Това дело за убийство е по-откачено от „Народът срещу О Джей Симпсън“
Съдебната борба за ориста на жена, признала, че е направила ликвидиране, шокира Руската империя.
На 24 януари 1878 година млада жена влиза в кабинета на губернатора на Санкт Петербург Фьодор Трепов. Вади револвер „Уебли.450“ и прострелва държавния чиновник. Последвалото правосъдно чуване шокира цялата Руска империя.
Престъплението
Революционерката Вера Засулич, 1874Sputnik
Случаят дава обещание да е елементарен за прокуратурата. 27-годишна жена с арести и присъди зад тила си влиза в кабинета на държавен чиновник и го стреля в сърцето му.
Опитът за ликвидиране е още по-лесен за следствие, защото Вера Засулич – дамата, умъртвила губернатора, не бяга от мястото на престъплението, изчаква полицията и прави признания, когато тя идва. Засулич може да получи до 20 години каторга и загуба на правата си.
Случаят би трябвало да е детска игра за прокуратурата, само че се случват няколко събития, които отприщват невъобразимо правосъдно тресавище.
Фаталната неточност
Фьодор Фьодорович Трепов, 1874Свободни източници
Процесът стартира да буксува с появяването на харизматичния юрист на обвинената – Пьотр Александров. Негови съвременници го разказват като превъзходен оратор и учител по право. Държавният прокурор Константин Кесел, обаче, не се изрича толкоз ласкаво за него.
„Когато видях унилия тип на Кесел, си […] показах каква безцветна, слаба и водниста обвинителна тирада ще чуе Петербург, който чакаше с неспокойствие процеса против Засулич“, арбитър Анатолий Кони, който ръководи съда.
Изборът на правосъдните заседатели е различен проблем за прокуратурата. По незнайни аргументи, прокуратурата се отхвърля от правото си да взе участие в този развой и явно не съумява да обезпечи безпристрастни членове. Лукавият бранител не се колебае да се възползва от тази неточност на прокуратурата. На процедура, юристът Александров оформя журито на процедура независимо.
Александров сортира хора с демократичен уклон, демонстриращи относително самостоятелни възгледи и не симпатизиращи на авторитетната жертва на закононарушението. Очевидно, това е съдбовната неточност на прокуратурата, която дефинира изхода от този абсурден случай на ликвидиране.
Морална алтернатива
Вера Засулич, Георгий Савицкий,1920-теСвободни източници
Мотивът на обвинената и предишното ѝ, конструирани деликатно от отбраната, са последният гвоздей в ковчега на прокуратурата.
Александров деликатно показва Засулич като хронична жертва на произвола и потисническата система на ръководство. Животът ѝ е поредност от несправедливости: тя е незаслужено задържана по-рано, пратена зад решетките, а по-късно и заточена. Според юриста на Засулич предишното ѝ направило клиентката му извънредно сензитивна към несправедливостта, без значение коя е жертвата.
Защитникът показва изненадващо чудноват претекст за опита за ликвидиране. Според него Засулич отмъстила за чужд човек, който станал жертва на неправда, породена от жертвата.
Всички в журито са осведомени с историята, която по-рано провокира мощен отзив в Санкт Петербург. Губернаторът Трепов заповядва пандизчия да бъде обичай с пръчки, тъй като не го поздравил със събаряне на шапка. Макар и нелегално, наказването е изпълнено по заповед на Трепов. Вбесена от този случай на неправда към друго човешко създание, Засулич отпътува за Санкт Петербург, с цел да отмъсти за индивида, който даже не познава персонално, твърди отбраната ѝ.
Александров обрисува Трепов като тиранин, а Засулич – като защитничка на справедливостта. В речта си юристът упорства журито да не помни общоприетата дихотомия за почтени и отговорни и вместо това да реши случилото се от морална позиция.
Universal History Archive/Getty Images
Когато 12-те правосъдни заседатели излизат, съдът притихва.
„Приставът ми съобщи листа с трепереща ръка. Срещу първия въпрос имаше огромен ръкописен надпис: „Невинна“. През мозъка ми мина вихрушка от мисли за последствията, за усещането, за смисъла на тази дума, когато я подписах“, написа основният арбитър Кони.
В правосъдната зала настава безпорядък – присъстващите избухват в овации в символ на взаимност с най-противоречивата, само че и, както мнозина имат вяра, най-справедлива присъда. Засулич е оневинена и освободена от ареста.
Говори се, че известният случай с Вера Засулич вбесява царя и проваля кариерата на доста хора, в това число на арбитър Кони и на самия министър на правораздаването.
От боязън поради последствията, Засулич неотложно изчезва и по-късно напуща страната благодарение на другари. Очаквано, правосъдното решение неотложно е обжалвано и казусът се връща в залата, само че обвинената към този момент отсъства.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
На 24 януари 1878 година млада жена влиза в кабинета на губернатора на Санкт Петербург Фьодор Трепов. Вади револвер „Уебли.450“ и прострелва държавния чиновник. Последвалото правосъдно чуване шокира цялата Руска империя.
Престъплението
Революционерката Вера Засулич, 1874Sputnik
Случаят дава обещание да е елементарен за прокуратурата. 27-годишна жена с арести и присъди зад тила си влиза в кабинета на държавен чиновник и го стреля в сърцето му.
Опитът за ликвидиране е още по-лесен за следствие, защото Вера Засулич – дамата, умъртвила губернатора, не бяга от мястото на престъплението, изчаква полицията и прави признания, когато тя идва. Засулич може да получи до 20 години каторга и загуба на правата си.
Случаят би трябвало да е детска игра за прокуратурата, само че се случват няколко събития, които отприщват невъобразимо правосъдно тресавище.
Фаталната неточност
Фьодор Фьодорович Трепов, 1874Свободни източници
Процесът стартира да буксува с появяването на харизматичния юрист на обвинената – Пьотр Александров. Негови съвременници го разказват като превъзходен оратор и учител по право. Държавният прокурор Константин Кесел, обаче, не се изрича толкоз ласкаво за него.
„Когато видях унилия тип на Кесел, си […] показах каква безцветна, слаба и водниста обвинителна тирада ще чуе Петербург, който чакаше с неспокойствие процеса против Засулич“, арбитър Анатолий Кони, който ръководи съда.
Изборът на правосъдните заседатели е различен проблем за прокуратурата. По незнайни аргументи, прокуратурата се отхвърля от правото си да взе участие в този развой и явно не съумява да обезпечи безпристрастни членове. Лукавият бранител не се колебае да се възползва от тази неточност на прокуратурата. На процедура, юристът Александров оформя журито на процедура независимо.
Александров сортира хора с демократичен уклон, демонстриращи относително самостоятелни възгледи и не симпатизиращи на авторитетната жертва на закононарушението. Очевидно, това е съдбовната неточност на прокуратурата, която дефинира изхода от този абсурден случай на ликвидиране.
Морална алтернатива
Вера Засулич, Георгий Савицкий,1920-теСвободни източници
Мотивът на обвинената и предишното ѝ, конструирани деликатно от отбраната, са последният гвоздей в ковчега на прокуратурата.
Александров деликатно показва Засулич като хронична жертва на произвола и потисническата система на ръководство. Животът ѝ е поредност от несправедливости: тя е незаслужено задържана по-рано, пратена зад решетките, а по-късно и заточена. Според юриста на Засулич предишното ѝ направило клиентката му извънредно сензитивна към несправедливостта, без значение коя е жертвата.
Защитникът показва изненадващо чудноват претекст за опита за ликвидиране. Според него Засулич отмъстила за чужд човек, който станал жертва на неправда, породена от жертвата.
Всички в журито са осведомени с историята, която по-рано провокира мощен отзив в Санкт Петербург. Губернаторът Трепов заповядва пандизчия да бъде обичай с пръчки, тъй като не го поздравил със събаряне на шапка. Макар и нелегално, наказването е изпълнено по заповед на Трепов. Вбесена от този случай на неправда към друго човешко създание, Засулич отпътува за Санкт Петербург, с цел да отмъсти за индивида, който даже не познава персонално, твърди отбраната ѝ.
Александров обрисува Трепов като тиранин, а Засулич – като защитничка на справедливостта. В речта си юристът упорства журито да не помни общоприетата дихотомия за почтени и отговорни и вместо това да реши случилото се от морална позиция.
Universal History Archive/Getty Images Когато 12-те правосъдни заседатели излизат, съдът притихва.
„Приставът ми съобщи листа с трепереща ръка. Срещу първия въпрос имаше огромен ръкописен надпис: „Невинна“. През мозъка ми мина вихрушка от мисли за последствията, за усещането, за смисъла на тази дума, когато я подписах“, написа основният арбитър Кони.
В правосъдната зала настава безпорядък – присъстващите избухват в овации в символ на взаимност с най-противоречивата, само че и, както мнозина имат вяра, най-справедлива присъда. Засулич е оневинена и освободена от ареста.
Говори се, че известният случай с Вера Засулич вбесява царя и проваля кариерата на доста хора, в това число на арбитър Кони и на самия министър на правораздаването.
От боязън поради последствията, Засулич неотложно изчезва и по-късно напуща страната благодарение на другари. Очаквано, правосъдното решение неотложно е обжалвано и казусът се връща в залата, само че обвинената към този момент отсъства.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ