С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри астрономи идентифицират колосалната

...
С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри астрономи идентифицират колосалната
Коментари Харесай

Коя е най-голямата черна дупка във Вселената?

С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри астрономи разпознават колосалната черна дупка, която е една от най-големите, откривани в миналото. Колосалната черна дупка с маса 33 пъти тази на Слънцето, която се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката вселена от галактичния куп Abell 1201, е била издадена от гигантска дъга от изкривена светлина от фонова вселена, разтеглена и размазана от голямото гравитационно поле на черната дупка.

Космическото страшилище съществува " на горната граница на това какъв брой огромни съгласно нас теоретично могат да станат черните дупки ", се споделя в изявление на създателите на откритието. Но това би могло да бъде единствено първото от многото галактически чудовища, които екипът би могъл да забележи по нощното небе благодарение на тази техника. Откриването на ултрамасивните черни дупки е единствено първата стъпка към изясняването на това по какъв начин тези чудовища стават толкоз огромни, пишат откривателите в публикация, публикувана на 28 март в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Общата доктрина на относителността на Айнщайн разказва по какъв начин солидни обекти изкривяват тъканта на пространство-времето.

Това накриво пространство на собствен ред дефинира разпоредбите за придвижване на силата и материята. Според едно от най-известните предсказания на Общата доктрина на относителността светлината, която минава през извънредно изкривена област на пространство-времето, се движи, може би без изненада, по крива линия - изкривява се, до момента в който се появи като разтеглена дъга, наречена пръстен на Айнщайн. Астрономите могат да употребяват този резултат, прочут като гравитационно линзиране, за разкриване на бледи небесни обекти, които другояче не биха могли да се видят.

Тази черна дупка е голяма, само че има ли и още по-големи от нея?

Най-големите чудовища във Вселената

TON 618: 40 МИЛИАРДА СЛЪНЧЕВИ МАСИ

Черните дупки са едни от най-масивните единични обекти в космоса, само че коя е най-голямата съществуваща такава и какъв брой огромни могат да станат те? Оказва се, че съществува теоретична граница за размера на черните дупки - небесни обекти, които са толкоз солидни, че даже светлината не може да ги избегне. Най-голямата директно следена черна дупка с доказана маса е тъкмо към тази граница.

Това страшилище, наречено уместно TON 618, тежи към 40 милиарда слънчеви маси. TON 618 има радиус от над 1000 астрономически единици (AU), което значи, че в случай че черната дупка е ситуирана в центъра на Слънчевата система, когато стигнем до Плутон, ще се намираме на по-малко от 5% от пътя от центъра на черната дупка до нейния край.

TON 618 се намира на около 10,37 милиарда светлинни години от Земята. В нощното небе тя се намира на границата сред съзвездията Ловджийски кучета (Canes Venatici) и Косите на Вероника (Coma Berenices). Астрономите я виждат за първи път през 1957 година при проучване от обсерваторията Тонантсинтла (TON 618 е кратко от Tonantzintla 618) в Мексико, само че не схващат какво съставлява. Първоначално те вземат решение, че това е бледа синя звезда, само че наблюденията десетилетие по-късно демонстрират, че астрономите са видели интензивно лъчение от материала, падащ в гигантската черна дупка, написа " Офнюз ".

TON 618 зарежда квазар - един от най-ярките обекти в цялата Вселена с бляскавост колкото 140 трилиона слънца. Квазарите черпят светлина от гравитационната сила на централната черна дупка. Материалът към черната дупка пада в нея, като освен това се компресира и нагрява, освобождавайки големи количества радиация. Въпреки че обособени събития като най-мощните свръхнови могат за малко да засенчат квазарите, те не престават единствено няколко седмици. За разлика от тях квазарите могат да светят в продължение на милиони години.

Квазарите обаче са толкоз надалеч, че се появяват единствено като слаби петна забележима светлина дори за най-мощните телескопи, и астрономите ги откриват първо посредством мощните им радиоизлъчвания. Квазарите в действителност са свръхмасивни черни дупки, които се хранят. Свръхмасивните черни дупки стават големи посредством композиция от обединение с други черни дупки и посредством непрекъснато хранене със заобикалящия ги материал.

Тази скорост на хранене дефинира границата на размера на черната дупка. Тези галактически прахосмукачки могат да обхванат единствено несъмнено количество материал за избран интервал от време. Когато материалът попадне вътре, той се нагрява и освобождава радиация (създавайки квазар), само че тази радиация нагрява самия материал, като му пречи бързо да попадне в черната дупка. Тази саморегулация предотвратява прекомерно бързото разгръщане на черните дупки. Астрономите могат да изчислят оптималната маса на черната дупка, като вземат тази скорост на хранене и я умножат по известната възраст на Вселената, което дава приблизителна оптималната маса от към 50 милиарда слънчеви маси.

Това обаче е единствено приблизителна оценка. Възможно е да има и други, по-екзотични способи за основаване на огромни черни дупки, като да вземем за пример пряк колапс на огромни скупчвания на тъмна материя в ранната Вселена. Така че към момента е допустимо да има още по-масивни черни дупки.

И това съмнение се оказва правилно.

ФЕНИКС А: 100 МИЛИАРДА СЛЪНЧЕВИ МАСИ

Клъстерът Феникс е солиден космически куп, ситуиран в едноименното му южно съзвездие Феникс. Това е един от най-масивните известни космически клъстери, с маса от порядъка на 2 × 1015 слънчеви маси, и наподобява е най-големият прочут източник на рентгенови лъчи във Вселената. Освен това не е прочут различен куп, в който горещият газ в централните елементи да се охлажда толкоз доста.

Клъстерът се намира на 5,7 милиарда светлинни години (червено пренасяне z=0,596). Състои се от 42 разпознати и понастоящем изброени в астрономическата база данни галактики, макар че действителният брой може да доближи до 1000.

Клъстерът Феникс е докладван за първи път през 2010 година в отчет на Р. Уилямсън и сътрудници по време на изследване от телескопа SPT (South Pole Telescope in Antarctica - телескоп на Южния полюс в Антарктида). Предполагаемият клъстер Феникс (все още разпознат посредством числовия си каталожен запис SPT-CL J2344–4243) е маркиран, че има " най-голямата рентгенова бляскавост от всеки клъстер ", разказан в изследването.

Централната елиптична вселена на този клъстер, Феникс А (Phoenix A), има интензивно галактическо ядро с квазар и към момента има несигурна морфология. Феникс A също съдържа големи количества парещ газ. Там участва повече естествена материя от всички останали галактики в клъстера. Данните от наблюдения демонстрират, че горещият газ се охлажда в централните райони със скорост от 3820 слънчеви маси годишно, най-високата, записана в миналото.

Освен това е подложена на солидно звездно експлоадиране, най-високото записано в средата на космически клъстер, трансформирайки материя в звезди с извънредно висока скорост от 740 слънчеви маси годишно.

Централната черна дупка на клъстера Феникс е моторът, който задвижва както ядрото на галактиката Феникс А, по този начин и релативистичните струи, които създават вътрешните кухини в центъра на клъстера. Доказано е, че Феникс А има доста по-екстремни характерности, като адиабатните модели са покрай теоретичните ограничавания.

Тези модели, както се допуска от публикацията, са показателни за централна черна дупка с изчислена маса от порядъка на 100 милиарда слънчеви маси, евентуално даже надвишаваща тази маса, макар че самата маса на черната дупка към момента не е измерена посредством орбитална механика. Такава огромна маса я прави една от най-масивните черни дупки, известни във Вселената.

Черна дупка с такава маса има:

- 24 100 пъти масата на черната дупка в центъра на Млечния път (Стрелец A*)

- голям небосвод на събитията с диаметър на Шварцшилд от 590,5 милиарда километра (3900 астрономически единици), в случай че приемем, че е невъртяща се черна дупка, 100 пъти дистанцията от Слънцето до Плутон

- обиколка, която ще отнеме 71 дни и 14 часа, с цел да се измине със скоростта на светлината.

Такава висока маса може да я сложи в препоръчаната категория на извънредно огромни черни дупки (SLAB), черни дупки, които може да са били посяти от първоначални черни дупки с маси, които могат да доближат 100 милиарда слънчеви маси или повече, по-големи от горната оптималната граница за минимум светещи възходящи черни дупки, ситуирани в дискови галактики от към 50 милиарда слънчеви маси Централната черна дупка гълтам материя и нараства със скорост от 60 слънчеви маси всяка година.

Източници:

Gargantuan black hole 30 billion times the mass of the sun is one of the largest ever discovered, Live Science

What's the biggest black hole in the universe?, Live Science

Phoenix Cluster, Wikipedia.org
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР