Съдбата на Монумента 1300 години България беше окончателно решена -

Съдбата на Монумента " 1300 години България " беше дефинитивно решена - демонтирането му стартира тази седмица.

Никога не съм харесвал паметника. Живея покрай него и помня времената, когато стартира построяването му. Социализмът към момента внушаваше непоклатимост, само че зад ъгъла надничаше сянката на рецесията. Късният Живков беше разтревожен и нерешителен. Идеологическият щит се пропукваше. В стопанската система се настаняваха авантюризмът и хаосът. Във въздуха се носеха ветровете на смяната. Време беше да се търси избавление в национализма.

На хоризонта изгря звездата на " алената принцеса " Людмила Живкова

С нея пристигна концепцията за мегаломанските празнувания на 1300-годишнината от основаването на българската страна. С нея пристигнаха и опитите за търсене на някаква неуместна симбиоза сред националната концепция, комунистическата изразителност и езотеричните учения на Изтока. Големите градежи от това време - Народният замък на културата, Монументът " Знаме на мира ", Паметникът " 1300 години България ", Чинията на Бузлуджа, в по-голяма или по-малка степен носят във философията и естетиката си белезите на това време. Те му принадлежат, а то е живяно, без значение от оценката на идващите генерации. Те припомнят какво е било, положително или неприятно. Все още има хора, които ги харесват - като достижение на социалистическата статуя и архитектура, като част от културата на града.

И по тази причина - мисля, паметниците би трябвало да бъдат съхранявани. Те концентрират в облик големи осведомителни масиви, които е невероятно да бъдат разбрани от елементарен човек или група хора по пътя на всекидневната логичност. Разрушаването им унищожава в груповата памет на нацията тъканта на историческото време.

Като общество имаме голям проблем точно с паметта

Дали заради незрялост, или като част от нашата народопсихология, не сме в положение да дадем обща и градивна оценка на предишното, която да помогне да го съхраним в груповата памет и да вървим напред. Особено в случай че това съставлява превъзмогване и осмисляне на контузиите и грешките, които сме претърпели като нация.

Когато страната демонтира монумента " 1300 години България ", който преди този момент остави безконтролно да се унищожи, с какво тя ще се разграничава от Киро Японеца, който постъпи по същия метод с Двойната къща, знак на едно друго, може би по-добро, време. За да се трансфорат и двата паметника в скръбен знак на безкрайния Преход на безвремието и развалата.

Дори и разрушени, паметниците не изчезват

Преди да вдигне във въздуха постройката на Мавзолея на Георги Димитров, Евгений Бакърджиев напомни един от лозунгите на Френската гражданска война: " Тук ще се танцува ". Неотдавна минах от там. Никой не танцуваше сред унилото кафене и химическите тоалетни, а духът на мумията като че ли още господства над площада. Не се колебая, че разрушаването на войнишките монументи, с цел да бъде освободено място за Монумента " 1300 години България ", беше закононарушение против паметта.

Но едно закононарушение не се оправя с реваншизъм

При положително архитектурно и скулптурно решение, с подобаващ текстов и образен акомпанимент, двата паметника могат да се впишат дружно в тъканта на града, по този начин както времената на войните, срещани с очакване и приключили с провал, и на социализма, красива химера с противен край, обитават дружно в българската история. Добра или неприятна, ние би трябвало да я приемем такава, каквато е била, тъй като народ, който живее без общо минало, живее и без общо бъдеще.

Всичко, което би трябвало да знаете за:Градска среда (1548)