Отдаваме почит към Апостола на свободата по повод 150 г. от неговото обесване
С незабравим обред, на 19-ти февруари в Плевен ще бъде почетена 150-та годишнина от обесването на Васил Левски. Началото на ритуала е в неделя от 11:00 часа пред паметника на Апостола.
Присъдата на Левски – гибел посредством обесване, е издадена на 14-ти януари 1873 година и потвърденаот султан Абдул Азис на 21 януари 1873 година Процесът против Васил Левски приключва като комисията иззема функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя.
На 6-ти/по нов жанр 18-ти/ февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София.
В непосредственост до мястото на обесването на Васил Левски, което се намира в центъра на днешна София, по-късно е повдигнат негов монумент.
В последните си мигове, Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов от Пирдоп. В изповедта си, той споделя:
„ Каквото съм правил, в изгода народу е… “, след което е помолил за амнистия от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
В споделя си за последните минутина апостола, свещеникът поп Христо Стоилов споделя:
„ Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „ Света София “, с цел да не видят турците, че рева, и си тръгнах… “.
Михаил Буботинов - български образован деятел, държавник и един от създателите на Народната библиотека, който е съвременник на Левски, също дава изложение на последния час на Апостола на свободата:
„ На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески замък, стана неизмеримо разшавание на пашовските сеймени.
По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се подготви... Иконом поп Тодор се подготви за половин час и ето, че се зададе губернатора на колесница със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде наведен на средата на площада, преди малко извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода войник, облечен в костюма си, както е бил заловен от управляващите при ханчето, с тежки окови на нозете, само че без присъдний иллям на гърдите.
Мазхар паша, извърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните използва. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се отдръпна на 7 – 8 разкрача и в същото време даде знак да създадат същото и хората от свитата му... “.
Що за себе е изповядал в тази ситуация Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи, отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял жизнен и в наличие духа споделил:
„ В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека!... “.
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий…
Няма директни свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб до през днешния ден е предмет на разнообразни хипотези и разногласия.
Също по този начин, при удостояване на паметта на Апостола на свободата има разминаване сред датата на неговата гибел– 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната– 19 февруари.
Привъвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г.годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари./Уикипедия/
Присъдата на Левски – гибел посредством обесване, е издадена на 14-ти януари 1873 година и потвърденаот султан Абдул Азис на 21 януари 1873 година Процесът против Васил Левски приключва като комисията иззема функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя.
На 6-ти/по нов жанр 18-ти/ февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София.
В непосредственост до мястото на обесването на Васил Левски, което се намира в центъра на днешна София, по-късно е повдигнат негов монумент.
В последните си мигове, Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов от Пирдоп. В изповедта си, той споделя:
„ Каквото съм правил, в изгода народу е… “, след което е помолил за амнистия от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
В споделя си за последните минутина апостола, свещеникът поп Христо Стоилов споделя:
„ Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „ Света София “, с цел да не видят турците, че рева, и си тръгнах… “.
Михаил Буботинов - български образован деятел, държавник и един от създателите на Народната библиотека, който е съвременник на Левски, също дава изложение на последния час на Апостола на свободата:
„ На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески замък, стана неизмеримо разшавание на пашовските сеймени.
По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се подготви... Иконом поп Тодор се подготви за половин час и ето, че се зададе губернатора на колесница със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде наведен на средата на площада, преди малко извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода войник, облечен в костюма си, както е бил заловен от управляващите при ханчето, с тежки окови на нозете, само че без присъдний иллям на гърдите.
Мазхар паша, извърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните използва. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се отдръпна на 7 – 8 разкрача и в същото време даде знак да създадат същото и хората от свитата му... “.
Що за себе е изповядал в тази ситуация Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи, отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял жизнен и в наличие духа споделил:
„ В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека!... “.
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий…
Няма директни свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб до през днешния ден е предмет на разнообразни хипотези и разногласия.
Също по този начин, при удостояване на паметта на Апостола на свободата има разминаване сред датата на неговата гибел– 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната– 19 февруари.
Привъвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г.годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари./Уикипедия/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ