Съботната вечер донесе завръщане на онзи, предишния Байерн (Мюнхен) с

Съботната вечер донесе завръщане на оня, предходния Байерн (Мюнхен) с безапелационната победа с 1:3 на посетители на Борусия (Дортмунд) в немската Класика, а с това и необятен набор от мнения от страна на ръководители, треньори и играчи на баварския хегемон в Бундеслигата.

Старши треньорът Юп Хайнкес подвигна метафорично показалец с предизвестие, че отборът му е трябвало „ да задържи топката долу” – немски футболен идиом за оставане крепко стъпил на земята. „ Все още не играем по шампионски”, сподели 72-годишният ментор, отбелязвайки това, че Байерн е позволил пред вратата си цели три чисти голови положения, колкото и добре да е играл.

Вратарят Свен Улрайх, който направи несъмнено най-хубавия си мач, откогато замести тежко контузения титуляр Мануел Нойер, разбираемо се концентрира върху своето лично показване: „ Щастлив съм, че можах да оказа помощ на тима през днешния ден.”



Няколко метра по-встрани навътре в стадион „ Сигнал Идуна Парк” съзнанието на Матс Хумелс към този момент се бе насочило към постигането на шеста поредна купа. „ Нямам нищо срещу нещата още веднъж да станат скучни на върха на класирането – пошегува се някогашният защитник на „ жълто-черните”. – Не съм сигурен обаче, че нещата ще стоят тъкмо по този начин.”

А най-точните думи бяха и най-лаконичните. Дойдоха от устата на Роберт Левандовски: „ Днес играхме в действителност добър футбол.”

„ Наистина добър футбол.” Кога за последно тези три думи бяха изговорени да дефинират показване на Байерн? Със сигурност не и този сезон и може би един път или дваж в предходния, когато „ червените” биха Република България (Лайпциг) с 3:0 тъкмо преди Рождество Христово.





На домашната сцена те се уповаваха в обичайното си умеене да печелят мачове по кой да е метод – с нрав или самостоятелна класа, вместо с в действителност безапелационно показване. На континенталната тази формула разумно се провали. Съживяващото посещение във Вестфалия обаче сподели най-ясния знак, че Байерн може още веднъж да издигне играта си на напълно ново равнище – равнище, което за последно бе забелязано, когато Джосеп Гуардиола бе в близост.

Баварците мислеха бързо във владението си на топката и създаваха числени прерогативи към нея с непрекъснато придвижване, експанзия в единоборствата и резултатност в наказателното поле. С други думи, признаците на качествения тим. „ Европейска международна класа”, написа Йошуа Кимих в своя профил в Инстаграм, частично на смешка.



Дортмунд, по свои лични самопризнания, не заслужаваше сходна подредба. „ Днес не бяхме топ тим – изрази страдание старши треньорът Петер Бош. – Байерн бе явно по-добрият отбор, изключително през първото полувреме. Ние единствено тичахме след топката и постоянно стигахме прекомерно късно до мястото. През второто полувреме се доближихме и показахме, че можем да играем. Тогава към този момент видяхме същински мач.”

Късният напън обаче пристигна единствено като едва успокоение. Ужасяващ поход от седем мача със единствено една победа във всички надпревари, и то против третодивизионния Магдебург (5:0), сложи „ жълто-черните” на ръба от елиминиране от Шампионската лига и трансформира преднината им от пет точки над огромния им южняшки противник в Бундеслигата в закъснение от шест точки и срив до 3-то място в таблицата с класирането.



Бош пипна тактическата си система и обезпечи малко повече защита за защитата, но продължава да основава безпорядък несигурността в сърцето, където Йомер Топрак и Сократис Папастатопулос просто не са от изискваната класа. Дортмунд позволи цели 12 гола в последните си четири мача в Бундеслигата. Подобна пропускливост и небрежност откъм гърба не са били виждани от края на злополучния интервал на Берт ван Марвейк в сезон 2005/06.

Докато Бош не подреди къщичката си в предпазен проект, други тимове ще продължат да се усещат окуражени да играят без боязън против „ жълто-черните” и да вземат положителни резултати. Дори и впечатляващата офанзивна линия на Борусия наподобява към този момент душевен повредена като самочувствие и убеденост поради пилешката отбрана. Единственото позитивно нещо от съботната потискаща вечер е това, че размерът на предизвикването се видя мъчително тъкмо и ясно. Клуб, последователи, тим и треньор би трябвало да се съберат в един пестник доста повече в сравнение с са в този момент, с цел да обезпечат, като безспорен най-малко, класиране за идващото издание на Шампионската лига.



Байерн от своя страна усеща, че неговата форма може и още да се усъвършенства. Постепенният прогрес под управлението на опитния лидер Хайнкес пристигна, което е удивително, в отсъствието на фундаментални фигури за тима като Нойер, Томас Мюлер и Франк Рибери. Освен тях, в събота не игра и Жером Боатенг.

„ Естествено, ще ставаме по-добри и по-силни”, оракулски предсказа Хайнкес.

Самодоволната заспалост от времето на Карло Анчелоти бе разтърсена и на нейно място се завърна обичайният, хладнокръвен, безконечен порив към идеалното. Байерн може и да не е това голямо алено страшилище, което ужасяваше противници наоколо и далеко, но, в случай че съдим по видяното в събота вечер, евентуално е на път да върне страховитото си лице. Може би даже напълно скоро.
Рафаел Хьонигщайн, ESPN Бундеслига 11 кръг, събота 4 ноември Борусия (Дортмунд) 1:3краен резулат Байерн (Мюнхен)