Ще сме готови по график за еврозоната, убеден е Асен Василев
С приемането на еврото лихвите по заемите в Хърватия паднаха и сега са доста по-ниски от тези в Полша, Чехия и Унгария, а ипотеките даже са с по-ниски лихви от Германия, описа в Народното събрание гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич.
Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия е бил покачване единствено с 0,2 процентни пункта. Хърватската централна банка е имала опасения, че инфлацията може да се повиши с 0,4-0.5 процентни пункта, само че действително растежът е бил двойно по-нисък. Това заяви гуверньорът Борис Вуйчич пред български депутати в Народното събрание. Той взе участие в изключително съвещание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където показва опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута.
Съществена роля за задържане на инфлацията при въвеждане на еврото е изиграло паралелното оповестяване на две цени - в куни и в евро, за стоките и услугите. Освен това в централната банка са следили цените посредством специфична платформа и всекидневно са можели да оказват надзор дружно с гражданските сдружения за отбрана на потребителите. Платформата не е включвала цените на услугите, и точно поради тях е регистриран и този растеж от 0.2 п.п.
Хърватското държавно управление обаче е подхванало и някои рестриктивни ограничения, с цел да не разреши по-висок скок на инфлацията. Така да вземем за пример през зимата на 2022/2023 са били замразени цените на редица съществени хранителни артикули. Това не повлияя отрицателно на наличността на тези артикули в магазините, увери Вуйчич.
Освен това е имало черни описи на търговци спекуланти и солени наказания за тях - до 5000 евро.
Шефът на централната банка на Хърватия описа на нашите депутати, че подготовката за еврозоната е почнала две години преди датата на присъединение. Хърватия дружно с България влезе в чакалнята на еврозоната - ERM2 през 2021 година На 1 януари 2023 година Хърватия към този момент одобри еврото, до момента в който ние чакаме да ни поканят за 2025 г.
Най-трудният аршин за Хърватия е било равнището на инфлацията. Хърватия влезе в еврозоната, без да извърши условието за не повече от 2%. През юни 2022 година тя е повече от два пъти по-висока, само че в този интервал се повишава инфлацията в цялата еврозона. По думите на Вуйчич междинното равнище за еврозоната е било 4.4% и това е била и базата, с която Хърватия е позволена. Две страни - Малта и Португалия, са били изключени от определянето на междинното равнище, тъй като в тях инфлацията е била доста по-ниска поради въведени административни рестрикции.
Вуйчич акцентира значителната роля на осведомителната акция, почнала няколко месеца преди въвеждане на еврото. Благодарение на нея 60% от хърватите са обменят своите куни в брой още преди 1 януари 2023 г.
Друго огромно предизвикателство е било събирането и съхранението на изтеглените от обращение куни. За задачата армията е предоставила военна база чартърен където е построен задоволително огромен трезор. Изтеглената остаряла валута ще престои в него до 3 години, след което ще бъде продадена като стока, изясни Вуйчич.
Шефът на централната банка на Хърватия очерта и огромните изгоди от приемането на единната валута. За разлика от България страната не е имала валутен ръб, по тази причина и първият позитивен резултат е премахването на валутния риск и по-голямата резистентност при финансови рецесии. От това са най-доволни вложителите. Спестените разноски за бизнеса от обмяната на валута при преводи се пресмятат на 160 млн. евро за първата година. Лихвените равнища по заемите са паднали и сега са доста по-ниски от тези в Полша, Чехия и Унгария, ипотеките даже са с по-ниски лихви от Германия.
" Вървим по осъществяване на критериите и се надявам през 2025 година България да стане 21-вата страна в еврозоната ", разгласи финансовият министър Асен Василев. Той уточни, че инфлацията е у нас пада по-бързо от тази в еврозоната и през тази година и този аршин ще бъде изпълнен.
" България ще стартира главната част от осведомителната си акция след приемане от Европейска комисия и ЕЦБ на датата на присъединение. Тогава ще може да се възнамеряват и дейностите за обмяна на парите ", сподели още Асен Василев. До месец-два ще бъде определен изпълнителят на осведомителната акция, само че държавното управление към този момент водело диалози с малките екрани за програмно време.
" Всичко, което стана в Хърватия е годно и за нас, единствената разлика е в датите, ние явно закъсняваме ", разяснява шефът на Българска национална банка Димитър Радев.
" Хърватия стана член на еврозоната на 1 януари 2023 година, какъвто бе и истинският проект на България. Разликата е в политическия фактор. Хърватия направи незабравим политически прогрес откакто влезе в ERM2, а ние влязохме в непроизводителен политически цикъл след 2020 година Но това към този момент е зад нас, от средата на 2023 година тръгнахме още веднъж към еврозоната ", сподели Димитър Радев.
Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия е бил покачване единствено с 0,2 процентни пункта. Хърватската централна банка е имала опасения, че инфлацията може да се повиши с 0,4-0.5 процентни пункта, само че действително растежът е бил двойно по-нисък. Това заяви гуверньорът Борис Вуйчич пред български депутати в Народното събрание. Той взе участие в изключително съвещание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където показва опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута.
Съществена роля за задържане на инфлацията при въвеждане на еврото е изиграло паралелното оповестяване на две цени - в куни и в евро, за стоките и услугите. Освен това в централната банка са следили цените посредством специфична платформа и всекидневно са можели да оказват надзор дружно с гражданските сдружения за отбрана на потребителите. Платформата не е включвала цените на услугите, и точно поради тях е регистриран и този растеж от 0.2 п.п.
Хърватското държавно управление обаче е подхванало и някои рестриктивни ограничения, с цел да не разреши по-висок скок на инфлацията. Така да вземем за пример през зимата на 2022/2023 са били замразени цените на редица съществени хранителни артикули. Това не повлияя отрицателно на наличността на тези артикули в магазините, увери Вуйчич.
Освен това е имало черни описи на търговци спекуланти и солени наказания за тях - до 5000 евро.
Шефът на централната банка на Хърватия описа на нашите депутати, че подготовката за еврозоната е почнала две години преди датата на присъединение. Хърватия дружно с България влезе в чакалнята на еврозоната - ERM2 през 2021 година На 1 януари 2023 година Хърватия към този момент одобри еврото, до момента в който ние чакаме да ни поканят за 2025 г.
Най-трудният аршин за Хърватия е било равнището на инфлацията. Хърватия влезе в еврозоната, без да извърши условието за не повече от 2%. През юни 2022 година тя е повече от два пъти по-висока, само че в този интервал се повишава инфлацията в цялата еврозона. По думите на Вуйчич междинното равнище за еврозоната е било 4.4% и това е била и базата, с която Хърватия е позволена. Две страни - Малта и Португалия, са били изключени от определянето на междинното равнище, тъй като в тях инфлацията е била доста по-ниска поради въведени административни рестрикции.
Вуйчич акцентира значителната роля на осведомителната акция, почнала няколко месеца преди въвеждане на еврото. Благодарение на нея 60% от хърватите са обменят своите куни в брой още преди 1 януари 2023 г.
Друго огромно предизвикателство е било събирането и съхранението на изтеглените от обращение куни. За задачата армията е предоставила военна база чартърен където е построен задоволително огромен трезор. Изтеглената остаряла валута ще престои в него до 3 години, след което ще бъде продадена като стока, изясни Вуйчич.
Шефът на централната банка на Хърватия очерта и огромните изгоди от приемането на единната валута. За разлика от България страната не е имала валутен ръб, по тази причина и първият позитивен резултат е премахването на валутния риск и по-голямата резистентност при финансови рецесии. От това са най-доволни вложителите. Спестените разноски за бизнеса от обмяната на валута при преводи се пресмятат на 160 млн. евро за първата година. Лихвените равнища по заемите са паднали и сега са доста по-ниски от тези в Полша, Чехия и Унгария, ипотеките даже са с по-ниски лихви от Германия.
" Вървим по осъществяване на критериите и се надявам през 2025 година България да стане 21-вата страна в еврозоната ", разгласи финансовият министър Асен Василев. Той уточни, че инфлацията е у нас пада по-бързо от тази в еврозоната и през тази година и този аршин ще бъде изпълнен.
" България ще стартира главната част от осведомителната си акция след приемане от Европейска комисия и ЕЦБ на датата на присъединение. Тогава ще може да се възнамеряват и дейностите за обмяна на парите ", сподели още Асен Василев. До месец-два ще бъде определен изпълнителят на осведомителната акция, само че държавното управление към този момент водело диалози с малките екрани за програмно време.
" Всичко, което стана в Хърватия е годно и за нас, единствената разлика е в датите, ние явно закъсняваме ", разяснява шефът на Българска национална банка Димитър Радев.
" Хърватия стана член на еврозоната на 1 януари 2023 година, какъвто бе и истинският проект на България. Разликата е в политическия фактор. Хърватия направи незабравим политически прогрес откакто влезе в ERM2, а ние влязохме в непроизводителен политически цикъл след 2020 година Но това към този момент е зад нас, от средата на 2023 година тръгнахме още веднъж към еврозоната ", сподели Димитър Радев.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ