По стъпките на Пригожин - руски опозициони сили нападат Русия
Втори фронт
Избраха Путин. Дотук нищо ново. Въпросът е по-скоро за какъв го избраха. Формално видяно – за президент, само че тази институция изисква най-малко мъничко либералност, която в модерна Русия и със свещ да я дириш няма да я откриеш. За цар или император? Монарсите нормално се раждат такива, а и от дребни ги учат на обноски и достолепие, които в полуръстовия самопровъзгласил се избавител несъмнено липсват. За деспот и татко на нацията? Такива нормално сами се издигат на власт и по-късно крепко държат юздите на страната, парадирайки при всяка опция с лидерски качества. Малкото човеченце, обаче, е всичко друго само че не и водач в класическия смисъл на думата. Тогава за какъв го избраха Путин? Ами, бих споделил, за... Путин. Защото, убеден съм, че след време изразите „ като Путин “ и „ като при Путин “ ще станат нарицателни за властолюбиви хорица надценили личният си интелектуален капацитет, чийто интервал на ръководство умерено можем да назовем ретроградно безвремие.
Дотук обаче със свободното жонглиране на думите. Голямата вест от бойните полета в Украйна тази седмица? Открит бе втори фронт , освен това многопластов и многоизмерен. Става въпрос най-много за следващата акция на съветските опозиционни сили в граничещите с Украйна суверенни територии на РФ, както и за продължаващите офанзиви с дронове против нефтопреработващи предприятия в европейската част на Русия.
Путин отговори на похищенията против главната промишленост финансираща нашествието в Украйна с два масирани ракетни удара, осъществени надлежно в четвъртък и петък. Те преследваха разнообразни цели и реализираха разнообразни резултати. Първият удар бе против столицата Киев и украинското Противовъздушна отбрана съумя да смъкна всичките 31 ракети изстреляни от руснаците. Това за следващ път демонстрира какъв брой значима е системата „ Пейтриът “ за обраната на украинските градове. Вторият удар, този в петък, бе извънредно масиран (до 90 ракети плюс дронове) бе ориентиран против енергийната инфраструктура, а украинците съумяха да смъкват повече от половината. На някои от техните електроцентрали, обаче, бяха нанесени тежки провали.
Аз към този момент писах че от дълго време не сме ставали очевидци на огромни въздушни набези против цели надълбоко в украинския гръб тъй като на руснаците им би трябвало време да произведат задоволително ракети за попълнят запасите си, защото промишлеността им се задъхва под глобите. А и цената на една ракета не е по никакъв начин дребна – няколко милиона $. Ако сметнем количеството на ракетите изстреляни от окупаторите през тези две денонощия (около 120), както и дроновете (горе-долу отново толкова), и като прибавим към тях неизбежните съпътстващи разноски, то евентуално ще получим стряскащата цифра от към милиард $ за следващата безсмислена московска атака. Излишно е да споделям какъв брой крещящи проблеми от битово-цивилизационен темперамент могат да бъдат решени в загиващата съветска Глубинка с такава купчина пари.
Конкретно на фронтовата линия и тази седмица не се случи нещо, което да си заслужава някакъв по-обстоен разбор. Боевете не престават да се водят с от време на време утихващо озлобление в регионите на Кринки, Роботино - западно от Маринка, Авдеевка и Бахмут - североизточно от Лиман, източно и североизточно от Купянск. С други думи – все към места, за които медиите приказват от месеци и дори години. Руснаците, след повече от месец офанзиви, евентуално са съумели най-сетне да завладяват село Тоненке, западно от Авдеевка (или по-точно това, което е останало от него), само че информацията към момента не дефинитивно доказана.
Синовете на Пригожин
Миналата седмица, в навечерието на така наречен президентски избори, съветски опозиционни сили организираха координирана акция нахлувайки в граничещите със североизточна Украйна Курска и Белгородска области. Пробивите са осъществени по едно и също време на най-малко шест разнообразни сектора, чиято раздалеченост един от различен надвишава 200 км. Този път всичко наподобява съществено, деликатно квалифицирано и най-много дава обещание да продължи дълго. И точно в това е огромната разлика сред настоящето нахлуване и предходните рейдове на съветска територия състояли се през предходната година. Иначе казано – към този момент можем да приказваме за откриването на още един фронтови сектор , североизточен. Е, Путин, да ти е честито. Искаше война – получи си я.
Понеже не чакам, че множеството от вас наблюдават в елементи хода на войната в Украйна, бих желал да направя къса ретроспекция на интензивността на така наречен съветски опозиционни елементи в пограничните региони на РФ. Също по този начин желая авансово да заявя, че не изпитвам някакви избрани благосклонности към тези хора, и дори в противен случай, имам съществени запаси към всичко което вършат и приказват, и най-много към това, което се стремят, тъй като идеологиите които изповядват, меко казано, са много надалеч от европейските полезности.
Ръководството на най-силната от въоръжените групировки, Руският Доброволчески Корпус , да вземем за пример, не крие, че изповядва извънредно десни хрумвания граничещи с фашизма и, надлежно, се стреми да притегля сходни хора в редиците си. Главатарят на другата по-известна групировка, Легион „ Свобода на Русия “ , Максимилиан Андронников пък е бил член на Руското имперско придвижване, което е оповестено за терористично в редица страни по света, в това число РФ и Съединени американски щати. Слушал съм деликатно изявленията давани от тези хора през последните две години и само се апелирам те да не съумеят да дойдат на власт в Москва, тъй като тогава Путин ще ни се стори просто един приветлив чичко.
Защо Украйна ги употребява откакто на всички е ясно че са идеологически рискови? Най-вероятно тъй като ги счита за потребни идиоти. В края на краищата, за какво би трябвало да възпираш някой, който толкоз неистово се стреми да се бори със смъртния ти зложелател? И тъкмо това вършат в Киев – подкрепят настървените за борба и власт ултранационалисти с вярата, че откакто не са доста на брой елементарно ще могат да ги управляват. А в случай че те създадат някой сериозен гаф, Зеленски и компания сигурно ще се дистанцират публично от тях.
Другата причина заради която украинското управление ги употребява, е че съветските опозиционни елементи правят това, което Киев не може или по-скоро, което на Запад никой в никакъв случай няма да утвърди – водят дейни бойни дейности на интернационално приета съветска територия. Знаете какъв боязън тресе всички виновни фактори в Европа и Съединени американски щати, че някое от оръжията, което те са доставили на ЗСУ (украинските въоръжени сили) може инцидентно или преднамерено да бъде бъде употребявано за нанасяне на удар против изконно съветска земя. Знаете също по този начин какво двоумене пада, когато така наречен демократични страни стартират да разсъждават дали обещано оръжие с по-голям радиус на деяние следва да се съобщи на украинците тъй като току виж вземат, че гръмнат с него някой обект я в Москва, я във Волгоград и да ядосат Путин. Затова през цялото време на въпросните акции в пограничната зона, от Киев публично отхвърлиха да са забъркани. „ Това си е тяхна вътрешна работа “, е главният разказ на всички разполагащи с власт към Зеленски сега, „ ние нямаме нищо общо с това “. Дали?
Истината е, че ЗСУ имат доста общо с това, даже и тъй като въпросните формирования са част от структурите на Международния легион на Украйна, със съответните чинове, униформи и разпознавателни знаци. Също по този начин украинската страна им е предоставила въоръжение, разследваща информация, постоянно доставяне и коридори за евакуация. И да не забравяме най-важното – изгодата. Отваряйки нов фронт на североизток, Украйна отклонява вниманието на Москва от главните бойни полета в Донбас и Запорожието и кара агресорите да разхвърлят ресурсите си. Първите резултати от това към този момент са на разположение – приказва се, че с цел да спре пробивите в Белгородска област, Москва към този момент е изтеглила на практика целия контингент свои войски от Беларус и го е изпратила против бунтовниците. Освен това прекомерно евентуално е да са трансферирани и някакви елементи и от фронтовата линия в Донбас, тъй като представители на опозиционните формирования споделиха, че против тях се бори една много разнородна формация включваща съветски наборници, граничари, жандармерия и опитни бойни елементи. Със сигурност е отклонена и част от съветската авиация, която към този момент е принудена да бомбардира и лична територия.
Колко ще трае акцията на опозиционерите този път? Никой не може да каже, само че колкото по-дълго продължава толкоз по-зле ще бъде за Путин във всяко едно отношение, било то военно, политическо или осведомително. Във военно отношение новият фронт ще изисква непрекъснато там да бъдат държани боеспособни войскови елементи, което сигурно ще натовари още повече бюджетните разноски за защита. В политическо отношение наличието на другарски настроени (пък били те и руски) елементи на територията на РФ по никакъв метод не се връзва с басните за това, какъв брой сполучливо се развивала Специалната военна интервенция. Самият Белгород пък към този момент всекидневно е подлаган на обстрели, има и няколко починали цивилни и в случай че това състояние остане непроменено, в близко време по отдалечените региони на Русия ще бъдат принудени да одобряват десетки хиляди, а може би и повече бежанци.
Не по-малко мъчно ще бъде вкарването на протичащото се в Белгородска и Курска области в подобаваща осведомителна рамка. За момента въоръжените съветски опозиционери не се радват на съвсем никакво внимание от страна на формалните медии на Москва и съветските пенсионери попиващи като гъби всичко идващо от тв приемника евентуално дори не знаят, че в региона на Белгород гърми, гори и се чува писък на сирени. Това е по този начин тъй като Кремъл е спуснал плътна осведомителна завеса над всичко протичащо се там. Само съветското Министерство на Отбраната се опита срамежливо да дефинира прекосилите границата военни формирования като „ украински диверсанти “. Но във века на световна и всеобхватна информация, в който живеем към този момент нищо не може да остане скрито-покрито. Или най-малко не за дълго. Искат-не желаят, в един миг пропагандните съветски канали ще би трябвало да изясняват на доверчивите си фенове и читатели що за хора са тези, които се борят против Путин на личната му територия и за какво към момента не могат да ги прогонят.
Това че този път протичащото се няма да бъде просто следващият бърз набег с последвало завръщане на украинска територия ми го подсказват най-малко два обстоятелството. Първо, този път те са доста по-многобройни. Когато при започване на март 2023 година Руският доброволчески корпус съобщи за себе си, акцията, която членовете му организираха в Брянска област бе осъществена от дребен отряд от няколко десетки индивида и дребен брой коли. Тя продължи едвам няколко часа. Последва нов рейд през първата половина на юни. Този път боевете в Белгородска област, в региона на Шебекино, продължиха две седмици, а анти-Путинистите бяха добре въоръжени и наброяваха най-малко няколкостоти души. Тогава Руският Доброволчески Корпус бе подсилен и от мистериозният Легион „ Свобода за Русия “, който за пръв път излезе на ярко. Това, на което ставаме очевидци в последните няколко дни обаче, намирисва на сериозна атака, тъй като в този момент са задействани цели пет подразделения, които разполагат с десетки единици бронирана и автомобилна техника, плюс дронове, артилерия и минохвъргачки. На „ нормалните обвинени “ РДК и Легиона „ Свобода за Русия “ към този момент оказва помощ новосформираният батальон „ Сибир “, Чеченският батальон със особено предопределение и дори румънската бойна група „ Гетика “.
фотоси: БГНЕС/Архив
Мотивацията на гореспоменатите нови елементи е друга. Батальонът „ Сибир “, както подсказва името му, се състои най-вече от представители на разнообразни малцинствени групи якути, башкири и така нататък, които се смятат за коренното население на голямата територия на изток от Урал. Те считат Русия за колонизатор и се борят за самостоятелност. Подобна е обстановката с чеченците. Те са нещо като публични въоръжени сили на Чеченското държавно управление в заточение (да, в действителност има такова), което не признава властта на Кадиров и приканва за цялостно обособяване от Русия. Най-мистериозна несъмнено си остава румънската бойна група „ Гетика “. Тя надали наброява повече от няколко десетки души, като с изключение на румънци, в нея влизат и молдовски жители. За групата не е известно съвсем нищо – нито кой я управлява, нито каква идеология следва, да не приказваме за съответните аргументи предиздвикали я да се включи в директната офанзива против съветска територия.
Вторият факт, който ме кара считам, че този път сраженията в Курска и Белгородска област ще продължат по-дълго от колкото до момента е увереността и желанията декларирани в последните дни от двамата основни уредници на акцията Денис Никитин (РДК) и Максимилиан Андронников (Легион „ Свобода за Русия “). Те освен при всяка опция показват убеденост в крайния триумф, само че и към този момент се базират на проваления пуч на Пригожин през предишния юни, като образец за слабостта на режима и най-много като образец, който те би трябвало да следват. „ След като Пригожин съвсем го направи предишното лято, за какво да не опитаме и ние в този момент? “ постоянно се питат на глас самите опозиционери. А към момента се намират хора, както у нас по този начин и по света, които настояват че „ маршът на справедливостта “ подреден от главатаря на ЧВК „ Вагнер “ бил единствено стихия в чаша вода. Напротив, делото му (ако можем да назовем по този начин безредният протест на един прям бандит) продължава да живее, разделяйки като белег съветското общество и вдъхновявайки нови и нови авантюристи за деяние.
Случващото се в региона на Белгород и Курск по изумителен метод ми припомня за обстановката в региона на популярно селце Кринки на южния бряг на Днепър в региона на Херсон. Там украинците от доста месеци държат дребен плацдарм, а всички съветски опити да ги натикат назад в реката приключват по един и същи метод – с тежки загуби. Нищо чудно да станем очевидци на сходен процес и в атакуваните съветски погранични региони. Това пък, от своя страна, демонстрира какъв брой съществени са проблемите от всевъзможен темперамент в сегашната войска на Путин и какъв брой лимитирана в действителност е действителната й бойна мощност.
На този декор безусловно несъстоятелни ми се костват раздухваните от някои международни медии изказвания, че Путин подготвял инвазия против Балтийските страни и, надлежно, североизточния фланг на НАТО. В Москва, макар че се чува думата само и единствено на един човек, никой не е толкоз малоумен, с цел да има вяра че войска, която е неспособна да превземе Кринки или Козинка ще в положение да съкруши най-силният боен алианс в света.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Избраха Путин. Дотук нищо ново. Въпросът е по-скоро за какъв го избраха. Формално видяно – за президент, само че тази институция изисква най-малко мъничко либералност, която в модерна Русия и със свещ да я дириш няма да я откриеш. За цар или император? Монарсите нормално се раждат такива, а и от дребни ги учат на обноски и достолепие, които в полуръстовия самопровъзгласил се избавител несъмнено липсват. За деспот и татко на нацията? Такива нормално сами се издигат на власт и по-късно крепко държат юздите на страната, парадирайки при всяка опция с лидерски качества. Малкото човеченце, обаче, е всичко друго само че не и водач в класическия смисъл на думата. Тогава за какъв го избраха Путин? Ами, бих споделил, за... Путин. Защото, убеден съм, че след време изразите „ като Путин “ и „ като при Путин “ ще станат нарицателни за властолюбиви хорица надценили личният си интелектуален капацитет, чийто интервал на ръководство умерено можем да назовем ретроградно безвремие.
Дотук обаче със свободното жонглиране на думите. Голямата вест от бойните полета в Украйна тази седмица? Открит бе втори фронт , освен това многопластов и многоизмерен. Става въпрос най-много за следващата акция на съветските опозиционни сили в граничещите с Украйна суверенни територии на РФ, както и за продължаващите офанзиви с дронове против нефтопреработващи предприятия в европейската част на Русия.
Путин отговори на похищенията против главната промишленост финансираща нашествието в Украйна с два масирани ракетни удара, осъществени надлежно в четвъртък и петък. Те преследваха разнообразни цели и реализираха разнообразни резултати. Първият удар бе против столицата Киев и украинското Противовъздушна отбрана съумя да смъкна всичките 31 ракети изстреляни от руснаците. Това за следващ път демонстрира какъв брой значима е системата „ Пейтриът “ за обраната на украинските градове. Вторият удар, този в петък, бе извънредно масиран (до 90 ракети плюс дронове) бе ориентиран против енергийната инфраструктура, а украинците съумяха да смъкват повече от половината. На някои от техните електроцентрали, обаче, бяха нанесени тежки провали.
Аз към този момент писах че от дълго време не сме ставали очевидци на огромни въздушни набези против цели надълбоко в украинския гръб тъй като на руснаците им би трябвало време да произведат задоволително ракети за попълнят запасите си, защото промишлеността им се задъхва под глобите. А и цената на една ракета не е по никакъв начин дребна – няколко милиона $. Ако сметнем количеството на ракетите изстреляни от окупаторите през тези две денонощия (около 120), както и дроновете (горе-долу отново толкова), и като прибавим към тях неизбежните съпътстващи разноски, то евентуално ще получим стряскащата цифра от към милиард $ за следващата безсмислена московска атака. Излишно е да споделям какъв брой крещящи проблеми от битово-цивилизационен темперамент могат да бъдат решени в загиващата съветска Глубинка с такава купчина пари.
Конкретно на фронтовата линия и тази седмица не се случи нещо, което да си заслужава някакъв по-обстоен разбор. Боевете не престават да се водят с от време на време утихващо озлобление в регионите на Кринки, Роботино - западно от Маринка, Авдеевка и Бахмут - североизточно от Лиман, източно и североизточно от Купянск. С други думи – все към места, за които медиите приказват от месеци и дори години. Руснаците, след повече от месец офанзиви, евентуално са съумели най-сетне да завладяват село Тоненке, западно от Авдеевка (или по-точно това, което е останало от него), само че информацията към момента не дефинитивно доказана.
Синовете на Пригожин
Миналата седмица, в навечерието на така наречен президентски избори, съветски опозиционни сили организираха координирана акция нахлувайки в граничещите със североизточна Украйна Курска и Белгородска области. Пробивите са осъществени по едно и също време на най-малко шест разнообразни сектора, чиято раздалеченост един от различен надвишава 200 км. Този път всичко наподобява съществено, деликатно квалифицирано и най-много дава обещание да продължи дълго. И точно в това е огромната разлика сред настоящето нахлуване и предходните рейдове на съветска територия състояли се през предходната година. Иначе казано – към този момент можем да приказваме за откриването на още един фронтови сектор , североизточен. Е, Путин, да ти е честито. Искаше война – получи си я.
Понеже не чакам, че множеството от вас наблюдават в елементи хода на войната в Украйна, бих желал да направя къса ретроспекция на интензивността на така наречен съветски опозиционни елементи в пограничните региони на РФ. Също по този начин желая авансово да заявя, че не изпитвам някакви избрани благосклонности към тези хора, и дори в противен случай, имам съществени запаси към всичко което вършат и приказват, и най-много към това, което се стремят, тъй като идеологиите които изповядват, меко казано, са много надалеч от европейските полезности.
Ръководството на най-силната от въоръжените групировки, Руският Доброволчески Корпус , да вземем за пример, не крие, че изповядва извънредно десни хрумвания граничещи с фашизма и, надлежно, се стреми да притегля сходни хора в редиците си. Главатарят на другата по-известна групировка, Легион „ Свобода на Русия “ , Максимилиан Андронников пък е бил член на Руското имперско придвижване, което е оповестено за терористично в редица страни по света, в това число РФ и Съединени американски щати. Слушал съм деликатно изявленията давани от тези хора през последните две години и само се апелирам те да не съумеят да дойдат на власт в Москва, тъй като тогава Путин ще ни се стори просто един приветлив чичко.
Защо Украйна ги употребява откакто на всички е ясно че са идеологически рискови? Най-вероятно тъй като ги счита за потребни идиоти. В края на краищата, за какво би трябвало да възпираш някой, който толкоз неистово се стреми да се бори със смъртния ти зложелател? И тъкмо това вършат в Киев – подкрепят настървените за борба и власт ултранационалисти с вярата, че откакто не са доста на брой елементарно ще могат да ги управляват. А в случай че те създадат някой сериозен гаф, Зеленски и компания сигурно ще се дистанцират публично от тях.
Другата причина заради която украинското управление ги употребява, е че съветските опозиционни елементи правят това, което Киев не може или по-скоро, което на Запад никой в никакъв случай няма да утвърди – водят дейни бойни дейности на интернационално приета съветска територия. Знаете какъв боязън тресе всички виновни фактори в Европа и Съединени американски щати, че някое от оръжията, което те са доставили на ЗСУ (украинските въоръжени сили) може инцидентно или преднамерено да бъде бъде употребявано за нанасяне на удар против изконно съветска земя. Знаете също по този начин какво двоумене пада, когато така наречен демократични страни стартират да разсъждават дали обещано оръжие с по-голям радиус на деяние следва да се съобщи на украинците тъй като току виж вземат, че гръмнат с него някой обект я в Москва, я във Волгоград и да ядосат Путин. Затова през цялото време на въпросните акции в пограничната зона, от Киев публично отхвърлиха да са забъркани. „ Това си е тяхна вътрешна работа “, е главният разказ на всички разполагащи с власт към Зеленски сега, „ ние нямаме нищо общо с това “. Дали?
Истината е, че ЗСУ имат доста общо с това, даже и тъй като въпросните формирования са част от структурите на Международния легион на Украйна, със съответните чинове, униформи и разпознавателни знаци. Също по този начин украинската страна им е предоставила въоръжение, разследваща информация, постоянно доставяне и коридори за евакуация. И да не забравяме най-важното – изгодата. Отваряйки нов фронт на североизток, Украйна отклонява вниманието на Москва от главните бойни полета в Донбас и Запорожието и кара агресорите да разхвърлят ресурсите си. Първите резултати от това към този момент са на разположение – приказва се, че с цел да спре пробивите в Белгородска област, Москва към този момент е изтеглила на практика целия контингент свои войски от Беларус и го е изпратила против бунтовниците. Освен това прекомерно евентуално е да са трансферирани и някакви елементи и от фронтовата линия в Донбас, тъй като представители на опозиционните формирования споделиха, че против тях се бори една много разнородна формация включваща съветски наборници, граничари, жандармерия и опитни бойни елементи. Със сигурност е отклонена и част от съветската авиация, която към този момент е принудена да бомбардира и лична територия.
Колко ще трае акцията на опозиционерите този път? Никой не може да каже, само че колкото по-дълго продължава толкоз по-зле ще бъде за Путин във всяко едно отношение, било то военно, политическо или осведомително. Във военно отношение новият фронт ще изисква непрекъснато там да бъдат държани боеспособни войскови елементи, което сигурно ще натовари още повече бюджетните разноски за защита. В политическо отношение наличието на другарски настроени (пък били те и руски) елементи на територията на РФ по никакъв метод не се връзва с басните за това, какъв брой сполучливо се развивала Специалната военна интервенция. Самият Белгород пък към този момент всекидневно е подлаган на обстрели, има и няколко починали цивилни и в случай че това състояние остане непроменено, в близко време по отдалечените региони на Русия ще бъдат принудени да одобряват десетки хиляди, а може би и повече бежанци.
Не по-малко мъчно ще бъде вкарването на протичащото се в Белгородска и Курска области в подобаваща осведомителна рамка. За момента въоръжените съветски опозиционери не се радват на съвсем никакво внимание от страна на формалните медии на Москва и съветските пенсионери попиващи като гъби всичко идващо от тв приемника евентуално дори не знаят, че в региона на Белгород гърми, гори и се чува писък на сирени. Това е по този начин тъй като Кремъл е спуснал плътна осведомителна завеса над всичко протичащо се там. Само съветското Министерство на Отбраната се опита срамежливо да дефинира прекосилите границата военни формирования като „ украински диверсанти “. Но във века на световна и всеобхватна информация, в който живеем към този момент нищо не може да остане скрито-покрито. Или най-малко не за дълго. Искат-не желаят, в един миг пропагандните съветски канали ще би трябвало да изясняват на доверчивите си фенове и читатели що за хора са тези, които се борят против Путин на личната му територия и за какво към момента не могат да ги прогонят.
Това че този път протичащото се няма да бъде просто следващият бърз набег с последвало завръщане на украинска територия ми го подсказват най-малко два обстоятелството. Първо, този път те са доста по-многобройни. Когато при започване на март 2023 година Руският доброволчески корпус съобщи за себе си, акцията, която членовете му организираха в Брянска област бе осъществена от дребен отряд от няколко десетки индивида и дребен брой коли. Тя продължи едвам няколко часа. Последва нов рейд през първата половина на юни. Този път боевете в Белгородска област, в региона на Шебекино, продължиха две седмици, а анти-Путинистите бяха добре въоръжени и наброяваха най-малко няколкостоти души. Тогава Руският Доброволчески Корпус бе подсилен и от мистериозният Легион „ Свобода за Русия “, който за пръв път излезе на ярко. Това, на което ставаме очевидци в последните няколко дни обаче, намирисва на сериозна атака, тъй като в този момент са задействани цели пет подразделения, които разполагат с десетки единици бронирана и автомобилна техника, плюс дронове, артилерия и минохвъргачки. На „ нормалните обвинени “ РДК и Легиона „ Свобода за Русия “ към този момент оказва помощ новосформираният батальон „ Сибир “, Чеченският батальон със особено предопределение и дори румънската бойна група „ Гетика “.
фотоси: БГНЕС/Архив
Мотивацията на гореспоменатите нови елементи е друга. Батальонът „ Сибир “, както подсказва името му, се състои най-вече от представители на разнообразни малцинствени групи якути, башкири и така нататък, които се смятат за коренното население на голямата територия на изток от Урал. Те считат Русия за колонизатор и се борят за самостоятелност. Подобна е обстановката с чеченците. Те са нещо като публични въоръжени сили на Чеченското държавно управление в заточение (да, в действителност има такова), което не признава властта на Кадиров и приканва за цялостно обособяване от Русия. Най-мистериозна несъмнено си остава румънската бойна група „ Гетика “. Тя надали наброява повече от няколко десетки души, като с изключение на румънци, в нея влизат и молдовски жители. За групата не е известно съвсем нищо – нито кой я управлява, нито каква идеология следва, да не приказваме за съответните аргументи предиздвикали я да се включи в директната офанзива против съветска територия.
Вторият факт, който ме кара считам, че този път сраженията в Курска и Белгородска област ще продължат по-дълго от колкото до момента е увереността и желанията декларирани в последните дни от двамата основни уредници на акцията Денис Никитин (РДК) и Максимилиан Андронников (Легион „ Свобода за Русия “). Те освен при всяка опция показват убеденост в крайния триумф, само че и към този момент се базират на проваления пуч на Пригожин през предишния юни, като образец за слабостта на режима и най-много като образец, който те би трябвало да следват. „ След като Пригожин съвсем го направи предишното лято, за какво да не опитаме и ние в този момент? “ постоянно се питат на глас самите опозиционери. А към момента се намират хора, както у нас по този начин и по света, които настояват че „ маршът на справедливостта “ подреден от главатаря на ЧВК „ Вагнер “ бил единствено стихия в чаша вода. Напротив, делото му (ако можем да назовем по този начин безредният протест на един прям бандит) продължава да живее, разделяйки като белег съветското общество и вдъхновявайки нови и нови авантюристи за деяние.
Случващото се в региона на Белгород и Курск по изумителен метод ми припомня за обстановката в региона на популярно селце Кринки на южния бряг на Днепър в региона на Херсон. Там украинците от доста месеци държат дребен плацдарм, а всички съветски опити да ги натикат назад в реката приключват по един и същи метод – с тежки загуби. Нищо чудно да станем очевидци на сходен процес и в атакуваните съветски погранични региони. Това пък, от своя страна, демонстрира какъв брой съществени са проблемите от всевъзможен темперамент в сегашната войска на Путин и какъв брой лимитирана в действителност е действителната й бойна мощност.
На този декор безусловно несъстоятелни ми се костват раздухваните от някои международни медии изказвания, че Путин подготвял инвазия против Балтийските страни и, надлежно, североизточния фланг на НАТО. В Москва, макар че се чува думата само и единствено на един човек, никой не е толкоз малоумен, с цел да има вяра че войска, която е неспособна да превземе Кринки или Козинка ще в положение да съкруши най-силният боен алианс в света.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ