Решено! Ето Колко Ще Лежи Чудовището Стефан, Който Уби Жестоко Виола!
С присъдата на Софийски градски съд подсъдимият е приет за отговорен в осъществено закононарушение за това, че на 23.06.2017 година в София съзнателно е умъртвил Виола Николова, като действието е осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен за убитата метод.
Съдът му е наложил наказване от 25 година отнемане от независимост при изискванията на кратко правосъдно разследване и когато съдът дефинира като най-подходящо по тип наказването пожизнен затвор без подмяна, не го постанова, а наказването пожизнен затвор заменя с отнемане от независимост от 20 до 30 година Подсъдимият е приет за отговорен и за държане без съответно позволение на високорискови наркотични вещества), като му е наложено наказване от 8 месеца отнемане от независимост и санкция в размер на 2000 лева Определено е едно общо най-тежко наказване в размер на 25 година отнемане от независимост, присъединена е и санкция от 2000 лв..
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за възможни, само че неоснователни. Съдът е безапелационен, че няма нито позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нито погрешно приложение на материалния закон. Няма нито неизясненост по отношение на волята на градския съд, нито пък е налице някаква съзряна липса на претекстове, в каквато тенденция са част от доводите на бранителя на подсъдимия, което да е лимитирало по някакъв метод правото на отбрана на която и да е от страните в процеса, с цел да се претендира ново разглеждане на делото било от въззивния, а още по-малко от първоинстанционния съд.
Според Върховен касационен съд е безпричинно и изказванието на частното обвиняване за позволено значително нарушаване на процесуалните правила с прекосяването от разглеждане на делото по общия ред към осъществяване на диференцираната процедура по Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, лимитирало правото им на отбрана да претендират налагането на най-тежкото планувано за закононарушението по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване.
В претекстовете се показва, че според член 374 от Наказателно-процесуален кодекс, доколкото няма специфични правила в Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, ползват се общите правила на Наказателно-процесуален кодекс. И откакто няма ограничаване за използване на някоя от диференцираните процедури на кратко правосъдно разследване за реализиране на заложените от законодателя цели, тя е приложена вярно и съдът е извършил отговорностите си, то няма по какъв начин да се твърди да е позволено значително нарушаване на разпоредбите на Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс.
По отношение на твърдяното от частните обвинители процесуално нарушаване поради неприемането на гражданските искове за взаимно разглеждане с наказателния развой, висшите съдии пишат, че не е налично такова нарушаване както тъй като не лимитира ничии права в този развой, по този начин и тъй като не препятства исковото произвеждане на потърпевшите, в което при влезнала в действие присъда да открият размера на породените им болки и премеждия от незаконното действие.
Доводи във връзка с справедливостта на наложеното на подсъдимия наказване отнемане от независимост се сочат и в двете касациони тъжби. Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че както първостепенният, по този начин и апелативният съд са пределно ясни в актовете си – осъщественото е извънредно тежко по смисъла на Наказателен кодекс както по метода на осъществяване, по този начин и с оглед аргументите и умисъла на дееца за осъществяването му. Още повече, с оглед и на двете квалифициращи действието условия, охарактеризиращи в отрицателен проект неговия причинител и подбудите му да го стори. Проявеното след това осъзнаване, самопризнание и страдание за стореното не понижава публичната заплаха на същото, нито снижава публичната заплаха на дееца на фона на проявената от него неоправдана настъпателност и свирепост. Правилно съдът е калкулирал в отегчаващите виновността на подсъдимия условия упоритосттта му да аргументи гибелта на Виола Николова по всевъзможен метод – посредством удушване, безрезултатно, благодарение на кръвопролитие с един, два и най-после три ножа с пострадвания в дълбочина във врата й, с което най-после е съумял.
Съдът му е наложил наказване от 25 година отнемане от независимост при изискванията на кратко правосъдно разследване и когато съдът дефинира като най-подходящо по тип наказването пожизнен затвор без подмяна, не го постанова, а наказването пожизнен затвор заменя с отнемане от независимост от 20 до 30 година Подсъдимият е приет за отговорен и за държане без съответно позволение на високорискови наркотични вещества), като му е наложено наказване от 8 месеца отнемане от независимост и санкция в размер на 2000 лева Определено е едно общо най-тежко наказване в размер на 25 година отнемане от независимост, присъединена е и санкция от 2000 лв..
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за възможни, само че неоснователни. Съдът е безапелационен, че няма нито позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нито погрешно приложение на материалния закон. Няма нито неизясненост по отношение на волята на градския съд, нито пък е налице някаква съзряна липса на претекстове, в каквато тенденция са част от доводите на бранителя на подсъдимия, което да е лимитирало по някакъв метод правото на отбрана на която и да е от страните в процеса, с цел да се претендира ново разглеждане на делото било от въззивния, а още по-малко от първоинстанционния съд.
Според Върховен касационен съд е безпричинно и изказванието на частното обвиняване за позволено значително нарушаване на процесуалните правила с прекосяването от разглеждане на делото по общия ред към осъществяване на диференцираната процедура по Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, лимитирало правото им на отбрана да претендират налагането на най-тежкото планувано за закононарушението по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване.
В претекстовете се показва, че според член 374 от Наказателно-процесуален кодекс, доколкото няма специфични правила в Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, ползват се общите правила на Наказателно-процесуален кодекс. И откакто няма ограничаване за използване на някоя от диференцираните процедури на кратко правосъдно разследване за реализиране на заложените от законодателя цели, тя е приложена вярно и съдът е извършил отговорностите си, то няма по какъв начин да се твърди да е позволено значително нарушаване на разпоредбите на Глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс.
По отношение на твърдяното от частните обвинители процесуално нарушаване поради неприемането на гражданските искове за взаимно разглеждане с наказателния развой, висшите съдии пишат, че не е налично такова нарушаване както тъй като не лимитира ничии права в този развой, по този начин и тъй като не препятства исковото произвеждане на потърпевшите, в което при влезнала в действие присъда да открият размера на породените им болки и премеждия от незаконното действие.
Доводи във връзка с справедливостта на наложеното на подсъдимия наказване отнемане от независимост се сочат и в двете касациони тъжби. Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че както първостепенният, по този начин и апелативният съд са пределно ясни в актовете си – осъщественото е извънредно тежко по смисъла на Наказателен кодекс както по метода на осъществяване, по този начин и с оглед аргументите и умисъла на дееца за осъществяването му. Още повече, с оглед и на двете квалифициращи действието условия, охарактеризиращи в отрицателен проект неговия причинител и подбудите му да го стори. Проявеното след това осъзнаване, самопризнание и страдание за стореното не понижава публичната заплаха на същото, нито снижава публичната заплаха на дееца на фона на проявената от него неоправдана настъпателност и свирепост. Правилно съдът е калкулирал в отегчаващите виновността на подсъдимия условия упоритосттта му да аргументи гибелта на Виола Николова по всевъзможен метод – посредством удушване, безрезултатно, благодарение на кръвопролитие с един, два и най-после три ножа с пострадвания в дълбочина във врата й, с което най-после е съумял.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ