Бебето, което триумфира над смъртта
Съдбата се опасява от храбрите – тази латинска поговорка като че ли е побрала в себе си смисъла на последните две години от живота на вдовицата на международния първенец по сноуборд Алекс Пулин – Елиди, в резюме Ел.Романтичният великан, който подчинява снега и ветровете, а за пет години и сърцето на олимпийската ни състезателка Александра Жекова (връзката им завършва през 2016 г.), среща гибелта си на извънредно място. Кален в суровите условия на зимата и снежните спортове, Алекс открива новата си пристрастеност в гмуркането и подводния лов на риба и това му коства живота. 
Фаталната заран В една юлска заран на 2020 година красавецът се разсънва, целува сантименталната си половинка – топмодела Ел Влъг, която промълвява в дрямка: „ Пази се от акулите долу “, и затваря входната врата с думите, че когато се върне, желае да вършат нещо дружно. Алекс и Ел са като елементи на едно цяло – влюбени, отдадени напълно един на различен и на концепцията да прибавят трети член към фамилията си. Всъщност четвърти, тъй като осиновеното куче с поетично име Руми е с сан на част от фамилията им. Въпреки че не са публично брачен партньор и брачна половинка, нещо, за което русокоската с божествена фигура мечтае от мига на запознанството им – когато двамата се оказват кумове на другарска женитба, Алекс и Ел са любовна двойка, орисана от боговете с хубост и популярност в родната им Австралия.Като един от най-хубавите сноубордисти, той развява австралийския байрак на Олимпийските игри в Сочи през 2014 година и има стотици хиляди почитатели в обществените мрежи. Тя е прочут модел, с тяло, на което съгласно думите на Алекс и тишърт, и дънки стоят като рокля висша мода. Живеят на няколко метра от брега на океана, разхождат кучето Руми и кроят проекти за появяването на плода на любовта си. До оня драматичен 8 юли, когато плажът на Голд Коуст се трансформира в фон на драма. Алекс се гмурка с харпун, с цел да лови риба. Не преценя обаче запаса си от въздух, нагълтва вода. Малко по-късно безжизненото му тяло е намерено сред скалите от инцидентен минувач, който подава сигнал на близкия полицейски пост.
Не може да бъде Вестта за натрупа на гмуркача застига Ел вкъщи. „ Сред всички неща, които съм мислила, че ще върша в деня, когато животът ми се промени окончателно, подстригването на ресните на килима вкъщи несъмнено не присъстваше. Точно бях затворила вратата след съседката, която пристигна и ми изясни, че преди малко е прочела в една от групите във Facebook, където обсъждахме най-различни неща от квартала, че е открит мъж в безсъзнание на рифа към Палм Бийч. Благодарих й за информацията, затворих вратата и се върнах да довърша оформянето на ресните на килима. Мъжът, за чиято трагична гибел бяха написали в групата, се оказа моят сътрудник от осем години, 32-годишният международен първенец Алекс „ Чъмпи “ Пулин, който единствено час по-рано целунах на същата тази врата. “
Часовете, откакто разпознава тялото, към момента се наместват като призрачен пъзел в съзнанието на Ел. „ Всеки психолог ще ви каже, че при човек, който се сблъсква с нещо, разтърсващо радикално живота му, съдбовният ден се явява като холограма през идващите няколко месеца – ненадейно, необратимо и невероятно грубо като спомен. Помня като забождащо се в кожата ми острие по какъв начин се появи един служител на реда и ме попита дали сътрудникът ми има татуировка на тялото си, на което аз отговорих: „ Да, има татуирана секира на гърдите си! “, и неговите очи като че ли промълвиха в тишината и сгъстения от напрежение въздух това, което не можеше да ми каже с думи.Помня, че се пробвах да набера на мобилния си телефон родителите на Чъмпи (така го назовават единствено най-близките му другари и фамилията му), сричайки това, което трябваше да им кажа. Помня, че треперещите ми пръсти пишеха „ Чъмпи умря “ – най-странния есемес, който човек може да прати на околните си приятелки. В дните след гибелта му, както и доста постоянно в месеците по-късно имах чувството, че съм муха на стената на живота си – безмълвен очевидец на личната си тъга и в това време главен участник в нея “, спомня си Ел в своята изповед, оповестена на страниците на австралийското издание на „ Вог “. 
Опити отново и отново „ Чъмпи и аз опитвахме настойчиво в границите на девет месеца преди гибелта му да забременея и, като доста любовни двойки, се надявахме да забележим скоро позитивния резултат на теста за бременност, който по този начин и не се появи. След серия неуспехи се бяхме замислили съществено за консултация с инвитро експерт, бяхме си създали даже нужните медицински проучвания. Няколко часа след гибелта на Чъмпи непосредствен другар ми подмятна концепцията, че в щата Куинсланд е позволено извличането на сперма от тялото на умрял човек. Заедно с родителите му в лудешките 48 часа след гибелта му въпросът, който си задавахме, не беше „ дали е допустимо “, а „ по какъв начин да го създадем “.Според законите на австралийския щат процедурата е допустима и позволена в границите на 36 часа след постановяването на гибелта (медицината е безапелационна, че сперматозоидите оцеляват няколко дни след физическия завършек на мъжа) – скъпо време, което се изпарява в тичането и обезпечаването на многото документи: позволение от родителите на Чъмпи, утвърждение от правосъдния доктор, както и публично позволение и присъединяване в извличането на семенния материал на екип от лекари от клиниката за инвитро. От дистанцията на времето в този момент мога да схвана в елементи и да оценя чудесата от смелост, които роднините ни, околните ни другари и лекарският екип направиха, с цел да ми дават опция да сбъдна най-голямата ни обща фантазия с Чъмпи – да имаме семейство.Съдбата, която ми беше лишила най-важния за мен човек на света, моята обич, бе показала съчувствие и жал към мен в избора да вземе живота му в работен ден. Ако това беше станало през уикенда, никое от чудесата, които се случиха в границите на няколко часа, не би било допустимо. Бях дребна дрънкулка сред заровете, с които боговете като че ли разиграваха живота ми, и макар нещастието, загубата и болката, която не мога да опиша, тъй като няма думи за това, ми беше даден късмет – шансът да отворим врата за плода на нашата обич. “
Начало като в приказка А любовта на Ел и Алекс е като сантиментална приказка. Добри другари са от десетилетие – време, в което Ел следи освен спортните му триумфи по целия свят, само че и сантименталните му половинки. Една от тях е Алекс Жекова, която даже довежда австралиеца в Банско за ски съревнование. След раздялата с българската сноубордистка Алекс се впуска в новото си занимание – гмуркането. Подводният свят го притегля неудържимо и е напът поради него да пропусне празненството за рождения ден на своя близка другарка. Все отново навлича късите си хавайски панталони и се насочва към празненството. Там погледът му се стопира на Ел, наподобяваща на нимфа, излязла на морския бряг – със свободно пуснати руси коси, секси къса рокля и въодушевление за танци. Момичето, което познава от години, изпъква в тълпата от другари. Тогава като че ли я преоткрива за себе си като жена, като своята жена. „ Поканих я на танц, а на идващия ден тя към този момент живееше вкъщи. Открих сродната си душа! Жената, с която желая да остарея! “, хвали се пред приятелите си Алекс. Уви, фантазията му за дълъг и благополучен живот умира дружно с него, само че дълбоките му кадифени очи и магнетичната усмивка живеят в дребната му щерка Мини Алекс, родена на 25 октомври 2021 година, 15 месеца след смърт-
та му.
Трудното решение „ Едно от нещата, които изучавам през последните години, е, че постоянно най-трудните решения, които вземаме, са тези, които са най-важни за нас. Чъмпи напусна този свят на 8 юли 2020 година, а няколко месеца по-късно, през ноември, аз бях душевен подготвена да се срещна с инвитро експерта, с цел да обсъдим самата процедура и единствената опция да родя нашето дете. Знаех, че пътешествието, на което се насочвам, няма да е елементарно. Че бременността ми няма да върне Чъмпи, нито пък ще облекчи тъгата ми.
Фаталната заран В една юлска заран на 2020 година красавецът се разсънва, целува сантименталната си половинка – топмодела Ел Влъг, която промълвява в дрямка: „ Пази се от акулите долу “, и затваря входната врата с думите, че когато се върне, желае да вършат нещо дружно. Алекс и Ел са като елементи на едно цяло – влюбени, отдадени напълно един на различен и на концепцията да прибавят трети член към фамилията си. Всъщност четвърти, тъй като осиновеното куче с поетично име Руми е с сан на част от фамилията им. Въпреки че не са публично брачен партньор и брачна половинка, нещо, за което русокоската с божествена фигура мечтае от мига на запознанството им – когато двамата се оказват кумове на другарска женитба, Алекс и Ел са любовна двойка, орисана от боговете с хубост и популярност в родната им Австралия.Като един от най-хубавите сноубордисти, той развява австралийския байрак на Олимпийските игри в Сочи през 2014 година и има стотици хиляди почитатели в обществените мрежи. Тя е прочут модел, с тяло, на което съгласно думите на Алекс и тишърт, и дънки стоят като рокля висша мода. Живеят на няколко метра от брега на океана, разхождат кучето Руми и кроят проекти за появяването на плода на любовта си. До оня драматичен 8 юли, когато плажът на Голд Коуст се трансформира в фон на драма. Алекс се гмурка с харпун, с цел да лови риба. Не преценя обаче запаса си от въздух, нагълтва вода. Малко по-късно безжизненото му тяло е намерено сред скалите от инцидентен минувач, който подава сигнал на близкия полицейски пост.
Не може да бъде Вестта за натрупа на гмуркача застига Ел вкъщи. „ Сред всички неща, които съм мислила, че ще върша в деня, когато животът ми се промени окончателно, подстригването на ресните на килима вкъщи несъмнено не присъстваше. Точно бях затворила вратата след съседката, която пристигна и ми изясни, че преди малко е прочела в една от групите във Facebook, където обсъждахме най-различни неща от квартала, че е открит мъж в безсъзнание на рифа към Палм Бийч. Благодарих й за информацията, затворих вратата и се върнах да довърша оформянето на ресните на килима. Мъжът, за чиято трагична гибел бяха написали в групата, се оказа моят сътрудник от осем години, 32-годишният международен първенец Алекс „ Чъмпи “ Пулин, който единствено час по-рано целунах на същата тази врата. “
Часовете, откакто разпознава тялото, към момента се наместват като призрачен пъзел в съзнанието на Ел. „ Всеки психолог ще ви каже, че при човек, който се сблъсква с нещо, разтърсващо радикално живота му, съдбовният ден се явява като холограма през идващите няколко месеца – ненадейно, необратимо и невероятно грубо като спомен. Помня като забождащо се в кожата ми острие по какъв начин се появи един служител на реда и ме попита дали сътрудникът ми има татуировка на тялото си, на което аз отговорих: „ Да, има татуирана секира на гърдите си! “, и неговите очи като че ли промълвиха в тишината и сгъстения от напрежение въздух това, което не можеше да ми каже с думи.Помня, че се пробвах да набера на мобилния си телефон родителите на Чъмпи (така го назовават единствено най-близките му другари и фамилията му), сричайки това, което трябваше да им кажа. Помня, че треперещите ми пръсти пишеха „ Чъмпи умря “ – най-странния есемес, който човек може да прати на околните си приятелки. В дните след гибелта му, както и доста постоянно в месеците по-късно имах чувството, че съм муха на стената на живота си – безмълвен очевидец на личната си тъга и в това време главен участник в нея “, спомня си Ел в своята изповед, оповестена на страниците на австралийското издание на „ Вог “. Опити отново и отново „ Чъмпи и аз опитвахме настойчиво в границите на девет месеца преди гибелта му да забременея и, като доста любовни двойки, се надявахме да забележим скоро позитивния резултат на теста за бременност, който по този начин и не се появи. След серия неуспехи се бяхме замислили съществено за консултация с инвитро експерт, бяхме си създали даже нужните медицински проучвания. Няколко часа след гибелта на Чъмпи непосредствен другар ми подмятна концепцията, че в щата Куинсланд е позволено извличането на сперма от тялото на умрял човек. Заедно с родителите му в лудешките 48 часа след гибелта му въпросът, който си задавахме, не беше „ дали е допустимо “, а „ по какъв начин да го създадем “.Според законите на австралийския щат процедурата е допустима и позволена в границите на 36 часа след постановяването на гибелта (медицината е безапелационна, че сперматозоидите оцеляват няколко дни след физическия завършек на мъжа) – скъпо време, което се изпарява в тичането и обезпечаването на многото документи: позволение от родителите на Чъмпи, утвърждение от правосъдния доктор, както и публично позволение и присъединяване в извличането на семенния материал на екип от лекари от клиниката за инвитро. От дистанцията на времето в този момент мога да схвана в елементи и да оценя чудесата от смелост, които роднините ни, околните ни другари и лекарският екип направиха, с цел да ми дават опция да сбъдна най-голямата ни обща фантазия с Чъмпи – да имаме семейство.Съдбата, която ми беше лишила най-важния за мен човек на света, моята обич, бе показала съчувствие и жал към мен в избора да вземе живота му в работен ден. Ако това беше станало през уикенда, никое от чудесата, които се случиха в границите на няколко часа, не би било допустимо. Бях дребна дрънкулка сред заровете, с които боговете като че ли разиграваха живота ми, и макар нещастието, загубата и болката, която не мога да опиша, тъй като няма думи за това, ми беше даден късмет – шансът да отворим врата за плода на нашата обич. “
Начало като в приказка А любовта на Ел и Алекс е като сантиментална приказка. Добри другари са от десетилетие – време, в което Ел следи освен спортните му триумфи по целия свят, само че и сантименталните му половинки. Една от тях е Алекс Жекова, която даже довежда австралиеца в Банско за ски съревнование. След раздялата с българската сноубордистка Алекс се впуска в новото си занимание – гмуркането. Подводният свят го притегля неудържимо и е напът поради него да пропусне празненството за рождения ден на своя близка другарка. Все отново навлича късите си хавайски панталони и се насочва към празненството. Там погледът му се стопира на Ел, наподобяваща на нимфа, излязла на морския бряг – със свободно пуснати руси коси, секси къса рокля и въодушевление за танци. Момичето, което познава от години, изпъква в тълпата от другари. Тогава като че ли я преоткрива за себе си като жена, като своята жена. „ Поканих я на танц, а на идващия ден тя към този момент живееше вкъщи. Открих сродната си душа! Жената, с която желая да остарея! “, хвали се пред приятелите си Алекс. Уви, фантазията му за дълъг и благополучен живот умира дружно с него, само че дълбоките му кадифени очи и магнетичната усмивка живеят в дребната му щерка Мини Алекс, родена на 25 октомври 2021 година, 15 месеца след смърт- та му.
Трудното решение „ Едно от нещата, които изучавам през последните години, е, че постоянно най-трудните решения, които вземаме, са тези, които са най-важни за нас. Чъмпи напусна този свят на 8 юли 2020 година, а няколко месеца по-късно, през ноември, аз бях душевен подготвена да се срещна с инвитро експерта, с цел да обсъдим самата процедура и единствената опция да родя нашето дете. Знаех, че пътешествието, на което се насочвам, няма да е елементарно. Че бременността ми няма да върне Чъмпи, нито пък ще облекчи тъгата ми.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ