Филип Гунев: МВР не се бори срещу войната по пътищата, а имитира мерки
С всеки минал ден невижданата рецесия по българските пътища се задълбочава. Срещу нея се разгласи Министерството на вътрешните работи, въвеждайки 13 спомагателни ограничения
Закъсня ли противодействието на пътния травматизъм? Изчерпан ли е моделът на надзор, който подчертава върху санкциите повече, в сравнение с административните превантивните ограничения? Защо в България не се ръководи риска от пътно-транспортни катастрофи?
Интервю с Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи в три държавни управления за.
Радио ВИДИН: Почти всяка година си приказваме едно и също. Случи ли се нещо, Министерство на вътрешните работи реагира с познатия опит за надзор, който натъртва на санкциите, които се усилват, само че няма опит за административни превантивни ограничения.
"Темата за пътната сигурност не е отговорност единствено на Министерство на вътрешните работи. Както всички политики, би трябвало да има съгласуваност сред няколко институции. И тази обаче е пропаднала, дори не бих споделил единствено в последните 10 години, а от десетилетия насам няма съгласуваност. Европейската комисия натъртва на три аспекта: на сигурността на транспортните средства, на инфраструктурата и към този момент на самия надзор и другите превантивни ограничения. В този смисъл ние обективно имаме аргументи, защото имаме стар автопарк и инфраструктура, която е доста по-назад от Централна и Западна Европа, с цел да имаме по-голям травматизъм и брой на починалите по пътищата. В същото време и съответна политика от страна на Министерство на вътрешните работи също няма. Няма я по няколко аргументи: първо е недофинансирана, парите от санкциите, които трябваше да отидат в един фонд за пътна сигурност, а по-късно да се преинвестират назад в надзор и предварителна защита на ПТП-тата, на практика това не се случва. Едвам-едвам някакви пари се влагат всяка година от застрахователния фонд, а милионите, събрани от пътните санкции, една доста дребна част се връща за закупуване на радари и насърчаване на всевъзможни други системи за надзор и предварителна защита. Другият проблем е неналичието на визия и ясна политика. Фактически политиката в актуалния свят би трябвало да се базира на някакво познание, да знаеш какви са повода за тези ПТП-та, с цел да можеш да вземеш съответни ограничения. Такова познание в Министерство на вътрешните работи е минимално. Когато имаш едно ПТП, е необходим добър разбор за това какви са аргументите, с цел да реализираме една добра база, която да ни каже какви са водещите аргументи, точните места, кои са причинителите. Тази информация я няма. За леките катастрофи изобщо не се събира добра информация там, където КАТ не се вика. За тежките катастрофи, където би трябвало доста институции да идват и да проучват, там би трябвало да се прави доста добър разбор, с цел да знаеш точните аргументи, които нормално се свеждат до три-четири - привишена скорост, в редки случаи повода е в инфраструктурата и неизправността на транспортното средство. Този изчерпателен разбор липсва. Когато един министър получи разбор на полицията за пътната сигурност, тя се свежда до суха статистика, която споделя в коя област има повече или по-малко катастрофи, само че какви са аргументите - не ги знаеш. Съответно и ограниченията, които взимаш, са едни и същи: повече надзор, повече и по-високо санкции, само че дали повече надзор ни би трябвало за неправилни изперварвания и дали повече санкции ние постановяваме за тях, тъй като сме открили, че това е водеща причина, такава концепция нямаме, такава политика и детайлно познание нямаме. Налагат се общи ограничения. Всеки път, когато има смяна на закона или предложение за ограничения, те са един обичаен лист, който се изпраща от националната полиция, който да бъде признат от Народното събрание. В последните 7 месеца, за жалост, се вървеше в противоположна посока. Екипът на министър Рашков имаше не положително схващане за тази тематика, надлежно една от дребното положителни ограничения, които през последните години бяха признати - за понижаване на корупцията в КАТ - те не я схванаха, потеглиха да я обръщат. Беше основан един обединен център, защото имаше всеобща корупция във всички области, РПУ-та, покриваха се санкции, всеки се уреждаше по някакъв метод, та концепцията беше да се сътвори централно място, където да се обработват санкциите и където по-лесно да се заловен корумпираните лица - оказа се, че всички са корумпирани там. Вместо да ги сменят, тъй като е доста по-лесно да смениш 30 души на централно равнище или да ги наблюдаваш с положителни ограничения, или да си подобриш процесите, тъй че да не могат тези 30 души да правят закононарушения, само че те взеха решение да върнат остарялото състояние, където липсва всевъзможен надзор и няма метод да ги контролираш. Това беше стъпка обратно в битката с корупцията в КАТ ".
Радио ВИДИН: Защо не поглеждаме и не използваме непознати модели, приложени сполучливо в разнообразни страни?
"В полицията няма ясна, няма и министри с ясна визия. Европейската комисия има едно нещо, познато като Визия 0: т.е през 2050 година да има нула починали от автопроизшествия. При нас имаше сякаш сходна тактика за пътна сигурност, само че действително в полицията някой да е седнал и да е взел тези непознати практики, да е погледнал след 10 години какво желаеме да се случи - такова нещо нямаме. Ръководството на полицията беше от някакъв селски каст в последната година - нито им е било приоритет, нито са разбирали, нито са имали знания кои са положителните европейски практики. Не чакам нещо да се е трансформирало през последната година, само че и през предходните нямаше такава целенасочена политика да се взимат положителни практики или да се обмисли цялостна тактика. То не е едно нещо, което би трябвало да се бутне: в случай че тръгнеш да поправяш единствено едно, това е област, която изиска голям брой ограничения, предварителна защита, добър разбор, добра контролна политика, вложения, които не са единствено от полицията, само че не е толкоз просто, няма обединен европейски модел. Нулевата приемливост, която виждаме в доста страни, в България не съществува и не се ползва, от полицията имам поради.Дали поради корупция, дали поради криворазбрано схващане - заради разнообразни аргументи полицията под някаква форма толерира леки нарушавания, което води в последна сметка до толериране и на по-тежките нарушавания. Това, че толерираш леките нарушавания и не взимаш ограничения, в последна сметка дава опция на водачите да си мислят, че и по-тежите няма да бъдат глобени. Позволяват си да карат на алено, да са без регистрационни табели. Прекарвам летата в Габрово, на един светофар пет мотоциклета предходната седмица се огледаха и минаха на алено, а половината бяха със скрити и прикрити номера, с цел да не могат да бъдат засечени. Цари някакво беззнаконие, което в Европа е изцяло немислимо. Мерките там биха били много съществени. В дребните градове, където всички се познават, полицията е надалеч по-толерантна ".
Радио ВИДИН: Оставам с усещане, че Вие не очаквате оповестените ограничения да дадат резултат.
"Това е безспорна реплика. Всеки път поставят едни и същи ограничения. Няма измислени нови ограничения. А и с ограничения това не става. Няма по какъв начин нещо да се промени за два месеца. Министърът е длъжностен. Длъжен е да каже, че прави нещо. Нито му е в пълномощията да тръгне да прави дълготрайни политики, нито има време. Обявява някакви ограничения, тъй като е задължен, защото лятото бележи сериозен растеж и връщане към високите равнища от 2019та. COVID-ът изкуствено понижи пътния травматизъм. Това е дълготрайна политика, няма по какъв начин да се случи за година или две. Затова и на Европейската комисия политиката е след трийсет години да имаме нулева смъртност на пътя, тъй че е въпрос на институциите да работят. Създаде се и една Агенция за пътна сигурност, която съгласно мен също, а и нямаше пълномощията, само че просто не съумя да координира тези политики. Нямаше по какъв начин да принуди министерствата да стартират да събират информация и данни, които да образуват политики. При тази промяна в последните години на министри на всеки три месеца няма по какъв начин да чакаме нещо ".
Закъсня ли противодействието на пътния травматизъм? Изчерпан ли е моделът на надзор, който подчертава върху санкциите повече, в сравнение с административните превантивните ограничения? Защо в България не се ръководи риска от пътно-транспортни катастрофи?
Интервю с Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи в три държавни управления за.
Радио ВИДИН: Почти всяка година си приказваме едно и също. Случи ли се нещо, Министерство на вътрешните работи реагира с познатия опит за надзор, който натъртва на санкциите, които се усилват, само че няма опит за административни превантивни ограничения.
"Темата за пътната сигурност не е отговорност единствено на Министерство на вътрешните работи. Както всички политики, би трябвало да има съгласуваност сред няколко институции. И тази обаче е пропаднала, дори не бих споделил единствено в последните 10 години, а от десетилетия насам няма съгласуваност. Европейската комисия натъртва на три аспекта: на сигурността на транспортните средства, на инфраструктурата и към този момент на самия надзор и другите превантивни ограничения. В този смисъл ние обективно имаме аргументи, защото имаме стар автопарк и инфраструктура, която е доста по-назад от Централна и Западна Европа, с цел да имаме по-голям травматизъм и брой на починалите по пътищата. В същото време и съответна политика от страна на Министерство на вътрешните работи също няма. Няма я по няколко аргументи: първо е недофинансирана, парите от санкциите, които трябваше да отидат в един фонд за пътна сигурност, а по-късно да се преинвестират назад в надзор и предварителна защита на ПТП-тата, на практика това не се случва. Едвам-едвам някакви пари се влагат всяка година от застрахователния фонд, а милионите, събрани от пътните санкции, една доста дребна част се връща за закупуване на радари и насърчаване на всевъзможни други системи за надзор и предварителна защита. Другият проблем е неналичието на визия и ясна политика. Фактически политиката в актуалния свят би трябвало да се базира на някакво познание, да знаеш какви са повода за тези ПТП-та, с цел да можеш да вземеш съответни ограничения. Такова познание в Министерство на вътрешните работи е минимално. Когато имаш едно ПТП, е необходим добър разбор за това какви са аргументите, с цел да реализираме една добра база, която да ни каже какви са водещите аргументи, точните места, кои са причинителите. Тази информация я няма. За леките катастрофи изобщо не се събира добра информация там, където КАТ не се вика. За тежките катастрофи, където би трябвало доста институции да идват и да проучват, там би трябвало да се прави доста добър разбор, с цел да знаеш точните аргументи, които нормално се свеждат до три-четири - привишена скорост, в редки случаи повода е в инфраструктурата и неизправността на транспортното средство. Този изчерпателен разбор липсва. Когато един министър получи разбор на полицията за пътната сигурност, тя се свежда до суха статистика, която споделя в коя област има повече или по-малко катастрофи, само че какви са аргументите - не ги знаеш. Съответно и ограниченията, които взимаш, са едни и същи: повече надзор, повече и по-високо санкции, само че дали повече надзор ни би трябвало за неправилни изперварвания и дали повече санкции ние постановяваме за тях, тъй като сме открили, че това е водеща причина, такава концепция нямаме, такава политика и детайлно познание нямаме. Налагат се общи ограничения. Всеки път, когато има смяна на закона или предложение за ограничения, те са един обичаен лист, който се изпраща от националната полиция, който да бъде признат от Народното събрание. В последните 7 месеца, за жалост, се вървеше в противоположна посока. Екипът на министър Рашков имаше не положително схващане за тази тематика, надлежно една от дребното положителни ограничения, които през последните години бяха признати - за понижаване на корупцията в КАТ - те не я схванаха, потеглиха да я обръщат. Беше основан един обединен център, защото имаше всеобща корупция във всички области, РПУ-та, покриваха се санкции, всеки се уреждаше по някакъв метод, та концепцията беше да се сътвори централно място, където да се обработват санкциите и където по-лесно да се заловен корумпираните лица - оказа се, че всички са корумпирани там. Вместо да ги сменят, тъй като е доста по-лесно да смениш 30 души на централно равнище или да ги наблюдаваш с положителни ограничения, или да си подобриш процесите, тъй че да не могат тези 30 души да правят закононарушения, само че те взеха решение да върнат остарялото състояние, където липсва всевъзможен надзор и няма метод да ги контролираш. Това беше стъпка обратно в битката с корупцията в КАТ ".
Радио ВИДИН: Защо не поглеждаме и не използваме непознати модели, приложени сполучливо в разнообразни страни?
"В полицията няма ясна, няма и министри с ясна визия. Европейската комисия има едно нещо, познато като Визия 0: т.е през 2050 година да има нула починали от автопроизшествия. При нас имаше сякаш сходна тактика за пътна сигурност, само че действително в полицията някой да е седнал и да е взел тези непознати практики, да е погледнал след 10 години какво желаеме да се случи - такова нещо нямаме. Ръководството на полицията беше от някакъв селски каст в последната година - нито им е било приоритет, нито са разбирали, нито са имали знания кои са положителните европейски практики. Не чакам нещо да се е трансформирало през последната година, само че и през предходните нямаше такава целенасочена политика да се взимат положителни практики или да се обмисли цялостна тактика. То не е едно нещо, което би трябвало да се бутне: в случай че тръгнеш да поправяш единствено едно, това е област, която изиска голям брой ограничения, предварителна защита, добър разбор, добра контролна политика, вложения, които не са единствено от полицията, само че не е толкоз просто, няма обединен европейски модел. Нулевата приемливост, която виждаме в доста страни, в България не съществува и не се ползва, от полицията имам поради.Дали поради корупция, дали поради криворазбрано схващане - заради разнообразни аргументи полицията под някаква форма толерира леки нарушавания, което води в последна сметка до толериране и на по-тежките нарушавания. Това, че толерираш леките нарушавания и не взимаш ограничения, в последна сметка дава опция на водачите да си мислят, че и по-тежите няма да бъдат глобени. Позволяват си да карат на алено, да са без регистрационни табели. Прекарвам летата в Габрово, на един светофар пет мотоциклета предходната седмица се огледаха и минаха на алено, а половината бяха със скрити и прикрити номера, с цел да не могат да бъдат засечени. Цари някакво беззнаконие, което в Европа е изцяло немислимо. Мерките там биха били много съществени. В дребните градове, където всички се познават, полицията е надалеч по-толерантна ".
Радио ВИДИН: Оставам с усещане, че Вие не очаквате оповестените ограничения да дадат резултат.
"Това е безспорна реплика. Всеки път поставят едни и същи ограничения. Няма измислени нови ограничения. А и с ограничения това не става. Няма по какъв начин нещо да се промени за два месеца. Министърът е длъжностен. Длъжен е да каже, че прави нещо. Нито му е в пълномощията да тръгне да прави дълготрайни политики, нито има време. Обявява някакви ограничения, тъй като е задължен, защото лятото бележи сериозен растеж и връщане към високите равнища от 2019та. COVID-ът изкуствено понижи пътния травматизъм. Това е дълготрайна политика, няма по какъв начин да се случи за година или две. Затова и на Европейската комисия политиката е след трийсет години да имаме нулева смъртност на пътя, тъй че е въпрос на институциите да работят. Създаде се и една Агенция за пътна сигурност, която съгласно мен също, а и нямаше пълномощията, само че просто не съумя да координира тези политики. Нямаше по какъв начин да принуди министерствата да стартират да събират информация и данни, които да образуват политики. При тази промяна в последните години на министри на всеки три месеца няма по какъв начин да чакаме нещо ".
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ