Бием градушките с 13 000 ракети
С към 13 000 ракети ще разполага ведомството за битка с градушките през новия сезон с цел да извалява наложително най-опасните облаци, оповестяват от ИА „ Борба с градушките “.
До момента са доставени 4870, като на всяка ракетна площадка авансово са доставени 20 ракети. До дни следва сключването на контракт за закупуването на още 8000 ракети, написа "Монитор ".
През предходната година са обработените 1346 градоопасни облака, като за задачата са употребявани 12 806 ракети. От организацията прецизират още, че личният състав на към този момент съществуващите полигони не е изменен. Нови хора са назначени в новите два - в с. Тъжа, Старозагорско, и в Хасково. Те са минали двуседмичен курс, извършен от експерти от системата на ИАБГ.
Завършено е построяването на нови 63 ракетни площадки, имащи за цел уплътняване и увеличение на защитаваната от градушки територия. До 15 май 2019 година се планува доставянето на нужната техника, с което площадките ще са подготвени за работа. От новите ракетни площадки 50 са към новите командни пунктове в с. Тъжа и гр. Хасково. С тях ще бъдат предпазени териториите в Подбалканската котловина и Хасковска област. Останалите 13 ракетни площадки са към към този момент настоящите командни пунктове.
От ИАБГ прецизират, че успеваемостта на всяка една противоградова система зависи от непрекъснатото и задоволително влияние върху рисковите облаци. По тази причина постоянно се постанова градоопасните облаци да бъдат обработвани от повече от една ракетна площадка През предходната година над област Пловдив и област Стара Загора са минали и надлежно обработени максимален брой градоопасни кафези. Затова и в тези региони на страната са изразходвани повече противоградови ракети.
За обезпечаване на по-голямо радарно покритие на атмосферата над територия на България към този момент са инсталирани и пуснати в употреба 2 нови доплерови радара в командни пунктове Поповица и Долно Церовене. По този метод 5 метеорологични станции са оборудвани с най-модерен програмен продукт IRIS.
От организацията напомнят, че пускът на ракетите, изстрелвани против градоносните облаци, се прави от команден пункт, далечен на километри от тях. Работниците на площадките единствено зареждат ракетите в стартовите тръби. Преди обаче да се натисне копчето за изстрелването на зарядите към облака, той се локализира от един от радарите. Специалистите преценят до каква степен той е рисков и в кой миг би трябвало да се стартира да му се влияе и да бъде улучен. Ракетите минават през указаната от експертите зона в облака и разпръскват реагента.
Успехът на офанзивата по градоносния облак зависи от момента на всяко изстрелване на ракети зависи от началния миг на въздействието, изясняват специалисти. Започне ли зараждането на градушката стартира в рисковия си етап в обсега на полигона, успеваемостта е обезпечена. Стане ли обаче зараждането на ледените кристали отвън обсега на ракетите, то тогава е невероятно да се предотврати рухването им на земята, само че с обработка на облака може най-малко да се понижат размерите им. Не се употребяват ракети по облаци, достигнали над обитаемоте места.
От ведомството прецизират още, че броят на ракетите изстреляни по един облак зависи от продължителността на битие му в градоопасен етап, неговият размер и мощ. При слабите процеси, по този начин наречените едноклетъчни, са задоволителни от 1 до 3 ракети. Но при най-мощните - суперклетъчните, имащи живот над 1 час, може да се наложи да бъдат обработвани и с по над 100 ракети.
Противоградните ракети са с диаметър 55 мм. След излитането си те минават през облака и пускат в него сребърен йодид. По този метод се провокира ранно изваляване, понижава се водата в облака и се намалява рискът от образуването на огромни ледени кристали, които биха достигнали до земята. Противградните ракети могат да летят на разстояние към 7 км, а позволената височина на използването им е до 7200 м. Времето на влияние на ракетата през най-опасните зони на облака е към половин минута. След още 9-10 секунди тя се самовзривява на дребни части.
До момента са доставени 4870, като на всяка ракетна площадка авансово са доставени 20 ракети. До дни следва сключването на контракт за закупуването на още 8000 ракети, написа "Монитор ".
През предходната година са обработените 1346 градоопасни облака, като за задачата са употребявани 12 806 ракети. От организацията прецизират още, че личният състав на към този момент съществуващите полигони не е изменен. Нови хора са назначени в новите два - в с. Тъжа, Старозагорско, и в Хасково. Те са минали двуседмичен курс, извършен от експерти от системата на ИАБГ.
Завършено е построяването на нови 63 ракетни площадки, имащи за цел уплътняване и увеличение на защитаваната от градушки територия. До 15 май 2019 година се планува доставянето на нужната техника, с което площадките ще са подготвени за работа. От новите ракетни площадки 50 са към новите командни пунктове в с. Тъжа и гр. Хасково. С тях ще бъдат предпазени териториите в Подбалканската котловина и Хасковска област. Останалите 13 ракетни площадки са към към този момент настоящите командни пунктове.
От ИАБГ прецизират, че успеваемостта на всяка една противоградова система зависи от непрекъснатото и задоволително влияние върху рисковите облаци. По тази причина постоянно се постанова градоопасните облаци да бъдат обработвани от повече от една ракетна площадка През предходната година над област Пловдив и област Стара Загора са минали и надлежно обработени максимален брой градоопасни кафези. Затова и в тези региони на страната са изразходвани повече противоградови ракети.
За обезпечаване на по-голямо радарно покритие на атмосферата над територия на България към този момент са инсталирани и пуснати в употреба 2 нови доплерови радара в командни пунктове Поповица и Долно Церовене. По този метод 5 метеорологични станции са оборудвани с най-модерен програмен продукт IRIS.
От организацията напомнят, че пускът на ракетите, изстрелвани против градоносните облаци, се прави от команден пункт, далечен на километри от тях. Работниците на площадките единствено зареждат ракетите в стартовите тръби. Преди обаче да се натисне копчето за изстрелването на зарядите към облака, той се локализира от един от радарите. Специалистите преценят до каква степен той е рисков и в кой миг би трябвало да се стартира да му се влияе и да бъде улучен. Ракетите минават през указаната от експертите зона в облака и разпръскват реагента.
Успехът на офанзивата по градоносния облак зависи от момента на всяко изстрелване на ракети зависи от началния миг на въздействието, изясняват специалисти. Започне ли зараждането на градушката стартира в рисковия си етап в обсега на полигона, успеваемостта е обезпечена. Стане ли обаче зараждането на ледените кристали отвън обсега на ракетите, то тогава е невероятно да се предотврати рухването им на земята, само че с обработка на облака може най-малко да се понижат размерите им. Не се употребяват ракети по облаци, достигнали над обитаемоте места.
От ведомството прецизират още, че броят на ракетите изстреляни по един облак зависи от продължителността на битие му в градоопасен етап, неговият размер и мощ. При слабите процеси, по този начин наречените едноклетъчни, са задоволителни от 1 до 3 ракети. Но при най-мощните - суперклетъчните, имащи живот над 1 час, може да се наложи да бъдат обработвани и с по над 100 ракети.
Противоградните ракети са с диаметър 55 мм. След излитането си те минават през облака и пускат в него сребърен йодид. По този метод се провокира ранно изваляване, понижава се водата в облака и се намалява рискът от образуването на огромни ледени кристали, които биха достигнали до земята. Противградните ракети могат да летят на разстояние към 7 км, а позволената височина на използването им е до 7200 м. Времето на влияние на ракетата през най-опасните зони на облака е към половин минута. След още 9-10 секунди тя се самовзривява на дребни части.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ