Очертанията на войната: Как украинците извадиха очите и ушите на руското въздушно разузнаване?
Събития, забележими и невидими
Вероятно ще се съгласите с мен, че светът, който ни обкръжава, се състои от забележима и невидима част. Видимата съставна е всичко това, което доближава при нас посредством медиите, т.е. всичко което малките екрани, уеб страниците, вестниците, радиостанциите и така нататък сметнат за належащо да ни предложат. Обикновено това е най-шумното, най-сензационното, и в последна сметка - най-продаваемото. Затаили мирис в следенето на следващото " необикновено " и " сензационно " събитие, ние постоянно пропущаме да видим какво се случва зад кадър, подценяваме дребните, незначителните на пръв взор късчета от гигантския пъзел и не сме в положение да проследим от време на време много оплетената и труднопроследима нишка, която в действителност предопределя " случването " на това или това в действителност грандиозно събитие.
Така бе и тази седмица. Още от понеделник, когато рамбовците от антипутинската въоръжена опозиция нахлуха внезапно в Белгородска област и провокираха ужас и суматоха освен там, всички започнаха да приказват, да разясняват и да разискват единствено това. Ако би трябвало да бъда почтен, за мен въпросният рейд бе най-незначителното и незаслужаващото внимание от събитие всичко, което се случи фронта през миналите дни. Даже нямам предпочитание да приказвам за него. Но заради повелята на конюнктурата (и неписаните закони на медийния бизнес) стартирам точно с него. От друга страна, няма по какъв начин да подмина редица „ дребнички “, само че действително извънредно значими съгласно мен " събитийца ", за които след това ще се окаже, че са изиграли значима роля за хода на войната. Такива бяха и свалянето на още един съветски изтребител Су-35, и сполучливата украинска офанзива против разследващият транспортен съд " Иван Хурс ", и решението на западните сътрудници на Киев да предадат на Украйна многоцелеви изтребители F-16, и продължаващите дребни, само че сполучливи офанзиви на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в региона на Бахмут и последователно разширяващата се акция против съветската логистика в Донбас. Особено внимание заслужава новият метод в осведомителната война вследствие на който безапелационните спечелили за момента са двама – Украйна и Пригожин. Но за всичко това – по-долу.
Белгородска Народна Република
В понеделник сутринта, след къса, само че неочаквана артилерийска подготовка, диверсионен отряд на антипутински съветски националисти внезапно пресече формалната руско-украинска граница югозападно от Белгород, завладя гладко до четири селца и за нула време доближи градчето Грайворон, на към 10 км от контролно-пропускателния пункт. Дръзката акция бе осъществена от две въоръжени групировки, Легион " Свобода за Русия " и Руския Доброволчески Корпус, и в началото бе осъществена от няколко десетки бойци придвижващи се на до 10 бронирани машини, към които след това се причислиха евентуално още няколкостотин, което действително би трябвало да съставлява и цялата бройка на въпросните две обединения. Последваха два дни, през които имаше доста звук, доста заявки, заявления и официални съобщения, доста клипове с " доказателства ", доста суматоха (най-вече в Белгород), доста въпроси (предимно в съветското общество) и прекомерно малко пукотевица, която би трябвало да бъде неразделна част от сходна акция.
По рано през годината, когато имаше сходна акция (но в по-малки мащаби) в приграничната Брянска област аз към този момент споделих мнението си за така наречен съветска въоръжена съпротива и не виждам аргументи да го трансформирам за момента. За мен това са хора с огромни упоритости за власт, само че без действително покритие, които от време на време излизат на челно място в новините, тъй като са дейни участници във въоръжен спор по време на действителна война. (Друг е въпросът до каква степен те самите постоянно вземат участие в някакви бойни дейности.) Идеологическата им платформа е неразбираема, само че явно граничи с класическия фашизъм и шовинизъм, както и концепциите за предимство на бялата раса. Украинците ги употребяват доста хитро, тъй като от една страна извършват задания, с които те самите не биха желали да си цапат ръцете, а въпреки това постоянно могат да се разграничат от тях. Така беше и този път – хем си личеше че " борците за независимост " са напълно екипирани от ЗСУ, хем от Киев обявиха, че набегът си е някаква " съветска вътрешна работа ", към която те нямат никакво отношение. Очевидно е, че за украинското управление те са " потребните " идиоти, които ще престанат да бъдат такива, сега, в който към този момент няма да има потребност от тях.
Реакцията на съветските публични управляващи на дръзкия рейд може да се дефинира най-много като " трескаво безучастие ". Първо бяха изпаднали в явен ступор и през целия понеделник бяха като странични наблюдаващи. После изпратиха някакви бойни елементи, които ужким унищожиха до крайник диверсантите. При това " изтреблението " беше " документирано " посредством много съмнителни откъм своята меродавност видео " доказателства ". И най-после представителят на съветското МО военачалник Конашенков, който мнозина от дълго време възприемат само и единствено като щатния смешник на Путин и Шойгу, съобщи с присъщия си церемониален тембър, че проникналата през държавната граница украинска ДРГ (диверсионно-разузнавателна група) е отчасти унищожена на съветска територия (70 души убити), а тези, които въпреки всичко съумели да се измъкнат, били разгромени към този момент на украинска земя.
В съветското общество обаче настроенията се колебаеха сред " Как изобщо е допустимо такова нещо да се случи? " до " Какво ми пука за някакъв си Белгород ". Особено обезпокоително реагираха жителите на самия Белгород. Едни незабавно се натовариха на персоналните си коли и се юрнаха да бягат накъдето им видят очите, вследствие на което се образуваха многокилометрови опашки на пътищата, водещи отвън града. Други пък, откакто на места се чуха гърмежи (дронове нападнаха някои здания с административно-военно значение) се юрнаха стремително към бомбоубежищата. Последните се оказаха или крепко залостени, или по този начин ухаеха на миризми от натурален генезис, че в тях просто не можеше да се остане по-продължително време.
Моментално целият яд се насочи само и единствено към губернатора на Белгородска област Вячеслав Гладков. Работата е там, че към Нова година, той бе декларирал, че са изхарчени към 10 милиарда рубли национални пари (приблизително 125 милиона долара) за укрепването на граничната полоса и към този момент никой не можел да проникне през нея. Репортажите по формалните медии с горделивост посочваха по какъв начин се изкопават многокилометрови противотанкови изкопи, по какъв начин се слагат бетонни пирамидки, известни като " драконови зъби ", чиято цел е да предотврати прекосяването на тежки бронирани машини и така нататък Въобще, линията " Мажино " ряпа да яде. Едно от първите неща, обаче, които антипутинските " диверсанти " направиха в понеделник сутринта бе да снимат на видео по какъв начин безпроблемно заобикалят " драконовите зъби “ и се устремяват на висока скорост към следващото обитаемо място. Когато Гладков въпреки всичко бе притиснат с въпроси от изнервени жители за какво шумно обявената като непристъпна позиция се е оказала безполезна, той само смотолеви нещо от рода, че и той имал доста въпроси, само че те били адресирани към Министерството на защитата в Москва. Оттук насетне у мнозина трезвомислещи руснаци се зародиха подозрения, че може би става въпрос за следващия случай, прочут в тамошните земи като „ пилить бюджетные деньги “, т.е. когато някой се прави, че харчи държавни пари за нещо, а в действителност си поставя забележителна част от тях в джоба. Защото 10 милиарда са задоволителни да се въоръжи до зъби дребна войска. И вместо единствено с драконови зъби, при положително предпочитание в Белгород, за толкоз пари биха се сдобили с същински змей.
След като се върнаха на украинска земя, юначагите от легиона и РДК не пропуснаха да се подиграят на Конашенков, Шойгу, Путин и цялата съветска пропагандна машина.
На някаква гола поляна, пред десетки локални и задгранични публицисти, те дадоха конференция, на която за следващ път обявиха задачите си ( " събаряне на режима " и " пробуждане на народа " ) и оповестиха, че акцията е имала извънреден триумф. Освен това оповестиха и действителните си загуби – двама убити и десетина ранени – и дори демонстрираха няколко трофейни съветски бойни автомобила, които бяха докарали със себе си.
Истинските печеливши от цялата тази дандания несъмнено са украинците. Първо, те съвсем незабавно съумяха да отклонят вниманието от предопределената, само че въпреки всичко мъчителна загуба на Бахмут (градът действително бе зарязан предходната събота). Второ, принудиха руснаците да изтеглят войски от фронта (поне един мотострелкови полк) и да ги изпратят в регион, който те по принцип не възнамеряваха интензивно да отбраняват. Освен това демонстрираха на целия свят, че действително всички съветски бойни елементи сега са ситуирани само и единствено наоколо до бойното поле, т.е. в югоизточна Украйна. Защото, да вземем за пример, в случай че двете размирен групировки си бяха сложили за цел да напреднат по-навътре и да доближат Белгород, те най-вероятно щяха да го осъществят.
Най-шокиращото от всичко, несъмнено, е образно изразената незаинтересованост от съветското общество . Като изключим прослойката на Z-фанатиците, на всички останали май им е безусловно все тая дали ЗСУ ще нахлуят в Белгород, Япония ще си върне Курилските острови, а Финландия - Карелия. Но по този начин се случва с народонаселението на страните, ръководени от тоталитарно-авторитарни режими. Постепенно му пречупват волята и свободната мисъл, а като защитна реакция то се затваря в себе си. Толкоз за прокламираната от Путин нова версия на Великата отечествена война.
Това, което стана зад кадър
Едно от събитията, което не беше регистрирано с нужното внимание от медиите, само че огромен капацитет за коренни промени е свалянето на следващия съвременен съветски изтребител Су-35 в региона на Крим. Казвам следващия, тъй като, в случай че си спомняте, през предходната седмица над Брянска област, безусловно за минути, бяха свалени четири съветски летателни апарата, в това число и един Су-35. И в случай че тогава това можеше да се смята за щастлива случайност, то унищожаването на втори съвременен изтребител в границите на към седмица на разстояние от над 100 км от фронтовата линия към този момент приказва за нова действителност. Или това значи, че ЗСУ сигурно разполагат с противовъздушни системи с по-голям обхват , като и в двата случая най-вероятно са употребявани американските „ Пейтриът “, същите тези, които Путин щеше да „ троши като орехи “. На езика на военните, пък, това се пояснява като явен знак, че съветската авиация към този момент не е в сигурност даже на 100 и дори повече километра във вътрешността в своя територия или другояче казано – че ставаме очевидци на постепеннен развой на изтласкване на бойните самолети на Путин от бойното поле .
В категорията „ подценени вести “ сигурно попада и сполучливата украинска офанзива против съветския боен транспортен съд „ Иван Хурс “ . Тя бе осъществена с морски дронове в ранните часове на 24 май сряда, почти на 140 км североизточно от Босфора. Най-простички сметки демонстрират, че отдалечено управляемите и натъпкани с много експлозиви дребни съдове на ЗСУ са преодолели най-малко 400 км преди да доближат задачата. Два от тях бяха унищожени от интензивния съветски заграден огън, само че третия извади повече шанс и се вряза в задницата на вражеския кораб. В последна сметка „ Иван Хурс “ оцеля и не отдиде на дъното да прави компания на крайцера „ Москва “, само че ще бъде отвън строя сред шест месеца и една година. Някой от вас ще каже „ Чудо огромно! Украиците се хвалят че блъснали някакъв си транспортен съд, а той дори не е потопен. “ „ Иван Хурс “ обаче не е просто „ някакъв си транспортен съд “ а съвременна плаваща разследваща централа спусната на вода преди има-няма пет години. При това е създадена особено за радиоелектронна битка и следене на американските системи за противоракетна защита. Сега, допускам, разбирате по какъв начин тази „ незначителна вест “ се свързва с миналата такава – украинците извадиха от строя „ очите и ушите “ на съветското въздушно разузнаване, и то в миг когато последното обезверено се мъчи да открие по какъв начин по този начин самолетите им все по-често ги смъкват, а ракетите им експлодират преди да доближат задачата.
И с цел да завърша раздела с „ незначителните вести “ както прилича, не мога да не подмина още една информация обвързвана с следващата среща на страните от анти-путинската коалиция в немската база Рамщайн. В четвъртък там беше публично решено нещо, за което се говореше много от дълго време – Киев ще получи съвременни изтребители F-16 . Очаква се в идващите няколко месеца самолетният парк на ЗСУ да се усили с към 50 от тези най-модерни изтребители. Това, от своя страна, би трябвало да докара до обилни промени в съотношението на силите във въздуха в интерес на украинците в недалечното бъдеще. И когато това се случи, вие надали ще си спомняте по какъв начин от Киев са почнали да свялят съветски самолети надълбоко във вражеския гръб, да не приказваме за дръзката офанзива против „ Иван Хурс “, макар че и двете ще имат директно отношение към смяната на обстановката в небето. Но най-вероятно отвреме на време в публичното схващане ще продължи да изплува дръзкият рейд на съветските националисти в Белгородска област, който действително не оказа никакво вличние върху бойните дейности, само че пък се оказа много „ продаваем “ в медийно отношение. Просто такива са действителностите на света в който живеем.
Кратка ода за пропагандата
Въпросът по какъв начин да се противодейства на пълзящата като отровен облак съветска агитация не е от през вчерашния ден. От години с него се занимават държавни и интернационалните структури в Съединени американски щати, Европейски Съюз и евентуално във всички страни по света, които ние сме привикнали да назоваваме демократични. Опитано бе какво ли не, само че борбата в осведомителното пространство се оказа извънредно свирепа и за момента продължава да се води с изменчив триумф. Като че ли само в Украйна откриха някаква противоотрова и даже единствено за това си заслужава да подложим на разбор техния опит.
Първото, което се набива на очи е разликата в целевата публика. Докато съветската пропагандна машина постоянно е залагала на т.нар твърдо ядро, т.е. всички тези които считат, че Путин е избавител и че така наречен съветски свят би трябвало да се уголемява с цената на всичко, то украинците още от първия ден на войната взеха решение да се борят за колебаещите се. Забелязва се и разлика в боравенето с пропагандния " материал " – руснаците обичайно не се тормозят да прибягват до най-долни операции и фалшификации, а украинците им противодействат единствено по два метода, които постоянно работят безотказно – истината или мълчанието . Т.е. те се стремят при всички случай да споделят истината и в никакъв случай да не лъжат, а когато това е нецелесъобразно или невероятно – то просто млъкват, т.е. заобикалят коментар. През последните дни, обаче, контрапропагандният боеприпас на формален Киев се усили с още една " хватка " – изчакването . С други думи, когато московците разпространят някой от следващите си грандиозни фейкове, украинците не реагират незабавно, ами изчакват примерно към ден съветската неистина да набере скорост и да шокира всички със своята глупост и едвам по-късно й опълчват стабилен контрааргумент.
Така беше, да вземем за пример, предходната седмица, когато РИА „ Новости “ тръбеше по целия свят по какъв начин неуловимите „ Кинжали “ са унищожили противоракетния комплекс „ Пейтриът “. Украинците дадоха известно време на обикновено мислещите хора да осъзнаят, че няма по какъв начин да бъде унищожено нещо, което е ситуирано на повърхност от много километри и едвам по-късно потвърдиха, че " Пейтриът " си е здрав и непокътнат.
Така бе и при започване на тази седмица когато военачалник Конашенков индиферентно обясняваше по какъв начин „ диверсантите “ дръзнали да обхванат в Белгородска били изтребени до крайник, а след това те дадоха конференция гордо позирайки пред трофеите, които бяха съумели да докарат със себе си.
Такъв бе и казусът с " Иван Хурс ". Още в сряда съветското МО популяризира фрагменти по какъв начин от кораба унищошават с прецизни изстрели идващ се противников морски дрон и гордо заявиха, че неприятелската офанзива била отблъсната. Украинците изчакаха 24 часа след което пуснаха свое видео, на което се вижда по какъв начин различен дрон стремглаво наближава набелязания транспортен съд. След това фрагментите снимани от камерата му ненадейно стопират, ясно за какво.
А какво да кажем за военачалник Залужни, главнокомандващия на ЗСУ? Него пропагандаторите на Москва напряко го унищожиха. Бил тежко ранен, на смъртен одър бил, не бил повече в положение да извършва служебните си отговорности, но май даже нещо бил починал. Даже не се посвениха да покажат някакъв мъртвец от региона на Бахмут, нищо, че на униформата навлечена на явно сивеещата плът незнайно за какво се мъдреше съветска георгиевска лентичка (онази същата, с разцветката на колорадски бръмбар). Преминати бяха всички граници на разсъдъка и на парадокса и това действително накара управлението в Киев да се направи изявление с Залужни, датирано на 25 май единствено и единствено да се потвърди, че с генерала очевидно всичко е наред.
Руската агитация от години е неуместна и аз не бих ѝ отделил толкоз доста място, в случай че не беше разгромяващият удар, който ѝ нанесе преди дни не какъв да е, а самият водач на ЧВК " Вагнер " Пригожин. Известният като „ готвача на Путин “ военнопрестъпник й удари подобен гласовит пестник, от който тя много мъчно ще се възвърне.
В следващото си бомбастично изявление Пригожин, който от доста време се намира в положение на открит спор с формален Кремъл, сподели неща, които сигурно са раздрусали съветското общество радикално. Например, че в Украйна няма нацисти, а Русия е елементарен завоевател и е искрено нежелана там. Или че ЗСУ към този момент е една от най-хубавите армии в света. Също по този начин оповести цената в човешки животи, която неговата " компания “ е платила за завладяването на Бахмут – към 20 хиляди убити и най-малко толкоз ранени.
Не е известно дали така наречен готвач е решил да се придържа към украинския метод да не се лъже на публично равнище, само че е ясно, че ставаме очевидци на нов вид правене на политика. Откровенията на Пригожин най-вероятно значат единствено едно – той се готви интензивно за времето " след Путин " и още занапред натрупа рейтинг измежду евентуалните си поддръжници . Другият мотив в битката му за власт сигурно ще бъдат вагнеровците, неговата частна войска. В това си начинание Пригожин се обрисува да има сериозна конкуренция в лицето на различен прям военнопрестъпник и неприкрит критик на статуквото, Игор Стрелков-Гиркин. Разликата сред двамата за момента е, че мрънкалото Гиркин не разполага със лична въоръжена мощ, а директните му помощници могат да се съберат на дивана в хола му.
На този декор са извънредно любопитни напъните на нашенските апологети на рашизма. От доста време насам те са се трансформирали в елементарни ретранслатори на най-абсурдните неистини, популяризирани от формален Кремъл. Мислят ли към този момент и те за епохата " след Путин “? Едва ли. Напротив, с всичките си тиради и цялостното си държание те се държат по този начин като че ли микрофюрерът ще векува. Но крахът на режима му рано или късно ще настъпи. И може би не е толкоз надалеч колкото наподобява на пръв взор.
Последвайте ни във и
Вероятно ще се съгласите с мен, че светът, който ни обкръжава, се състои от забележима и невидима част. Видимата съставна е всичко това, което доближава при нас посредством медиите, т.е. всичко което малките екрани, уеб страниците, вестниците, радиостанциите и така нататък сметнат за належащо да ни предложат. Обикновено това е най-шумното, най-сензационното, и в последна сметка - най-продаваемото. Затаили мирис в следенето на следващото " необикновено " и " сензационно " събитие, ние постоянно пропущаме да видим какво се случва зад кадър, подценяваме дребните, незначителните на пръв взор късчета от гигантския пъзел и не сме в положение да проследим от време на време много оплетената и труднопроследима нишка, която в действителност предопределя " случването " на това или това в действителност грандиозно събитие.
Така бе и тази седмица. Още от понеделник, когато рамбовците от антипутинската въоръжена опозиция нахлуха внезапно в Белгородска област и провокираха ужас и суматоха освен там, всички започнаха да приказват, да разясняват и да разискват единствено това. Ако би трябвало да бъда почтен, за мен въпросният рейд бе най-незначителното и незаслужаващото внимание от събитие всичко, което се случи фронта през миналите дни. Даже нямам предпочитание да приказвам за него. Но заради повелята на конюнктурата (и неписаните закони на медийния бизнес) стартирам точно с него. От друга страна, няма по какъв начин да подмина редица „ дребнички “, само че действително извънредно значими съгласно мен " събитийца ", за които след това ще се окаже, че са изиграли значима роля за хода на войната. Такива бяха и свалянето на още един съветски изтребител Су-35, и сполучливата украинска офанзива против разследващият транспортен съд " Иван Хурс ", и решението на западните сътрудници на Киев да предадат на Украйна многоцелеви изтребители F-16, и продължаващите дребни, само че сполучливи офанзиви на ЗСУ (украинските въоръжени сили) в региона на Бахмут и последователно разширяващата се акция против съветската логистика в Донбас. Особено внимание заслужава новият метод в осведомителната война вследствие на който безапелационните спечелили за момента са двама – Украйна и Пригожин. Но за всичко това – по-долу.
Белгородска Народна Република
В понеделник сутринта, след къса, само че неочаквана артилерийска подготовка, диверсионен отряд на антипутински съветски националисти внезапно пресече формалната руско-украинска граница югозападно от Белгород, завладя гладко до четири селца и за нула време доближи градчето Грайворон, на към 10 км от контролно-пропускателния пункт. Дръзката акция бе осъществена от две въоръжени групировки, Легион " Свобода за Русия " и Руския Доброволчески Корпус, и в началото бе осъществена от няколко десетки бойци придвижващи се на до 10 бронирани машини, към които след това се причислиха евентуално още няколкостотин, което действително би трябвало да съставлява и цялата бройка на въпросните две обединения. Последваха два дни, през които имаше доста звук, доста заявки, заявления и официални съобщения, доста клипове с " доказателства ", доста суматоха (най-вече в Белгород), доста въпроси (предимно в съветското общество) и прекомерно малко пукотевица, която би трябвало да бъде неразделна част от сходна акция.
По рано през годината, когато имаше сходна акция (но в по-малки мащаби) в приграничната Брянска област аз към този момент споделих мнението си за така наречен съветска въоръжена съпротива и не виждам аргументи да го трансформирам за момента. За мен това са хора с огромни упоритости за власт, само че без действително покритие, които от време на време излизат на челно място в новините, тъй като са дейни участници във въоръжен спор по време на действителна война. (Друг е въпросът до каква степен те самите постоянно вземат участие в някакви бойни дейности.) Идеологическата им платформа е неразбираема, само че явно граничи с класическия фашизъм и шовинизъм, както и концепциите за предимство на бялата раса. Украинците ги употребяват доста хитро, тъй като от една страна извършват задания, с които те самите не биха желали да си цапат ръцете, а въпреки това постоянно могат да се разграничат от тях. Така беше и този път – хем си личеше че " борците за независимост " са напълно екипирани от ЗСУ, хем от Киев обявиха, че набегът си е някаква " съветска вътрешна работа ", към която те нямат никакво отношение. Очевидно е, че за украинското управление те са " потребните " идиоти, които ще престанат да бъдат такива, сега, в който към този момент няма да има потребност от тях.
Реакцията на съветските публични управляващи на дръзкия рейд може да се дефинира най-много като " трескаво безучастие ". Първо бяха изпаднали в явен ступор и през целия понеделник бяха като странични наблюдаващи. После изпратиха някакви бойни елементи, които ужким унищожиха до крайник диверсантите. При това " изтреблението " беше " документирано " посредством много съмнителни откъм своята меродавност видео " доказателства ". И най-после представителят на съветското МО военачалник Конашенков, който мнозина от дълго време възприемат само и единствено като щатния смешник на Путин и Шойгу, съобщи с присъщия си церемониален тембър, че проникналата през държавната граница украинска ДРГ (диверсионно-разузнавателна група) е отчасти унищожена на съветска територия (70 души убити), а тези, които въпреки всичко съумели да се измъкнат, били разгромени към този момент на украинска земя.
В съветското общество обаче настроенията се колебаеха сред " Как изобщо е допустимо такова нещо да се случи? " до " Какво ми пука за някакъв си Белгород ". Особено обезпокоително реагираха жителите на самия Белгород. Едни незабавно се натовариха на персоналните си коли и се юрнаха да бягат накъдето им видят очите, вследствие на което се образуваха многокилометрови опашки на пътищата, водещи отвън града. Други пък, откакто на места се чуха гърмежи (дронове нападнаха някои здания с административно-военно значение) се юрнаха стремително към бомбоубежищата. Последните се оказаха или крепко залостени, или по този начин ухаеха на миризми от натурален генезис, че в тях просто не можеше да се остане по-продължително време.
Моментално целият яд се насочи само и единствено към губернатора на Белгородска област Вячеслав Гладков. Работата е там, че към Нова година, той бе декларирал, че са изхарчени към 10 милиарда рубли национални пари (приблизително 125 милиона долара) за укрепването на граничната полоса и към този момент никой не можел да проникне през нея. Репортажите по формалните медии с горделивост посочваха по какъв начин се изкопават многокилометрови противотанкови изкопи, по какъв начин се слагат бетонни пирамидки, известни като " драконови зъби ", чиято цел е да предотврати прекосяването на тежки бронирани машини и така нататък Въобще, линията " Мажино " ряпа да яде. Едно от първите неща, обаче, които антипутинските " диверсанти " направиха в понеделник сутринта бе да снимат на видео по какъв начин безпроблемно заобикалят " драконовите зъби “ и се устремяват на висока скорост към следващото обитаемо място. Когато Гладков въпреки всичко бе притиснат с въпроси от изнервени жители за какво шумно обявената като непристъпна позиция се е оказала безполезна, той само смотолеви нещо от рода, че и той имал доста въпроси, само че те били адресирани към Министерството на защитата в Москва. Оттук насетне у мнозина трезвомислещи руснаци се зародиха подозрения, че може би става въпрос за следващия случай, прочут в тамошните земи като „ пилить бюджетные деньги “, т.е. когато някой се прави, че харчи държавни пари за нещо, а в действителност си поставя забележителна част от тях в джоба. Защото 10 милиарда са задоволителни да се въоръжи до зъби дребна войска. И вместо единствено с драконови зъби, при положително предпочитание в Белгород, за толкоз пари биха се сдобили с същински змей.
След като се върнаха на украинска земя, юначагите от легиона и РДК не пропуснаха да се подиграят на Конашенков, Шойгу, Путин и цялата съветска пропагандна машина.
На някаква гола поляна, пред десетки локални и задгранични публицисти, те дадоха конференция, на която за следващ път обявиха задачите си ( " събаряне на режима " и " пробуждане на народа " ) и оповестиха, че акцията е имала извънреден триумф. Освен това оповестиха и действителните си загуби – двама убити и десетина ранени – и дори демонстрираха няколко трофейни съветски бойни автомобила, които бяха докарали със себе си.
Истинските печеливши от цялата тази дандания несъмнено са украинците. Първо, те съвсем незабавно съумяха да отклонят вниманието от предопределената, само че въпреки всичко мъчителна загуба на Бахмут (градът действително бе зарязан предходната събота). Второ, принудиха руснаците да изтеглят войски от фронта (поне един мотострелкови полк) и да ги изпратят в регион, който те по принцип не възнамеряваха интензивно да отбраняват. Освен това демонстрираха на целия свят, че действително всички съветски бойни елементи сега са ситуирани само и единствено наоколо до бойното поле, т.е. в югоизточна Украйна. Защото, да вземем за пример, в случай че двете размирен групировки си бяха сложили за цел да напреднат по-навътре и да доближат Белгород, те най-вероятно щяха да го осъществят.
Най-шокиращото от всичко, несъмнено, е образно изразената незаинтересованост от съветското общество . Като изключим прослойката на Z-фанатиците, на всички останали май им е безусловно все тая дали ЗСУ ще нахлуят в Белгород, Япония ще си върне Курилските острови, а Финландия - Карелия. Но по този начин се случва с народонаселението на страните, ръководени от тоталитарно-авторитарни режими. Постепенно му пречупват волята и свободната мисъл, а като защитна реакция то се затваря в себе си. Толкоз за прокламираната от Путин нова версия на Великата отечествена война.
Това, което стана зад кадър
Едно от събитията, което не беше регистрирано с нужното внимание от медиите, само че огромен капацитет за коренни промени е свалянето на следващия съвременен съветски изтребител Су-35 в региона на Крим. Казвам следващия, тъй като, в случай че си спомняте, през предходната седмица над Брянска област, безусловно за минути, бяха свалени четири съветски летателни апарата, в това число и един Су-35. И в случай че тогава това можеше да се смята за щастлива случайност, то унищожаването на втори съвременен изтребител в границите на към седмица на разстояние от над 100 км от фронтовата линия към този момент приказва за нова действителност. Или това значи, че ЗСУ сигурно разполагат с противовъздушни системи с по-голям обхват , като и в двата случая най-вероятно са употребявани американските „ Пейтриът “, същите тези, които Путин щеше да „ троши като орехи “. На езика на военните, пък, това се пояснява като явен знак, че съветската авиация към този момент не е в сигурност даже на 100 и дори повече километра във вътрешността в своя територия или другояче казано – че ставаме очевидци на постепеннен развой на изтласкване на бойните самолети на Путин от бойното поле .
В категорията „ подценени вести “ сигурно попада и сполучливата украинска офанзива против съветския боен транспортен съд „ Иван Хурс “ . Тя бе осъществена с морски дронове в ранните часове на 24 май сряда, почти на 140 км североизточно от Босфора. Най-простички сметки демонстрират, че отдалечено управляемите и натъпкани с много експлозиви дребни съдове на ЗСУ са преодолели най-малко 400 км преди да доближат задачата. Два от тях бяха унищожени от интензивния съветски заграден огън, само че третия извади повече шанс и се вряза в задницата на вражеския кораб. В последна сметка „ Иван Хурс “ оцеля и не отдиде на дъното да прави компания на крайцера „ Москва “, само че ще бъде отвън строя сред шест месеца и една година. Някой от вас ще каже „ Чудо огромно! Украиците се хвалят че блъснали някакъв си транспортен съд, а той дори не е потопен. “ „ Иван Хурс “ обаче не е просто „ някакъв си транспортен съд “ а съвременна плаваща разследваща централа спусната на вода преди има-няма пет години. При това е създадена особено за радиоелектронна битка и следене на американските системи за противоракетна защита. Сега, допускам, разбирате по какъв начин тази „ незначителна вест “ се свързва с миналата такава – украинците извадиха от строя „ очите и ушите “ на съветското въздушно разузнаване, и то в миг когато последното обезверено се мъчи да открие по какъв начин по този начин самолетите им все по-често ги смъкват, а ракетите им експлодират преди да доближат задачата.
И с цел да завърша раздела с „ незначителните вести “ както прилича, не мога да не подмина още една информация обвързвана с следващата среща на страните от анти-путинската коалиция в немската база Рамщайн. В четвъртък там беше публично решено нещо, за което се говореше много от дълго време – Киев ще получи съвременни изтребители F-16 . Очаква се в идващите няколко месеца самолетният парк на ЗСУ да се усили с към 50 от тези най-модерни изтребители. Това, от своя страна, би трябвало да докара до обилни промени в съотношението на силите във въздуха в интерес на украинците в недалечното бъдеще. И когато това се случи, вие надали ще си спомняте по какъв начин от Киев са почнали да свялят съветски самолети надълбоко във вражеския гръб, да не приказваме за дръзката офанзива против „ Иван Хурс “, макар че и двете ще имат директно отношение към смяната на обстановката в небето. Но най-вероятно отвреме на време в публичното схващане ще продължи да изплува дръзкият рейд на съветските националисти в Белгородска област, който действително не оказа никакво вличние върху бойните дейности, само че пък се оказа много „ продаваем “ в медийно отношение. Просто такива са действителностите на света в който живеем.
Кратка ода за пропагандата
Въпросът по какъв начин да се противодейства на пълзящата като отровен облак съветска агитация не е от през вчерашния ден. От години с него се занимават държавни и интернационалните структури в Съединени американски щати, Европейски Съюз и евентуално във всички страни по света, които ние сме привикнали да назоваваме демократични. Опитано бе какво ли не, само че борбата в осведомителното пространство се оказа извънредно свирепа и за момента продължава да се води с изменчив триумф. Като че ли само в Украйна откриха някаква противоотрова и даже единствено за това си заслужава да подложим на разбор техния опит.
Първото, което се набива на очи е разликата в целевата публика. Докато съветската пропагандна машина постоянно е залагала на т.нар твърдо ядро, т.е. всички тези които считат, че Путин е избавител и че така наречен съветски свят би трябвало да се уголемява с цената на всичко, то украинците още от първия ден на войната взеха решение да се борят за колебаещите се. Забелязва се и разлика в боравенето с пропагандния " материал " – руснаците обичайно не се тормозят да прибягват до най-долни операции и фалшификации, а украинците им противодействат единствено по два метода, които постоянно работят безотказно – истината или мълчанието . Т.е. те се стремят при всички случай да споделят истината и в никакъв случай да не лъжат, а когато това е нецелесъобразно или невероятно – то просто млъкват, т.е. заобикалят коментар. През последните дни, обаче, контрапропагандният боеприпас на формален Киев се усили с още една " хватка " – изчакването . С други думи, когато московците разпространят някой от следващите си грандиозни фейкове, украинците не реагират незабавно, ами изчакват примерно към ден съветската неистина да набере скорост и да шокира всички със своята глупост и едвам по-късно й опълчват стабилен контрааргумент.
Така беше, да вземем за пример, предходната седмица, когато РИА „ Новости “ тръбеше по целия свят по какъв начин неуловимите „ Кинжали “ са унищожили противоракетния комплекс „ Пейтриът “. Украинците дадоха известно време на обикновено мислещите хора да осъзнаят, че няма по какъв начин да бъде унищожено нещо, което е ситуирано на повърхност от много километри и едвам по-късно потвърдиха, че " Пейтриът " си е здрав и непокътнат.
Така бе и при започване на тази седмица когато военачалник Конашенков индиферентно обясняваше по какъв начин „ диверсантите “ дръзнали да обхванат в Белгородска били изтребени до крайник, а след това те дадоха конференция гордо позирайки пред трофеите, които бяха съумели да докарат със себе си.
Такъв бе и казусът с " Иван Хурс ". Още в сряда съветското МО популяризира фрагменти по какъв начин от кораба унищошават с прецизни изстрели идващ се противников морски дрон и гордо заявиха, че неприятелската офанзива била отблъсната. Украинците изчакаха 24 часа след което пуснаха свое видео, на което се вижда по какъв начин различен дрон стремглаво наближава набелязания транспортен съд. След това фрагментите снимани от камерата му ненадейно стопират, ясно за какво.
А какво да кажем за военачалник Залужни, главнокомандващия на ЗСУ? Него пропагандаторите на Москва напряко го унищожиха. Бил тежко ранен, на смъртен одър бил, не бил повече в положение да извършва служебните си отговорности, но май даже нещо бил починал. Даже не се посвениха да покажат някакъв мъртвец от региона на Бахмут, нищо, че на униформата навлечена на явно сивеещата плът незнайно за какво се мъдреше съветска георгиевска лентичка (онази същата, с разцветката на колорадски бръмбар). Преминати бяха всички граници на разсъдъка и на парадокса и това действително накара управлението в Киев да се направи изявление с Залужни, датирано на 25 май единствено и единствено да се потвърди, че с генерала очевидно всичко е наред.
Руската агитация от години е неуместна и аз не бих ѝ отделил толкоз доста място, в случай че не беше разгромяващият удар, който ѝ нанесе преди дни не какъв да е, а самият водач на ЧВК " Вагнер " Пригожин. Известният като „ готвача на Путин “ военнопрестъпник й удари подобен гласовит пестник, от който тя много мъчно ще се възвърне.
В следващото си бомбастично изявление Пригожин, който от доста време се намира в положение на открит спор с формален Кремъл, сподели неща, които сигурно са раздрусали съветското общество радикално. Например, че в Украйна няма нацисти, а Русия е елементарен завоевател и е искрено нежелана там. Или че ЗСУ към този момент е една от най-хубавите армии в света. Също по този начин оповести цената в човешки животи, която неговата " компания “ е платила за завладяването на Бахмут – към 20 хиляди убити и най-малко толкоз ранени.
Не е известно дали така наречен готвач е решил да се придържа към украинския метод да не се лъже на публично равнище, само че е ясно, че ставаме очевидци на нов вид правене на политика. Откровенията на Пригожин най-вероятно значат единствено едно – той се готви интензивно за времето " след Путин " и още занапред натрупа рейтинг измежду евентуалните си поддръжници . Другият мотив в битката му за власт сигурно ще бъдат вагнеровците, неговата частна войска. В това си начинание Пригожин се обрисува да има сериозна конкуренция в лицето на различен прям военнопрестъпник и неприкрит критик на статуквото, Игор Стрелков-Гиркин. Разликата сред двамата за момента е, че мрънкалото Гиркин не разполага със лична въоръжена мощ, а директните му помощници могат да се съберат на дивана в хола му.
На този декор са извънредно любопитни напъните на нашенските апологети на рашизма. От доста време насам те са се трансформирали в елементарни ретранслатори на най-абсурдните неистини, популяризирани от формален Кремъл. Мислят ли към този момент и те за епохата " след Путин “? Едва ли. Напротив, с всичките си тиради и цялостното си държание те се държат по този начин като че ли микрофюрерът ще векува. Но крахът на режима му рано или късно ще настъпи. И може би не е толкоз надалеч колкото наподобява на пръв взор.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ