Венецуела: Живот по време на хуманитарна криза
С падащите цени на петрола в последните три години рецесията във Венецуела се задълбочава от ден на ден. Липсата на лекарства и дефицита на съществени хранителни артикули обричат популацията на живот на ръба на оцеляването. През последните дни по време на антиправителствените митинги починаха към 100 души.
За живота в условия на филантропична рецесия споделя Натали Пашева
„ Когато отидеш в магазина няма яйца, брашно, мляко, захар, самун. Отиваш в аптеката и няма медикаменти. Когато хората нямат какво да ядат и нямат медикаменти да се погрижат за здравето си, приказваме за филантропична криза”, споделя Луис Едуардо Домингес.
„ Проблемът е стопански, филантропичен, обществен. И от всичко това се получава една ужасяваща комбинация. Ставали сме очевидци на ужасни случаи. Случаи, които могат да бъдат сравнявани със ставащото в най-бедите райони на Африка”, споделя Карла Маркес.
Луис и Карла са част от хилядите потърсили нов живот в Европа. Той учи за инженер в Щутгарт, а тя е управител в пиар организация.
Разказват, че в никакъв случай в историята на Венецуела не е имало такава емиграция, както в този момент. Близките на тези потърсили нов живот, разчитат на тях за доставки на лекарства и даже от време на време за съществени хранителни артикули.
„ Хората обикалят през целия ден от аптека в аптека. И по този начин могат да обиколят 20 аптеки, в случай че имат шанс на края могат да намерят медикаменти. Ако нямат шанс, си потеглят с празни ръце”, споделя Луис.
„ Тази рецесия е разследване от колапса на икономическия модел, който се основава на вноса и се субсидира от петрола. Но когато цените на петрола паднаха, стопанската система колабира. Има хора, които ядат единствено по един път дневно, има майки, който имат по две деца и би трябвало да решат кое от децата им ще яде през днешния ден и кое – не”, споделя Даниел Фермин Алварес, експерт по политически науки в Католическия университет в Каракас.
„ Венецуела постоянно е била богата страна, тъй като постоянно е имало пари от петрола. Но цялата стопанска система на страната се върти съвсем единствено към него. Правителството в този момент получава по-малко пари за петрола. А политиката на държавните управления на някогашния президент Уго Чавес и на сегашния Николас Мадуро е да влагат в обществена политика в помощ на хората. Инвестирани са пари за опазване на здравето, за обучение, за жилища. Подарявани са доста неща. На хората е плащано ежемесечно за храна. До един миг това функционира”, споделя Луис.
Като мярка за справяне с гигантската инфлация във Венецуела държавното управление дефинира оптималната граница на цените за главните хранителни артикули в магазините. Резултатът обаче е сриване на локалното произвеждане, което работи на загуба.
В магазините разчитат на импорт. Доставките постоянно закъсняват, също така не са задоволителни. Така се появява черния пазар.
„ Всички артикули във Венецуела са контролирани от държавното управление. Цените се дефинират от държавното управление. Но това са нереални цени, които са по-ниски от себестойността на продуктите. И по този начин на черния пазар тези артикули се оферират непосредствено от производителите на доста високи цени. Например една паста за зъби нормално коства 1000 боливара, а цената ѝ на черния пазар може да доближи до 10 хиляди боливара. Така стои обстановката за всички хранителни продукти”, споделя Алварес.
На 15 юни 2013 година един $ на черния пазар коства 33 боливара, на същата дата четири години по-късно един $ към този момент е 8104 боливара.
„ Венецуела сега е на кръстопът сред републиката, демокрацията, свободата и един властнически режим, с политика контролираща цялото общество. Най-страшният сюжет, който не е добър за никого във Венецуела, e гражданска война”, прибавя Алварес.
Вижте още във видеото:
За живота в условия на филантропична рецесия споделя Натали Пашева
„ Когато отидеш в магазина няма яйца, брашно, мляко, захар, самун. Отиваш в аптеката и няма медикаменти. Когато хората нямат какво да ядат и нямат медикаменти да се погрижат за здравето си, приказваме за филантропична криза”, споделя Луис Едуардо Домингес.
„ Проблемът е стопански, филантропичен, обществен. И от всичко това се получава една ужасяваща комбинация. Ставали сме очевидци на ужасни случаи. Случаи, които могат да бъдат сравнявани със ставащото в най-бедите райони на Африка”, споделя Карла Маркес.
Луис и Карла са част от хилядите потърсили нов живот в Европа. Той учи за инженер в Щутгарт, а тя е управител в пиар организация.
Разказват, че в никакъв случай в историята на Венецуела не е имало такава емиграция, както в този момент. Близките на тези потърсили нов живот, разчитат на тях за доставки на лекарства и даже от време на време за съществени хранителни артикули.
„ Хората обикалят през целия ден от аптека в аптека. И по този начин могат да обиколят 20 аптеки, в случай че имат шанс на края могат да намерят медикаменти. Ако нямат шанс, си потеглят с празни ръце”, споделя Луис.
„ Тази рецесия е разследване от колапса на икономическия модел, който се основава на вноса и се субсидира от петрола. Но когато цените на петрола паднаха, стопанската система колабира. Има хора, които ядат единствено по един път дневно, има майки, който имат по две деца и би трябвало да решат кое от децата им ще яде през днешния ден и кое – не”, споделя Даниел Фермин Алварес, експерт по политически науки в Католическия университет в Каракас.
„ Венецуела постоянно е била богата страна, тъй като постоянно е имало пари от петрола. Но цялата стопанска система на страната се върти съвсем единствено към него. Правителството в този момент получава по-малко пари за петрола. А политиката на държавните управления на някогашния президент Уго Чавес и на сегашния Николас Мадуро е да влагат в обществена политика в помощ на хората. Инвестирани са пари за опазване на здравето, за обучение, за жилища. Подарявани са доста неща. На хората е плащано ежемесечно за храна. До един миг това функционира”, споделя Луис.
Като мярка за справяне с гигантската инфлация във Венецуела държавното управление дефинира оптималната граница на цените за главните хранителни артикули в магазините. Резултатът обаче е сриване на локалното произвеждане, което работи на загуба.
В магазините разчитат на импорт. Доставките постоянно закъсняват, също така не са задоволителни. Така се появява черния пазар.
„ Всички артикули във Венецуела са контролирани от държавното управление. Цените се дефинират от държавното управление. Но това са нереални цени, които са по-ниски от себестойността на продуктите. И по този начин на черния пазар тези артикули се оферират непосредствено от производителите на доста високи цени. Например една паста за зъби нормално коства 1000 боливара, а цената ѝ на черния пазар може да доближи до 10 хиляди боливара. Така стои обстановката за всички хранителни продукти”, споделя Алварес.
На 15 юни 2013 година един $ на черния пазар коства 33 боливара, на същата дата четири години по-късно един $ към този момент е 8104 боливара.
„ Венецуела сега е на кръстопът сред републиката, демокрацията, свободата и един властнически режим, с политика контролираща цялото общество. Най-страшният сюжет, който не е добър за никого във Венецуела, e гражданска война”, прибавя Алварес.
Вижте още във видеото:
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ