Зелен колониализъм заплашва единственото признато коренно население в Европа
Саами, единственото прието радикално население в Европа, живее в Лапландия - район, ситуиран сред Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.
От незапомнени времена саамите обитават и употребяват огромни територии от Северна Феноскандия (физикогеографска област в Северна Европа - бел. ред.) за лов на риба, лов и развъждане на северни елени, запаси, които са основна част от тяхната еднаквост. След основаването на шведската страна през Средновековието, те стартират да заплащат налози за земята, която имат.
Ситуацията се трансформира през 1673 година, когато шведската корона издава указ, с цел да окуражи земеделците да се открият в северната част на страната, считана за див и ненаселен регион. От този миг саамите последователно изгубват правата си върху земята.
Ничия земя
За политиците и туристическата промишленост Лапландия продължава да е див регион. Всички се научиха да приказват по този метод, вместо да я считат за територия на един народ и културата му, изяснява Мей-Брит Йоман, изследователка на саами в Центъра за мултидисциплинарни изследвания върху расизма на университета в Упсала.
Тези убеждения са резултат от биологичния расизъм от началото 20-и век, съгласно който народът саами е прекомерно първичен, с цел да се грижи за земята си. Оттук и концепцията, че територията би трябвало да бъде употребена от този, който знае по какъв начин да я ръководи по най-хубавия метод, съгласно изследователката.
Колонизацията на север продължава, настояват саамите и поддръжниците им, единствено че през днешния ден е придобила друг " зелен " нюанс.
Националните и задграничните компании вършат като шведските управляващи в предишното: присвояват си земя с претекста за " зелен " или енергиен преход, написа " Воксюръп ". Логиката обаче остава същата: Северът е див, никой не живее там, т.е. елементарно могат да се развиват нови планове, изяснява 43-годишният политик саами от шведската Партия на зелените Хенрик Блинд. През последните години той се бори против отварянето на мина за рандеман на чугун в региона на Калак, на 40 километра от Йокмок, където живее и работи. На 22 март обаче шведското държавно управление даде зелена светлина за плана на английската компания " Беоулф майнинг " (Beowulf mining ) макар митингите.
В търсене на първични материали от сериозно значение
Темата за правата върху земята на саамите продължава да е доста обсъждана в Швеция. Комисията за определяне на истината, която през ноември 2021 година стартира следствие за злоупотреби, осъществени от шведското държавно управление към коренното население, ще се заеме и с тази тематика.
Шведският Север е богат на по този начин наречените първични материали от сериозно значение, които са доста значими за енергийния преход. Редкоземните метали - литий, кобалт, никел, графит, са нужни за производството на акумулатори (най-вече за електрически транспортни средства) и вятърни турбини.
Въпреки сериозните митинги против нови планове за добиване на минерали, Швеция остава вярна на програмата си и се стреми да премине напълно към възобновими източници на сила до 2045 година. Така тя ще стане една от първите в света страни, напълно отказали се от изкопаемите горива (Финландия обаче разчита да реализира същото до 2035 година).
През 2015 година държавното управление започва самодейността " Швеция без изкопаеми горива ", чиято цел е да " разпознава пречките и опциите за ускорение на развиването " и да приготвя политически оферти за държавното управление.
Устойчивото добиване на минерали, основано върху електрифицирането на мините и използването на биогорива, е част от тактиката, както и вятърните централи. В момента вятърната сила задоволява 18 на 100 от търсенето на електричество в Швеция, останалата част се създава от нуклеарна сила (40 на сто) и хидроелектрически централи (45 на сто).
Увеличеното произвеждане от вятър ще разреши да се изнася сила за останалата част от Европа и ще спомогне да се понижат нездравословните излъчвания на континента.
По-голямата част от плануваните паркове за вятърна сила ще се строят в северната част на страната до 2023 година. Защо? Позицията е съвършена, духа доста вятър и никой не живее там твърди Томас Риклунд, представител на компанията " Свевинд " (Svevind), подсилвайки мита за необитаемия север. Понастоящем " Свевинд " строи " Маркбюгден 1101 " (Markbygden 1101), най-големия вятърен парк в Европа.
Клауза за безмълвие
Преди 12 години, когато шведското държавно управление разпореди концесията за този голям вятърен парк, който се разгръща на 450 квадратни километра, представителят на общината Йонас Лундмарк употребява същата обосновка в изявление по радиото. " През последните 50 години популацията понижа последователно и ничии ползи не се нарушават ", съобщи той тогава, пропускайки да спомене саамите.
Според Риклунд сега има едва опълчване на строителството на вятърен парк, защото компанията е изплатила обезщетения.
Еленовъдите от своя страна потвърдиха публично, че не могат да приказват за възможни проблеми поради уговорка в договорите, които са подписали, която постанова безмълвие.
Според някои научни проучвания вятърните паркове оказват въздействие на миграционните направления на дивите елени и въздействат на благосъстоянието им, защото шумът от турбините ги плаши. Саамите се пробваха неколкократно да спрат строителството на " Маркбюгден " сред 2010 и 2013 година, само че без триумф.
Ентусиазмът за вложения във вятърна сила в Швеция стартира да понижава. Неотдавнашно изследване на университета в Гьотеборг сподели, че поддръжката за вложения във вятърна сила на национално ниво е намаляла от 80 на 100 преди 10 години до 45 на 100 през 2020 година.
Саамите имат доста поддръжници в битката против по този начин наречения зелен колониализъм: от шведите, които се безпокоят за унищожаването на природата, през шведската черква, до екоактивистите.
Швеция и Норвегия обаче постановиха брутални режими на саамите, с цел да ги приобщят към западния модел и да ги модернизират, нанасяйки вреди на културата, езика и метода им на живот, в това число и чрез енергийни планове, добавя " Воксюръп ".
От незапомнени времена саамите обитават и употребяват огромни територии от Северна Феноскандия (физикогеографска област в Северна Европа - бел. ред.) за лов на риба, лов и развъждане на северни елени, запаси, които са основна част от тяхната еднаквост. След основаването на шведската страна през Средновековието, те стартират да заплащат налози за земята, която имат.
Ситуацията се трансформира през 1673 година, когато шведската корона издава указ, с цел да окуражи земеделците да се открият в северната част на страната, считана за див и ненаселен регион. От този миг саамите последователно изгубват правата си върху земята.
Ничия земя
За политиците и туристическата промишленост Лапландия продължава да е див регион. Всички се научиха да приказват по този метод, вместо да я считат за територия на един народ и културата му, изяснява Мей-Брит Йоман, изследователка на саами в Центъра за мултидисциплинарни изследвания върху расизма на университета в Упсала.
Тези убеждения са резултат от биологичния расизъм от началото 20-и век, съгласно който народът саами е прекомерно първичен, с цел да се грижи за земята си. Оттук и концепцията, че територията би трябвало да бъде употребена от този, който знае по какъв начин да я ръководи по най-хубавия метод, съгласно изследователката.
Колонизацията на север продължава, настояват саамите и поддръжниците им, единствено че през днешния ден е придобила друг " зелен " нюанс.
Националните и задграничните компании вършат като шведските управляващи в предишното: присвояват си земя с претекста за " зелен " или енергиен преход, написа " Воксюръп ". Логиката обаче остава същата: Северът е див, никой не живее там, т.е. елементарно могат да се развиват нови планове, изяснява 43-годишният политик саами от шведската Партия на зелените Хенрик Блинд. През последните години той се бори против отварянето на мина за рандеман на чугун в региона на Калак, на 40 километра от Йокмок, където живее и работи. На 22 март обаче шведското държавно управление даде зелена светлина за плана на английската компания " Беоулф майнинг " (Beowulf mining ) макар митингите.
В търсене на първични материали от сериозно значение
Темата за правата върху земята на саамите продължава да е доста обсъждана в Швеция. Комисията за определяне на истината, която през ноември 2021 година стартира следствие за злоупотреби, осъществени от шведското държавно управление към коренното население, ще се заеме и с тази тематика.
Шведският Север е богат на по този начин наречените първични материали от сериозно значение, които са доста значими за енергийния преход. Редкоземните метали - литий, кобалт, никел, графит, са нужни за производството на акумулатори (най-вече за електрически транспортни средства) и вятърни турбини.
Въпреки сериозните митинги против нови планове за добиване на минерали, Швеция остава вярна на програмата си и се стреми да премине напълно към възобновими източници на сила до 2045 година. Така тя ще стане една от първите в света страни, напълно отказали се от изкопаемите горива (Финландия обаче разчита да реализира същото до 2035 година).
През 2015 година държавното управление започва самодейността " Швеция без изкопаеми горива ", чиято цел е да " разпознава пречките и опциите за ускорение на развиването " и да приготвя политически оферти за държавното управление.
Устойчивото добиване на минерали, основано върху електрифицирането на мините и използването на биогорива, е част от тактиката, както и вятърните централи. В момента вятърната сила задоволява 18 на 100 от търсенето на електричество в Швеция, останалата част се създава от нуклеарна сила (40 на сто) и хидроелектрически централи (45 на сто).
Увеличеното произвеждане от вятър ще разреши да се изнася сила за останалата част от Европа и ще спомогне да се понижат нездравословните излъчвания на континента.
По-голямата част от плануваните паркове за вятърна сила ще се строят в северната част на страната до 2023 година. Защо? Позицията е съвършена, духа доста вятър и никой не живее там твърди Томас Риклунд, представител на компанията " Свевинд " (Svevind), подсилвайки мита за необитаемия север. Понастоящем " Свевинд " строи " Маркбюгден 1101 " (Markbygden 1101), най-големия вятърен парк в Европа.
Клауза за безмълвие
Преди 12 години, когато шведското държавно управление разпореди концесията за този голям вятърен парк, който се разгръща на 450 квадратни километра, представителят на общината Йонас Лундмарк употребява същата обосновка в изявление по радиото. " През последните 50 години популацията понижа последователно и ничии ползи не се нарушават ", съобщи той тогава, пропускайки да спомене саамите.
Според Риклунд сега има едва опълчване на строителството на вятърен парк, защото компанията е изплатила обезщетения.
Еленовъдите от своя страна потвърдиха публично, че не могат да приказват за възможни проблеми поради уговорка в договорите, които са подписали, която постанова безмълвие.
Според някои научни проучвания вятърните паркове оказват въздействие на миграционните направления на дивите елени и въздействат на благосъстоянието им, защото шумът от турбините ги плаши. Саамите се пробваха неколкократно да спрат строителството на " Маркбюгден " сред 2010 и 2013 година, само че без триумф.
Ентусиазмът за вложения във вятърна сила в Швеция стартира да понижава. Неотдавнашно изследване на университета в Гьотеборг сподели, че поддръжката за вложения във вятърна сила на национално ниво е намаляла от 80 на 100 преди 10 години до 45 на 100 през 2020 година.
Саамите имат доста поддръжници в битката против по този начин наречения зелен колониализъм: от шведите, които се безпокоят за унищожаването на природата, през шведската черква, до екоактивистите.
Швеция и Норвегия обаче постановиха брутални режими на саамите, с цел да ги приобщят към западния модел и да ги модернизират, нанасяйки вреди на културата, езика и метода им на живот, в това число и чрез енергийни планове, добавя " Воксюръп ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ