Aut Peevski, aut nihil *
Съдебната война, която се води над година и половина за преодоляване на най-апетитната отломка от активите на фалираната КТБ - русенския оръжеен цех " Дунарит ", навлезе във финалната си фаза.
От едната страна е компанията " Емко " на Емилиян Гебрев, подкрепян от изпълнителните шефове на завода, който съумя да усили капитала на сдружението и изиска вписването си като притежател. От другата е " Виафот инвестмънт България ",сочена като контролиранаот депутата и предприемач Делян Пеевски посредством офшорката Viafot ltd. (Моля учтиво държавните регулатори да не ми споделят " докажете ", защото преди този момент те би трябвало да отговорят на редица въпроси.) Да напомним и това, че Цветан Василев нееднократно от година насам е заявявал, че още по време на бизнеспартньорството им с Пеевски депутатът е желал да му бъдат трансферирани безплатно дялове в няколко предприятия, измежду тях и " Дунарит ".
След като се изчерпаха съвсем всички правосъдни благоприятни условия за излаз в интерес на Пеевски, на сцената излезе страната. Как? Ами със опасност за лишаване на лиценза за оръжейно произвеждане и търговия на " Дунарит ". Но на какво съображение? Ами по изпитаната и потвърдено работеща скица във всички войни с присъединяване на Пеевски до момента:
С прокуратурата напред
В началото на август прокуратурата повдигна обвиняване на изпълнителните шефове за нарушавания, които даже не заслужават място в този коментар и ето ти основанието за лишаване на лиценза, което остана да виси като опасност. Директорите незабавно подадоха оставки, с цел да отстраняват основанието за лишаване на лиценза. Но тъй като тече комплицирана плетеница от обжалвания, не може да бъде вписано ново управление на " Дунарит " и официално обвинените мениджъри не престават да са на местата си.
Работниците излязоха на митинг с опасения за работата си, а малките екрани, радиостанции и уеб сайтове на часа заподозряха обслужването на Пеевски от страна на страната в борбата му за оръжейната компания, която за предходната година е осъществила облага от 24 млн. лева
Какво излиза: страната харчи пари с цел да изкупи вземания на Пеевски
В понеделник, 28 август, министърът на стопанската система Емил Караниколов на умишлен брифинг разгласи новината: страната ще си върне оръжейния цех " Дунарит ", като за задачата изкупува изискуемите заеми на завода към КТБ. Вече са изкупени от страната посредством Българската консолидационна компания над 40 млн. лева заеми на сдружението, които, след поредност от комплицирани прехвърляния от някогашния акционер Миролио, се оказаха свързани с упоменатата към този момент Viafot investment ltd.
Загриженост да не си изгубят работата и препитанието хиляди служащи принуждавала страната да постави ръка на завода, реди Караниколов. Понеже - застрашен от лишаване на лиценза, " Дунарит " може да бъде затворен. Въпреки че е на облага. А отнемането на лиценза е поискано от... Караниколов!
Следващата стъпка - изясни министърът - заводът ще бъде продаден посредством обществена обмен, на която " всеки можел да се яви, това е пазарен принцип ", така че дейностите на страната сега никога не може да се нарекат национализация ". После пък сподели, че заводът ще бъде неразрешен за приватизация.
Цялото многословно ежедневно увещание на публиката в най-хубавите планове на държавното управление и на първо място в грижата за служащите, което богатство звучи за ушите на народа от тв приемниците, беше предшествано от едно отворено писмо на самия Пеевски до определени медии на 21 август, в което декларира " изрично, че няма, в никакъв случай не е имал и няма да има и в бъдеще нищо общо с сдруженията от военната промишленост ".
Пеевски меко твърди, страната след него удостоверява " да, не е той, не е той, ние сме "
За какво му е на Пеевски да има " нещо общо " номинално, като страната ще му свърши работата? А по-късно - както към този момент предвиждат мнозина анализатори - неговите компании, нямащи нищо общо, могат да застанат на входа и изхода на държавния оръжеен цех. Или заводът да /му/ бъде продаден " на пазарен принцип " през някоя офшорка, след което вицепремиерът Томислав Дончев да репликира телевизионните водещи с наяве неспокойствие: " Не ме вкарвайте в интриги да споделям кой цех на кого е " (както направи във вторник по БиТиВи на въпроса за " Дунарит ".)
Синхронът сред писмото на Пеевски и новината на Караниколов надали е инцидентен. Пеевски е бил наясно за маневрата на страната към " Дунарит ", за която министърът афишира публично седмица по-късно, на 28 август. Никакво въображение...
(Да повторя - не ме замеряйте с дежурното " докажете ", че напълно ще надминете героите от преди 100 и толкова години на гениалния Алеко Константинов от фейлетоните му " По избори ": Настанал часът да броят бюлетините, опозицията наобиколила масата, изсипали урната, в този момент някой извикал " угасете ламбите ". И когато светнало, властта оповестила следващата си победа. Ама вие лъжете, разревала се опозицията. Ами докажете, отвърнала властта.)
И въпреки всичко единствено един пример-доказателство за кого и по какъв начин играе страната:
Дейността на пловдивската тютюнева фабрика " Юрий Гагарин " беше неразрешена със закон през 2012 година с гласовете на ГЕРБ. Когато - три години по-късно, през 2015, компанията посредством комплицирани схеми мина под контрола на който би трябвало, т.е. на верния акционер Пеевски, депутатите смъкнаха възбраната. Пак с гласовете на ГЕРБ.
Дали не повтарят схемата, посредством която Пеевски легализира присъединяване си и в " Булгартабак холдинг "? Или другата, с която страната закупи " Авиоманс "? И за " Булгартабак " министрите от разнообразни партийни цветове не споделяха кой го е купил и се дразнеха като ги питаме, не било тяхна работа, имало си Агенция за приватизация(чийто началник беше сегашният министър Караниколов, отново за разведряване). Пеевски завзе " Булгартабак ", затвори софийската тютюнева фабрика, служащите стачкуваха, не помни се. Затворил и една от пловдивските заводи, прочетох неотдавна. Вече никой не стачкува.
Нито пък страната (нито готвеният с доста церемониалност антикорупционен орган) считат да питат Пеевски от кое място взе пари, близо милион през 2015, да усили капитала на компанията си " НСН инвествмънт " посредством която почна да придобива собственост; и по какъв начин по този начин след раздора с Цветан Василев внезапно се замогна материално, откакто допреди година заявяваше един опел и непретенциозен апартамент? Не пита и опозицията.
Като отговорят господата Цацаров, Борисов, Караниколов, Национална агенция за приходите, КОНПИ, ДАНС, КФН, и всевъзможните още надзиратели на законността на тези питания, тогава ще ми желаят доказателства.
*По латинската поговорка " Aut Caesar, aut nihil " (Или всичко, или нищо)
** Докато довършвах коментара, пристигна новината, че " Дунарит " е изплатил дълга си. В сряда следобяд в Търговския указател са вписани и сканирани платежните нареждания. А това значи, че страната посредством ДКК не може да се впише като заемодател и да стартира придобиване на завода. И както " Капитал " разяснява, в случай че желае да стигне до такава степен, страната ще би трябвало да прекара " Дунарит " през неплатежоспособност. А това по никакъв начин, но по никакъв начин няма да наподобява като рекламираното избавяне на завода и служащите. Министър Караниколов към момента не е коментирал какъв е идващият им ход.
От едната страна е компанията " Емко " на Емилиян Гебрев, подкрепян от изпълнителните шефове на завода, който съумя да усили капитала на сдружението и изиска вписването си като притежател. От другата е " Виафот инвестмънт България ",сочена като контролиранаот депутата и предприемач Делян Пеевски посредством офшорката Viafot ltd. (Моля учтиво държавните регулатори да не ми споделят " докажете ", защото преди този момент те би трябвало да отговорят на редица въпроси.) Да напомним и това, че Цветан Василев нееднократно от година насам е заявявал, че още по време на бизнеспартньорството им с Пеевски депутатът е желал да му бъдат трансферирани безплатно дялове в няколко предприятия, измежду тях и " Дунарит ".
След като се изчерпаха съвсем всички правосъдни благоприятни условия за излаз в интерес на Пеевски, на сцената излезе страната. Как? Ами със опасност за лишаване на лиценза за оръжейно произвеждане и търговия на " Дунарит ". Но на какво съображение? Ами по изпитаната и потвърдено работеща скица във всички войни с присъединяване на Пеевски до момента:
С прокуратурата напред
В началото на август прокуратурата повдигна обвиняване на изпълнителните шефове за нарушавания, които даже не заслужават място в този коментар и ето ти основанието за лишаване на лиценза, което остана да виси като опасност. Директорите незабавно подадоха оставки, с цел да отстраняват основанието за лишаване на лиценза. Но тъй като тече комплицирана плетеница от обжалвания, не може да бъде вписано ново управление на " Дунарит " и официално обвинените мениджъри не престават да са на местата си.
Работниците излязоха на митинг с опасения за работата си, а малките екрани, радиостанции и уеб сайтове на часа заподозряха обслужването на Пеевски от страна на страната в борбата му за оръжейната компания, която за предходната година е осъществила облага от 24 млн. лева
Какво излиза: страната харчи пари с цел да изкупи вземания на Пеевски
В понеделник, 28 август, министърът на стопанската система Емил Караниколов на умишлен брифинг разгласи новината: страната ще си върне оръжейния цех " Дунарит ", като за задачата изкупува изискуемите заеми на завода към КТБ. Вече са изкупени от страната посредством Българската консолидационна компания над 40 млн. лева заеми на сдружението, които, след поредност от комплицирани прехвърляния от някогашния акционер Миролио, се оказаха свързани с упоменатата към този момент Viafot investment ltd.
Загриженост да не си изгубят работата и препитанието хиляди служащи принуждавала страната да постави ръка на завода, реди Караниколов. Понеже - застрашен от лишаване на лиценза, " Дунарит " може да бъде затворен. Въпреки че е на облага. А отнемането на лиценза е поискано от... Караниколов!
Следващата стъпка - изясни министърът - заводът ще бъде продаден посредством обществена обмен, на която " всеки можел да се яви, това е пазарен принцип ", така че дейностите на страната сега никога не може да се нарекат национализация ". После пък сподели, че заводът ще бъде неразрешен за приватизация.
Цялото многословно ежедневно увещание на публиката в най-хубавите планове на държавното управление и на първо място в грижата за служащите, което богатство звучи за ушите на народа от тв приемниците, беше предшествано от едно отворено писмо на самия Пеевски до определени медии на 21 август, в което декларира " изрично, че няма, в никакъв случай не е имал и няма да има и в бъдеще нищо общо с сдруженията от военната промишленост ".
Пеевски меко твърди, страната след него удостоверява " да, не е той, не е той, ние сме "
За какво му е на Пеевски да има " нещо общо " номинално, като страната ще му свърши работата? А по-късно - както към този момент предвиждат мнозина анализатори - неговите компании, нямащи нищо общо, могат да застанат на входа и изхода на държавния оръжеен цех. Или заводът да /му/ бъде продаден " на пазарен принцип " през някоя офшорка, след което вицепремиерът Томислав Дончев да репликира телевизионните водещи с наяве неспокойствие: " Не ме вкарвайте в интриги да споделям кой цех на кого е " (както направи във вторник по БиТиВи на въпроса за " Дунарит ".)
Синхронът сред писмото на Пеевски и новината на Караниколов надали е инцидентен. Пеевски е бил наясно за маневрата на страната към " Дунарит ", за която министърът афишира публично седмица по-късно, на 28 август. Никакво въображение...
(Да повторя - не ме замеряйте с дежурното " докажете ", че напълно ще надминете героите от преди 100 и толкова години на гениалния Алеко Константинов от фейлетоните му " По избори ": Настанал часът да броят бюлетините, опозицията наобиколила масата, изсипали урната, в този момент някой извикал " угасете ламбите ". И когато светнало, властта оповестила следващата си победа. Ама вие лъжете, разревала се опозицията. Ами докажете, отвърнала властта.)
И въпреки всичко единствено един пример-доказателство за кого и по какъв начин играе страната:
Дейността на пловдивската тютюнева фабрика " Юрий Гагарин " беше неразрешена със закон през 2012 година с гласовете на ГЕРБ. Когато - три години по-късно, през 2015, компанията посредством комплицирани схеми мина под контрола на който би трябвало, т.е. на верния акционер Пеевски, депутатите смъкнаха възбраната. Пак с гласовете на ГЕРБ.
Дали не повтарят схемата, посредством която Пеевски легализира присъединяване си и в " Булгартабак холдинг "? Или другата, с която страната закупи " Авиоманс "? И за " Булгартабак " министрите от разнообразни партийни цветове не споделяха кой го е купил и се дразнеха като ги питаме, не било тяхна работа, имало си Агенция за приватизация(чийто началник беше сегашният министър Караниколов, отново за разведряване). Пеевски завзе " Булгартабак ", затвори софийската тютюнева фабрика, служащите стачкуваха, не помни се. Затворил и една от пловдивските заводи, прочетох неотдавна. Вече никой не стачкува.
Нито пък страната (нито готвеният с доста церемониалност антикорупционен орган) считат да питат Пеевски от кое място взе пари, близо милион през 2015, да усили капитала на компанията си " НСН инвествмънт " посредством която почна да придобива собственост; и по какъв начин по този начин след раздора с Цветан Василев внезапно се замогна материално, откакто допреди година заявяваше един опел и непретенциозен апартамент? Не пита и опозицията.
Като отговорят господата Цацаров, Борисов, Караниколов, Национална агенция за приходите, КОНПИ, ДАНС, КФН, и всевъзможните още надзиратели на законността на тези питания, тогава ще ми желаят доказателства.
*По латинската поговорка " Aut Caesar, aut nihil " (Или всичко, или нищо)
** Докато довършвах коментара, пристигна новината, че " Дунарит " е изплатил дълга си. В сряда следобяд в Търговския указател са вписани и сканирани платежните нареждания. А това значи, че страната посредством ДКК не може да се впише като заемодател и да стартира придобиване на завода. И както " Капитал " разяснява, в случай че желае да стигне до такава степен, страната ще би трябвало да прекара " Дунарит " през неплатежоспособност. А това по никакъв начин, но по никакъв начин няма да наподобява като рекламираното избавяне на завода и служащите. Министър Караниколов към момента не е коментирал какъв е идващият им ход.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ