Ретроспективно или какво научих през последните две години?
С наближаването на края на всяка година се пробвам да си напомня най-ценните уроци, които съм научила и заключения, които съм си направила през нея. По този метод доста по-лесно дефинирам задачите си за идната година и посоките, в които желая да работя. Знам, че доста хора прибягват до този прийом и имам вяра, че той разрешава на всеки практикуващ го по-лесно да види невидимото в схемата на ежедневното ни дребнодневие.
Миналата година за първи път не си разреших този самоанализ, само че в този момент мисля, че пристигна моментът за това. Всички които ме познават добре знаят, че последните две години за мен бяха извънредно динамични, сложни и забавни. Изпълнени с всевъзможни основни и някои не толкоз основни събития и решения, те неизбежно ще оставят трайна диря в моя живот. Това са едни от най-трудните ми, само че може би най-щастливи години. Съдбата ми даде опция да си отворя очите за значимите неща от живота, да получа скъпи уроци и да схвана кои са приятелите ми.
Щастлива съм, че имах куража да отворя вратата към огромната смяна и че не бях сама в този не лек път. Благодарна съм, че животът ми даде опция да надрасна себе си и да открия нещата, които ме вълнуват. Вярвам, че няма нищо инцидентно в този живот и човек би трябвало да не си затваря очите за посланията, които той му насочва. Точно, за това желая на глас да споделя нещата, които научих през последните две години с вярата, че те биха били потребни освен на мен:
1. Достойнството има цена и тя е доста висока. В днешно време да имаш достолепие е скъпо наслаждение, което не всеки може и най-много желае да си разреши.
2. Няма нищо по-важно от фамилията. Няма по какъв начин да не споделя насладата си от поддръжката на всичките ми близки и най-много на обичания ми човек. Изключително съм признателна за всичко, което направиха за мен и за обстоятелството, че без значение от компликациите те и за момент не се усъмниха в моето решение
3. Масите обичат мощните. Не изисквам за изключителна проницателност с този извод, само че би трябвало да призная, че бях извънредно неприятно сюрпризирана какъв брой хора, които твърдяха, че са ми другари, не помниха незабавно за мен, сега, в който станах неуместна за мощните на деня.
4. Човек не би трябвало да икономисва истината на близките, пробвайки се да отбрани достолепието им. Често тези опити се схващат неправилно - хората нямат склоност да се вглеждат в минусите си и да търсят аргументите за проблемите в себе си.
5. Истинските приятелите са необичайност - най-малко в моят жовот е по този начин. Радвам се, че значимите за мен хора продължиха да са част от живота ми и че открих в лицето на Лени нещо, което не се среща всеки ден – правилен и прям другар.
6. Не е елементарно да си шеф. Признавам, в профил наподобява доста по-вдъхновяващо и обикновено.
7. Най-важно е какво ние желаеме, а не какво чакат другите. Животът е прекомерно къс, с цел да следваме непознатите фантазии, а не своите.
8. Децата са способни да ни научат на всичко, стига да можем да си отворим очите за нещата, които желаят да ни кажат.
9. Човек би трябвало да се усмихва. Така животът придобива различен смисъл и всичко се случва по-лесно и бързо.
10. Няма нищо неприятно и срамно в това да поискаш услуга!
11. Няма ужасно да кажеш - Благодаря!
Сигурна съм, че описът може да продължи до безспир, само че имам вяра, че от тук нататък всеки самичък за себе си би трябвало да реши по какъв начин да го развие. Единственото значимо за мен в този миг, е че към този момент умерено мога да помисля, за всичко което ми следва и желая да развия или трансформира в живота си.
Миналата година за първи път не си разреших този самоанализ, само че в този момент мисля, че пристигна моментът за това. Всички които ме познават добре знаят, че последните две години за мен бяха извънредно динамични, сложни и забавни. Изпълнени с всевъзможни основни и някои не толкоз основни събития и решения, те неизбежно ще оставят трайна диря в моя живот. Това са едни от най-трудните ми, само че може би най-щастливи години. Съдбата ми даде опция да си отворя очите за значимите неща от живота, да получа скъпи уроци и да схвана кои са приятелите ми.
Щастлива съм, че имах куража да отворя вратата към огромната смяна и че не бях сама в този не лек път. Благодарна съм, че животът ми даде опция да надрасна себе си и да открия нещата, които ме вълнуват. Вярвам, че няма нищо инцидентно в този живот и човек би трябвало да не си затваря очите за посланията, които той му насочва. Точно, за това желая на глас да споделя нещата, които научих през последните две години с вярата, че те биха били потребни освен на мен:
1. Достойнството има цена и тя е доста висока. В днешно време да имаш достолепие е скъпо наслаждение, което не всеки може и най-много желае да си разреши.
2. Няма нищо по-важно от фамилията. Няма по какъв начин да не споделя насладата си от поддръжката на всичките ми близки и най-много на обичания ми човек. Изключително съм признателна за всичко, което направиха за мен и за обстоятелството, че без значение от компликациите те и за момент не се усъмниха в моето решение
3. Масите обичат мощните. Не изисквам за изключителна проницателност с този извод, само че би трябвало да призная, че бях извънредно неприятно сюрпризирана какъв брой хора, които твърдяха, че са ми другари, не помниха незабавно за мен, сега, в който станах неуместна за мощните на деня.
4. Човек не би трябвало да икономисва истината на близките, пробвайки се да отбрани достолепието им. Често тези опити се схващат неправилно - хората нямат склоност да се вглеждат в минусите си и да търсят аргументите за проблемите в себе си.
5. Истинските приятелите са необичайност - най-малко в моят жовот е по този начин. Радвам се, че значимите за мен хора продължиха да са част от живота ми и че открих в лицето на Лени нещо, което не се среща всеки ден – правилен и прям другар.
6. Не е елементарно да си шеф. Признавам, в профил наподобява доста по-вдъхновяващо и обикновено.
7. Най-важно е какво ние желаеме, а не какво чакат другите. Животът е прекомерно къс, с цел да следваме непознатите фантазии, а не своите.
8. Децата са способни да ни научат на всичко, стига да можем да си отворим очите за нещата, които желаят да ни кажат.
9. Човек би трябвало да се усмихва. Така животът придобива различен смисъл и всичко се случва по-лесно и бързо.
10. Няма нищо неприятно и срамно в това да поискаш услуга!
11. Няма ужасно да кажеш - Благодаря!
Сигурна съм, че описът може да продължи до безспир, само че имам вяра, че от тук нататък всеки самичък за себе си би трябвало да реши по какъв начин да го развие. Единственото значимо за мен в този миг, е че към този момент умерено мога да помисля, за всичко което ми следва и желая да развия или трансформира в живота си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ