Силните страни на руската армия и навременната помощ на Конгреса на САЩ
Апокалипсисът се отсрочва
Миналият уикенд, по-точно в събота по късна доба, Иран нанесе масиран въздушен удар по Израел. От страна на ислямската република са били изстреляни към 170 дрона, над 30 крилати ракети и над 120 балистични ракети, от които съвсем всички са били прехванати от ПВО-то на Израел и неговите съдружници. В резултат на офанзивата е било съществено ранено малко момиченце, развален е бил огромен транспортен аероплан Ц-130 и се образувал колосален кратер на един от израелските военни полигони. Както прилича на всеки тоталитарен режим, новината бе необятно разгласена от иранските медии, които за повече меродавност разпространиха фрагменти от... горски пожар в Чили, потвърждавайки че демонстрират по какъв начин гори еврейската страна.
Това от своя страна провокира нечуван екстаз у най-комплексираната част на тамошния еквивалент на съветските Z-патриоти, които с песни и танци честваха до ранни зори.
Иранската офанзива в действителност е отговор на прецизния удар, който на 1 април няколко израелски изтребителя Ф-35 нанесоха с високоточно оръжие по постройка в иранския дипломатически комплекс в Дамаск, в резултат на която на място бе погубен почитан ирански бригаден военачалник, гавазите му, както и осем други ирански щабни офицери. От израелска страна тогава са били употребявани шест крилати ракети, всичките от които безпроблемно са достигнали задачата си. Мисля че това е всичко, което ви е нужно да знаете за сблъска на двете цивилизации, разликите сред тях и равнищата до които са достигнали в развиването си.
Очевидно е, че необятно прокламираният близкоизточен апокалипсис за следващ път се отсрочва, а и май в никакъв случай няма да се състои. Поради една елементарна причина - тамошните водачи пределно са наясно, че дрънкането на оръжие и някой различен конфликт в периферията им носят доста повече политически дивиденти, в сравнение с една пълномащабна война с неразбираем излаз.
Руският апокалипсис, обаче, си тече с цялостна мощ и то в дословния смисъл на думата. Водната буря от дълго време заля Оренбург, а в това време на напора й се поддаде още една язовирна стена, тази до Томск. При това, по-всичко проличава, че това надалеч няма да е единствената злополука която ще сполети Русия. Предстоят също военна, икономическа и политическа, не е ясно единствено по кое време и в каква поредност ще се случат.
На фронтовата линия и тази седмица беше доста с напрежение, без съществени прочени. С изключение на региона на Авдеевка, където окупаторите реализираха известно напредване в северозападно направление преди да бъдат спрени от украинските контраатаки. От Киев обявиха, че в този регион е осъществена ротация, т.е. изтощени елементи сражавали се в продължение на доста месеци са изтеглени за отмора и възобновяване, а техните места са зети от свежи сили трансферирани от спокойни сектори и тиловите зони. Това с огромна възможност би трябвало да докара до последователното стабилизиране на обстановката в този регион.
Украинският военен дух сигурно би трябвало да се увеличи предвид на положителните вести за Киев, които не престават да идват от Европа и Съединени американски щати. Първо, от Естония обявиха, че са обезпечили още към милион артилерийски снаряда за ЗСУ (украинските въоръжени сили) и в този момент е значимо да се откри финансиране и за тях. Няма грам подозрение, че това ще стане, с оглед възходящото осъзнаване измежду множеството европейски страни, че Русия е опасност освен за непосредствените си съседи, само че и за Стария Континент като цяло. Естествено, от Талин обявиха че нямат желание да афишират дестинациите, от които могат да бъдат докарани амунициите, защото съществува сериозен риск Русия да се опита да осуети доставките посредством дипломатически и различен напън. Така след обезпечения от Прага милион снаряди, в чието финансиране се включиха най-малко 20 страни (някои поискали анонимност), ЗСУ може би ще получат още един милион, което в близка вероятност би трябвало да реши най-насъщните им потребности.
В обозримо бъдеще би трябвало доста да бъде усилена и украинската Противовъздушна отбрана. Европейските политици, откакто станаха очевидци на това по какъв начин агресорите целеустремено унищожават украинските електроцентрали и най-много не престават да поразяват жилищни региони, където всеки ден умират почтени, най-сетне се разтърчаха и започнаха да обезпечават противовъздушни системи за Киев. Засега пряк донор е единствено Германия, само че предстоят да дойдат още, въпреки че не е ясно от кое място тъкмо.
Най-голямата вест, обаче, пристигна оттатък океана. След месеци отсрочване на гласуването на жизненоважната за самото битие на Украйна американска военна помощ, представителят на камарата на представителите (долната камара на конгреса на САЩ) Майк Джонсън внезапно съобщи, че ще внесе оцененият на почти 60 милиарда $ пакет за гласоподаване в събота, 20 април. Решението на Джонсън бе безспорен потрес за всички, тъй като точно той в продължение на месеци по всякакъв начин се опитваше да протака вота. Засега си остава цялостна мистерия какво тъкмо е провокирало у него този поврат и дали той е бил резултат на някаква титанична вътрешна битка или пък нещо друго го е подтикнало към този ход. Помощта към този момент е реалност, гласувана от камарата на представителите на Конгреса на Съединените щати пакет от 95 милиарда $, като 61 милиарда са за Украйна, останалите за Израел и Индо-Тихоокеанския район.
Като че ли е безсмислено да се разяснява, че въпросният пакет или заем ще бъде от изключителна изгода за Украйна при отбраната на суверенните й земи от домогванията на руснаците. От друга страна, колкото повече чета и чувам за него, толкоз повече се увещавам, че той ненужно се фетишизира и се показва на необятната аудитория като панацея или самобитен рубикон. Излиза, че надали не без тези пари Украйна ще бъде дефинитивно разгромена, освен това за нула време, а с тях успеха й е в забрадка вързана. Само ще би трябвало да потърпим още малко. Реално 61 милиарда $ не са толкоз доста пари за една толкоз огромна война, също така те ще бъдат нарязани на безчет дребни „ филийки “, които ще идват в продължение на доста месеци, да не кажа години. От друга страна, помощта на останалите сътрудници на Киев не е серпантина нито за момент, непрекъснато се усилва и в безспорни размери дори е надминала тази оказвана от Съединени американски щати. В това отношение цифрите са безапелационни. До момента американците са дали на украинците помощ на обща стойност 74.6 милиарда $, а с възможното гласоподаване на новата сумата ще нарасне до 135.6 милиарда. Междувременно единствено Европейски Съюз до момента е дал 166.5 милиарда $, като включително влизат гласуваните при започване на годината 54 милиарда. Ако се замислим малко, ще излезе, че към 150 милиарда е минимумът, който Украйна ще се нуждае от в този момент нататък всяка година, с цел да се задържи на повърхността във военно и икономическо отношение. А евентуално и повече. Това са действителностите и минималната цена на това Путин да бъде държан надалеч от европейските граници.
Напълно разбираемо, решението за гласуването на големия оръжеен заем (именно заем, а не помощ, както се предвиждаше първоначално) провокира нервност измежду путинистите в Съединени американски щати, а на съветските пропагандисти напряко им потънаха гемиите. Изключително душевно разстройство измежду Z-медиите в недоимперията предизвиква тъкмо избран пункт от оферти за гласоподаване документ, който планува на Украйна да се дадат ракети ATACMS .
В очакване на огромната съветска лятна атака
Другото нещо което съгласно мен ненужно се обявява и фетишизира е така наречен съветска лятна атака, която предстояла и най-много щяла да бъде страшна. Това би могло да стане факт в случай че руснаците, да вземем за пример, разполагаха с някаква аварийна войска, която да хвърлят в багра на тъкмо избран сектор където да съумеят да създадат бърз пробив и по този начин да провокират колапс на защитата на ЗСУ. Но аз към този момент неведнъж съм писал, че нашествениците не разполагат с материалните и човешки запаси нужни за основаването на огромна войска и единственото което могат да вършат е да образуват неголеми запаси, които да хвърлят тук и там в огъня на сраженията. Най-лошото за тях е, че са изцяло неспособни да трансформират тактиката която употребяват и качеството на войските с които разполагат. Когато през есента, да вземем за пример, руснаците подвигнаха темпото при Авдеевка, да не би това по някакъв метод да се отрази на хода на войната? Реално не. Единствено, което се случи е, че за украинските бранители на града стана много по-напечено в сравнение с други сектори, а съветските загуби внезапно подскочиха нагоре. Убеден съм че почти по този начин ще бъде и през това лято.
При това се следят някои признаци, които съгласно мен не вещаят победоносно ярко бъдеще за съветската войска. От известно време както аз, по този начин и редица съществени интернационалните военни анализатори виждаме че агресорите май изпитват сериозен дефицит на танкове и друга бронирана техника и се пробват да я пестят и опазват по всевъзможен метод. Друг индикатор е увеличаващото се наличие на бойното поле на остарели, създадени преди десетилетия модели като Т-62 и Т-55, и дори Т-54, както и последователното привършване на десетината големи открити складове за бронетехника останала от руско време в Сибир.
Конкретно на бойното поле в последно време станахме очевидци на много рядкости и механически импровизации от страна на руснаците, някои от които биха имали своето съществено екранно наличие в научно-фантастични екшъни като „ Лудият Макс: Пътят на яростта “. Вече има документирани случаи на офанзива на позиции на ЗСУ от мотоциклетисти или пък пехотни групи с китайски колички за голф.
В Запорожието пък наскоро агресорите настъпиха към украинска позиция с камион „ Урал “ целият окичен с заварени антидронови телени мрежи. В различен случай, пък, на един най-обикновен съветски танк се бяха накачили цели 24 съветски пехотинци, като че ли бе индийски междуградски рейс.
Засега класацията се води от съветски танк-костенурка, които бе наименуван по този начин откакто върху него бе заварен цялостен металически лист, с цел да го защищава от дроновете. Вероятно другата цел на този самобитен покрив е да подсигурява някаква минимална отбрана на пехотинците, които докарва до линията на прикосновение със ЗСУ.
Излишно е да ви споделям, че „ транспортите “ извършани чрез тези „ чудеса “ на съветската инженерна мисъл рядко имат благополучен край.
В последна сметка, желанието на руснаците да запазят танковете си е изцяло разбираемо. Те не са в положение да създават стотици всеки месец, с цел да попълнят колосалните си загуби, а и никой от съдружниците им (Иран, Северна Корея, Беларус и дори Китай) не разполага с толкоз доста, че да им доставят някакви количества. По-скоро е противоположното – няма да им дадат нито един. Вече дори се появяват прогнози какъв брой дълго още руснаците ще са в положение да поддържат своите „ мясные штурмы “ с съответни количества бронирана техника. Според някои наличните количества ще им стигнат за още почти две години. Анализаторите от „ Форбс “ също са съгласни ненапълно с една такава догадка, само че те настояват че по-скоро огромното привършване ще настъпи още напролет на 2025 година Аз не бих желал да се привързвам с никаква съответна прогноза, тъй като виждам на протичащото се от различен ъгъл. Но мисля че не е ненужно да се запознаете с разнообразни гледни точки.
Според скромното ми мнение, от основно значение за хода на сраженията на земята ще бъде борбата за превъзходство във въздуха. На пръв взор тя е извънредно неравна, най-много поради забележителното числено предимство на руснаците в бойни самолети и хеликоптери. Но ЗСУ неведнъж са доказвали, че доста добре съумяват да ползват разнообразни асиметрични тактики, т.е. да намират слабите места на очевидно доста по-силен съперник.
Конкретно това, какъв брой ще напредната руснаците през идните по-сухи седмици и месеци ще зависи най-много от това, до каква степен ЗСУ ще съумяват да държат авиацията им надалеч от него. Ако си спомняте, предишното лято най-големият проблем за настъпващите украинци бяха съветските ударни хеликоптери Ка-52, които успяваха да нанасят съществени вреди на бронираната техника на Киев. Украинците съумяха да смъкват няколко от тях най-много с ръчно портативни системи, само че огромният си удар нанесоха през есента, когато с дребното ракети ATACMS, които с триста зора съумяха да изпросят от Съединени американски щати безусловно попиляха съветската хеликоптерна флотилия на летищата в Бердянск и Луганск, унищожавайки съвсем две дузини от тях.
Следващият ход на руснаците бе, да стартират всеобщо да употребяват планиращи муниции, които те се изстрелваха от самолети от безвредно разстояние, да речем 50 километра от линията на фронта и по този начин стояха отвън обсега на украинското Противовъздушна отбрана. Като се има поради, че един подобен арсенал се създава относително елементарно (на остаряла руска „ глупава “ бомба се инсталират крила и система за насочване) и тяхното колосално бойно тегло (от половин до звук и половина) то резултатът им върху защитата на ЗСУ постоянно бе отблъскващ. Най-пресен е образецът с Авдеевка, където точно всеобщото потребление на тези бомби принуди украинските й бранители да я изоставен. След края на борбата за града (средата на февруари) ЗСУ още веднъж се снабдиха с предимство, като за един интервал от към две седмици съумяха да смъкват цели 15 съветски самолета. Това стана допустимо откакто от Киев взеха решение скритом да придвижат към фронтовата линия една от системите си „ Пейтриът “.
В началото на март, обаче, руснаците още веднъж си върнаха самодейността, като на собствен ред съумяха да заловен в крачка „ Патриота “ и да унищожат три пускови установки вкупом посредством прецизен удар с балистична ракета. От тогава насетне техният гнет с планиращите бомби продължава, като от началото на годината се смята, че са пуснали повече от 7000 от тях. Именно на планиращите бомби ще се разчита и отсега нататък, с цел да се унищожават солидните отбранителни линии на ЗСУ.
И до момента в който на земята обстановката е почти ясна, то във въздушната война везните непрекъснато се накланят ту в едната, ту в другата посока. След близо месец и половина в глуха защита, ЗСУ тази седмица за следващ път си демонстрираха зъбите и с акуратен удар с 12 ракети ATACMS унищожиха съветското летище Джанкой в Крим. Загинали са към 30 души, а в листата на изумените цели са цели четири Противовъздушна отбрана системи С-400 и радиолокационна станция. Освен това бяха изумени и сериозно значими и безумно скъпи радиолокационни станции в Брянска област и дори в централна Русия. Черешката на тортата обаче несъмнено е с валянето за пръв път на съветски стратегически бомбардировач Ту-22 (използват се за разрушение на украинските електроцентрали), освен това със остаряла руска ракета С-200 и то от разстояние цели 308 км.
Сега ще забележим какъв ще бъде отговорът на руснаците.
Успехите на ЗСУ от последната седмица несъмнено впечатляват, само че с цел да имат те дългогодишен резултат, а не моментни проблясъци е нужно небето на Украйна безусловно да бъде затворено. За задачата са нужни както отбранителни оръжия, най-много системите „ Пейтриът “, които се оправят еднообразно добре и с съветските самолети, и с на практика всички типове ракети, по този начин и нападателни. Най-вече ракети ATACMS, с които да се нападат съветските летища, а също и изтребители Ф-16. Положителното в тази ситуация е, че богатите страни сякаш най-сетне схванаха това и към този момент са се заформили две обединения за обезпечаването на нужното на Киев. Първата си свърши работата и в обозримо бъдеще няколко десетки изтребителя Ф-16 ще дойдат в Украйна. Втората се оформи тези дни, като задачата й е да обезпечи най-малко седем системи „ Пейтриът “ с осем установки всяка, с единична цена към милиард $. Нещо, което до неотдавна изглеждаше единствено като налудничава концепция. Германия към този момент се съгласи да даде една, значи се чакат още шест.
Ракети ATACMS, обаче, може да даде единствено една институция в света – Конгресът на Съединени американски щати.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Миналият уикенд, по-точно в събота по късна доба, Иран нанесе масиран въздушен удар по Израел. От страна на ислямската република са били изстреляни към 170 дрона, над 30 крилати ракети и над 120 балистични ракети, от които съвсем всички са били прехванати от ПВО-то на Израел и неговите съдружници. В резултат на офанзивата е било съществено ранено малко момиченце, развален е бил огромен транспортен аероплан Ц-130 и се образувал колосален кратер на един от израелските военни полигони. Както прилича на всеки тоталитарен режим, новината бе необятно разгласена от иранските медии, които за повече меродавност разпространиха фрагменти от... горски пожар в Чили, потвърждавайки че демонстрират по какъв начин гори еврейската страна.
Това от своя страна провокира нечуван екстаз у най-комплексираната част на тамошния еквивалент на съветските Z-патриоти, които с песни и танци честваха до ранни зори.
Иранската офанзива в действителност е отговор на прецизния удар, който на 1 април няколко израелски изтребителя Ф-35 нанесоха с високоточно оръжие по постройка в иранския дипломатически комплекс в Дамаск, в резултат на която на място бе погубен почитан ирански бригаден военачалник, гавазите му, както и осем други ирански щабни офицери. От израелска страна тогава са били употребявани шест крилати ракети, всичките от които безпроблемно са достигнали задачата си. Мисля че това е всичко, което ви е нужно да знаете за сблъска на двете цивилизации, разликите сред тях и равнищата до които са достигнали в развиването си.
Очевидно е, че необятно прокламираният близкоизточен апокалипсис за следващ път се отсрочва, а и май в никакъв случай няма да се състои. Поради една елементарна причина - тамошните водачи пределно са наясно, че дрънкането на оръжие и някой различен конфликт в периферията им носят доста повече политически дивиденти, в сравнение с една пълномащабна война с неразбираем излаз.
Руският апокалипсис, обаче, си тече с цялостна мощ и то в дословния смисъл на думата. Водната буря от дълго време заля Оренбург, а в това време на напора й се поддаде още една язовирна стена, тази до Томск. При това, по-всичко проличава, че това надалеч няма да е единствената злополука която ще сполети Русия. Предстоят също военна, икономическа и политическа, не е ясно единствено по кое време и в каква поредност ще се случат.
На фронтовата линия и тази седмица беше доста с напрежение, без съществени прочени. С изключение на региона на Авдеевка, където окупаторите реализираха известно напредване в северозападно направление преди да бъдат спрени от украинските контраатаки. От Киев обявиха, че в този регион е осъществена ротация, т.е. изтощени елементи сражавали се в продължение на доста месеци са изтеглени за отмора и възобновяване, а техните места са зети от свежи сили трансферирани от спокойни сектори и тиловите зони. Това с огромна възможност би трябвало да докара до последователното стабилизиране на обстановката в този регион.
Украинският военен дух сигурно би трябвало да се увеличи предвид на положителните вести за Киев, които не престават да идват от Европа и Съединени американски щати. Първо, от Естония обявиха, че са обезпечили още към милион артилерийски снаряда за ЗСУ (украинските въоръжени сили) и в този момент е значимо да се откри финансиране и за тях. Няма грам подозрение, че това ще стане, с оглед възходящото осъзнаване измежду множеството европейски страни, че Русия е опасност освен за непосредствените си съседи, само че и за Стария Континент като цяло. Естествено, от Талин обявиха че нямат желание да афишират дестинациите, от които могат да бъдат докарани амунициите, защото съществува сериозен риск Русия да се опита да осуети доставките посредством дипломатически и различен напън. Така след обезпечения от Прага милион снаряди, в чието финансиране се включиха най-малко 20 страни (някои поискали анонимност), ЗСУ може би ще получат още един милион, което в близка вероятност би трябвало да реши най-насъщните им потребности.
В обозримо бъдеще би трябвало доста да бъде усилена и украинската Противовъздушна отбрана. Европейските политици, откакто станаха очевидци на това по какъв начин агресорите целеустремено унищожават украинските електроцентрали и най-много не престават да поразяват жилищни региони, където всеки ден умират почтени, най-сетне се разтърчаха и започнаха да обезпечават противовъздушни системи за Киев. Засега пряк донор е единствено Германия, само че предстоят да дойдат още, въпреки че не е ясно от кое място тъкмо.
Най-голямата вест, обаче, пристигна оттатък океана. След месеци отсрочване на гласуването на жизненоважната за самото битие на Украйна американска военна помощ, представителят на камарата на представителите (долната камара на конгреса на САЩ) Майк Джонсън внезапно съобщи, че ще внесе оцененият на почти 60 милиарда $ пакет за гласоподаване в събота, 20 април. Решението на Джонсън бе безспорен потрес за всички, тъй като точно той в продължение на месеци по всякакъв начин се опитваше да протака вота. Засега си остава цялостна мистерия какво тъкмо е провокирало у него този поврат и дали той е бил резултат на някаква титанична вътрешна битка или пък нещо друго го е подтикнало към този ход. Помощта към този момент е реалност, гласувана от камарата на представителите на Конгреса на Съединените щати пакет от 95 милиарда $, като 61 милиарда са за Украйна, останалите за Израел и Индо-Тихоокеанския район.
Като че ли е безсмислено да се разяснява, че въпросният пакет или заем ще бъде от изключителна изгода за Украйна при отбраната на суверенните й земи от домогванията на руснаците. От друга страна, колкото повече чета и чувам за него, толкоз повече се увещавам, че той ненужно се фетишизира и се показва на необятната аудитория като панацея или самобитен рубикон. Излиза, че надали не без тези пари Украйна ще бъде дефинитивно разгромена, освен това за нула време, а с тях успеха й е в забрадка вързана. Само ще би трябвало да потърпим още малко. Реално 61 милиарда $ не са толкоз доста пари за една толкоз огромна война, също така те ще бъдат нарязани на безчет дребни „ филийки “, които ще идват в продължение на доста месеци, да не кажа години. От друга страна, помощта на останалите сътрудници на Киев не е серпантина нито за момент, непрекъснато се усилва и в безспорни размери дори е надминала тази оказвана от Съединени американски щати. В това отношение цифрите са безапелационни. До момента американците са дали на украинците помощ на обща стойност 74.6 милиарда $, а с възможното гласоподаване на новата сумата ще нарасне до 135.6 милиарда. Междувременно единствено Европейски Съюз до момента е дал 166.5 милиарда $, като включително влизат гласуваните при започване на годината 54 милиарда. Ако се замислим малко, ще излезе, че към 150 милиарда е минимумът, който Украйна ще се нуждае от в този момент нататък всяка година, с цел да се задържи на повърхността във военно и икономическо отношение. А евентуално и повече. Това са действителностите и минималната цена на това Путин да бъде държан надалеч от европейските граници.
Напълно разбираемо, решението за гласуването на големия оръжеен заем (именно заем, а не помощ, както се предвиждаше първоначално) провокира нервност измежду путинистите в Съединени американски щати, а на съветските пропагандисти напряко им потънаха гемиите. Изключително душевно разстройство измежду Z-медиите в недоимперията предизвиква тъкмо избран пункт от оферти за гласоподаване документ, който планува на Украйна да се дадат ракети ATACMS .
В очакване на огромната съветска лятна атака
Другото нещо което съгласно мен ненужно се обявява и фетишизира е така наречен съветска лятна атака, която предстояла и най-много щяла да бъде страшна. Това би могло да стане факт в случай че руснаците, да вземем за пример, разполагаха с някаква аварийна войска, която да хвърлят в багра на тъкмо избран сектор където да съумеят да създадат бърз пробив и по този начин да провокират колапс на защитата на ЗСУ. Но аз към този момент неведнъж съм писал, че нашествениците не разполагат с материалните и човешки запаси нужни за основаването на огромна войска и единственото което могат да вършат е да образуват неголеми запаси, които да хвърлят тук и там в огъня на сраженията. Най-лошото за тях е, че са изцяло неспособни да трансформират тактиката която употребяват и качеството на войските с които разполагат. Когато през есента, да вземем за пример, руснаците подвигнаха темпото при Авдеевка, да не би това по някакъв метод да се отрази на хода на войната? Реално не. Единствено, което се случи е, че за украинските бранители на града стана много по-напечено в сравнение с други сектори, а съветските загуби внезапно подскочиха нагоре. Убеден съм че почти по този начин ще бъде и през това лято.
При това се следят някои признаци, които съгласно мен не вещаят победоносно ярко бъдеще за съветската войска. От известно време както аз, по този начин и редица съществени интернационалните военни анализатори виждаме че агресорите май изпитват сериозен дефицит на танкове и друга бронирана техника и се пробват да я пестят и опазват по всевъзможен метод. Друг индикатор е увеличаващото се наличие на бойното поле на остарели, създадени преди десетилетия модели като Т-62 и Т-55, и дори Т-54, както и последователното привършване на десетината големи открити складове за бронетехника останала от руско време в Сибир.
Конкретно на бойното поле в последно време станахме очевидци на много рядкости и механически импровизации от страна на руснаците, някои от които биха имали своето съществено екранно наличие в научно-фантастични екшъни като „ Лудият Макс: Пътят на яростта “. Вече има документирани случаи на офанзива на позиции на ЗСУ от мотоциклетисти или пък пехотни групи с китайски колички за голф.
В Запорожието пък наскоро агресорите настъпиха към украинска позиция с камион „ Урал “ целият окичен с заварени антидронови телени мрежи. В различен случай, пък, на един най-обикновен съветски танк се бяха накачили цели 24 съветски пехотинци, като че ли бе индийски междуградски рейс.
Засега класацията се води от съветски танк-костенурка, които бе наименуван по този начин откакто върху него бе заварен цялостен металически лист, с цел да го защищава от дроновете. Вероятно другата цел на този самобитен покрив е да подсигурява някаква минимална отбрана на пехотинците, които докарва до линията на прикосновение със ЗСУ.
Излишно е да ви споделям, че „ транспортите “ извършани чрез тези „ чудеса “ на съветската инженерна мисъл рядко имат благополучен край.
В последна сметка, желанието на руснаците да запазят танковете си е изцяло разбираемо. Те не са в положение да създават стотици всеки месец, с цел да попълнят колосалните си загуби, а и никой от съдружниците им (Иран, Северна Корея, Беларус и дори Китай) не разполага с толкоз доста, че да им доставят някакви количества. По-скоро е противоположното – няма да им дадат нито един. Вече дори се появяват прогнози какъв брой дълго още руснаците ще са в положение да поддържат своите „ мясные штурмы “ с съответни количества бронирана техника. Според някои наличните количества ще им стигнат за още почти две години. Анализаторите от „ Форбс “ също са съгласни ненапълно с една такава догадка, само че те настояват че по-скоро огромното привършване ще настъпи още напролет на 2025 година Аз не бих желал да се привързвам с никаква съответна прогноза, тъй като виждам на протичащото се от различен ъгъл. Но мисля че не е ненужно да се запознаете с разнообразни гледни точки.
Според скромното ми мнение, от основно значение за хода на сраженията на земята ще бъде борбата за превъзходство във въздуха. На пръв взор тя е извънредно неравна, най-много поради забележителното числено предимство на руснаците в бойни самолети и хеликоптери. Но ЗСУ неведнъж са доказвали, че доста добре съумяват да ползват разнообразни асиметрични тактики, т.е. да намират слабите места на очевидно доста по-силен съперник.
Конкретно това, какъв брой ще напредната руснаците през идните по-сухи седмици и месеци ще зависи най-много от това, до каква степен ЗСУ ще съумяват да държат авиацията им надалеч от него. Ако си спомняте, предишното лято най-големият проблем за настъпващите украинци бяха съветските ударни хеликоптери Ка-52, които успяваха да нанасят съществени вреди на бронираната техника на Киев. Украинците съумяха да смъкват няколко от тях най-много с ръчно портативни системи, само че огромният си удар нанесоха през есента, когато с дребното ракети ATACMS, които с триста зора съумяха да изпросят от Съединени американски щати безусловно попиляха съветската хеликоптерна флотилия на летищата в Бердянск и Луганск, унищожавайки съвсем две дузини от тях.
Следващият ход на руснаците бе, да стартират всеобщо да употребяват планиращи муниции, които те се изстрелваха от самолети от безвредно разстояние, да речем 50 километра от линията на фронта и по този начин стояха отвън обсега на украинското Противовъздушна отбрана. Като се има поради, че един подобен арсенал се създава относително елементарно (на остаряла руска „ глупава “ бомба се инсталират крила и система за насочване) и тяхното колосално бойно тегло (от половин до звук и половина) то резултатът им върху защитата на ЗСУ постоянно бе отблъскващ. Най-пресен е образецът с Авдеевка, където точно всеобщото потребление на тези бомби принуди украинските й бранители да я изоставен. След края на борбата за града (средата на февруари) ЗСУ още веднъж се снабдиха с предимство, като за един интервал от към две седмици съумяха да смъкват цели 15 съветски самолета. Това стана допустимо откакто от Киев взеха решение скритом да придвижат към фронтовата линия една от системите си „ Пейтриът “.
В началото на март, обаче, руснаците още веднъж си върнаха самодейността, като на собствен ред съумяха да заловен в крачка „ Патриота “ и да унищожат три пускови установки вкупом посредством прецизен удар с балистична ракета. От тогава насетне техният гнет с планиращите бомби продължава, като от началото на годината се смята, че са пуснали повече от 7000 от тях. Именно на планиращите бомби ще се разчита и отсега нататък, с цел да се унищожават солидните отбранителни линии на ЗСУ.
И до момента в който на земята обстановката е почти ясна, то във въздушната война везните непрекъснато се накланят ту в едната, ту в другата посока. След близо месец и половина в глуха защита, ЗСУ тази седмица за следващ път си демонстрираха зъбите и с акуратен удар с 12 ракети ATACMS унищожиха съветското летище Джанкой в Крим. Загинали са към 30 души, а в листата на изумените цели са цели четири Противовъздушна отбрана системи С-400 и радиолокационна станция. Освен това бяха изумени и сериозно значими и безумно скъпи радиолокационни станции в Брянска област и дори в централна Русия. Черешката на тортата обаче несъмнено е с валянето за пръв път на съветски стратегически бомбардировач Ту-22 (използват се за разрушение на украинските електроцентрали), освен това със остаряла руска ракета С-200 и то от разстояние цели 308 км.
Сега ще забележим какъв ще бъде отговорът на руснаците.
Успехите на ЗСУ от последната седмица несъмнено впечатляват, само че с цел да имат те дългогодишен резултат, а не моментни проблясъци е нужно небето на Украйна безусловно да бъде затворено. За задачата са нужни както отбранителни оръжия, най-много системите „ Пейтриът “, които се оправят еднообразно добре и с съветските самолети, и с на практика всички типове ракети, по този начин и нападателни. Най-вече ракети ATACMS, с които да се нападат съветските летища, а също и изтребители Ф-16. Положителното в тази ситуация е, че богатите страни сякаш най-сетне схванаха това и към този момент са се заформили две обединения за обезпечаването на нужното на Киев. Първата си свърши работата и в обозримо бъдеще няколко десетки изтребителя Ф-16 ще дойдат в Украйна. Втората се оформи тези дни, като задачата й е да обезпечи най-малко седем системи „ Пейтриът “ с осем установки всяка, с единична цена към милиард $. Нещо, което до неотдавна изглеждаше единствено като налудничава концепция. Германия към този момент се съгласи да даде една, значи се чакат още шест.
Ракети ATACMS, обаче, може да даде единствено една институция в света – Конгресът на Съединени американски щати.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ