Въпреки всички тези доводи, никоя от виновните институции - етичната комисията към Висш съдебен съвет, инспекторатът към съвета или прокуратурата пожелаха тогава да се занимават с държанието на Раденков.
Именно поради такива рецидиви в правосъдната система, изпълняващи политически поръчки, българските жители сме през днешния ден по площадите и кръстовищата. Срастването на управляващите в услуга на мутренското ръководство и олигархията унищожава демокрацията и правовия ред, тика ни към тирания и ни трансформира в плебеи на тези мутри. Затова сме длъжни да продължим битката против това както на площадите, по този начин и в правосъдните зали.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ