С нова, ярко темпераментна песен, която все още не е

С нова, блестящо темпераментна ария, която към момента не е записана, откри и закри концерта си „ Завинаги ” Йорданка Христова. Рефренът й „ Не мога да ви кажа довиждане ” пасна като ръкавица на юбилейния мотив за срещата на певицата с 4000 фенове в препълнената зала 1 на НДК на 21 ноември 2023-та. Данчето отбелязва 60 години на сцената и „ 4 по 20 ” – както ги дефинира тя – в персонален проект.

Съпровождана бе от бенд, формиран особено за случая. Без да се опасява от броя на насъбраните години, Йорданка Христова подари на публиката си 2 часа и половина преживяване, което се помни в действителност вечно. Направи го чародейно с онази лекост, с която през лятото е карала безкрайно 1000 км зад граница. Преди дни тя изнесе може би най-зрелия си и зрелищен (но ненатрапчиво, като кариерата й изобщо) концерт.

Основното, което може да се каже за юбилея й, е, че всеки откри своята ария – най-опияняващата го, и всеки се почувства специфичен. Тази сакралност на мига бе скрепена с съвсем заклинателните думи на певицата: „ Днес е денят на християнското семейство и аз ви благодаря, че бяхте с мен. Мъжете, за които съм била обичана, довечера ме гледат от небесния балкон. Моето музикално семейство оставате вие “.

Целият театър представляваше едно признание на артистката, чието име се свързва с най-градивните процеси на основаване и индивидуализиране на българската поп просвета. Встъпителната част бе отредена на песни от новоизлезлия албум „ Обич  разпиляна ”. Прозвучаха заглавната – от Дани Милев, „ След нея ” - от Вида Пиронкова, „ Ще те срещна ли " – от Иван Беловски.

При завръщането в предишния век като че ли се отвори златна ракла. От нея Данчето извади съкровени мостри от Йосиф Цанков, Тончо Русев, Димитър Вълчев, Морис Аладжем, Емил Димитров, Митко Щерев, Александър Йосифов Стефан Димитров... За всеки от тези изтъкнат композитори певицата откри късите, само че точни и топли асоциации, атмосферата ставаше все по-наелектризирана. Особено се открои новият музикантски прочит на извечната „ Песен моя любов моя ”. Съпроводът стартира камерно – единствено със задушевността на пиано, и изригна на емблематичния припев като приливна вълна с включването на целия бенд.

Голямата изненада бе осъществяването на „ Адаптация ”. Филмовият евър грийн на Митко Щерев бе стартират от юбилярката и... завършен от титулярния реализатор Васил Найденов. Същата вечер се роди нов дует от топ класа – сред Васко Кеца и Данчето. Всенародните любимци изпяха една от най-новите песни на Васил – „ Амор ” от Стефан Димитров, която е в латино жанр, непосредствен и на двамата реализатори.

Нажежаване на макс провокира последвалият блок от испански и латиноамерикански евъргрийни. Както постоянно, Йорданка Христова ги извърши по този начин сърцато, като че ли са писани за самата нея. Впрочем певицата е феномен в българската сцена таман с интерпретаторската си мъдрост да внася собствен детайл към която и да е от стотиците си песни в репертоара си на 18 езика. Характерно за Данчето е и друго – че не следва по шаблон партитурите, а самоуверено търси разновидности на вокалния си изказ, умеенето й е отзив от джазовата устременост в най-ранната й кариера, когато тя персонално и занимателната ни музика въобще е под въздействие на джаза. А и да не забравяме, че таман Милчо Левиев е неин учител в Студия за естрадни реализатори.

Не можеше да не направи усещане, че наред с вулканичната любов на публиката, която не искаше и не искаше да си тръгне, какъв брой доста колегиално внимание получи грандамата на българската сцена.

Пръв й сервира букет Георги Христов – нейната имитация бе: „ Синът ми! ”.

Уважение й засвидетелстваха още Мария Илиева, Михаил и Кристина Белчеви, Милица Божинова от „ Тоника Сухопътни войски ”, Благовест и Светослав Аргирови, Тони Димитрова, Румяна Коцева, рапърът Устата, Теди Кацарова, пионерите на българската сцена Мими Николова, Димитър Йосифов, джаз певицата Светла Гостева...

Кошница с цветя изпратиха Развигор Попов и Мими Иванова... А на сцената с примата бе Снежана Петкова от група „ Трик ”, която бе беквокалистка. И тази театрална магия се простря над зала 1 на НДК като противовес на враждебността и несигурността в света, пулсиращ от ден на ден с ненавист и разделяне. При дяволското разминаване на критерии за положително и зло, при плашещата рецесия за престижи, които да сплотяват, Йорданка Христова в действителност направи знамение. В своята артистична галактика тя извая модел, при който жизнеутвърждаващата човешка страст (а не изкуственият интелект) е допустимо най-естественото положение, а пък съседът по стол в салона е брат, а не зложелател, даже да има разнообразни убеждения... На тази дата, 21 ноември, християнският свят чества деня на фамилните полезности.

Един човек, елементарен фен на към 60 години, съвсем през целия концерт стоеше някак безучастно. Изправи се на крайници при нескончаемите бисове, само че преди този момент като че ли бе отвън разнежената еуфория на хилядите други. На потегляне обаче бе чут да споделя: „ През цялото време плаках. Едва сдържах сълзите си от стеснение. Преживявах всяка ария, всяка дума. Изникваха мемоари, един от различен по-красиви. Следя кариерата на Данчето от началото на 70-те години. И довечера бях посвоему благополучен. Щастлив и за себе си и за нея ”.

На последвалия коктейл юбилярката прегърна свои посетители, сътрудници и хора, съдействали за реализацията на незабравимата вечер.

Автор: Уикенд