Съдбата на дъщерите на Пушкин. За живота на Александър Сергеевич

Съдбата на дъщерите на Пушкин

Съдбата на дъщерите на Пушкин . За живота на Александър Сергеевич Пушкин и брачната половинка му Наталия Гончарова са написани доста книги, снимани са доста филми, само че техният съюз продължава да вълнува мозъците на феновете на съветската литература. Както знаете, вдовицата на Александър Сергеевич става брачна половинка на генерал-майор Лански, който приема и отглежда децата на Пушкин като свои.

В тази публикация ще Ви срещнем със ориста на дъщерите на Александър Сергеевич – Мария и Наталия.

„ Маша, Маша, Маша…. “. Така в писмата до брачната половинка си поетът назовава обичаната си щерка. Машенка в действителност е родена като копие на татко си, което става все по-изразено с възрастта. Момичето израства доста болнаво, само че все пак е преносимо и много палаво. По-малките й братя постоянно страдали от нейния избухлив манталитет.
Тя не играела с кукли – повече обичала момчешките игри . Майка й е била центърът на Вселената за нея. Маша я обожавала и се опитвала да имитира Наталия Николаевна във всичко. От напълно дребна Мария обичала конете и конната езда, тъй че резервира гордата си поза до края на живота си. Момичето получава чудесно обучение. Освен това свири виртуозно на пиано, отличава се в шаха, рисува, учи непознати езици и ръкоделие.

Маша се отличава с фина прелест, изящни обноски и искрящо духовитост . На двадесетгодишна възраст почнала да излиза постоянно и скоро била назначена за придворна в императорския двор.
Мария, сияеща по салони и балове със своята осведоменост, неизмеримо мислене и екзотична хубост, била обект на предпочитание за доста „ почтени съпрузи “, само че се омъжва относително късно. Може би това се дължи на нейната грамотност.

В къщата на Лански постоянно имало доста хора – писатели, поети, артисти и военни. За първи път срещата на Мария Пушкина и известния коневъд Леонид Хартунг се състояла в къщата на втория татко на момичето. Маша незабавно привлякла вниманието на Хартунг, мъж с дълбоки, красиви, само че тъжни очи – той бил нещо сходно на нея. Наталия Николаевна не се намесила в техния съюз и скоро младежите се оженили и отпътували покрай Тула, в имението на Леонид Николаевич.
Мария била безумно щастлива в съюза – това бил заслужен и почитан брак. Семейното й гнездо се трансформира в гостолюбив и великодушен дом, който постоянно е хазаин на чаени празненства и музикални вечери. Тук Мария Александровна се среща с Лев Толстой. След дълги диалози за литература и изкуство, те станали положителни другари, а по-късно Толстой пресъздава чертите на Мария в чертите на Анна Каренина. Безоблачният фамилен живот не бил съдбоносен да продължи дълго.

В семейство Хартунг се случила покруса: през 1877 година брачният партньор на Мария е незаслужено упрекнат в машинация и изправен пред съд. Било явно, че името му е оплетено в интриги. Леонид Николаевич, чувствителен човек, се самоубива . След гибелта на брачна половинка си Мария Александровна остава без стотинка. Отначало тя живее с полусестрите Лански, а по-късно, когато по-големият й брат Александър овдовява, тя се реалокира при него и замества майката на 11-те му деца.
До дълбока напреднала възраст тя била доста отзивчива и дейна. Винаги се интересувала и тревожела за всички събития, свързани с името на татко й . Мария Александровна става почетен ръководител на Московската социална библиотека на Пушкин, участва на всички литературни вечери, отдадени на великия стихотворец. През последните години от живота си, облечена в черно, Пушкина-Хартунг дълго стояла покрай гранитния монумент, като си спомняла топлината на ръцете на татко си и нежните му думи: “Маша, моя Маша … ”. На 7 март 1919 година Мария Александровна умира безшумно и добродушно.

„ Таша Дявола “ – по този начин в фамилията наричали Наташа Пушкина – най-малката щерка на Александър Сергеевич. Плачливо и своенравно бебе, тя била обгрижвана от няколко бавачки. Познавала единствено майчината любов и не си спомняла татко си, защото е била единствено на осем месеца, когато той умрял.

Момичето получило чудесно обучение и владеела чудесно френски и немски език. На 16-годишна възраст Таша е показана пред обществото и стартира да излиза по света. И тогава се случва първата покруса в живота й. И ще има доста от тях в нейната орис …

Наталия се влюбва в младия граф Орлов, наследник на началника на императорската канцелария и началника на кралската жандармерия Алексей Фьодорович Орлов. Връзката на младите била мощна и взаимна, само че всемогъщият татко на Николай застава на пътя на любовта им, изпращайки сина си в чужбина. Откровеността и чарът на момичето не изиграват никаква роля: нужна била благородна младоженка с “чисто ” потекло.
Гордото момиче, с присъщата си поривност, в възмездие на целия свят, а може би с цел да отшуми болката, приема още първото й отправено предложение за брак. Щастливецът се оказва Михаил Дубелт. По подигравка на ориста татко му е служил като военачалник в жандармерийския корпус, командван от Орлов. Майката на Наталия била изрично срещу избора на Таша: Михаил бил прочут като разсипник, комарджия и грубиян. Мнението и несъгласието на майката и втория татко не помогнали и скоро упоритата жена усетила цялата мъка на грешката си.
Семейното благополучие не се получило още от първите дни на брака. Михаил предпочитал картите пред жена си. В семейство Дюбелт имало непрекъснати разправии. Михаил ревнувал, а Наталия постоянно страдала несправедливо от нападките му. Тя не серпантина да се надява, че главата на фамилията ще порасне и ще пристигна на себе си, само че даже раждането на три деца не трансформирали навиците на Михаил. Бракът се разпаднал, а неукротимият Дюбелт преследвал някогашната си жена из цяла Европа.
Изтощена от страдалчество, Наташа Александровна въпреки всичко намира своето благополучие. В Германия тя среща принца и същински благородник – Николас Вилхелм от Насау. Той скоро става неин брачен партньор, а Наташа получава купата графиня Меренберг. Това бил един извънредно сполучлив брак. Не били спънка нито общественото неравноправие, нито трите деца, нито някогашният брачен партньор. Наташа обичала и била обожавана от брачна половинка си и неговите родственици.

Но ориста от време на време хвърля тръни по звездния път .

Наталия Александровна се озовала в центъра на величествен скандал, чиято причина били персоналните известия и писма на татко й.
Наташа взема решение да ги разгласява, с цел да отвори мислите и стила на поета за феновете на неговия гений.
Графинята моли приятеля си Иван Сергеевич Тургенев да помогне в това и той незабавно се заел с работата, смятайки това за въпрос на чест. Но обществото считало тази стъпка за интервенция в персоналния живот на Пушкин и синовете му даже са желали да провокират Тургенев на двубой.

Съпругът на Наташа се притекъл на помощ – той бързо и внимателно успокоил пристрастеностите, свързани с публикуването на писмата и абсурдът бързо утихнал. И, както се споделя, Николай и Наталия живели дълго време в естетика и честност.