След осъдителното решение за КТБ: МФ предлага законови промени
С първото изменение се дава опция на шефовете на банката с лишен лиценз да встъпят в производството по неплатежоспособност. В момента тя се съставлява от назначените от Българска народна банка квестори или от краткотрайни синдици, а в производството имат право да встъпят акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, само че не и шефовете й, написа.
Другото изменение, което предлага МФ, е да се даде опция на встъпилите в производството акционери да апелират най-важните решения по отношение на несъстоятелността – за разкриване на производството, за оповестяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за оповестяване на банката в неплатежоспособност и преустановяване на пълномощията на органите ѝ.
Преди два дни Европейски съд по правата на човека осъди България поради невъзможността на акционерите и изпълнителните шефове да вземат участие в делото за отнемането на лиценза й. А в решението си съдът в Страсбург съобщи, че би трябвало да бъдат направени промени в член 11, алинея 3 и член 16, алинея 1 от Закона за банковата неплатежоспособност. Именно те се променят в този момент.
Съдът акцентира, че дава инструкции за промени на законодателството, тъй като делото на КТБ е третото, поради което осъжда България – предходните му решения бяха за Капитал Банк и Международната банка за търговия и развиване.
На делото „ МБТР против България “ стъпват и претекстовете на МФ за препоръчаните промени.
„ Както все още на настъпване на обстоятелствата по това дело, по този начин и понастоящем наредбите по отношение на представителството на банка в производството по неплатежоспособност не дават отговор на условията на член 6 от Конвенцията, тъй като не може да се одобри, че квесторите и синдиците, представляващи банката, са самостоятелни от Българска народна банка “, акцентира министерството. И припомня, че през 2018 година Комитетът на министрите към Съвета на Европа одобри съответни рекомендации към България за осъществяване на решението и още веднъж прикани българските управляващи да одобряват законодателни ограничения, с които да регламентират самостоятелното посланичество на банката в производството по неплатежоспособност.
„ Със законопроекта се цели осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ МБТР против България “ и гарантиране правото на отбрана на кредитна институция в произвеждане по неплатежоспособност, като се планува нормативна опция за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Българска народна банка за лишаване на лиценза й за осъществяване на банкова активност или преди назначението на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на настояването на Българска народна банка и да апелират решението на съда за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. С приемането на препоръчаните промени България ще съобрази правната рамка в региона на банковата неплатежоспособност с Конвенцията, като по този метод ще подсигурява правото на отбрана на банка в произвеждане по неплатежоспособност “, изясняват от министерството.
Другото изменение, което предлага МФ, е да се даде опция на встъпилите в производството акционери да апелират най-важните решения по отношение на несъстоятелността – за разкриване на производството, за оповестяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за оповестяване на банката в неплатежоспособност и преустановяване на пълномощията на органите ѝ.
Преди два дни Европейски съд по правата на човека осъди България поради невъзможността на акционерите и изпълнителните шефове да вземат участие в делото за отнемането на лиценза й. А в решението си съдът в Страсбург съобщи, че би трябвало да бъдат направени промени в член 11, алинея 3 и член 16, алинея 1 от Закона за банковата неплатежоспособност. Именно те се променят в този момент.
Съдът акцентира, че дава инструкции за промени на законодателството, тъй като делото на КТБ е третото, поради което осъжда България – предходните му решения бяха за Капитал Банк и Международната банка за търговия и развиване.
На делото „ МБТР против България “ стъпват и претекстовете на МФ за препоръчаните промени.
„ Както все още на настъпване на обстоятелствата по това дело, по този начин и понастоящем наредбите по отношение на представителството на банка в производството по неплатежоспособност не дават отговор на условията на член 6 от Конвенцията, тъй като не може да се одобри, че квесторите и синдиците, представляващи банката, са самостоятелни от Българска народна банка “, акцентира министерството. И припомня, че през 2018 година Комитетът на министрите към Съвета на Европа одобри съответни рекомендации към България за осъществяване на решението и още веднъж прикани българските управляващи да одобряват законодателни ограничения, с които да регламентират самостоятелното посланичество на банката в производството по неплатежоспособност.
„ Със законопроекта се цели осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ МБТР против България “ и гарантиране правото на отбрана на кредитна институция в произвеждане по неплатежоспособност, като се планува нормативна опция за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Българска народна банка за лишаване на лиценза й за осъществяване на банкова активност или преди назначението на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на настояването на Българска народна банка и да апелират решението на съда за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност. С приемането на препоръчаните промени България ще съобрази правната рамка в региона на банковата неплатежоспособност с Конвенцията, като по този метод ще подсигурява правото на отбрана на банка в произвеждане по неплатежоспособност “, изясняват от министерството.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ