АЕЖ: Присъдата срещу Росен Босев е саморазправа с журналист
С решение на Софийски градски съд е доказана неоправдателна присъда на Софийски областен съд, с която журналистът от “Капитал ” и член на Управителния съвет на АЕЖ-България Росен Босев е наказан на санкция от 1000 лева по наказателно дело, заведено от някогашния ръководител на Комисията за финансов контрол и сегашен шеф на Българската банка за развиване Стоян Мавродиев, оповестява АЕЖ.
реклама
Целият проблем е индикативен за това по какъв начин представители на държавната власт могат да използват институции, с цел да санкционират публицист, който е разкрил условия към личността им. Съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е била обект на серия сериозни изявления с създател Росен Босев. Съдия Крънчева отхвърля да си направи отказ, макар че подобен е пожелан от журналиста. Този факт дава учредения за съществено подозрение в обективността на съда. Как може да се подсигурява, че арбитър, персонално обиден от работата на публицист, няма да бъде привързан, когато му се наложи да гледа дело против същия публицист?
За преднамереност, приказва и методът, по който арбитър Крънчева е разпоредила да бъде свикан Босев - с призовка като за тежко закононарушение и с търсене на редица адреси, на които журналистът не живее. Цялостната показност при издирването също основава чувство за непропорционалност.
Отказът на арбитър Крънчева да си направи отказ, макар обективното съображение за подозрение в нейната безпристрастност, основава усещане, че процесът е трансфорат в средство за разпра.
Междувременно, присъдата беше употребена като следващ опит за дискредитиране на Росен Босев, от страна на жълт уебсайт, който разгласява решението преди то да бъде публично оповестено от съда. Решението не е оповестено публично и до през днешния ден.
“Прави усещане, че в решението на градския съд е изцяло пренебрегната Конституцията според тълкуването й още през 1996 година от Конституционния съд и Европейската спогодба за правата на индивида в светлината на богатата процедура на Европейския съд по правата на индивида. Не е регистрирано, че тъжителят се явява обществена фигура, че носи отговорност за активността на ръководената тогава от него комисия като неин ръководител, че жителите имат право да разясняват дейностите на тази комисия по отношение на неговата персона, ролята на медиите на " публичен пазач " в демократичното общество, рамките на свободата на словото и задължението за висшите чиновници да търпят рецензия, ” сподели юрист Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация. Подобни дейности от страна на държавните органи постоянно имат “смразяващ ” резултат, както показва Европейския съд по правата на индивида.
Самото обвиняване също демонстрира белези на корист с власт. След като Капитал и Дневник публикуват материали за връзки на тъжителя Стоян Мавродиев по делото против Евелин Банев - Брендо, Комисията по финансов контрол, която Мавродиев управлява по това време, постанова рекордни санкции на двете медии за изнасяне на информация към банкрута на Корпоративна комерсиална банка. Глобите провокират мощен вътрешен и интернационален отзив и реакция на разнообразни журналистически и правозащитни организации. Решението на Комисията е анулирано от съда, което демонстрира несъстоятелността на глобите. След като не съумява да наложи санкции на Капитал и Дневник, Мавродиев се насочва към трима техни публицисти. Двама от публицистите са оправдани, само че Босев е наказан за изявление на мнение като през 2015 година е декларирал в утринния блок на Нова телевизия: “Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира “Капитал ” и “Дневник ”.
АЕЖ-България тогава излезе с безапелационна позиция, че дейностите на КФН съставляват невиждана бюрократична цензура. Днес е добре да си напомним и че съдът анулира въпросните решения и наложените наказания. Днес със същата решителност заставаме зад Росен Босев, който е член на АЕЖ, и заявяваме, че е неприемливо наказателни каузи против публицисти, изключително заведени от представители на страната, да се гледат от арбитър, в чиято безпристрастност във връзка с обвинения има учредения за подозрения. АЕЖ ще уведоми интернационалните си сътрудници за случая и ще изиска от Европейската комисия да му обърне внимание в границите на Механизма за съдействие и инспекция.
реклама
Целият проблем е индикативен за това по какъв начин представители на държавната власт могат да използват институции, с цел да санкционират публицист, който е разкрил условия към личността им. Съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е била обект на серия сериозни изявления с създател Росен Босев. Съдия Крънчева отхвърля да си направи отказ, макар че подобен е пожелан от журналиста. Този факт дава учредения за съществено подозрение в обективността на съда. Как може да се подсигурява, че арбитър, персонално обиден от работата на публицист, няма да бъде привързан, когато му се наложи да гледа дело против същия публицист?
За преднамереност, приказва и методът, по който арбитър Крънчева е разпоредила да бъде свикан Босев - с призовка като за тежко закононарушение и с търсене на редица адреси, на които журналистът не живее. Цялостната показност при издирването също основава чувство за непропорционалност.
Отказът на арбитър Крънчева да си направи отказ, макар обективното съображение за подозрение в нейната безпристрастност, основава усещане, че процесът е трансфорат в средство за разпра.
Междувременно, присъдата беше употребена като следващ опит за дискредитиране на Росен Босев, от страна на жълт уебсайт, който разгласява решението преди то да бъде публично оповестено от съда. Решението не е оповестено публично и до през днешния ден.
“Прави усещане, че в решението на градския съд е изцяло пренебрегната Конституцията според тълкуването й още през 1996 година от Конституционния съд и Европейската спогодба за правата на индивида в светлината на богатата процедура на Европейския съд по правата на индивида. Не е регистрирано, че тъжителят се явява обществена фигура, че носи отговорност за активността на ръководената тогава от него комисия като неин ръководител, че жителите имат право да разясняват дейностите на тази комисия по отношение на неговата персона, ролята на медиите на " публичен пазач " в демократичното общество, рамките на свободата на словото и задължението за висшите чиновници да търпят рецензия, ” сподели юрист Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация. Подобни дейности от страна на държавните органи постоянно имат “смразяващ ” резултат, както показва Европейския съд по правата на индивида.
Самото обвиняване също демонстрира белези на корист с власт. След като Капитал и Дневник публикуват материали за връзки на тъжителя Стоян Мавродиев по делото против Евелин Банев - Брендо, Комисията по финансов контрол, която Мавродиев управлява по това време, постанова рекордни санкции на двете медии за изнасяне на информация към банкрута на Корпоративна комерсиална банка. Глобите провокират мощен вътрешен и интернационален отзив и реакция на разнообразни журналистически и правозащитни организации. Решението на Комисията е анулирано от съда, което демонстрира несъстоятелността на глобите. След като не съумява да наложи санкции на Капитал и Дневник, Мавродиев се насочва към трима техни публицисти. Двама от публицистите са оправдани, само че Босев е наказан за изявление на мнение като през 2015 година е декларирал в утринния блок на Нова телевизия: “Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира “Капитал ” и “Дневник ”.
АЕЖ-България тогава излезе с безапелационна позиция, че дейностите на КФН съставляват невиждана бюрократична цензура. Днес е добре да си напомним и че съдът анулира въпросните решения и наложените наказания. Днес със същата решителност заставаме зад Росен Босев, който е член на АЕЖ, и заявяваме, че е неприемливо наказателни каузи против публицисти, изключително заведени от представители на страната, да се гледат от арбитър, в чиято безпристрастност във връзка с обвинения има учредения за подозрения. АЕЖ ще уведоми интернационалните си сътрудници за случая и ще изиска от Европейската комисия да му обърне внимание в границите на Механизма за съдействие и инспекция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ